Учителят влиза в нова роля, казва психологът Младен Владимиров в

Учителят влиза в нова роля, споделя психологът Младен Владимиров в изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Господин Владимиров, след отдалеченото привършване на миналата образователна година деца, родители и учители са обезпокоени за това по какъв начин ще стартира новата. Какво бихте им предложили?
- На родителите, които обичайно не дават доверие на просветителната система, бих предложил да останат спокойни и да имат вяра на учебното заведение. Все отново в действителност просветителната система се оказа най-адаптивна и най-бързо се приспособи към новите действителности, свързани с ковид. Нека да не забравяме, че цяло лято нашите деца бяха дружно по молове и по басейни, тъй че ще бъде леко лицемерно и фарисейско да стартираме да си скубем косите, че ще влязат в присъствено образование. Ще бъде двоен стандарт, което не е почтено и по отношение на социализацията на децата.
По време на отдалеченото образование водещата роля бе в ръцете на учителя, който трябваше да съумее да преподаде материала по нов метод и да удържи дисциплината във виртуалната класна стая. Сега водещата роля е в ръцете на учебните мениджъри - т.е. шефовете. МОН задоволително дълго разисква ограниченията за сигурност и стерилизация в учебните заведения, доста добра концепция е и това да се разминават междучасията, тъй че да няма струпване на деца пред тоалетните или местата за хранене. Но всяко учебно заведение има специфичност, тъй че все още незнайните са повече от известните.
- А какво да кажем на учителите, някои от които се опасяват от болестта заради възрастта си или тъй като имат други болести?
- Българските учители са доста готови и виновни, само че и пред тях стои нещо напълно ново - ръководството на виртуалната класна стая, в случай че се наложи такова, е по-различно от това да въвеждаш тапия в действителната стая. Най-малкото, даже тъй като някои платформи не са толкоз предпазени от влизане на външни хора. А и във виртуалната стая има заглушаване на микрофони от децата, изключване на камери и прочие. Добре е МОН да намерения за квалификации в тази посока и за разработка на материали, които могат да се употребяват еднообразно и действително, и виртуално. Както и да поговорим отново за класната стая на две скорости - възпитаници, които не усвояват материала с еднообразно движение, да бъдат обучавани от разнообразни учители по друг метод. Проблемите обаче са няколко - първо, нямаме задоволително учители, тъй че може да се направи банка с аварийни преподаватели, които примерно да преподават единствено онлайн. Другият проблем е, в случай че децата са привикнали в присъственото им образование да влиза един преподавател, а ненадейно в отдалеченото се окажат пред различен. Особено в случай че е изцяло чужд, а те са дребни, това може да ги тормози.
Но съм сигурен, че българското учебно заведение ще бъде квалифицирано, а това важи и за непедагогическия личен състав, на който пък несъмнено ще му се наложи да прави несвойствени действия като стерилизация или мерене на температура.
Проблем би било и в случай че един преподавател е контактен със инфектиран от коронавирус или напряко се разболее - тогава би трябвало да отиде под карантина и не е ясно кой щe преподава на децата. Ако е единствено контактен, ще преподава отдалечено, само че в случай че е болен, никой не може да желае това от него.
Все отново за мен най-хубавото е децата да тръгнат на учебно заведение присъствено. Технологиите ни дадоха доста като познания, само че ограбват страстите. Не може да се замести контактът очи в очи и езикът на тялото.