Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функционалност на Системата. Системата е функционалност на обществото и политиката. Обществото и политиката - това сме ние. Ако се помиряваме с тази политика, която създава и постанова тази Система, ние се помиряваме със личните си дефекти. Как да изискваш от някого, който се изправя пред клас от 26 деца, които не са възпитани с почитание към учителя, този някой да ги научи да имат вяра в него и да го последват? Когато този някой е лицето на Системата и всички погледи, упования и очаквания, са вперени в него. Ще кажете - от него зависи? Да се върнем първо на Системата, която той съставлява.
Учителите са функционалност на Системата, само че те не са безлична функционалност. Как да опази облика си учителят, да бъде въодушевяващ, водач, когато всички погледи са вперени неблагоприятно и неоправдателно в него. За какво е отговорен тъкмо той?
“Не е отговорен учителят, отговорна е Системата и всички ние, които мълчешком и пасивно я поддържаме. ”
Виновни сме, че предучилищната и началната педагогика са специалности с най-нисък бал за банкет, а там са първите и най-важни учители.
Виновни сме, че учителите са заложници на непрекъснато сменящи се наредби и закони, които ги трансформират в бюрократи, вместо във вдъхновители и водачи, в креативен персони със личен принос.
Виновни сме, че не имаме вяра, че просветата и грамотността, книгите и знанието за скъпи за децата ни.
Виновни сме, че сме безразлични - не към оценки, о, там взимаме отношение, а към живота на детето си в учебното заведение, че не изслушваме и не приказваме с тях.
Виновни сме, че не се доверяваме на учителите, когато с паника ни споделят, че детето ни има проблем, а ги одобряваме като опасност за егото си.
Виновни сме, че не пожелаваме Системата да се промени, единствено разясняваме в обществените мрежи недъзите й и споделяме непознатия опит, вместо да сътворяваме собствен.
Виновни сме, че приказваме у дома за учителите с неуважение, че омаловажаваме приноса им за триумфите на нашите деца.
“Но какъв брой отговорни сме и ние, които не имаме вяра към този момент в нищо... ”
Когато пращаме децата си на изпит, а някъде горе едни учени глави не могат да се схванат кое е вярно.
Когато виждаме по какъв начин корупцията и системата на дребните услуги подкопава на всички места правилата и полезностите.
Когато виждаме изнемогващи учители, само че не приказваме с тях и не ги поддържаме, тъй като ние самите нямаме сили.
Когато сме очевидци и живеем в свят на подменящи се полезности, в които грамотността, просветата, културата са последни грижи.
Как не разбираме, че учебното заведение е триъгълник, в който децата се лутат сред страните - родители, учители, Система. И там, където се срещаме, е остро и с напрежение, само че и вътре не е доста удобно. А ние сме основата на този триъгълник и от нас зависят и облика на учителя, и самата Система.
И по какъв начин, когато всичко е толкоз компрометирано, да изискваш от децата да са спокойни, уважителни, грамотни. Да имат полезности, да реализират или...просто да слушат в час. А те са арогантни, нападателни, самонадеяни. Нали, такива са, да!
Нека не виним учителите, дано не виним децата. Сами със себе си те имат превъзходен контакт. Променят се, нагаждат се поколенчески, търсят се. Защото имат потребност един от различен. Но дано търсим отговорност от Системата, дано я променяме. Не учителите са отговорни, а политици, инспекторати, парламентарни комисии. Тези, които не са стъпвали в час на едно нормално селско учебно заведение, които не знаят какъв брой стотинки е безплатната закуска и с какви принадлежности са оборудвани кабинетите. Които не знаят по какъв начин капе таванът зимата и какъв брой е мъчно да спазваш нормите за оценяване, когато едвам имаш наличие в час.
“Грамотност, обич към книгите, науката, триумфи и победи - всичко е на мускули, резултат от ежедневна битка с всичко и всеки. Нека не виним учителите, а поемем отговорност за себе си като тези, на които Системата е стъпила. ”
24 май е празник на грамотността, писмеността, знанието. Но този празник е жив, когато за нас тези понятия са изпълнени със смисъл. Когато има социална воля те да бъдат полезности. Защото на следващия ден празникът ще мине, а проблемите ще останат. И по този начин ще е, до момента в който Системата не одобри човешко лице, покрай проблемите на учителите - нейното същинско лице. Лицето, което влиза в час при нашите деца, с което се виждаме на родителските срещи. В оня триъгълник са заключени всичките ни проблеми. Но до момента в който ние се проваляме, децата някак приключват и оцеляват нататък, а някои даже стават учители.
Учителите са функционалност на Системата, само че те не са безлична функционалност. Как да опази облика си учителят, да бъде въодушевяващ, водач, когато всички погледи са вперени неблагоприятно и неоправдателно в него. За какво е отговорен тъкмо той?
“Не е отговорен учителят, отговорна е Системата и всички ние, които мълчешком и пасивно я поддържаме. ”
Виновни сме, че предучилищната и началната педагогика са специалности с най-нисък бал за банкет, а там са първите и най-важни учители.
Виновни сме, че учителите са заложници на непрекъснато сменящи се наредби и закони, които ги трансформират в бюрократи, вместо във вдъхновители и водачи, в креативен персони със личен принос.
Виновни сме, че не имаме вяра, че просветата и грамотността, книгите и знанието за скъпи за децата ни.
Виновни сме, че сме безразлични - не към оценки, о, там взимаме отношение, а към живота на детето си в учебното заведение, че не изслушваме и не приказваме с тях.
Виновни сме, че не се доверяваме на учителите, когато с паника ни споделят, че детето ни има проблем, а ги одобряваме като опасност за егото си.
Виновни сме, че не пожелаваме Системата да се промени, единствено разясняваме в обществените мрежи недъзите й и споделяме непознатия опит, вместо да сътворяваме собствен.
Виновни сме, че приказваме у дома за учителите с неуважение, че омаловажаваме приноса им за триумфите на нашите деца.
“Но какъв брой отговорни сме и ние, които не имаме вяра към този момент в нищо... ”
Когато пращаме децата си на изпит, а някъде горе едни учени глави не могат да се схванат кое е вярно.
Когато виждаме по какъв начин корупцията и системата на дребните услуги подкопава на всички места правилата и полезностите.
Когато виждаме изнемогващи учители, само че не приказваме с тях и не ги поддържаме, тъй като ние самите нямаме сили.
Когато сме очевидци и живеем в свят на подменящи се полезности, в които грамотността, просветата, културата са последни грижи.
Как не разбираме, че учебното заведение е триъгълник, в който децата се лутат сред страните - родители, учители, Система. И там, където се срещаме, е остро и с напрежение, само че и вътре не е доста удобно. А ние сме основата на този триъгълник и от нас зависят и облика на учителя, и самата Система.
И по какъв начин, когато всичко е толкоз компрометирано, да изискваш от децата да са спокойни, уважителни, грамотни. Да имат полезности, да реализират или...просто да слушат в час. А те са арогантни, нападателни, самонадеяни. Нали, такива са, да!
Нека не виним учителите, дано не виним децата. Сами със себе си те имат превъзходен контакт. Променят се, нагаждат се поколенчески, търсят се. Защото имат потребност един от различен. Но дано търсим отговорност от Системата, дано я променяме. Не учителите са отговорни, а политици, инспекторати, парламентарни комисии. Тези, които не са стъпвали в час на едно нормално селско учебно заведение, които не знаят какъв брой стотинки е безплатната закуска и с какви принадлежности са оборудвани кабинетите. Които не знаят по какъв начин капе таванът зимата и какъв брой е мъчно да спазваш нормите за оценяване, когато едвам имаш наличие в час.
“Грамотност, обич към книгите, науката, триумфи и победи - всичко е на мускули, резултат от ежедневна битка с всичко и всеки. Нека не виним учителите, а поемем отговорност за себе си като тези, на които Системата е стъпила. ”
24 май е празник на грамотността, писмеността, знанието. Но този празник е жив, когато за нас тези понятия са изпълнени със смисъл. Когато има социална воля те да бъдат полезности. Защото на следващия ден празникът ще мине, а проблемите ще останат. И по този начин ще е, до момента в който Системата не одобри човешко лице, покрай проблемите на учителите - нейното същинско лице. Лицето, което влиза в час при нашите деца, с което се виждаме на родителските срещи. В оня триъгълник са заключени всичките ни проблеми. Но до момента в който ние се проваляме, децата някак приключват и оцеляват нататък, а някои даже стават учители.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ