Учени откриха древен ехиднапус
Учените са разкрили необичайно творение, наречено " ехиднапус ", за което считат, че е бродило в Австралия в праисторически времена.
Вкаменени части от челюстната кост на животното бяха открити в опаловите полета в северен Нов Южен Уелс, дружно с доказателства за няколко други антични и в този момент изчезнали монотремни типове.
Официално наименуван Opalios splendens, новият тип е кръстен поради приликата си с птицечовката и ехидната - които са единствените снасящи яйца бозайници в света през днешния ден.
Екипът, който стои зад проучването, споделя, че то демонстрира, че Австралия в миналото е имала „ ера на монотреми “ – в която необикновено редкият ред животни е бил несметен и преобладаващ.
„ Това е като да откриеш напълно нова цивилизация “, сподели водещият създател професор Тим Фланъри.
Масивът от вкаменелости бяха открити преди към 25 години от палеонтоложката Елизабет Смит и нейната щерка Клити, до момента в който прекосяваха през отпадъците от мина за опал. Те подариха екземплярите - оценени на възраст към 100 милиона години - на Австралийския музей, където стояха забравени в чекмедже до преди към две години. Професор Фланъри споделя, че се е натъкнал на тях и незабавно е схванал, че са от антични монотреми. Някои от костите принадлежат на към този момент открития Steropodon galmani, по-нисък, по-набит и по-зъбат предходник на птицечовката.
Но другите фрагменти били непознати. От тях доктор Фланъри и неговият екип откриха доказателства за три типа, незнайни преди на науката, констатации, които бяха оповестени в Alcheringa - вестник по палеонтология.
Съществата имаха комбинации от характерности, невиждани до момента - в живи или вкаменелости монотреми, сподели шефът на Австралийския музейни проучвателен институт професор Крис Хелген, който също е работил върху хартията.
„ Цялостната анатомия на [Opalios splendens ] евентуално е много сходна на птицечовката, само че с черти на челюстта и муцуната малко повече като на ехидна “, сподели проф. Хелген.
Всички вкаменелости от опали са редки – монотремните още повече – само че тези екземпляри са „ признание “, споделя госпожа Смит.
Те свеждат общия брой еднопроходни типове, за които е известно, че в миналото са живели в Лайтнинг Ридж - който в древността е бил студена, влажна гора, граничеща с голямо вътрешно море.
„ Те демонстрират на света, че доста преди Австралия да се трансформира в земя на торбести бозайници, торбести животни, това е била земя на космати яйценосачи – монотреми “, споделя госпожа Смит.
„ Изглежда, че преди 100 милиона години в Лайтнинг Ридж е имало повече монотреми, в сравнение с където и да било другаде на земята, в предишното или в сегашното. “
Други специалисти споделят, че е прекомерно рано да се каже дали Австралия в миналото е била хазаин на голям брой монотреми и че е належащо в допълнение изследване.
„ Възможно е да е било най-малко толкоз разнообразно, колкото по-късната фауна на австралийските торбести животни... само че ще ми трябват повече доказателства “, сподели палеонтологът от университета Флиндърс Род Уелс пред Australian Broadcasting Corporation.
Авторите на проучването се надяват, че тяхната публикация ще насърчи повече финансиране за по-целенасочени разкопки в района, с цел да поддържа своите констатации.
Вкаменени части от челюстната кост на животното бяха открити в опаловите полета в северен Нов Южен Уелс, дружно с доказателства за няколко други антични и в този момент изчезнали монотремни типове.
Официално наименуван Opalios splendens, новият тип е кръстен поради приликата си с птицечовката и ехидната - които са единствените снасящи яйца бозайници в света през днешния ден.
Екипът, който стои зад проучването, споделя, че то демонстрира, че Австралия в миналото е имала „ ера на монотреми “ – в която необикновено редкият ред животни е бил несметен и преобладаващ.
„ Това е като да откриеш напълно нова цивилизация “, сподели водещият създател професор Тим Фланъри.
Масивът от вкаменелости бяха открити преди към 25 години от палеонтоложката Елизабет Смит и нейната щерка Клити, до момента в който прекосяваха през отпадъците от мина за опал. Те подариха екземплярите - оценени на възраст към 100 милиона години - на Австралийския музей, където стояха забравени в чекмедже до преди към две години. Професор Фланъри споделя, че се е натъкнал на тях и незабавно е схванал, че са от антични монотреми. Някои от костите принадлежат на към този момент открития Steropodon galmani, по-нисък, по-набит и по-зъбат предходник на птицечовката.
Но другите фрагменти били непознати. От тях доктор Фланъри и неговият екип откриха доказателства за три типа, незнайни преди на науката, констатации, които бяха оповестени в Alcheringa - вестник по палеонтология.
Съществата имаха комбинации от характерности, невиждани до момента - в живи или вкаменелости монотреми, сподели шефът на Австралийския музейни проучвателен институт професор Крис Хелген, който също е работил върху хартията.
„ Цялостната анатомия на [Opalios splendens ] евентуално е много сходна на птицечовката, само че с черти на челюстта и муцуната малко повече като на ехидна “, сподели проф. Хелген.
Всички вкаменелости от опали са редки – монотремните още повече – само че тези екземпляри са „ признание “, споделя госпожа Смит.
Те свеждат общия брой еднопроходни типове, за които е известно, че в миналото са живели в Лайтнинг Ридж - който в древността е бил студена, влажна гора, граничеща с голямо вътрешно море.
„ Те демонстрират на света, че доста преди Австралия да се трансформира в земя на торбести бозайници, торбести животни, това е била земя на космати яйценосачи – монотреми “, споделя госпожа Смит.
„ Изглежда, че преди 100 милиона години в Лайтнинг Ридж е имало повече монотреми, в сравнение с където и да било другаде на земята, в предишното или в сегашното. “
Други специалисти споделят, че е прекомерно рано да се каже дали Австралия в миналото е била хазаин на голям брой монотреми и че е належащо в допълнение изследване.
„ Възможно е да е било най-малко толкоз разнообразно, колкото по-късната фауна на австралийските торбести животни... само че ще ми трябват повече доказателства “, сподели палеонтологът от университета Флиндърс Род Уелс пред Australian Broadcasting Corporation.
Авторите на проучването се надяват, че тяхната публикация ще насърчи повече финансиране за по-целенасочени разкопки в района, с цел да поддържа своите констатации.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ