Луната ръждясва. Защо?
Учените от Хавайския университет най-сетне съумяха да обяснят по какъв начин се е появила „ ръждата “ на Луната, открита там по-рано от индийската сонда „ Чандраян-1 “, написа The Independent. Както заключиха откривателите, кислородът, нужен за образуването на наслойка, „ мигрира “ към Луната от Земята, съобщи ДарикНюз.
Експертите са стигнали до заключенията, откакто са проучили данните от индийската сонда – точно тя е разкрила хематит на лунните полюси – т.е. тип стоманен оксид, прочут също като наслойка.
The Independent припомня на читателите, че за образуването на стоманен оксид е нужен О2, който не участва в атмосферата на Луната. Ето за какво учените дълго време не можеха да схванат от кое място идва хематитът - и с цел да намерят отговор на този въпрос, те се обърнаха към лабораторията на американската галактическа организация НАСА за създаване на ракетни и реактивни мотори.
Резултатите от взаимни проучвания са посочили, че съществуването на наслойка на Луната може да се изясни с три фактора. Първият от тях е „ миграцията “ на земния О2 към Луната, който може да се е преместил към спътника на нашата планета, „ да се изкачи “ върху нейното магнитно поле. Може би по тази причина е открит по-малко хематит в далечната страна на Луната, в сравнение с във забележимата страна й.
Вторият фактор също е обвързван с магнитното поле на Земята - учените допускат, че то освен придвижва О2 на Луната, само че и й обезпечава краткотрайна отбрана от водород, бомбардиращ повърхността й под формата на безоблачен вятър. Тъй като водородът играе ролята на редуциращ сътрудник, такава отбрана основава условия за образуването на хематит по време на лунния цикъл.
Третият фактор може да бъде водата под формата на лед под кратери в далечната страна на Луната: съгласно учени от Хавайския университет праховите частици, постоянно падащи в спътника, могат да отделят водни молекули, да ги смесват с желязо и да ги загряват, което усилва скоростта на окисление. Както е маркирано в публикацията на The Independent, това може да изясни обстоятелството, че хематитът е открит на огромно разстояние от кратерите, само че с цел да се дефинира изцяло по какъв начин водата взаимодейства с лунната повърхнина, ще са нужни повече проучвания.
Експертите са стигнали до заключенията, откакто са проучили данните от индийската сонда – точно тя е разкрила хематит на лунните полюси – т.е. тип стоманен оксид, прочут също като наслойка.
The Independent припомня на читателите, че за образуването на стоманен оксид е нужен О2, който не участва в атмосферата на Луната. Ето за какво учените дълго време не можеха да схванат от кое място идва хематитът - и с цел да намерят отговор на този въпрос, те се обърнаха към лабораторията на американската галактическа организация НАСА за създаване на ракетни и реактивни мотори.
Резултатите от взаимни проучвания са посочили, че съществуването на наслойка на Луната може да се изясни с три фактора. Първият от тях е „ миграцията “ на земния О2 към Луната, който може да се е преместил към спътника на нашата планета, „ да се изкачи “ върху нейното магнитно поле. Може би по тази причина е открит по-малко хематит в далечната страна на Луната, в сравнение с във забележимата страна й.
Вторият фактор също е обвързван с магнитното поле на Земята - учените допускат, че то освен придвижва О2 на Луната, само че и й обезпечава краткотрайна отбрана от водород, бомбардиращ повърхността й под формата на безоблачен вятър. Тъй като водородът играе ролята на редуциращ сътрудник, такава отбрана основава условия за образуването на хематит по време на лунния цикъл.
Третият фактор може да бъде водата под формата на лед под кратери в далечната страна на Луната: съгласно учени от Хавайския университет праховите частици, постоянно падащи в спътника, могат да отделят водни молекули, да ги смесват с желязо и да ги загряват, което усилва скоростта на окисление. Както е маркирано в публикацията на The Independent, това може да изясни обстоятелството, че хематитът е открит на огромно разстояние от кратерите, само че с цел да се дефинира изцяло по какъв начин водата взаимодейства с лунната повърхнина, ще са нужни повече проучвания.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ