За кожата на един ученик. Изповед на преподавател за пищова и морала
Ученик във Френската гимназия извади револвер в час. Гръмките заглавия обиколиха медиите в България преди дни, предизвиквайки социална полемика за ориста на момчето. Публикувани бяха всички гледни точки без неговата. Преподавателят във Френската гимназия Светослав Коцев, който е преподавател на момчето и добре го познава, се свърза със " Стандарт ", с цел да даде своята позиция по случая. Тя ще ви раздруса. Публикуваме я без редакторска интервенция.
СВЕТОСЛАВ КОЦЕВ, учител във Френската гимназия, особено за " Стандарт "
-->
Ставайки очевидец на една смайваща медийна и социална акция във връзка на неуместна демонстрация на възпитаник от софийската френска гимназия, взех решение, че като преподавател в нея, съм задължен да взема отношение. Дължа го на този възпитаник, на останалите възпитаници, на сътрудниците си и на обществото, оплетено от полуистини, неистини и операции, изопачаващи до неразбираемост случилото се.
Имах опция да науча истината от сътрудника, който е бил в контакт с ученика от влизането му в стаята до неговото извеждане, и разбрах, че действителността няма нищо общо с изкривеното ѝ показване.
Ако би трябвало да окачествявам този рисков член на учебната общественост, би трябвало да кажа, че той е едно изключително момче, което постоянно се държи необичайно, мъчно пази хладнокръвие и управлява страстите си. Това подтиква някои от съучениците му да се държат снизходително към него, или да го предизвикат, с цел да могат по-късно да се подиграват на наивното му държание. Въпреки недобронамереното им отношение, той в никакъв случай не е проявявал експанзия към тях. Напротив, търси тяхното другарство, само че не го намира и може би по тази причина се стреми да притегли вниманието към себе си.
Вероятно това го е предиздвикало, откакто си е купил пневматичен револвер, който по неговите думи е една играчка, вместо да го занесе у дома, да го постави в раницата и да продължи с него към учебно заведение.
Вярно е, че не е имал право да го прави, само че това е единственото нарушаване, което действително е направил. И то можеше да остане незнайно. Ученикът обаче не се е сдържал и като дете, което няма самообладание да подържи новата си играчка, поставил скритом няколко сачми в пълнителя. Тези придвижвания са привлекли вниманието на учителя и са отключили последващата обстановка.
Никой не е видял револвера. Само са подозирали, че има подобен. Той не го е показвал, криел го в шапката си и незабавно след приближаването на учителя в чантата, която е затворил. Не е заплашил никого, нито с дейности, нито с жестове, нито с думи.
Следва една несъразмерна, съвсем истерична реакция на няколко равнища, която основава у мен чувството за преднамерени, целенасочени и режисирани дейности. Някой е уловил комфортния миг, тъй като в идващия към този момент са се сипели упреци към управлението, а час по-късно първата телевизия е била пред учебното заведение.
Оставам с възприятието, че в случай че има експанзия, тя е ориентирана по-скоро в противоположната посока. Към въпросния възпитаник, към учебното заведение и неговия шеф.
В обществените мрежи и в останалите медии се тиражираха хрумвания за меркантилни подбуди на учебното заведение да толерира провинилия се възпитаник. Истината е, че неговите родители са със скромни благоприятни условия и не са правили никакви дарения. Противно на тези изказвания, единственото, към което сме се стремили още през цялото време преди пет години, е да помогнем на едно комплицирано проблематично дете. Преди два месеца имахме педагогичен съвет, на който в продължение на три часа обсъждахме тъкмо това. И никой не сподели стига сме си губили времето.
За разлика от нас, другата институция, призвана да пази и поддържа младежите с проблеми, отсъства непрестанно. От десетилетия нито един представител на Агенцията за протекция на детето не е извършил служебното си обвързване да участва на чуване на възпитаник и родител. Но очевидно този проблем не е забавен – нулев медиен интерес.
И най-после да се върнем още веднъж при нашия пакостник и да забележим какво се случва с него след многото сълзи, афиширани страсти и невероятни хипотези, които провокира. Той повече няма да стъпи в учебно заведение и няма да пречи на никого. Тези, които са плакали, могат да избършат сълзите си, тези, които са треперили, могат да се успокоят, тези които са се хилили ехидно, ще би трябвало да си намерят друго развлечение. Обществото и медиите – друга дъвка.
Нашият възпитаник минава в независима форма на образование три месеца и половина преди да приключи. Трудно ще се приготви за изпитите, които му предстоят.
На добър час, приятелю! Сигурно ще ти е тежко, само че пък съумя да направиш доста хора удовлетворени и щастливи.
Светослав Коцев
СВЕТОСЛАВ КОЦЕВ, учител във Френската гимназия, особено за " Стандарт "
-->
Ставайки очевидец на една смайваща медийна и социална акция във връзка на неуместна демонстрация на възпитаник от софийската френска гимназия, взех решение, че като преподавател в нея, съм задължен да взема отношение. Дължа го на този възпитаник, на останалите възпитаници, на сътрудниците си и на обществото, оплетено от полуистини, неистини и операции, изопачаващи до неразбираемост случилото се.
Имах опция да науча истината от сътрудника, който е бил в контакт с ученика от влизането му в стаята до неговото извеждане, и разбрах, че действителността няма нищо общо с изкривеното ѝ показване.
Ако би трябвало да окачествявам този рисков член на учебната общественост, би трябвало да кажа, че той е едно изключително момче, което постоянно се държи необичайно, мъчно пази хладнокръвие и управлява страстите си. Това подтиква някои от съучениците му да се държат снизходително към него, или да го предизвикат, с цел да могат по-късно да се подиграват на наивното му държание. Въпреки недобронамереното им отношение, той в никакъв случай не е проявявал експанзия към тях. Напротив, търси тяхното другарство, само че не го намира и може би по тази причина се стреми да притегли вниманието към себе си.
Вероятно това го е предиздвикало, откакто си е купил пневматичен револвер, който по неговите думи е една играчка, вместо да го занесе у дома, да го постави в раницата и да продължи с него към учебно заведение.
Вярно е, че не е имал право да го прави, само че това е единственото нарушаване, което действително е направил. И то можеше да остане незнайно. Ученикът обаче не се е сдържал и като дете, което няма самообладание да подържи новата си играчка, поставил скритом няколко сачми в пълнителя. Тези придвижвания са привлекли вниманието на учителя и са отключили последващата обстановка.
Никой не е видял револвера. Само са подозирали, че има подобен. Той не го е показвал, криел го в шапката си и незабавно след приближаването на учителя в чантата, която е затворил. Не е заплашил никого, нито с дейности, нито с жестове, нито с думи.
Следва една несъразмерна, съвсем истерична реакция на няколко равнища, която основава у мен чувството за преднамерени, целенасочени и режисирани дейности. Някой е уловил комфортния миг, тъй като в идващия към този момент са се сипели упреци към управлението, а час по-късно първата телевизия е била пред учебното заведение.
Оставам с възприятието, че в случай че има експанзия, тя е ориентирана по-скоро в противоположната посока. Към въпросния възпитаник, към учебното заведение и неговия шеф.
В обществените мрежи и в останалите медии се тиражираха хрумвания за меркантилни подбуди на учебното заведение да толерира провинилия се възпитаник. Истината е, че неговите родители са със скромни благоприятни условия и не са правили никакви дарения. Противно на тези изказвания, единственото, към което сме се стремили още през цялото време преди пет години, е да помогнем на едно комплицирано проблематично дете. Преди два месеца имахме педагогичен съвет, на който в продължение на три часа обсъждахме тъкмо това. И никой не сподели стига сме си губили времето.
За разлика от нас, другата институция, призвана да пази и поддържа младежите с проблеми, отсъства непрестанно. От десетилетия нито един представител на Агенцията за протекция на детето не е извършил служебното си обвързване да участва на чуване на възпитаник и родител. Но очевидно този проблем не е забавен – нулев медиен интерес.
И най-после да се върнем още веднъж при нашия пакостник и да забележим какво се случва с него след многото сълзи, афиширани страсти и невероятни хипотези, които провокира. Той повече няма да стъпи в учебно заведение и няма да пречи на никого. Тези, които са плакали, могат да избършат сълзите си, тези, които са треперили, могат да се успокоят, тези които са се хилили ехидно, ще би трябвало да си намерят друго развлечение. Обществото и медиите – друга дъвка.
Нашият възпитаник минава в независима форма на образование три месеца и половина преди да приключи. Трудно ще се приготви за изпитите, които му предстоят.
На добър час, приятелю! Сигурно ще ти е тежко, само че пък съумя да направиш доста хора удовлетворени и щастливи.
Светослав Коцев
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ