Роман разплита мистерията около принцеса Анастасия
Убита или оживяла е най-малката щерка на последния съветски император – принцеса Анастасия, след изтезанието на монархическото семейство през 1918-а? Това е една от най-големите мистерии на XX век, която витае над три континента повече от петдесет години. Сега загадката оживява в книгата „ Аз съм принцеса Анастасия “ от Ариел Лоуън, към този момент по книжарниците от издателство „ Кръг “.
Този майсторски умислен и написан трети исторически разказ на американската писателка попадна в листата на бестселърите на „ Ню Йорк Таймс “ още с публикуването си през 2019-а. Оприличаван е на филмовите шедьоври „ Талантливият мистър Рипли “ и „ Мементо “.
На 17 юли 1918-а по директни заповеди на Ленин болшевишката загадка полиция затваря цялото имперско семейство в мрачното мазе на Ипатиевата къща в Екатеринбург, където са безпощадно разстреляни. Твърди се, че никой не оцелява. Но две години по-късно млада жена със мощна аналогия с Анастасия Романова е извадена трепереща и измръзнала от канала в Берлин. Отказвайки да изясни наличието си в студената вода и да благодари на спасителите си, тя е откарана в болничното заведение, където се оказва, че тялото й е покрито с ужасяващи белези. Когато най-сетне проговяря, изплашената, загадъчна млада жена споделя, че е съветската велика княгиня, четвъртата и най-малка щерка на последния император на Русия Николай II Романов и императрица Александра Фьодоровна.
В Европа стартират да се популяризират клюки, че Анастасия е претърпяла клането в Екатеринбург. Стари врагове и нови закани стартират да се пробуждат. Някои имат вяра, че дамата е самозванка, която се цели само в благосъстоянието на Романови, на име Ана Андерсън. През годините доста девойки из Европа ще се показват за избягалате принцеса. Всички те са наричани лъже-княгини. Но измежду тях най-известна е Ана, която до края на живота си води каузи за признание на самоличността й и не се отхвърля от изказванията си. Крадла на идентичност ли е тя? Мистерията към това коя е тази жена и какво в действителност се е случило с Анастасия Романова от време на време избухва в медиите и измежду обществото. Приказката на Андерсън е въодушевила и доста книги и филми. Най-известният измежду тях е „ Анастасия “ от 1956-а, който донася на Ингрид Бергман „ Оскар “ за ролята ѝ на Анастасия/Ана.
Ариел Лоуън премисля историите на съветската принцеса и непознатата Ана, преплитайки орисите на двете дами. Позовава се на обстоятелства от многото биографии на госпожа Андерсън учи болшевишката история повече от година, употребява фрагменти от публикации във вестници, цитати от писма и правосъдни решения. Голяма част от събитията и диалозите, които пресъздава, в действителност са се случили, само че въпреки всичко тя прецизира, че е работила по-свободно с документалния материал, с цел да напише романа си. И в действителност тя майсторски съумява да убеди читателя, че историята може да бъде пренаписана. Съмненията към самоличността на Ана остават до последната страница.
Тази ужасяваща и заплетена сага ни придвижва в Русия след революцията, през 20-те в Германия и Франция, чак до последните дни на Ана в Щатите (тя умира през 1984-та на 87 години в Шарлътсвил, Вирджиния). Лоуън пресъздава ловко живота под домакински арест на имерското семейство – какви бижута са зашили в облеклата си, какви са били връзките им с прислугата. Някои от действителните хора към Романови са обединени в един облик, а други липсват, трети са с изменени имена, само че всички оживяват по страниците на „ Аз съм принцеса Анастасия “.
Американката Ариел Лоуън е създател на исторически романи, които са я наредили измежду писателите на бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “. Това е нейният трети разказ след The Wife The Maid And The Mistress (2014) и Flight Of Dreams (2016) и преди Code Name Hélène (2020). Книгите й са преведени на голям брой езици. Лоуън е майка на четири момчета и създател на известния хартиен клуб Shereads.org.
Този майсторски умислен и написан трети исторически разказ на американската писателка попадна в листата на бестселърите на „ Ню Йорк Таймс “ още с публикуването си през 2019-а. Оприличаван е на филмовите шедьоври „ Талантливият мистър Рипли “ и „ Мементо “.
На 17 юли 1918-а по директни заповеди на Ленин болшевишката загадка полиция затваря цялото имперско семейство в мрачното мазе на Ипатиевата къща в Екатеринбург, където са безпощадно разстреляни. Твърди се, че никой не оцелява. Но две години по-късно млада жена със мощна аналогия с Анастасия Романова е извадена трепереща и измръзнала от канала в Берлин. Отказвайки да изясни наличието си в студената вода и да благодари на спасителите си, тя е откарана в болничното заведение, където се оказва, че тялото й е покрито с ужасяващи белези. Когато най-сетне проговяря, изплашената, загадъчна млада жена споделя, че е съветската велика княгиня, четвъртата и най-малка щерка на последния император на Русия Николай II Романов и императрица Александра Фьодоровна.
В Европа стартират да се популяризират клюки, че Анастасия е претърпяла клането в Екатеринбург. Стари врагове и нови закани стартират да се пробуждат. Някои имат вяра, че дамата е самозванка, която се цели само в благосъстоянието на Романови, на име Ана Андерсън. През годините доста девойки из Европа ще се показват за избягалате принцеса. Всички те са наричани лъже-княгини. Но измежду тях най-известна е Ана, която до края на живота си води каузи за признание на самоличността й и не се отхвърля от изказванията си. Крадла на идентичност ли е тя? Мистерията към това коя е тази жена и какво в действителност се е случило с Анастасия Романова от време на време избухва в медиите и измежду обществото. Приказката на Андерсън е въодушевила и доста книги и филми. Най-известният измежду тях е „ Анастасия “ от 1956-а, който донася на Ингрид Бергман „ Оскар “ за ролята ѝ на Анастасия/Ана.
Ариел Лоуън премисля историите на съветската принцеса и непознатата Ана, преплитайки орисите на двете дами. Позовава се на обстоятелства от многото биографии на госпожа Андерсън учи болшевишката история повече от година, употребява фрагменти от публикации във вестници, цитати от писма и правосъдни решения. Голяма част от събитията и диалозите, които пресъздава, в действителност са се случили, само че въпреки всичко тя прецизира, че е работила по-свободно с документалния материал, с цел да напише романа си. И в действителност тя майсторски съумява да убеди читателя, че историята може да бъде пренаписана. Съмненията към самоличността на Ана остават до последната страница.
Тази ужасяваща и заплетена сага ни придвижва в Русия след революцията, през 20-те в Германия и Франция, чак до последните дни на Ана в Щатите (тя умира през 1984-та на 87 години в Шарлътсвил, Вирджиния). Лоуън пресъздава ловко живота под домакински арест на имерското семейство – какви бижута са зашили в облеклата си, какви са били връзките им с прислугата. Някои от действителните хора към Романови са обединени в един облик, а други липсват, трети са с изменени имена, само че всички оживяват по страниците на „ Аз съм принцеса Анастасия “.
Американката Ариел Лоуън е създател на исторически романи, които са я наредили измежду писателите на бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “. Това е нейният трети разказ след The Wife The Maid And The Mistress (2014) и Flight Of Dreams (2016) и преди Code Name Hélène (2020). Книгите й са преведени на голям брой езици. Лоуън е майка на четири момчета и създател на известния хартиен клуб Shereads.org.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ