Процесът „Рамбо“: Иво убил приятелката си, мумифицирал я и спал до тялото 3 месеца
Убил приятелката си, мумифицирал тялото й, а по-късно три месеца спал с него в едно легло. Това е записано в претекстовете на Върховен касационен съд по процеса, кръстен „ Делото Ивайло Иванов – Рамбо “. Последната инстанция осъжда на 17 години затвор Рамбо, откакто миналата го е оправдала, написа Lupa.bg.
Окончателната присъда влиза в действие през 2013-а година, само че 10 години по-късно към момента има подозрения – брат близнак ли е умъртвил Капка Атанасова, имало ли е забъркана фракция, в която Ивайло е членувал, откритата мумия в действителност ли е била на приятелката му?
Всичко това се вижда от показания на разнообразни очевидци по делото, проверяващи служители на реда, както и на самия Ивайло. Той няколко пъти се отхвърля от самопризнанията си, приказва несвързано, макар че от приложените експертизи е видно, че той е психологично здрав.
В претекстовете за оправдателната присъда се показва, че няма нито едно доказателство, че той е умъртвил и нарязал капка, макар, че от прокуратурта настояват, че той я е пребил, удушил, а по-късно мумифицирал. Тялото държал в леглото си, до момента в който миризмата не станала прекомерно мощна. Тогава решил да го изнесе на терасата в жилището си в столичния квартал „ Разсадника “.
„ Нямам нищо общо с това, Капка е жива, върна се на 10 май от Гърция “, споделя той в последната си дума пред първоинстанционния съд. Софийският градски съд не му повярва и през декември 2009 година го осъди на 17 година затвор. На 28 май т.г. обаче арбитър Мая Цонева я анулира.
В началото на март 2008 година притежател на квартално кафене в столичния кв. Разсадника става очевидец на потресаваща панорама.
Група роми ровят в боклукчийските кофи наоколо, след секунди се разбягват с писъци.
Човекът от кафенето отишъл да види какво ги е уплашило. Натъкнал се на черен найлонов чувал, от който стърчал човешки крайник. Цветът му бил толкоз изкуствен, че в първия миг мъжът го взел за част от пластмасов манекен. После се обадил в полицията.
Униформените намерили мумифицирано и спаружено тяло на жена.
Трупът бил на 41-годишната Капка Атанасова, с която Иванов живеел на фамилни начала в жилището на родителите си в „ Разсадника “.
Според експертизата тя имала 3 счупени ребра и раздробена челюст. Смъртта й е настъпила от задушаване, само че точният ден и час не са известни. Смята се, че убийството е станало сред 6 декември 2007 година и 2 март 2008 година
В медиите се лансираха версии, че откакто е удушил Атанасова, Рамбо оставил тялото й в фамилното легло и всяка вечер спял до него. Това траяло, до момента в който миризмата от разлагаща се плът станала непоносима за съседите на Иванов. Той се принудил да изнесе тялото на балкона, а след това да го хвърли в резервоар за отпадък, станало ясно от признанията му.
Те били направени в Столична дирекция на вътрешните работи след ареста му през май 2008 година Рамбо разказвал детайлности за закононарушението, само че след месец се отметнал от думите си. Твърдял, че са го били в полицията.
Иванов: Събудих се, а тя беше умряла до мен.
Първоначално той разказал пред служителите на реда, че когато се събудил на 23 декември, Капка лежала бездиханна до него. Ивайло й направил изкуствено дишане и я наплискал с вода. Капка не мръдвала и той решил да не се занимава повече с тялото и го оставил няколко месеца. По-късно пред съда Рамбо споделя друга версия – че Капка е убита от неговия брат близнак Мариян. Бащата на Рамбо – Васил Иванов, в опита си да отбрани сина си в съда даже твърдеше, че трупът въобще не е на Капка, а на друга жена. По персонална карта Атанасова била висока 164 см, а откритият мъртвец бил 155 см – с 10 см по-къс.
Според апелативните съдии обаче това няма значително значение. След относителен разбор на проби от натрупа и майката на изчезналата жена ДНК експертизата е безапелационна – жертвата е Капка. Тя е открита 2 месеца след гибелта й, пишат апелативните магистрати. Те обаче не са съгласни с изводите на сътрудниците си от градския съд за мястото на убийството – дома на Рамбо.
В жилището са открити документи, косми и кръв от жертвата, само че няма доказателства, че следите са от убийството. Капка е обитавала дома и по-рано. Двамата с Рамбо не се разбирали, сред тях имало кавги и побои.
Без безапелационни доказателства за ликвидиране.
Това обаче не потвърждава убийството. Не бил задоволителен и фактът, че трупът е държан в жилището, тъй като то е било просмукано от тежка и неприятна миризма.
След разбор на всички свидетелски показания и експертизи магистратите стигат до заключението, че първата присъда от 17 година затвор е случайна, голословна и неубедителна.
Градските съдии погрешно извели виновността на Ивайло от това, че той се държал неприятно с Капка и я е биел. Собствените му показания, които го уличават, били спорни и не се подкрепяли от други доказателства.
Съмнения върху тях хвърлял и фактът, че психическото положение на подсъдимия „ е проблематично и несигурно “.
Апелативният съд отхвърля опцията за връщане на делото за ново разглеждане.
Окончателната присъда влиза в действие през 2013-а година, само че 10 години по-късно към момента има подозрения – брат близнак ли е умъртвил Капка Атанасова, имало ли е забъркана фракция, в която Ивайло е членувал, откритата мумия в действителност ли е била на приятелката му?
Всичко това се вижда от показания на разнообразни очевидци по делото, проверяващи служители на реда, както и на самия Ивайло. Той няколко пъти се отхвърля от самопризнанията си, приказва несвързано, макар че от приложените експертизи е видно, че той е психологично здрав.
В претекстовете за оправдателната присъда се показва, че няма нито едно доказателство, че той е умъртвил и нарязал капка, макар, че от прокуратурта настояват, че той я е пребил, удушил, а по-късно мумифицирал. Тялото държал в леглото си, до момента в който миризмата не станала прекомерно мощна. Тогава решил да го изнесе на терасата в жилището си в столичния квартал „ Разсадника “.
„ Нямам нищо общо с това, Капка е жива, върна се на 10 май от Гърция “, споделя той в последната си дума пред първоинстанционния съд. Софийският градски съд не му повярва и през декември 2009 година го осъди на 17 година затвор. На 28 май т.г. обаче арбитър Мая Цонева я анулира.
В началото на март 2008 година притежател на квартално кафене в столичния кв. Разсадника става очевидец на потресаваща панорама.
Група роми ровят в боклукчийските кофи наоколо, след секунди се разбягват с писъци.
Човекът от кафенето отишъл да види какво ги е уплашило. Натъкнал се на черен найлонов чувал, от който стърчал човешки крайник. Цветът му бил толкоз изкуствен, че в първия миг мъжът го взел за част от пластмасов манекен. После се обадил в полицията.
Униформените намерили мумифицирано и спаружено тяло на жена.
Трупът бил на 41-годишната Капка Атанасова, с която Иванов живеел на фамилни начала в жилището на родителите си в „ Разсадника “.
Според експертизата тя имала 3 счупени ребра и раздробена челюст. Смъртта й е настъпила от задушаване, само че точният ден и час не са известни. Смята се, че убийството е станало сред 6 декември 2007 година и 2 март 2008 година
В медиите се лансираха версии, че откакто е удушил Атанасова, Рамбо оставил тялото й в фамилното легло и всяка вечер спял до него. Това траяло, до момента в който миризмата от разлагаща се плът станала непоносима за съседите на Иванов. Той се принудил да изнесе тялото на балкона, а след това да го хвърли в резервоар за отпадък, станало ясно от признанията му.
Те били направени в Столична дирекция на вътрешните работи след ареста му през май 2008 година Рамбо разказвал детайлности за закононарушението, само че след месец се отметнал от думите си. Твърдял, че са го били в полицията.
Иванов: Събудих се, а тя беше умряла до мен.
Първоначално той разказал пред служителите на реда, че когато се събудил на 23 декември, Капка лежала бездиханна до него. Ивайло й направил изкуствено дишане и я наплискал с вода. Капка не мръдвала и той решил да не се занимава повече с тялото и го оставил няколко месеца. По-късно пред съда Рамбо споделя друга версия – че Капка е убита от неговия брат близнак Мариян. Бащата на Рамбо – Васил Иванов, в опита си да отбрани сина си в съда даже твърдеше, че трупът въобще не е на Капка, а на друга жена. По персонална карта Атанасова била висока 164 см, а откритият мъртвец бил 155 см – с 10 см по-къс.
Според апелативните съдии обаче това няма значително значение. След относителен разбор на проби от натрупа и майката на изчезналата жена ДНК експертизата е безапелационна – жертвата е Капка. Тя е открита 2 месеца след гибелта й, пишат апелативните магистрати. Те обаче не са съгласни с изводите на сътрудниците си от градския съд за мястото на убийството – дома на Рамбо.
В жилището са открити документи, косми и кръв от жертвата, само че няма доказателства, че следите са от убийството. Капка е обитавала дома и по-рано. Двамата с Рамбо не се разбирали, сред тях имало кавги и побои.
Без безапелационни доказателства за ликвидиране.
Това обаче не потвърждава убийството. Не бил задоволителен и фактът, че трупът е държан в жилището, тъй като то е било просмукано от тежка и неприятна миризма.
След разбор на всички свидетелски показания и експертизи магистратите стигат до заключението, че първата присъда от 17 година затвор е случайна, голословна и неубедителна.
Градските съдии погрешно извели виновността на Ивайло от това, че той се държал неприятно с Капка и я е биел. Собствените му показания, които го уличават, били спорни и не се подкрепяли от други доказателства.
Съмнения върху тях хвърлял и фактът, че психическото положение на подсъдимия „ е проблематично и несигурно “.
Апелативният съд отхвърля опцията за връщане на делото за ново разглеждане.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ