Защо е нужна смъртта на Пригожин, или възстановяване на вертикалата
" Убиха го въпреки всичко " - това беше първата реакция на мнозина на новината за разрушилия се в Тверска област бизнес аероплан, на борда на който съгласно Росавиация е бил Евгений Пригожин. Версиите за това какво тъкмо се е случило със самолета могат да бъдат разнообразни, само че всички те не анулират основното - към края на август Владимир Путин е изгубил всякаква потребност от индивида, който обществено бе нарекъл изменник, забил му нож в гърба.
Преди два месеца доста хора бяха шокирани да научат, че протестът на вагнеровците е приключил с персонална среща сред Пригожин и Путин. Тогава ръководителят на " Вагнер " получи освен привилегията да посети президента, само че и правото намерено да му възрази към този момент след потушаването на протеста. Както написа Андрей Колесников от " Комерсант ", базирайки се на описа на Путин, присъстващите на срещата командири на Вагнер кимали в символ на единодушие с предлагането на президента да служат под управлението на нов пълководец (Алексей Трошев), " а Пригожин, който седял начело и не виждал това, споделил, откакто изслушал: " Не, момчетата не са съгласни с това решение ".
Тоест Путин намерено се е опитвал да реализира съглашение с бойното ядро на вагнеровците, без да влиза в спор с Пригожин. Защото в оня миг президентът към момента се е нуждаел от водача на " Вагнер ", при всичките му грехове: с цел да обезпечи безпроблемното прекачване на вагнеровците под командването на Трошев, да ги принуди да предадат тежкото си въоръжение на Министерството на защитата и да се реалокират в Беларус - и всичко това без произшествия и нелепости.
Затова на Пригожин му бе разрешено да циркулира сред страните, да посещава Русия, когато се постанова, да изтегля активите си. Това също по този начин даде на управляващите време да създадат инвентаризация на геополитическите активи на Пригожин - неговите запаси, хора и връзки в страните, в които той присъстваше.
Привидното безучастие на управляващите след потушаването на метежа може би е основало илюзията, в това число и у самия Пригожин, че спорът е привършен. Възможно е да е изглеждало, че като наказване за протеста ръководителят на " Вагнер " е трябвало да изчезне от публичното внимание в Русия, само че интензивността му в Африка ще продължи в съгласуваност с страната. Обаче откакто " Вагнер " се реалокира в Беларус без кавги и спорове, а управляващите бяха в положение да оценят договорните благоприятни условия на обособените вагнеровци, Пригожин към този момент престана да е нужен.
Днес е мъчно да се уточни най-малко една причина, заради която Путин би се нуждаел от услугите на Пригожин дотолкоз, че да го счита за незаместим. Инфраструктурата на " Вагнер " в африканските страни и Сирия може да бъде или трансферирана за ръководство на държавни структури, или да й бъде открито ново лоялно шефство. А инструментите за задгранични осведомителни акции и бойкот (фабриката за тролове и медиите на Пригожин) от дълго време са интензивно овладени от съветските служби за сигурност.
Без значение какъв брой тясно преди време е работил Пригожин с ГРУ и президентската администрация, главният му raison d`etre е бил, че частните запаси, свързани с държавните благоприятни условия, е трябвало да заменят властта там, където тя е неефективна. Путин дълго време не се противопоставяше на това и даже го облагодетелстваше по всички вероятни способи, смятайки, че Пригожин не съставлява опасност и не е кадърен да се опълчи нито на страната, нито на президента.
За самия президент обаче сходна идея постоянно е изглеждала частично губеща. При цялата податливост на Путин да поверява виновни сфери на работа на свои сърътници (а Пригожин в никакъв случай не е бил непосредствен приятел), той постоянно е имал изключително благоговейно отношение към страната, която той се опасява да види слаба.
От началото на тази година Путин удвои напъните си да възвърне военната вертикала. На Пригожин беше разрешено да приключи завземането на Бахмут, само че военното командване стартира да възстановява централното си място в системата. Сергей Шойгу и Валерий Герасимов бяха изведени на напред във времето и демонстративно се сближиха с президента, обсипвайки го с внимание. На вагнеровците беше препоръчано да подпишат контракт с Министерството на защитата, т.е. да се интегрират.
На самия Пригожин беше обещано да разбере, че всички въпроси към този момент би трябвало да се вземат решение посредством Генералния щаб, а не да се обръщат непосредствено към президента или ръководителя на неговата администрация. Това беше кардинално решение на Путин, който, както стана ясно по-късно, просто е подценил Пригожин и степента на неговата смелост и автономия, до която е достигнал през последната година и половина.
Последвалият протест единствено форсира напъните на държавното управление да консолидира военната вертикала. В рамките на военното управление всички самостоятелни фигури бяха обезвредени: Путин не се разправяше толкоз със симпатизантите на Пригожин, колкото действаше в границите на държавната логичност - той се стремеше да постави завършек на полицентризма в армията и да в профил от значими позиции всички, които имаха искания за самостоятелност и несъразмерни упоритости.
Сергей Суровикин, който явно е отхвърлен от поста главнокомандващ на съветските въоръжени сили, беше обезвреден точно като " прекалил с играта ", което не значи безусловно наказателно гонене. И най-после, протестът на Пригожин беше спусъкът, който разреши на ФСБ да се оправи с " ядосаните патриоти ": карцерът на Игор Стрелков постави завършек на обстановката, при която управляващите избягваха спорове с радикални критици на армията.
Начинът, по който явно е умрял Пригожин, дава съображение да се подозира, че управляващите са желали образно да показват по какъв начин тя се оправя с предателите. Каквото и да се е случило в реалност, самолетната злополука ще бъде разчетена от елита като кавга и отмъщение за протеста против властта. Някои ще се уплашат, само че на и мнозина ще се хареса: в консервативния лагер то ще бъде възприето като възобновяване на справедливостта.
Ултрапатриотите възприеха краткотрайната амнистия за Пригожин с отвращение и недоумение, виждайки в това уязвимост освен на страната, само че и персонално на Путин. Разбира се, доста хора през днешния ден биха желали и юридическа правдивост: обществен развой против Пригожин, изключително поради съветските бойци, убити по време на протеста. Но казусът с сходен " цивилизован метод ", от позиция на Путин, е, че Пригожин имаше военни заслуги и симпатизанти, в това число измежду елементарните руснаци, да не приказваме за безконечното съмнение на президента към обществените демократични процеси и политическото шоу, което един развой би могъл на стане.
Така че няма подозрение, че даже гибелта на Пригожин да е просто съвпадане, Кремъл ще постави всички старания, с цел да накара целевата публика да повярва във версията за жестока кавга. В това Путин вижда своя персонален принос за подсилване на съветската държавност.
Превод:
Преди два месеца доста хора бяха шокирани да научат, че протестът на вагнеровците е приключил с персонална среща сред Пригожин и Путин. Тогава ръководителят на " Вагнер " получи освен привилегията да посети президента, само че и правото намерено да му възрази към този момент след потушаването на протеста. Както написа Андрей Колесников от " Комерсант ", базирайки се на описа на Путин, присъстващите на срещата командири на Вагнер кимали в символ на единодушие с предлагането на президента да служат под управлението на нов пълководец (Алексей Трошев), " а Пригожин, който седял начело и не виждал това, споделил, откакто изслушал: " Не, момчетата не са съгласни с това решение ".
Тоест Путин намерено се е опитвал да реализира съглашение с бойното ядро на вагнеровците, без да влиза в спор с Пригожин. Защото в оня миг президентът към момента се е нуждаел от водача на " Вагнер ", при всичките му грехове: с цел да обезпечи безпроблемното прекачване на вагнеровците под командването на Трошев, да ги принуди да предадат тежкото си въоръжение на Министерството на защитата и да се реалокират в Беларус - и всичко това без произшествия и нелепости.
Затова на Пригожин му бе разрешено да циркулира сред страните, да посещава Русия, когато се постанова, да изтегля активите си. Това също по този начин даде на управляващите време да създадат инвентаризация на геополитическите активи на Пригожин - неговите запаси, хора и връзки в страните, в които той присъстваше.
Привидното безучастие на управляващите след потушаването на метежа може би е основало илюзията, в това число и у самия Пригожин, че спорът е привършен. Възможно е да е изглеждало, че като наказване за протеста ръководителят на " Вагнер " е трябвало да изчезне от публичното внимание в Русия, само че интензивността му в Африка ще продължи в съгласуваност с страната. Обаче откакто " Вагнер " се реалокира в Беларус без кавги и спорове, а управляващите бяха в положение да оценят договорните благоприятни условия на обособените вагнеровци, Пригожин към този момент престана да е нужен.
Днес е мъчно да се уточни най-малко една причина, заради която Путин би се нуждаел от услугите на Пригожин дотолкоз, че да го счита за незаместим. Инфраструктурата на " Вагнер " в африканските страни и Сирия може да бъде или трансферирана за ръководство на държавни структури, или да й бъде открито ново лоялно шефство. А инструментите за задгранични осведомителни акции и бойкот (фабриката за тролове и медиите на Пригожин) от дълго време са интензивно овладени от съветските служби за сигурност.
Без значение какъв брой тясно преди време е работил Пригожин с ГРУ и президентската администрация, главният му raison d`etre е бил, че частните запаси, свързани с държавните благоприятни условия, е трябвало да заменят властта там, където тя е неефективна. Путин дълго време не се противопоставяше на това и даже го облагодетелстваше по всички вероятни способи, смятайки, че Пригожин не съставлява опасност и не е кадърен да се опълчи нито на страната, нито на президента.
За самия президент обаче сходна идея постоянно е изглеждала частично губеща. При цялата податливост на Путин да поверява виновни сфери на работа на свои сърътници (а Пригожин в никакъв случай не е бил непосредствен приятел), той постоянно е имал изключително благоговейно отношение към страната, която той се опасява да види слаба.
От началото на тази година Путин удвои напъните си да възвърне военната вертикала. На Пригожин беше разрешено да приключи завземането на Бахмут, само че военното командване стартира да възстановява централното си място в системата. Сергей Шойгу и Валерий Герасимов бяха изведени на напред във времето и демонстративно се сближиха с президента, обсипвайки го с внимание. На вагнеровците беше препоръчано да подпишат контракт с Министерството на защитата, т.е. да се интегрират.
На самия Пригожин беше обещано да разбере, че всички въпроси към този момент би трябвало да се вземат решение посредством Генералния щаб, а не да се обръщат непосредствено към президента или ръководителя на неговата администрация. Това беше кардинално решение на Путин, който, както стана ясно по-късно, просто е подценил Пригожин и степента на неговата смелост и автономия, до която е достигнал през последната година и половина.
Последвалият протест единствено форсира напъните на държавното управление да консолидира военната вертикала. В рамките на военното управление всички самостоятелни фигури бяха обезвредени: Путин не се разправяше толкоз със симпатизантите на Пригожин, колкото действаше в границите на държавната логичност - той се стремеше да постави завършек на полицентризма в армията и да в профил от значими позиции всички, които имаха искания за самостоятелност и несъразмерни упоритости.
Сергей Суровикин, който явно е отхвърлен от поста главнокомандващ на съветските въоръжени сили, беше обезвреден точно като " прекалил с играта ", което не значи безусловно наказателно гонене. И най-после, протестът на Пригожин беше спусъкът, който разреши на ФСБ да се оправи с " ядосаните патриоти ": карцерът на Игор Стрелков постави завършек на обстановката, при която управляващите избягваха спорове с радикални критици на армията.
Начинът, по който явно е умрял Пригожин, дава съображение да се подозира, че управляващите са желали образно да показват по какъв начин тя се оправя с предателите. Каквото и да се е случило в реалност, самолетната злополука ще бъде разчетена от елита като кавга и отмъщение за протеста против властта. Някои ще се уплашат, само че на и мнозина ще се хареса: в консервативния лагер то ще бъде възприето като възобновяване на справедливостта.
Ултрапатриотите възприеха краткотрайната амнистия за Пригожин с отвращение и недоумение, виждайки в това уязвимост освен на страната, само че и персонално на Путин. Разбира се, доста хора през днешния ден биха желали и юридическа правдивост: обществен развой против Пригожин, изключително поради съветските бойци, убити по време на протеста. Но казусът с сходен " цивилизован метод ", от позиция на Путин, е, че Пригожин имаше военни заслуги и симпатизанти, в това число измежду елементарните руснаци, да не приказваме за безконечното съмнение на президента към обществените демократични процеси и политическото шоу, което един развой би могъл на стане.
Така че няма подозрение, че даже гибелта на Пригожин да е просто съвпадане, Кремъл ще постави всички старания, с цел да накара целевата публика да повярва във версията за жестока кавга. В това Путин вижда своя персонален принос за подсилване на съветската държавност.
Превод:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ