У нас 63% от запитаните в изследване на Галъп интернешънъл“

У нас 63% от запитаните в проучване на „ Галъп интернешънъл “ споделят, че са задоволени от работата си, 12% настояват, че не са задоволени, а 22% са някъде в средата. Това слага страната ни покрай междинното за света, само че по-ниско от това, което е особено за страните от Европейския съюз, се показва в изследването.

Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година. Изследването се прави всяка година от този момент. Тази година то бе извършено в 45  държави по света. Общо 46 138 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.

През последните години се регистрира прочут спад в удовлетвореността от работното място. На същия въпрос през 2018 година, да вземем за пример, 70% от запитаните българи дават отговор, че са удовлетворени от работата си. Необходими са повече талази на проучване за интерпретация на трендове, показват от " Галъп интернешънъл ".

Що се отнася до заплащането, настоящата вълна на проучване демонстрира, че 46% от работещите у нас са по-скоро удовлетворени от заплатата си, 32% обаче не са. Нито преобладаващо удовлетворени, нито преобладаващо недоволни се оказват 21% от запитаните работещи у нас. Малцина са тези, които не могат да преценяват, демонстрират данните от изследването.

И по този индикатор настройките у нас са близки до междинните за света – надалеч от крайния негативизъм, регистриран в някои страни в Африка и Индия, само че и без необикновен възторг. Отношението към заплащането у нас не се отклонява доста и от записаното приблизително за Европейски Съюз, означават анализаторите.

И по този индикатор обаче записаното в този момент бележи условен спад спрямо записаното в края на 2018 година. Тогава половината (50%) от българите са декларирали, че са задоволени от заплатата си, 30% не са били удовлетворени, а 20 на 100 нито са били удовлетворени, нито недоволни.

Развитието на изкуствения разсъдък поделя настройките у нас, само че сякаш терзанието надвива, разясняват от " Галъп ". Двайсет и един % (21%) у нас споделят, че изкуственият разсъдък носи повече благоприятни условия, само че 38% виждат в него повече проблеми. Една трета не се усещат задоволително осведомени, с цел да преценяват. В това отношение обществото ни реагира по-скоро като страните от Запада като цяло – които са по-изплашени от новата технология, означават социолозите.

В международен мащаб две трети от работещите хора са удовлетворени от работата си и към половината са задоволени от заплатите, които получават, са някои от резултатите от ново проучване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, което демонстрира също, че тези настройки са по-скоро постоянни през последните години.

Изкуственият разсъдък (ИИ) буди терзания, демонстрира още изследването. Хората по света са комплицирани във връзка с новата технология – 31% виждат в нея повече благоприятни условия, само че 38% чакат да донесе повече проблеми за света. Значителен дял от 24% в международен мащаб не се усеща задоволително осведомен, с цел да оцени резултатите на ИИ върху човечеството.

По-скоро удовлетворени от работата

Повечето от работещите хора по света наподобяват по-скоро удовлетворени от работата си (65%), а малцинство от 17% споделят, че не са. Други 17% споделят, че нито са удовлетворени, нито са недоволни. Малък дял се колебае по какъв начин да отговори.

Преди няколко години, през 2018 година, удовлетворени от работата си бяха 68% по света, 15% не бяха, а други 17% бяха неутрални по този въпрос. Изглежда, че последните години на неустановеност не са повлияли доста на усещанията по света, разясняват от " Галъп интернешънъл ".

Текущите настройки демонстрират, че удовлетворението от работата, предстоящо, се въздейства най-много от приходите и образованието – колкото по-добре просветен или добре заплатен е човек, толкоз по-голямо задоволство носи работата. Други демографски характерности като пол или възраст наподобява имат по-малко въздействие върху отношението на хората към тяхната работа, означават анализаторите.

В някои африкански страни да вземем за пример хората, които споделят, че са удовлетворени от работата си, са малцинство (31%), а тези, които не са удовлетворени, са към половината от всички интервюирани. В Индия делът (49%) на тези, които са удовлетворени от работата си, също е релативно невисок спрямо останалия свят. Най-доволни от работата си са хората в Европа (както страни от Европейски Съюз, по този начин и страни отвън ЕС), Съединени американски щати, Западна Азия, само че също и в Латинска Америка, където делът на хората, удовлетворени от това, което вършат, доближава до 70%.

Не толкоз удовлетворени от заплатата

Удовлетворението от възнаграждението не е безусловно обвързвано с настройките към работа. Човек може да си харесва работата и отново да не е удовлетворен от това, което получава за нея, и противоположното. Дяловете на удовлетвореността от възнаграждението са обичайно по-ниски. Настоящата вълна на изследване демонстрира, че съвсем половината (47%) от работещите хора по света са удовлетворени от заплащането си, близо една трета (31%) обаче не са удовлетворени, а 19% от интервюираните са в категорията „ нито/нито “.

В края на 2018 година половината (49%) от международното население е било предостатъчно от заплатата си, 29% не са били и 21% са били неутрални. Така настройките и тук остават постоянни, макар годините на Коронавирус, експлоадирането на войни и икономическата неустановеност по света.

Настоящите резултати демонстрират също, че респондентите мъже са малко по-доволни от възнаграждението си от дамите. По-младите хора също са малко по-доволни от заплатите си от по-възрастните генерации.

Възрастта и полът обаче играят дребна роля във връзка с удовлетворението от възнаграждението спрямо образованието и, несъмнено, самия размер на приходите – които още веднъж наподобяват преобладаващ фактор за настройките на запитаните, показват социолозите.

Обществата в по-богатите страни и райони демонстрират доста по-високи дялове на персонална задоволеност от заплатите. Големи страни като Индия и райони от Африка още веднъж се открояват с минимален дял на хората, удовлетворени от заплащането си – сред 20% и 30%. Западните общества (Европа – както страни от Европейски Съюз, по този начин и страни отвън ЕС), Съединени американски щати и още веднъж Латинска Америка са преди всичко по задоволеност от заплащането.

Изкуственият разсъдък – сред опасност и опция

На въпроса какви са упованията им за изкуствения разсъдък за света, по-младите хора са по-оптимистично настроени и виждат повече благоприятни условия в развиването му, по-възрастните генерации са по-притеснени. Повечето респонденти с по-високо обучение също са малко по-оптимистични от тези с по-ниско обучение, означават анализаторите.

Има ясно изразено разделяне сред възгледите в страните от Севера/Запада и тези от Юга/Изтока. В Съединени американски щати, Канада и Европа тези, които чакат с новата технология да дойдат повече проблеми, доближават до половината от всички интервюирани, а тези, които виждат повече благоприятни условия, са към 20-25%. В Русия единствено 19% виждат повече благоприятни условия в ИИ. Страната се откроява и с максимален дял интервюирани, които признават, че не знаят задоволително, с цел да си сформират мнение, и други 17%, които въобще не знаят по какъв начин да отговорят.

В Индия, Африка, Азия и Близкия изток, въпреки това, опасенията по отношение на ИИ към момента са налице, само че повече хора са склонни да чакат с развиването на тази технология благоприятни условия.

Като цяло е явно, че страните, които са по-развити стопански, са малко по-загрижени за резултатите на изкуствения разсъдък за света. Останалият свят вижда по-скоро опция, макар че страхът от новата технология е към момента настоящ, показват специалистите.

В целия свят дяловете на отговорите „ Не се запознат/а задоволително с този въпрос “ са обилни – сред 20 и 30%, което демонстрира, че опасността или опцията занапред ще се дефинират.

„ Докато изкуственият разсъдък трансформира самото значение на думата работа и опитите с обезпечения най-малък приход се популяризират, въпреки всичко обичайното заплащане остава основният фактор за удовлетворението на работещите. Но разликата сред по този начин наречения Златен милиард и останалите седем милиарда най-вероятно ще се задълбочи с по-интензивното въвеждане на AI “, счита Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.