Майката не спира да ви обича. Дори когато нейното сърце спре
Тя вечно ще остане вашият ангел-хранител, който няма да ви напусне и няма да ви забрави…
Това ще бъде най-мъчният и печален ден във вашия живот. Денят, в който ще загубите своята майка. Когато тя си отиде, всичко ще се промени вечно. Ще започнете да чувствате неща, за които даже не сте подозирали.
Да мислите за това, което в никакъв случай не ви е идвало мислено. Ще се учудвате на това, което даже не сте забелязвали.
Това ще бъдат неща, за които не сте подозирали, не сте усещали не сте разбирали. Това ще бъде нещо напълно нов и то ще разбие сърцето ви.
На колкото и години да сте, ще почувствате остро какъв брой ви липсва майка ви на тази земя. Колко е била значима и скъпа за вас. Колко мощно сте я обичали, по какъв начин сте приемали нейната обич и наличие като даденост. И едвам когато загубите своя най-скъп човек, сърцето ви ще спре от мисълта: „ Къде е тя в този момент, в кой свят? “
Може да ви се коства необикновено, само че майка ви въпреки всичко ще бъде до вас. Тя вечно ще остане вашият ангел-хранител, който няма да ви напусне и няма да ви забрави… Можете да се закълнете, че към момента усещате нейния мирис, усещате наличието й. Не можете да я докоснете, само че тя въпреки всичко е до вас.
Ще се учудите от кое място и по какъв начин тя усеща и идва при вас в най-тежкия миг. Откъде знае, че плачете, заровили лице във възглавницата, и единствено тя може със воето незримо наличия да ви утеши и да избърше сълзите ви…
Дни, месеци, години ще се чудите дали тя знае какъв брой я обичате, какъв брой ви липсва, какъв брой ви е нужна.. Ще се обвинявате за това, че не сте й говорили всеки ден за своята обич, когато към момента сте имали късмет. Днес бихте дали всичко, с цел да върнете един от тези дни, да й кажете това, което не сте съумели.
Минути ще се разстилат като дни. Дните ще наподобяват като години. Точно това се случва, когато загубим най-ценното нещо в този живот – майка ни …
Ще ви липсват телефонните й позвънявания, нежният й глас. Усмивките й. Нежните й ръце. Ще си спомнвте всеки подробност. Всеки тон. Всяка дума.
Ще размишлявате и върху въпроса дали тя ви вижда оттова – от горната страна. Липсвате ли й толкоз мощно, колкото тя на вас?
Успяла ли е да ви каже всичко, което е желала? Питали ли сте я за всичко значимо и значимо?
Времето не лекува такива рани. То ги стяга. Следователно ще минат месеци, години и няма да бъдете толкоз засегнати.
Основно тъй като ще осъзнаете, че майка ви постоянно ще бъде с вас. Нашите близки не влизат в мрака. Те остават надълбоко в сърцата ни. В нашия разум. В детските ни мемоари. В обичаните ни думи и смешки. Във вятъра. В туптенето на сърцата.
Вашата майка постоянно ще ви обича. Тя ще бъде постоянно до вас. Макар физически да не участва в нашия свят, вашите души са споени вечно. Този съюз е по-силен от гибелта. Тази обич е самият Живот.
