Някои синини не са от грим - I
Тя се споделя Милена. На 43 години е, от дребен български град. Има две деца – момче и момиче, и брачен партньор... принудител. Не си спомня първия път, когато той я е блъснал. Спомня си обаче последния, тъй като е бил скоро. Причината ли? Не постоянно брачният партньор й има потребност от причина, с цел да й посегне. Прави го по-често, когато е злоупотребил с алкохол. Тогава и плесниците му са по-силни.
Насилието над дамата е нарушаване на правото й на живот, на свободата от грубо отношение и от дискриминация. От юридическа позиция с този акт се нарушават правата, обезпечени й от Международния пакт за цивилен и политически права, Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи, Конвенцията на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите и още доста други интернационално утвърдени документи. Насилието е обвързвано с изключение на с телесни увреждания, и с посягане върху достойнството и достолепието – обиди, пренебрежение, уронване на престижа, подкопаване на самоуважението, втълпяване на страхове и комплекси. На 25 ноември означаваме Световния ден за унищожаване на насилието над дамите.
Видове принуждение
Една от най-разпространените форми на принуждение над дамите е физическото принуждение. Проявата му може да е неочаквана, от непознати – да вземем за пример на улицата, в транспортно средство; или последователно да ескалира с човек от фамилията, прочут, другар, сътрудник. Много постоянно обидите и повишението на звук се одобряват за обикновено решение на фамилните спорове. Най-често употребяваното оръжие, с което насилникът заплашва жертвата си, е ножът. Боят се приема и като средство за увещание и склоняване към дейности, които по принцип са нежелани от дамата – даване на финансови средства и други материални полезности, осъществяване на унизителни дейности, промяна на съществени правила и убеждения и други Към физическото принуждение спада и принуждаването към полов контакт, чрез приложимост на физическа мощ. Най-честите прояви на полово принуждение са изнасилванията и систематичният полов тормоз. Въпреки тежките последици, дамите рядко споделят случилото се. Причините са съмнение в съответната реакция на полицията, в правосъдната система, позор, стеснение, възприятие на оскърбление, боязън от възмездие от насилника, самообвинения, предпочитание по-бързо да се не помни за случая и липса на опция.
Психологическото принуждение е типът тормоз, към който голословно се демонстрира най-голяма приемливост. Прекалено постоянно се приема, че обидите са обикновено средство за решение на спор, а ограничението на свободата на дамата е разумна мярка при демонстрация на ревнивост. Заплахите, анонимният телефонен тероризъм и изнудването са единствено една част от вероятните лостове за използване на психически тормоз.
Икономическото принуждение се демонстрира в две форми – директно, когато мъжът присвоява и самичък харчи парите на жената; и индиректно, когато мъжът държи в послушание дамата, поради финансовата й взаимозависимост от него. Все още преобладаващият традиционен модел в България облича мъжа във власт. Като глава на фамилията, той постоянно си присвоява функционалността и на разпределител на фамилните финансови средства. Това му дава опцията еднолично да пренарежда фамилните полезности, да дефинира метода на живот на брачната половинка (и децата си) и постоянно да спекулира с ситуацията си. Икономическо принуждение може да бъде проявявано и от страна на шеф към зависещ. Безизходицата и неналичието на опция за работно място кара млади майки, дами, живеещи в дребни обитаеми места, и такива в предпенсионна възраст да работят при нерегламентирани условия на труд, против ниско месечното заплащане. Трафикът на дами от дълго време не е единствено тематика за сюжет на филм. В него може да попадне всяка жена – съседката, учителката на детето ви, колежката, вие самите. Вариантите са разнообразни – посредством разгласи за работа в чужбина, похищение от заведения или от улицата, с „ помощта ” на непосредствен другар, родственик, човек, на който имате доверие, посредством организации за запознанства, кастинги за модели или участия във филми и др.Продължава:
Някои синини не са от грим - II
Насилието над дамата е нарушаване на правото й на живот, на свободата от грубо отношение и от дискриминация. От юридическа позиция с този акт се нарушават правата, обезпечени й от Международния пакт за цивилен и политически права, Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи, Конвенцията на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите и още доста други интернационално утвърдени документи. Насилието е обвързвано с изключение на с телесни увреждания, и с посягане върху достойнството и достолепието – обиди, пренебрежение, уронване на престижа, подкопаване на самоуважението, втълпяване на страхове и комплекси. На 25 ноември означаваме Световния ден за унищожаване на насилието над дамите.
Видове принуждение
Една от най-разпространените форми на принуждение над дамите е физическото принуждение. Проявата му може да е неочаквана, от непознати – да вземем за пример на улицата, в транспортно средство; или последователно да ескалира с човек от фамилията, прочут, другар, сътрудник. Много постоянно обидите и повишението на звук се одобряват за обикновено решение на фамилните спорове. Най-често употребяваното оръжие, с което насилникът заплашва жертвата си, е ножът. Боят се приема и като средство за увещание и склоняване към дейности, които по принцип са нежелани от дамата – даване на финансови средства и други материални полезности, осъществяване на унизителни дейности, промяна на съществени правила и убеждения и други Към физическото принуждение спада и принуждаването към полов контакт, чрез приложимост на физическа мощ. Най-честите прояви на полово принуждение са изнасилванията и систематичният полов тормоз. Въпреки тежките последици, дамите рядко споделят случилото се. Причините са съмнение в съответната реакция на полицията, в правосъдната система, позор, стеснение, възприятие на оскърбление, боязън от възмездие от насилника, самообвинения, предпочитание по-бързо да се не помни за случая и липса на опция.
Психологическото принуждение е типът тормоз, към който голословно се демонстрира най-голяма приемливост. Прекалено постоянно се приема, че обидите са обикновено средство за решение на спор, а ограничението на свободата на дамата е разумна мярка при демонстрация на ревнивост. Заплахите, анонимният телефонен тероризъм и изнудването са единствено една част от вероятните лостове за използване на психически тормоз.
Икономическото принуждение се демонстрира в две форми – директно, когато мъжът присвоява и самичък харчи парите на жената; и индиректно, когато мъжът държи в послушание дамата, поради финансовата й взаимозависимост от него. Все още преобладаващият традиционен модел в България облича мъжа във власт. Като глава на фамилията, той постоянно си присвоява функционалността и на разпределител на фамилните финансови средства. Това му дава опцията еднолично да пренарежда фамилните полезности, да дефинира метода на живот на брачната половинка (и децата си) и постоянно да спекулира с ситуацията си. Икономическо принуждение може да бъде проявявано и от страна на шеф към зависещ. Безизходицата и неналичието на опция за работно място кара млади майки, дами, живеещи в дребни обитаеми места, и такива в предпенсионна възраст да работят при нерегламентирани условия на труд, против ниско месечното заплащане. Трафикът на дами от дълго време не е единствено тематика за сюжет на филм. В него може да попадне всяка жена – съседката, учителката на детето ви, колежката, вие самите. Вариантите са разнообразни – посредством разгласи за работа в чужбина, похищение от заведения или от улицата, с „ помощта ” на непосредствен другар, родственик, човек, на който имате доверие, посредством организации за запознанства, кастинги за модели или участия във филми и др.Продължава:
Някои синини не са от грим - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ