„Не се бой да имаш врагове“. Съветите от баба, които не чувах, а трябваше
Тя не беше от този свят.
Можеше да отиде на пазара издокарана като за церемониал.
Да постави обичания си парфюм върху китката си, когато отиде до хлебарницата.
Четеше доста, без да обръща внимание на праха.
В къщата на село седеше с часове, любувайки се на залязващото слънце. И плевелите в градината въобще не я притесняваха.
Не пестеше нищо и използваше скъпия порцеланов сервиз, с цел да пие чай.
Тя е баба – моята най-хубава другарка.
Тогава бяхме млади, главите ни бяха цялостни с идеологически нелепости. Нещо от поредицата ярко бъдеще в ерата на победилия комунизъм.
Пропагандни бригади, комсомолски комитет, градски политически клубове.
С акцент върху строгата дисциплинираност, помните.
Разбира се, на този декор бабиното – „ Животът би трябвало да се вкусва, а не да се търпи “ – изглеждаше най-малкото неуместно. Като клоунска шапка на директорка на приблизително учебно заведение.
И ние безмислено пренебрегнахме огромна част от казаното от нея. Едва в този момент се пробвам да осъзная всички тези моменти и да ги премисля още веднъж.
А баба ни споделяше:
„ Момичета, има малко принцове и те обичат себе си прекомерно доста. Само глупачки им се връзват. Вземете си положителни, тихи момчета и те ще си носят заплатите у дома, а не по глупачки “.
Баба също споделяше:
„ Пази се от мъже, които са прекомерно горещи. Те не носят нищо друго с изключение на добра фамилиарност, доста главоболия и излишно страдалчество. Това е ненужен и унищожителен огън.
Той не топли. Той просто изгаря всичко. Вярата в хората, вярата и любовта. ”
Тази фраза, която тогава провокира справедливия ми яд, ми се обясни доста по-късно. След обгорени крила.
Или пък това:
„ Никога не прави прибързани изводи и не взимай внезапни решения. Седни. Постой. Слушай хубава музика, яж вкусна храна, усмихвай се. Може би в този миг нищо не би трябвало да се взема решение. “
„ Не е нужно да бъдеш добра. Доброто е релативно разбиране, друго за всеки. Просто бъдете справедлива и обективна. ”
„ Винаги давай на човек тъкмо три шанса. По създание даваш тези шансове на себе си. Не пропускай нещо значимо, не разваляй ориста си, научи нещо ново. Но не повече от три шанса! “
„ Не се пердах да си създаваш врагове. Те са там, с цел да те развълнуват. Страхувай се да създадеш евтини другари, те ще те повлекат надолу. “
„ Просто седни на брега и чакай. Времето е запас, който може да реши всичко, постоянно. “
Струва ми се, че думи като „ някой ден “ и „ един ден “ не участваха в нейния речник. Ако нещо си струваше да се види, чуе или направи, тя искаше да го види, чуе и направи тъкмо в този момент.
Колко права беше!
Колко тъпо, че толкоз малко я чувахме!
Но, майната му! Аз също чета доста, а в това време не мога да обърна внимание на праха. Чудя се дали може би и аз не съм от този свят? Трябва да запитвам внуците си.
