За предразсъдъците без гордост - I
„ Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а към този момент е основен управител ”. Зад този противен коментар, с изключение на детайл на злоба и сексизъм, се крие: „ значи спи с някой началник ”. Всъщност, когато се случи по този начин, че основният управител управлява някой наш план, разбираме, че тя е способна, образована и е получила поста, тъй като е останала лоялна на компанията в сложен миг.
И ето ни, следващата жертва на фатализъм, който ни е лишил от общуването с млад и образован сътрудник. Колко предубеждения шетат из нашето схващане, вменени от обществото и груповия му опит.
Стремим се използваме готовия шаблон, с цел да спестим време. Вместо да отделяме време за размисли или изследване на истината, т.е. намерено другарство и чак тогава да формираме мнение, ние си хващаме подготвен фатализъм и необмислено го прилагаме. Да, предразсъдъкът пести време и старания. Той обобщава избран опит или комплекс от усещания и отзиви, които се повтарят, обикалят обществото или обкръжението ни и се загнездват в съзнанието. Даже имаме и някои обичани предубеждения – наркоманите са пропаднали хора, разведената жена с дете не е стока, една жена, влюбена в богат мъж е с него единствено поради парите. Ами културните – този, който слуша поп фолк е неинтелигентен, метъл- феновете са нечистоплътни, художниците са нехранимайковци, музикант ( разбирай какъвто и да е актьор ) къща не храни. По отношение на външния тип – момчетата с къси поли и не дай си боже – ослепителен грим, са „ лесни ”, момчетата с развлечени гащи са наркомани, дами след избрана възраст не могат да носят избрани цветове и дължини.
Изобщо – толкоз са доста. Харесваме си някой, лепваме си етикетчето и даже изпитваме някакво блаженство, че към този момент сме разгадали индивида насреща, без доста старания, а вследствие на нашия предостатъчен опит. Само че той нормално по никакъв начин не е наш, а непознат, групов. Освен че отсъждаме елементарно, не ни се ще много- доста да ни оборват в прибързаната преценка – започваме да демонстрираме насмешка, злост, отбиване. Просто лишаваме нещастната жертва от късмет освен да се приближи към нас, какво остава да промени нашето усещане.
Предразсъдъците получават чудовищни размери, когато дискриминират цяла група или етнос – хомосексуалисти, роми, мюсюлмани, американците. Генерализацията за техните дефекти постоянно не остава единствено на думи. Предубеденото негативно деяние срещи сходни групи си е неразрешено от закона и се назовава дискриминация. Парадоксално е, че може цялостен живот да не се сблъскаме с представител на тази група, само че предразсъдъкът е надълбоко затвърден в нас, нерядко е детайл от възпитанието, който се предава от потомство на потомство.
Друг, постоянно срещан вид фатализъм – „ Не ми подхождат мъже Козирог, те са такива и такива ”. Да звучи несериозно, само че зодиите, цветът на очите, избрана специалност даже, са съображение въобще да не се сближим с някои хора, имащи нещастието да се родят в даден месец или да имат съответното недолюбвано от нас обучение. Това е персоналният ни, минал опит, който отново работи пред- и- разсъдъка, автоматизирано. Продължава:
За предразсъдъците без горделивост - II
И ето ни, следващата жертва на фатализъм, който ни е лишил от общуването с млад и образован сътрудник. Колко предубеждения шетат из нашето схващане, вменени от обществото и груповия му опит.
Стремим се използваме готовия шаблон, с цел да спестим време. Вместо да отделяме време за размисли или изследване на истината, т.е. намерено другарство и чак тогава да формираме мнение, ние си хващаме подготвен фатализъм и необмислено го прилагаме. Да, предразсъдъкът пести време и старания. Той обобщава избран опит или комплекс от усещания и отзиви, които се повтарят, обикалят обществото или обкръжението ни и се загнездват в съзнанието. Даже имаме и някои обичани предубеждения – наркоманите са пропаднали хора, разведената жена с дете не е стока, една жена, влюбена в богат мъж е с него единствено поради парите. Ами културните – този, който слуша поп фолк е неинтелигентен, метъл- феновете са нечистоплътни, художниците са нехранимайковци, музикант ( разбирай какъвто и да е актьор ) къща не храни. По отношение на външния тип – момчетата с къси поли и не дай си боже – ослепителен грим, са „ лесни ”, момчетата с развлечени гащи са наркомани, дами след избрана възраст не могат да носят избрани цветове и дължини.
Изобщо – толкоз са доста. Харесваме си някой, лепваме си етикетчето и даже изпитваме някакво блаженство, че към този момент сме разгадали индивида насреща, без доста старания, а вследствие на нашия предостатъчен опит. Само че той нормално по никакъв начин не е наш, а непознат, групов. Освен че отсъждаме елементарно, не ни се ще много- доста да ни оборват в прибързаната преценка – започваме да демонстрираме насмешка, злост, отбиване. Просто лишаваме нещастната жертва от късмет освен да се приближи към нас, какво остава да промени нашето усещане.
Предразсъдъците получават чудовищни размери, когато дискриминират цяла група или етнос – хомосексуалисти, роми, мюсюлмани, американците. Генерализацията за техните дефекти постоянно не остава единствено на думи. Предубеденото негативно деяние срещи сходни групи си е неразрешено от закона и се назовава дискриминация. Парадоксално е, че може цялостен живот да не се сблъскаме с представител на тази група, само че предразсъдъкът е надълбоко затвърден в нас, нерядко е детайл от възпитанието, който се предава от потомство на потомство.
Друг, постоянно срещан вид фатализъм – „ Не ми подхождат мъже Козирог, те са такива и такива ”. Да звучи несериозно, само че зодиите, цветът на очите, избрана специалност даже, са съображение въобще да не се сближим с някои хора, имащи нещастието да се родят в даден месец или да имат съответното недолюбвано от нас обучение. Това е персоналният ни, минал опит, който отново работи пред- и- разсъдъка, автоматизирано. Продължава:
За предразсъдъците без горделивост - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ