Германските избори: Ангела Меркел срещу Мартин Шулц
Тя е един от най-дълго управлявалите водачи в Европа и несъмнено най-властният. Може ли животът на Ангела Меркел да изясни по какъв начин един физик от комунистическа Източна Германия се трансформира в такава извисяваща се фигура в международната политика?
Когато стане дума за най-силния водач в една страна, гласоподавателите горят от неспокойствие да схванат дали животът му, преди да влезе в политиката – безметежен или сложен – е оформил неговите възгледи. Може ли персоналните пристрастености да оказват помощ да се плануват отговори на бъдещи рецесии?
Най-дълго управлявалият канцлер на Германия, Ангела Меркел, претендент за четвърти мандат на изборите на 24 септември и известна като човек, който пази строго персоналното си пространство и заобикаля всевъзможни форми на самовъзвеличаване, прави някои от тези въпроси сложни за отговор.
Родена през 1954 година в фамилията на протестантския свещеник Хорст Казнер и учителката по британски Херлинд Казнер, Меркел се реалокира от Хамбург в източногерманския град Куицов –тогава в Германската демократична република (ГДР), когато е единствено на няколко години.
Най-голямото от три деца, тя прекарва детството си в семинарията, където работи татко ѝ. От първите си години в учебно заведение, Кази – прякор, произлизащ от фамилното ѝ име, който ѝ дават нейните съученици – е отлична ученичка с въодушевление по съветския език и руската просвета.
След като приключва доктората си в Берлин, Меркел работи като квантов физик в източногерманската Академия на науките. Бивши сътрудници я разказват като срамежлива, прилежна и постоянно търсеща най-надеждните данни.
В публична биография, издадена през 2013 година, Щефан Корнелиус написа, че Меркел предпочела да работи като академик, тъй като ѝ липсвал кураж за открит протест против комунистическия режим. Други спорят, че Меркел е избрала хитро занятие, харесвано от комунистите.
Меркел е на 35 години, когато Берлинската стена пада. На 9 ноември 1989 година тя отива на седмичната среща с другарка за посещаване на сауна, което е типично за прецизния политик какъвто е тя, преди да се причисли към тълпите от хора, напиращи през границата към Западен Берлин.
Освободила се ненадейно от контрола на комунистическата власт и тайната полиция „ Щази”, Меркел се причислява към берлинската организация на новата източногерманска партия „ Демократично пробуждане”, чиято сестринска партия на Запад е Християндемократичният съюз.
Въпреки че ХДС изповядва някои от полезностите на Меркел – десноцентристки и консервативни възгледи – биографите ѝ допускат, че изборът на партия може да е по-скоро демонстрация на властовия ѝ инстинкт, в сравнение с нейната идеология.
Тя незабавно търси среща с водача на ХДС Хелмут Кол, който се трансформира в неин наставник. За няколко месеца Меркел става известна като „ момичето на Кол” и е назначена в първия му кабинет след обединяването на Германия като министър на дамите и младежта.
В първите дни на кариерата си Меркел постоянно е представяна от Кол и други като нещо ново – източногерманка, преуспяващ политик и жена в един мъжки клуб, какъвто е тогава – и без подозрение продължава да бъде – ХДС.
„ Дори когато тя беше неопитна и срамежлива, човек можеше да усети силата ѝ веднага”, споделя Херлинде Кьолбъл, фотограф, който се среща с Меркел един път годишно от десетилетия, с цел да я снима за излъчвания, които демонстрират по какъв начин високият пост трансформира външността на един човек.
Но Меркел не се поколебава да изостави някогашния си наставник през 1999 година след финансов скандал в ХДС. В последна сметка тя заема мястото му на партиен водач. Меркел изяснява в публикация в консервативни вестник ФАЦ, станала известна като писмо за бракоразвод до Кол, че ХДС би трябвало да се разграничи от своя водач по същия метод, по който юношите би трябвало да се разделят с родителите си, с цел да станат огромни.
През 2002 година Меркел отстъпва ролята на претендент на ХДС за изборите на своя противник Едмунд Щойбер, който е отпред на баварския ХСС. Решението проработва в нейна изгода. Щойбер губи изборите от социалдемократа Герхард Шрьодер, чието държавно управление пада от власт след три години.
Два месеца след предварителните избори през 2005 година Меркел поставя клетва като първата жена канцлер на Германия. Следващите 12 години трансформират фрапантно политическия пейзаж в страната и ролята ѝ на световната сцена.
Наблюдатели на Меркел акцентират, че годините ѝ на власт са повлияни от три съществени събития.
Първото – без подозрение най-плашещо – предизвикателство към ръководството на Меркел, е рецесията в еврозоната, която заплаши освен еврото, само че и самите основи на Европейски Съюз.
Меркел бързо се трансформира в лицето на европейския банкер, проповядващ ограничения за икономии в средиземноморските страни. Когато през 2012 година обясняваше позицията си, тя сподели, че идва от страна, претърпяла стопански колапс. Ако гръцкият дълг не бъде понижен „ доста и в дълготраен аспект, Европа към този момент няма да е благоденстващият континент, в който светът се вслушва и който притегля вниманието на хората”.
Меркел понесе големи рецензии за позицията си към Гърция, изключително в първичната фаза, когато се забави с решението да даде пари на немските данъкоплатци за избавителния фонд. Философът Юрген Хабермас един път я упрекна в „ бълнуване под въздействието на сънотворни” и че е „ задрямала върху вулкан”.
През 2011 – две години след началото на втория ѝ мандат, Меркел реагира на нуклеарното злополучие във Фукушима, като ревизира мнението на партията за нуклеарната сила. Тя разгласи проект за понижаване на нуклеарните мощности в идващото десетилетие – решение, което не престават да изпитват стандартни производители като Ер Ве Е и „ Еон”.
През септември 2015, в средата на третия си мандат, Меркел отвори вратите на Германия за бежанци. Безумно смелата постъпка беше по едно и също време приветствана и подложена на критика и донесе несъмнено най-голямата опасност за властта на Меркел: издигането на дясната партия „ Алтернатива за Германия” – първото сполучливо дясно придвижване след войната.
Увереността на Меркел – демонстрирана с лозунга ѝ „ Можем да се справим” – беше посрещната със усилване на известността на „ Алтернатива за Германия” и седмични многохилядни антиимигрантски митинги в Дрезден.
Въпреки че поддръжката за „ Алтернатива за Германия” понижа с отслабването на бежанската рецесия, партията към момента има 10% поддръжка и е несъмнено, че ще прескочи 5-процентната преграда за влизане в Народното събрание.
До известна степен решението за бежанците опроверга визията за Меркел на надарен стратег без необятна визия. Някои критици обаче упорстват, че Меркел е предпочела краткосрочните тактически победи пред дълготрайните.
По думите на противника ѝ Мартин Шулц от Социалдемократическата партия Меркел е „ извънредно изкусна, точна, пресметлива и интелигентна”.
Самият Шулц обича да гледа на себе си като на войник. „ Аз съм футболист”, обича да споделя претендентът за канцлер на Германската социалдемократическа партия. Ако не го споделя, нормално показва боксовите си умения при предизборни визити.
Но 61-годишният Шулц ще би трябвало да постави много старания за борбата на живота си, в случай че желае да има късмет да смъкна Меркел, която се радва на внушителна преднина в проучванията на публичното мнение преди изборите на 24 септември.
„ Човек в никакъв случай не се отхвърля и в никакъв случай не отстъпва в битката за нещата, в които вярва”, споделил един път ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск на Шулц.
Бивш футболист, кмет, поправил се пияч и притежател на книжарница, Шулц е нещо като новопришълец на немската национална политическа сцена.
Женен с две деца, той прекара 22 години в Европейския парламент в Страсбург, в това число пет от тях като негов ръководител, усвоявайки всеки главен европейски език.
Изненадващо в страна, която има най-големия брой хора със приблизително обучение, Шулц по този начин и не приключил гимназия.
След година без работа той става притежател на книжарница в родното си градче Вюрзелен в Северен Рейн-Вестфалия, най-голямата провинция в страната и обичайната цитадела на ГСДП.
Политиката в действителност постоянно е била част от живота на този мъж, постоянно именуван Мистър Европа.
Бащата на Шулц е бил полицейски чиновник и корав последовател на социалдемократите. Майка му е била активистка в консервативната Християндемократическа партия на Меркел.
На 19 години той става деен член на ГСДП, преди да влезе в провинциалната политика, където израства от сан на локален чиновник до кмет на Вюрзелен на 31-годишна възраст. По това време е най-младият кмет в Северен Рейн-Вестфалия.
Като добър оратор Шулц се пробва да внесе повече емоционалност в политическия живот.
„ Политиците, които не могат да провокират страсти, не са си на мястото”, споделя той.
През януари той се издигна до най-висшия пост в ГСДП и стана неин ръководител и претендент за канцлер на изборите на 24 септември.
Като ново лице на сцена със остарели артисти неговата номинация в началото провокира увеличение на поддръжката за ГСДП в анкетите. С вярата, че Шулц може да постави завършек на 12-годишното ръководство на Меркел, социалдемократите го избраха за собствен партиен началник със 100-процентова поддръжка.
Оттогава обаче „ влакът Шулц”, както нарекоха медиите стремежа на социалдемократическия водач към канцлерството, стартира да губи скорост, а поддръжката за партията понижа.
Но Шулц е привикнал с тежките борби. На 24 години той се бори с алкохолизма, откакто травма поставя завършек на фантазиите му за футболна кариера. „ Изпивах всичко, до което можех да се докопам”, призна Шулц в изявление. Лидерът на ГСДП не е пил алкохол от към 37 години.
Непоколебим европеец, той постоянно възхвалява Европейския съюз през годините като най-хубавата отбрана против призраците, които бродеха в района през XX в – расизъм, ксенофобия и антисемитизъм.
Напоследък той се включи в борбата с популизма в Европа.
Преди три години тирада на Шулц в израелския парламент, в която той разкритикува Израел, че лишава палестинците от полагащия им се дял водни запаси, докара до овакантяване на група крайнодесни депутати и укори от премиера Бенямин Нетаняху.
Но един от най-известните епизоди, свързани с него, беше през 2003 година, когато в Европарламента някогашният италиански министър председател Силвио Берлускони влезе в пререкания с Шулц, който насочи рецензии към държавното управление в Рим. Това предизвика Берлускони да съпостави Шулц с надзорник в концентрационен лагер.
По-късно италианският водач настояваше, че се е пошегувал.
Когато стане дума за най-силния водач в една страна, гласоподавателите горят от неспокойствие да схванат дали животът му, преди да влезе в политиката – безметежен или сложен – е оформил неговите възгледи. Може ли персоналните пристрастености да оказват помощ да се плануват отговори на бъдещи рецесии?
Най-дълго управлявалият канцлер на Германия, Ангела Меркел, претендент за четвърти мандат на изборите на 24 септември и известна като човек, който пази строго персоналното си пространство и заобикаля всевъзможни форми на самовъзвеличаване, прави някои от тези въпроси сложни за отговор.
Родена през 1954 година в фамилията на протестантския свещеник Хорст Казнер и учителката по британски Херлинд Казнер, Меркел се реалокира от Хамбург в източногерманския град Куицов –тогава в Германската демократична република (ГДР), когато е единствено на няколко години.
Най-голямото от три деца, тя прекарва детството си в семинарията, където работи татко ѝ. От първите си години в учебно заведение, Кази – прякор, произлизащ от фамилното ѝ име, който ѝ дават нейните съученици – е отлична ученичка с въодушевление по съветския език и руската просвета.
След като приключва доктората си в Берлин, Меркел работи като квантов физик в източногерманската Академия на науките. Бивши сътрудници я разказват като срамежлива, прилежна и постоянно търсеща най-надеждните данни.
В публична биография, издадена през 2013 година, Щефан Корнелиус написа, че Меркел предпочела да работи като академик, тъй като ѝ липсвал кураж за открит протест против комунистическия режим. Други спорят, че Меркел е избрала хитро занятие, харесвано от комунистите.
Меркел е на 35 години, когато Берлинската стена пада. На 9 ноември 1989 година тя отива на седмичната среща с другарка за посещаване на сауна, което е типично за прецизния политик какъвто е тя, преди да се причисли към тълпите от хора, напиращи през границата към Западен Берлин.
Освободила се ненадейно от контрола на комунистическата власт и тайната полиция „ Щази”, Меркел се причислява към берлинската организация на новата източногерманска партия „ Демократично пробуждане”, чиято сестринска партия на Запад е Християндемократичният съюз.
Въпреки че ХДС изповядва някои от полезностите на Меркел – десноцентристки и консервативни възгледи – биографите ѝ допускат, че изборът на партия може да е по-скоро демонстрация на властовия ѝ инстинкт, в сравнение с нейната идеология.
Тя незабавно търси среща с водача на ХДС Хелмут Кол, който се трансформира в неин наставник. За няколко месеца Меркел става известна като „ момичето на Кол” и е назначена в първия му кабинет след обединяването на Германия като министър на дамите и младежта.
В първите дни на кариерата си Меркел постоянно е представяна от Кол и други като нещо ново – източногерманка, преуспяващ политик и жена в един мъжки клуб, какъвто е тогава – и без подозрение продължава да бъде – ХДС.
„ Дори когато тя беше неопитна и срамежлива, човек можеше да усети силата ѝ веднага”, споделя Херлинде Кьолбъл, фотограф, който се среща с Меркел един път годишно от десетилетия, с цел да я снима за излъчвания, които демонстрират по какъв начин високият пост трансформира външността на един човек.
Но Меркел не се поколебава да изостави някогашния си наставник през 1999 година след финансов скандал в ХДС. В последна сметка тя заема мястото му на партиен водач. Меркел изяснява в публикация в консервативни вестник ФАЦ, станала известна като писмо за бракоразвод до Кол, че ХДС би трябвало да се разграничи от своя водач по същия метод, по който юношите би трябвало да се разделят с родителите си, с цел да станат огромни.
През 2002 година Меркел отстъпва ролята на претендент на ХДС за изборите на своя противник Едмунд Щойбер, който е отпред на баварския ХСС. Решението проработва в нейна изгода. Щойбер губи изборите от социалдемократа Герхард Шрьодер, чието държавно управление пада от власт след три години.
Два месеца след предварителните избори през 2005 година Меркел поставя клетва като първата жена канцлер на Германия. Следващите 12 години трансформират фрапантно политическия пейзаж в страната и ролята ѝ на световната сцена.
Наблюдатели на Меркел акцентират, че годините ѝ на власт са повлияни от три съществени събития.
Първото – без подозрение най-плашещо – предизвикателство към ръководството на Меркел, е рецесията в еврозоната, която заплаши освен еврото, само че и самите основи на Европейски Съюз.
Меркел бързо се трансформира в лицето на европейския банкер, проповядващ ограничения за икономии в средиземноморските страни. Когато през 2012 година обясняваше позицията си, тя сподели, че идва от страна, претърпяла стопански колапс. Ако гръцкият дълг не бъде понижен „ доста и в дълготраен аспект, Европа към този момент няма да е благоденстващият континент, в който светът се вслушва и който притегля вниманието на хората”.
Меркел понесе големи рецензии за позицията си към Гърция, изключително в първичната фаза, когато се забави с решението да даде пари на немските данъкоплатци за избавителния фонд. Философът Юрген Хабермас един път я упрекна в „ бълнуване под въздействието на сънотворни” и че е „ задрямала върху вулкан”.
През 2011 – две години след началото на втория ѝ мандат, Меркел реагира на нуклеарното злополучие във Фукушима, като ревизира мнението на партията за нуклеарната сила. Тя разгласи проект за понижаване на нуклеарните мощности в идващото десетилетие – решение, което не престават да изпитват стандартни производители като Ер Ве Е и „ Еон”.
През септември 2015, в средата на третия си мандат, Меркел отвори вратите на Германия за бежанци. Безумно смелата постъпка беше по едно и също време приветствана и подложена на критика и донесе несъмнено най-голямата опасност за властта на Меркел: издигането на дясната партия „ Алтернатива за Германия” – първото сполучливо дясно придвижване след войната.
Увереността на Меркел – демонстрирана с лозунга ѝ „ Можем да се справим” – беше посрещната със усилване на известността на „ Алтернатива за Германия” и седмични многохилядни антиимигрантски митинги в Дрезден.
Въпреки че поддръжката за „ Алтернатива за Германия” понижа с отслабването на бежанската рецесия, партията към момента има 10% поддръжка и е несъмнено, че ще прескочи 5-процентната преграда за влизане в Народното събрание.
До известна степен решението за бежанците опроверга визията за Меркел на надарен стратег без необятна визия. Някои критици обаче упорстват, че Меркел е предпочела краткосрочните тактически победи пред дълготрайните.
По думите на противника ѝ Мартин Шулц от Социалдемократическата партия Меркел е „ извънредно изкусна, точна, пресметлива и интелигентна”.
Самият Шулц обича да гледа на себе си като на войник. „ Аз съм футболист”, обича да споделя претендентът за канцлер на Германската социалдемократическа партия. Ако не го споделя, нормално показва боксовите си умения при предизборни визити.
Но 61-годишният Шулц ще би трябвало да постави много старания за борбата на живота си, в случай че желае да има късмет да смъкна Меркел, която се радва на внушителна преднина в проучванията на публичното мнение преди изборите на 24 септември.
„ Човек в никакъв случай не се отхвърля и в никакъв случай не отстъпва в битката за нещата, в които вярва”, споделил един път ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск на Шулц.
Бивш футболист, кмет, поправил се пияч и притежател на книжарница, Шулц е нещо като новопришълец на немската национална политическа сцена.
Женен с две деца, той прекара 22 години в Европейския парламент в Страсбург, в това число пет от тях като негов ръководител, усвоявайки всеки главен европейски език.
Изненадващо в страна, която има най-големия брой хора със приблизително обучение, Шулц по този начин и не приключил гимназия.
След година без работа той става притежател на книжарница в родното си градче Вюрзелен в Северен Рейн-Вестфалия, най-голямата провинция в страната и обичайната цитадела на ГСДП.
Политиката в действителност постоянно е била част от живота на този мъж, постоянно именуван Мистър Европа.
Бащата на Шулц е бил полицейски чиновник и корав последовател на социалдемократите. Майка му е била активистка в консервативната Християндемократическа партия на Меркел.
На 19 години той става деен член на ГСДП, преди да влезе в провинциалната политика, където израства от сан на локален чиновник до кмет на Вюрзелен на 31-годишна възраст. По това време е най-младият кмет в Северен Рейн-Вестфалия.
Като добър оратор Шулц се пробва да внесе повече емоционалност в политическия живот.
„ Политиците, които не могат да провокират страсти, не са си на мястото”, споделя той.
През януари той се издигна до най-висшия пост в ГСДП и стана неин ръководител и претендент за канцлер на изборите на 24 септември.
Като ново лице на сцена със остарели артисти неговата номинация в началото провокира увеличение на поддръжката за ГСДП в анкетите. С вярата, че Шулц може да постави завършек на 12-годишното ръководство на Меркел, социалдемократите го избраха за собствен партиен началник със 100-процентова поддръжка.
Оттогава обаче „ влакът Шулц”, както нарекоха медиите стремежа на социалдемократическия водач към канцлерството, стартира да губи скорост, а поддръжката за партията понижа.
Но Шулц е привикнал с тежките борби. На 24 години той се бори с алкохолизма, откакто травма поставя завършек на фантазиите му за футболна кариера. „ Изпивах всичко, до което можех да се докопам”, призна Шулц в изявление. Лидерът на ГСДП не е пил алкохол от към 37 години.
Непоколебим европеец, той постоянно възхвалява Европейския съюз през годините като най-хубавата отбрана против призраците, които бродеха в района през XX в – расизъм, ксенофобия и антисемитизъм.
Напоследък той се включи в борбата с популизма в Европа.
Преди три години тирада на Шулц в израелския парламент, в която той разкритикува Израел, че лишава палестинците от полагащия им се дял водни запаси, докара до овакантяване на група крайнодесни депутати и укори от премиера Бенямин Нетаняху.
Но един от най-известните епизоди, свързани с него, беше през 2003 година, когато в Европарламента някогашният италиански министър председател Силвио Берлускони влезе в пререкания с Шулц, който насочи рецензии към държавното управление в Рим. Това предизвика Берлускони да съпостави Шулц с надзорник в концентрационен лагер.
По-късно италианският водач настояваше, че се е пошегувал.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ