Били Холидей: Музика с аромат на гардении
Тя е денят в дългите нощи, прекарани из нюйоркските клубове, където гласът й е внасял слънцето. Тя е дамата с цвят на нощ и ослепително бяло цвете в косите, символизиращо нейната чистосърдечност, откровеност и светла сензитивност... нейната по детски наивна откровеност към света.
Тя е непокорното момиче и изисканата дама в едно. Нейната орис е неразривно обвързвана с болката. Нейната музика рисува любовта, както мъчно може да се повтори. Тя е Били Холидей.
Когато още в детството животът я среща с най-мрачното си лице, със страданието, мизерията и омразата в очите на близките, някак естествено тя продължава да върви постоянно на ръба, тъй като още като дребна надълбоко в сърцето и съзнанието си губи всичко, преди да го завоюва назад. Такъв е животът на Лейди Дей – живот на крайностите, белязан от нерадостно детство. В този глас е въплътена нейната мощна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната обич... Още преди да навърши своето пълноправие, Били понася ужасяващи контузии – става жертва на обезчестяване, а мизерията я принуждава да проституира, с цел да изхранва себе си и болната си майка (която също е проституирала и е лежала в пандиза за това дружно с невръстната си дъщеря). Към това се прибавя неналичието на каквато и да е сигурност, крайната беднотия и всевъзможни ограничения, с цел да се оформи картината на първите съзнателни години от живота на Лейди Дей. Неслучайно той продължава в най-екстремната повърхност – с опиати, алкохол и обвързване с несъответствуващи сътрудници, които я тормозят, малтретират и се държат унизително, изневеряват й и я употребяват поради парите. Животът на Били Холидей е непрекъснат протест – както на сцената, по този начин и зад кулисите. В нея има нещо рисково, което я тласка към ръба, към провокацията в музиката и любовта. Не са малко свидетелствата, че Били е имала интимни връзки и с дами – още веднъж израз на нейния непризнаващ публичните ограничавания персонален избор.
Спасението? Музиката. Тя придава смисъл на дните й още като дете. С гласовете на Луис Армстронг и Беси Смит Били бяга от тъжната действителност, намира разтуха, очакване и вяра. Всичко друго към нея е разрушително и наподобява единствената твърда почва под краката й е музиката... Докато един път сама не е взема решение да отиде в един от множеството клубове с музика онлайн и да опита да си откри работа като певица. Така стартира нейният персонален музикален път. Следват голям брой концерти в разнообразни клубове в Ню Йорк, турнета и колаборации с най-големите имена от това време – Каунт Бейси, Луис Армстронг, Дюк Елингтън... И последователно мекият й и въздействащ глас печели все по-многобройна аудитория.
В този глас е въплътена нейната мощна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната обич... Гласът на Били Холидей е глас на истината в музиката, тъй като звучи по този начин, като че ли песните й са част от нейната плът и кръв. Такова наличие и подстрекателство се реализират единствено със сливането на тяло, душа и музика, с предаването на истории, които са персонално изстрадани и претърпени.
Лейди Дей има нелеката задача да се наложи и утвърди в свят, който не просто не приема хората с друг цвят на кожата за равни, само че и дискриминира дамите. Да бъде жена музикант на сцената, която е била непокътната територия за мъжете, е друга житейска борба за нея.
Първият нюйоркски клуб, в който цветнокожи и бели имат идентичен достъп и слушат дружно джаз, е Café Society. Тъкмо там Лейди Дей прави едно от най-впечатляващите осъществявания на Strange Fruit – ария, осъждаща сегрегацията, расизма и потъпкването на човешките права. През 30-те и 40-те години в Съединени американски щати линчуването на негри е всекидневие. Зловещата метафора в Strange Fruit оприличава телата на обесените на странни, безмълвни плодове, пропити с кръв. Дискриминацията и неравноправието на цветнокожите е на всички места в Съединени американски щати по това време. Самата Били има история за това. По време на турне в един от хотелите тя е помолена да не употребява асансьора, с който пътуват останалите посетители, които " не са със същия цвят на кожата ". Гневът и непримиримото отвращение на Били Холидей оживяват в нейните осъществявания на Strange Fruit.
Именно тази ария и мощната неподправена злост на един служител на реда към чернокожите и към джаз музиката като знак на свободата в нейната многостранност и импровизационен темперамент стават причина за превръщането на Били Холидей в жертва на полицейско гонене и шпионаж, които приключват с арестуването й за владеене на опиати, последвано от престой в пандиза. Излизайки на независимост на 16 март 1948 година, тя получава и правосъдно ограничаване – никой клуб в Ню Йорк, в който се сервира алкохол, няма право да я позволява. Само 11 дни по-късно обаче Били Холидей победи на сцената на Карнеги Хол и пее пред толкоз претъпкана зала, че се постанова част от публиката да бъде настанена на самата сцена, директно до музикантите.
Според спомените на околните й за този концерт Били била обезпокоена дали залата ще е задоволително цялостна и дали отношението на публиката няма да бъде неоправдателно – въпреки всичко джаз дивата преди малко е излязла от пандиза, а притежанието на опиати е било съществено закононарушение. В началото на историческия концерт в Карнеги Хол Лейди Дей несъзнателно се убожда, до момента в който поставя в косите си гардения, подарена от неин обожател. Въпреки стичащата се по лицето и роклята й кръв, Били Холидей не прекъсва осъществяванията си и изнася един концерт, който и публиката, и медиите ще запомнят: 32 песни и три биса, след последния от които тя припада от безсилие. Друга любопитна страна на бунтарката Били Холидей е нейният колоритен речник, включващ голям брой жаргонни и нецензурни изречения. От устата, изпяла някои от най-проникновените куплети за любовта, думи като " кучка " и " копеле " били хвалба и знак, че някой й е непосредствен и благ. Това описват приятелите на Лейди Дей от спомените за срещите си с нея. Особено постоянно се е случвало след концерт в гримьорната тя да " поздравява " по този метод музикантите за прелестното им свирене и показване на сцената...
За музиката Лейди Дей е подготвена на всичко. Нейното най-силно предпочитание и идеал е да пее и да бъде покрай музиката от самото начало. Неслучайно композициите и осъществяванията й въодушевяват десетки артисти след нея и не престават да го вършат до през днешния ден – един век след рождението й. Песни като Good Morning Heartache и God Bless The Child ще продължат да звучат в нови и нови аранжименти и разновидности.
Save
Тя е непокорното момиче и изисканата дама в едно. Нейната орис е неразривно обвързвана с болката. Нейната музика рисува любовта, както мъчно може да се повтори. Тя е Били Холидей.
Когато още в детството животът я среща с най-мрачното си лице, със страданието, мизерията и омразата в очите на близките, някак естествено тя продължава да върви постоянно на ръба, тъй като още като дребна надълбоко в сърцето и съзнанието си губи всичко, преди да го завоюва назад. Такъв е животът на Лейди Дей – живот на крайностите, белязан от нерадостно детство. В този глас е въплътена нейната мощна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната обич... Още преди да навърши своето пълноправие, Били понася ужасяващи контузии – става жертва на обезчестяване, а мизерията я принуждава да проституира, с цел да изхранва себе си и болната си майка (която също е проституирала и е лежала в пандиза за това дружно с невръстната си дъщеря). Към това се прибавя неналичието на каквато и да е сигурност, крайната беднотия и всевъзможни ограничения, с цел да се оформи картината на първите съзнателни години от живота на Лейди Дей. Неслучайно той продължава в най-екстремната повърхност – с опиати, алкохол и обвързване с несъответствуващи сътрудници, които я тормозят, малтретират и се държат унизително, изневеряват й и я употребяват поради парите. Животът на Били Холидей е непрекъснат протест – както на сцената, по този начин и зад кулисите. В нея има нещо рисково, което я тласка към ръба, към провокацията в музиката и любовта. Не са малко свидетелствата, че Били е имала интимни връзки и с дами – още веднъж израз на нейния непризнаващ публичните ограничавания персонален избор.
Спасението? Музиката. Тя придава смисъл на дните й още като дете. С гласовете на Луис Армстронг и Беси Смит Били бяга от тъжната действителност, намира разтуха, очакване и вяра. Всичко друго към нея е разрушително и наподобява единствената твърда почва под краката й е музиката... Докато един път сама не е взема решение да отиде в един от множеството клубове с музика онлайн и да опита да си откри работа като певица. Така стартира нейният персонален музикален път. Следват голям брой концерти в разнообразни клубове в Ню Йорк, турнета и колаборации с най-големите имена от това време – Каунт Бейси, Луис Армстронг, Дюк Елингтън... И последователно мекият й и въздействащ глас печели все по-многобройна аудитория.
В този глас е въплътена нейната мощна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната обич... Гласът на Били Холидей е глас на истината в музиката, тъй като звучи по този начин, като че ли песните й са част от нейната плът и кръв. Такова наличие и подстрекателство се реализират единствено със сливането на тяло, душа и музика, с предаването на истории, които са персонално изстрадани и претърпени.
Лейди Дей има нелеката задача да се наложи и утвърди в свят, който не просто не приема хората с друг цвят на кожата за равни, само че и дискриминира дамите. Да бъде жена музикант на сцената, която е била непокътната територия за мъжете, е друга житейска борба за нея.
Първият нюйоркски клуб, в който цветнокожи и бели имат идентичен достъп и слушат дружно джаз, е Café Society. Тъкмо там Лейди Дей прави едно от най-впечатляващите осъществявания на Strange Fruit – ария, осъждаща сегрегацията, расизма и потъпкването на човешките права. През 30-те и 40-те години в Съединени американски щати линчуването на негри е всекидневие. Зловещата метафора в Strange Fruit оприличава телата на обесените на странни, безмълвни плодове, пропити с кръв. Дискриминацията и неравноправието на цветнокожите е на всички места в Съединени американски щати по това време. Самата Били има история за това. По време на турне в един от хотелите тя е помолена да не употребява асансьора, с който пътуват останалите посетители, които " не са със същия цвят на кожата ". Гневът и непримиримото отвращение на Били Холидей оживяват в нейните осъществявания на Strange Fruit.
Именно тази ария и мощната неподправена злост на един служител на реда към чернокожите и към джаз музиката като знак на свободата в нейната многостранност и импровизационен темперамент стават причина за превръщането на Били Холидей в жертва на полицейско гонене и шпионаж, които приключват с арестуването й за владеене на опиати, последвано от престой в пандиза. Излизайки на независимост на 16 март 1948 година, тя получава и правосъдно ограничаване – никой клуб в Ню Йорк, в който се сервира алкохол, няма право да я позволява. Само 11 дни по-късно обаче Били Холидей победи на сцената на Карнеги Хол и пее пред толкоз претъпкана зала, че се постанова част от публиката да бъде настанена на самата сцена, директно до музикантите.
Според спомените на околните й за този концерт Били била обезпокоена дали залата ще е задоволително цялостна и дали отношението на публиката няма да бъде неоправдателно – въпреки всичко джаз дивата преди малко е излязла от пандиза, а притежанието на опиати е било съществено закононарушение. В началото на историческия концерт в Карнеги Хол Лейди Дей несъзнателно се убожда, до момента в който поставя в косите си гардения, подарена от неин обожател. Въпреки стичащата се по лицето и роклята й кръв, Били Холидей не прекъсва осъществяванията си и изнася един концерт, който и публиката, и медиите ще запомнят: 32 песни и три биса, след последния от които тя припада от безсилие. Друга любопитна страна на бунтарката Били Холидей е нейният колоритен речник, включващ голям брой жаргонни и нецензурни изречения. От устата, изпяла някои от най-проникновените куплети за любовта, думи като " кучка " и " копеле " били хвалба и знак, че някой й е непосредствен и благ. Това описват приятелите на Лейди Дей от спомените за срещите си с нея. Особено постоянно се е случвало след концерт в гримьорната тя да " поздравява " по този метод музикантите за прелестното им свирене и показване на сцената...
За музиката Лейди Дей е подготвена на всичко. Нейното най-силно предпочитание и идеал е да пее и да бъде покрай музиката от самото начало. Неслучайно композициите и осъществяванията й въодушевяват десетки артисти след нея и не престават да го вършат до през днешния ден – един век след рождението й. Песни като Good Morning Heartache и God Bless The Child ще продължат да звучат в нови и нови аранжименти и разновидности.
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ