Творческият му път е изключително дълъг, цели 60 години! Между

Творческият му път е извънредно дълъг, цели 60 години! Между 30-те и 90-те години на 20 век той снима разнообразни събития от всички сфери на живота у нас в града и в селото, обичай и портрети, политици и хора от разнообразни прослойки, в това число лов и лов на риба, туризъм, спорт, от региона на културата. Един от най-изявените създатели на фоторепортажа у нас. Той е Тодор Славчев (1900-1992), а креативната му биография следва с изключение на елементарния живот, по този начин и значимите събития през този дълъг интервал, в който у нас настъпват разнообразни промени. Така фотографиите му, които са сред репортажната фотожурналистика и художествената снимка стават самобитна хроника на българския живот, придвижват случилото се през времето.

„ Тодор Славчев самичък е цяла фабрика за облици, която не стопира производството си в продължение на шест десетилетия “, написа за него Георги Лозанов. Разглеждайки фотосите, пред нас се разкриват освен спецификите на съответното историческо и политическо време, само че доста повече – един достоверен свят, автентичен, същински. Тези фотографии описват без думи.

Неговата внучка Яна Узунова през днешния ден се грижи за това скъпо завещание – осъществена е огромна галерия на Тодор Славчев в Националната изложба „ Квадрат 500 “ през 2020 година, издадена е и монография с негови фотоси. По мотив 30 години от кончината му ето споделената от нея биография на дядо ѝ на страницата му във фейсбук:

„ Тодор Славчев е роден през 1900 година в Пловдив, от 1930 година се открива непрекъснато в столицата. Член на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 година От 1929 до-1946 година Славчев е редактор и основен редактор на списание „ Трудови новини “, където разгласява свои фотоси на обществена и трудова тема. През 1941 година той посещава Вардарска Македония и снима изгледи, обичай и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. Славчев сътрудничи като фоторепортер на вестниците „ Утро “, “Заря “, “Дневник “, “Днес “, “Вечер “ и „ Нашенец “. При бомбардировките над София през 1944 година редакцията му на Пасаж „ Св. Никола “ е разрушена, а огромна част от фотоархива му изгаря. Тодор Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 година издава със свои средства брой първи на сп. „ Фотожурналъ “, богато илюстрирано с негова репортажна снимка на настоящи събития в страната. Участва като доброволец фотокореспондент във Втората международна война (1945 г.), като придвижва фотолабораторията си. По случай 1 май 1945 в Унгария Тодор Славчев провежда фронтова фотоизложба, включваща фотоси на доста фотокореспонденти. След войната работи като фотосътрудник на списанието на БЧК, във в. „ Земляк “, както и като щатен фоторепортер на вестниците „ Свят “ (1948-1949), „ Народен спорт “ (1951-1953) и „ Кооперативно село “(1954-1960). След пенсионирането работи интензивно и до края на живота си за Съюз на българските журналисти, в. „ Поглед “, сп. „ Славяни “, сп. „ Лов и лов на риба “, в. „ Трезвеност “, сп. „ Български боец “, в. „ Литературен фронт “ и други


Тодор Славчев е взел участие в голям брой общи фотоизложби преди и след 9.09.1944 година През 1937 година той провежда първата по рода си галерия „ Борба против трудовите злополуки “, чиято фотографска част е напълно негова. През 1989 година прави своя авторска фотоизложба. Носител е на голям брой оценки, медали и дипломи. Носител е на званието фотограф-художник от 1970 година, Заслужил активист на културата (1984 г.), както и Майсторската премия на Съюз на българските журналисти (посмъртно).

Тодор Славчев остава безпартиен през целия си живот. Искал е творчеството му да бъде обсъждано през призмата на родолюбието и човеколюбието, които най-точно разказват неговата същина. “

Чуйте описа на Яна Узунова, внучка на Тодор Славчев.

Снимки: ФС на Тодор Славчев, НХГ