Твърди се, че Русия е станала васал на Китай, но

Твърди се, че Русия е станала васал на Китай, само че това е прекомерно извънредно мнение. Все отново Москва заплаща висока цена за поддръжката на Китай. И тя занапред ще нараства. А Китай деликатно следи какво става в Украйна.

Срещата на среща на равни ли беше?

Зьорен Урбански: Китайското държавно управление дипломатично показва като равноправно партньорство. И въпреки първото пътешестване на китайския водач след началото на пандемията да не бе до Русия, а до Казахстан и Узбекистан, двустранната среща с Путин в Самарканд бе деликатно планувана и има своето дипломатическо значение.

В подобен случай може ли да се приказва за китайско-руски алианс?

Зьорен Урбански: Авторитарните страни рядко влизат в алианси – само че сред тях има покриващи се ползи. И сходни разбирания за държавността. Режимите в Русия и в Китай са властнически и имат значително общи геополитически ползи. Това е общият политически зложелател – Западът, и това поражда непосредственост. Има и общ интерес за поощряване на властническите системи в директно съседство, както и по-надалеч.
Редакцията предлага
Между двете страни съществуват резултати на икономическа синергия. Русия е огромен експортьор на първични материали, от което Китай печели от ден на ден. Русия доставя оръжие и военно ноу-хау. Русия пък е все по-зависима от вноса на промишлени артикули от Китай, които към този момент не може да купува от Запада.

Дали войната в Украйна води до един тип дисбаланс в връзките?

Зьорен Урбански: Някои наблюдаващи настояват, че Русия е станала васал на. Аз не бих отишъл толкоз надалеч – само че възходящата асиметрия в връзките става все по-очевидна. На Русия ѝ липсват различни експортни пазари за нейните първични материали, чийто експорт към Китай е доста повишен. При нефта и газа размерът през август бе с 60 % по-голям в съпоставяне със същия месец на 2021 година.

Китай внася тези първични материали доста преференциално и по този начин заобикаля инфлацията, която царува на Запад. Тази възходяща взаимозависимост отслабва преговорните позиции на Русия в други сфери на връзките – да вземем за пример във връзка Централна Азия. Или пък с взор към ползите на Китай в Арктика.

С други думи, Русия заплаща висока цена за поддръжката на Китай?

Зьорен Урбански: Мисля, че тази цена още не е напълно забележима и ще се развива през идващите години. А и Китай не печели абсолютно – Украйна бе значим търговски сътрудник на Китай, една трета от изнасяното украинско зърно бе за Китай. Сега това е прекъснато най-малкото краткотрайно. Украйна бе и значима директна страна в самодейността за „ Нов път на коприната “.

Освен това войната принуждава да взима решения. Икономическите връзки със Запада, с Европейски Съюз и Съединени американски щати, не престават да бъдат доста по-важни от икономическите връзки с Русия. Затова Китай се старае да се придържа към глобите, с цел да избегне следващи наказания. Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-трудно ще е за Китай да лавира сред Русия и Запада. И Китай ще бъде заставен да се нарежда по-ясно, заставайки на избрана страна. Това ще докара до алтернатива – от една страна да се поддържат икономическите връзки със Запада, от друга да продължат да се преследват общите геостратегически ползи с Русия.

Може ли да се каже, че Китай следи войната в Украйна и предвид на личните си искания към Тайван?

Зьорен Урбански: В това отношение за Китай безспорно е забавно да следи по какъв начин се развива войната в Украйна, какъв брой мъчно се оказа за Русия да превземе тази страна и с какъв брой огромни загуби е обвързвано това. При това тайванските военни разполагат с доста по-модерно въоръжение, а и един остров се отбранява по напълно друг метод. Но Китай следи деликатно и реакциите на Запада. Китай ще обмисли по какъв начин в сходна обстановка би могъл да се отдели от Запада, с цел да не пострада стопански от наказания или други западни реакции.

*Зьорен Урбански е историк, работи в Германския исторически институт в Бъркли, Калифорния. Акцент в неговата научна активност е новата история на Китай и Русия.