Какво има зад сделката НАТО-Турция-Швеция
Турция спираше Швеция за участието ѝ в НАТО, само че отстъпи в последния миг. Идва ли краят на тази сага, която се проточи повече от година?
На 10 юли, в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, турският президент Реджеп Тайип Ердоган алармира, че Анкара е подготвена да ратифицира протокола за присъединение на Швеция към НАТО.
Съвсем до неотдавна Финландия и Швеция не участваха в отбранителни съюзи. Но след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна те. Желанието им беше оповестено публично през май 2022, а през юни, на среща на върха в Мадрид, НАТО предложения двете страни да се причислят.
Членството в алианса е допустимо единствено в случай че бъде утвърдено от всяка страна членка.
И по този начин, защо тъкмо са се разбрали Турция и Швеция, и какви трудности могат да се появят?
Драма преди срещата на върха
От срещата на върха в Мадрид стартира едно чувство за déjà vu. Тогава гласовете, идващи от Анкара, бяха доста отрицателни, твърдеше се, че възможностите Турция да разреши на Швеция и Финландия да се причислят, са дребни.
Но по-късно, ден преди срещата в испанската столица, трите страни се споразумяха за тристранен меморандум, в който генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изпълняваше ролята на съдия. Според контрактуваното тогава Швеция и Финландия се ангажираха да анулират оръжейното ембарго против Турция, да актуализират законодателството си за битка с тероризма и да екстрадират лица (предимно кюрди), за които Турция счита, че вземат участие в терористични действия.
Финландия извърши своята част от договорката и нв началото на април. Швеция обаче остана в задънена улица, значително заради възраженията на Турция против постоянните шведски демонстрации, на които емигрирали кюрди стачкуваха против държавното управление на Ердоган. На някои от митингите имаше случаи на изгаряне на Корана, които разгневиха както Турция, по този начин и огромна част от мюсюлманския свят.
Но, както и в Мадрид преди година, ден преди началото на срещата на върха в литовската столица на 11-12 юли и след доста мрачни прогнози, Столтенберг заяви окуражаваща вест - този път д " или съглашение за сигурност сред Швеция и Турция, което най-вероятно ще разреши на първата да стане 32-рият член на НАТО.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Какво включва съглашението?
Споразумението обгръща две неща. Първо - Швеция и Турция ще продължат да работят дружно в битката с тероризма. Двете страни ще се срещат годишно на министерско ниво. Според взаимното изказване след срещата във Вилнюс, на първата министерска среща, която евентуално ще се състои през есента, Швеция ще показа пътна карта " като основа за продължаващата си битка против тероризма във всичките му форми и проявления към цялостното използване на всички детайли на Тристранния меморандум ".
Генералният секретар на НАТО ще сътвори нова служба в структурите на НАТО - специфичен координатор за битка с тероризма
Второто беше, че генералният секретар на НАТО ще сътвори нова служба в структурите на НАТО - специфичен координатор за битка с тероризма.
Но на конференцията след договарянията шведският министър-председател Улф Кристерсон сподели ясно, че Швеция не би трябвало да поема нови задължения за предаването на повече хора, които Турция счита за терористи.
По-рано същия ден представители на НАТО от разнообразни страни членки се споразумяха за нови отбранителни проекти на военния алианс за отбрана при положение на нахлуване.
За множеството членове на алианса евентуалният съперник е Русия, само че Турция настоя, а и НАТО се съгласи, че алиансът ще вземе поради и заканите от тероризъм. Служители на НАТО, които не пожелаха да бъдат посочени, защото не са упълномощени да приказват по въпроса, споделиха пред RFE/RL във Вилнюс, че единодушието на НАТО по тази точка значи, че Анкара е подготвена да подписа съглашение с Швеция.
Нов подтик за присъединение на Турция към Европейски Съюз
По-рано изиска от Европейския съюз да съживи спряната кандидатура за участие на Турция като авансово изискване за присъединението на Швеция към НАТО.
В резултат на това в изказването, оповестено след срещата във Вилнюс, се споделя, че " Швеция ще поддържа интензивно напъните за възкръсване на процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз, в това число модернизирането на митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция и либерализирането на визовия режим ".
Швеция ще поддържа интензивно напъните за възкръсване на процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз
За разлика от всички останали страни кандидатки за участие в Европейски Съюз, Турция към момента няма безвизов режим с блока. А това е нещо, което тя желае отдавна. Същото се отнася и за митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция, който влезе в действие в края на 1995 година, само че който Турция би желала да разшири, с цел да включи повече селскостопански артикули и услуги.
През 2016 година Европейската комисия разгласява оценка за това по какъв начин да се модернизира митническият съюз, само че както и в тази ситуация с либерализирането на визовия режим, 27-те страни - членки на Европейски Съюз, не са постигнали нужния консенсус за по-нататъшни дейности.
Швеция е огромен последовател на разширението на Европейски Съюз и от дълго време поддържа по-силното ангажиране на Европейски Съюз с Анкара. Въпреки това доста страни са скептици, изключително Австрия, Кипър, Франция, Гърция и Нидерландия. Включи се и Шарл Мише л, ръководител на Съвета на Европейски Съюз - органът, който дефинира политическите и стратегическите цели на Европейски Съюз. Той се срещна с Ердоган след спиране на диалозите сред турския президент, Кристерсон и Столтенберг.
След продължителна полемика Мишел написа в Туитър, че двамата с Ердоган са " проучили опциите да върнем съдействието на напред във времето и да активизираме още веднъж нашите връзки ".
Той също по този начин написа, че е упълномощил на Европейската комисия и Европейската работа за външна активност, което е дипломатическата работа на Европейски Съюз, да показват отчет за това по какъв начин да се действа в бъдеще.
Ясно е, че Турция, която видя, че процесът на разширение на Европейски Съюз беше рестартиран с даването на статута на претенденти на Украйна и Молдова предходната година, също желае да взе участие в тази полемика. В последна сметка обаче напредъкът зависи от това до каква степен в Брюксел има предпочитание за по-нататъшно разширение, изключително във връзка с толкоз огромна и мощна страна като Турция.
И по този начин, имаме ли договорка?
И Столтенберг, и Кристерсон споделиха след срещата, че се надяват документът за присъединението да бъде импортиран за гласоподаване в турския парламент " допустимо най-скоро ", без да показват съответни периоди. Ако документът за присъединение не бъде утвърден през юли, тогава най-ранната опция ще бъде през октомври, когато Народното събрание в Анкара се върне от почивка. Точно това сподели и самият Ердоган във Вилнюс.
Будапеща също не ратифицира шведския контракт за присъединение към НАТО
След това идва и унгарският въпрос. В рамките на хипотетичната си взаимност с Турция Будапеща също не ратифицира шведския контракт за присъединение към НАТО - нещо, което се изисква от парламентите на всички страни членки. Генералният секретар подсети на всички, че Унгария нееднократно е обяснявала, че няма да е последната страна, която ще даде палец, а Кристерсон приказва за уверенията на унгарския министър-председател Виктор Орбан , че Будапеща няма да забави повече процеса.
На 10 юли, в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, турският президент Реджеп Тайип Ердоган алармира, че Анкара е подготвена да ратифицира протокола за присъединение на Швеция към НАТО.
Съвсем до неотдавна Финландия и Швеция не участваха в отбранителни съюзи. Но след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна те. Желанието им беше оповестено публично през май 2022, а през юни, на среща на върха в Мадрид, НАТО предложения двете страни да се причислят.
Членството в алианса е допустимо единствено в случай че бъде утвърдено от всяка страна членка.
И по този начин, защо тъкмо са се разбрали Турция и Швеция, и какви трудности могат да се появят?
Драма преди срещата на върха
От срещата на върха в Мадрид стартира едно чувство за déjà vu. Тогава гласовете, идващи от Анкара, бяха доста отрицателни, твърдеше се, че възможностите Турция да разреши на Швеция и Финландия да се причислят, са дребни.
Но по-късно, ден преди срещата в испанската столица, трите страни се споразумяха за тристранен меморандум, в който генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изпълняваше ролята на съдия. Според контрактуваното тогава Швеция и Финландия се ангажираха да анулират оръжейното ембарго против Турция, да актуализират законодателството си за битка с тероризма и да екстрадират лица (предимно кюрди), за които Турция счита, че вземат участие в терористични действия.
Финландия извърши своята част от договорката и нв началото на април. Швеция обаче остана в задънена улица, значително заради възраженията на Турция против постоянните шведски демонстрации, на които емигрирали кюрди стачкуваха против държавното управление на Ердоган. На някои от митингите имаше случаи на изгаряне на Корана, които разгневиха както Турция, по този начин и огромна част от мюсюлманския свят.
Но, както и в Мадрид преди година, ден преди началото на срещата на върха в литовската столица на 11-12 юли и след доста мрачни прогнози, Столтенберг заяви окуражаваща вест - този път д " или съглашение за сигурност сред Швеция и Турция, което най-вероятно ще разреши на първата да стане 32-рият член на НАТО.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Какво включва съглашението?
Споразумението обгръща две неща. Първо - Швеция и Турция ще продължат да работят дружно в битката с тероризма. Двете страни ще се срещат годишно на министерско ниво. Според взаимното изказване след срещата във Вилнюс, на първата министерска среща, която евентуално ще се състои през есента, Швеция ще показа пътна карта " като основа за продължаващата си битка против тероризма във всичките му форми и проявления към цялостното използване на всички детайли на Тристранния меморандум ".
Генералният секретар на НАТО ще сътвори нова служба в структурите на НАТО - специфичен координатор за битка с тероризма
Второто беше, че генералният секретар на НАТО ще сътвори нова служба в структурите на НАТО - специфичен координатор за битка с тероризма.
Но на конференцията след договарянията шведският министър-председател Улф Кристерсон сподели ясно, че Швеция не би трябвало да поема нови задължения за предаването на повече хора, които Турция счита за терористи.
По-рано същия ден представители на НАТО от разнообразни страни членки се споразумяха за нови отбранителни проекти на военния алианс за отбрана при положение на нахлуване.
За множеството членове на алианса евентуалният съперник е Русия, само че Турция настоя, а и НАТО се съгласи, че алиансът ще вземе поради и заканите от тероризъм. Служители на НАТО, които не пожелаха да бъдат посочени, защото не са упълномощени да приказват по въпроса, споделиха пред RFE/RL във Вилнюс, че единодушието на НАТО по тази точка значи, че Анкара е подготвена да подписа съглашение с Швеция.
Нов подтик за присъединение на Турция към Европейски Съюз
По-рано изиска от Европейския съюз да съживи спряната кандидатура за участие на Турция като авансово изискване за присъединението на Швеция към НАТО.
В резултат на това в изказването, оповестено след срещата във Вилнюс, се споделя, че " Швеция ще поддържа интензивно напъните за възкръсване на процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз, в това число модернизирането на митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция и либерализирането на визовия режим ".
Швеция ще поддържа интензивно напъните за възкръсване на процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз
За разлика от всички останали страни кандидатки за участие в Европейски Съюз, Турция към момента няма безвизов режим с блока. А това е нещо, което тя желае отдавна. Същото се отнася и за митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция, който влезе в действие в края на 1995 година, само че който Турция би желала да разшири, с цел да включи повече селскостопански артикули и услуги.
През 2016 година Европейската комисия разгласява оценка за това по какъв начин да се модернизира митническият съюз, само че както и в тази ситуация с либерализирането на визовия режим, 27-те страни - членки на Европейски Съюз, не са постигнали нужния консенсус за по-нататъшни дейности.
Швеция е огромен последовател на разширението на Европейски Съюз и от дълго време поддържа по-силното ангажиране на Европейски Съюз с Анкара. Въпреки това доста страни са скептици, изключително Австрия, Кипър, Франция, Гърция и Нидерландия. Включи се и Шарл Мише л, ръководител на Съвета на Европейски Съюз - органът, който дефинира политическите и стратегическите цели на Европейски Съюз. Той се срещна с Ердоган след спиране на диалозите сред турския президент, Кристерсон и Столтенберг.
След продължителна полемика Мишел написа в Туитър, че двамата с Ердоган са " проучили опциите да върнем съдействието на напред във времето и да активизираме още веднъж нашите връзки ".
Той също по този начин написа, че е упълномощил на Европейската комисия и Европейската работа за външна активност, което е дипломатическата работа на Европейски Съюз, да показват отчет за това по какъв начин да се действа в бъдеще.
Ясно е, че Турция, която видя, че процесът на разширение на Европейски Съюз беше рестартиран с даването на статута на претенденти на Украйна и Молдова предходната година, също желае да взе участие в тази полемика. В последна сметка обаче напредъкът зависи от това до каква степен в Брюксел има предпочитание за по-нататъшно разширение, изключително във връзка с толкоз огромна и мощна страна като Турция.
И по този начин, имаме ли договорка?
И Столтенберг, и Кристерсон споделиха след срещата, че се надяват документът за присъединението да бъде импортиран за гласоподаване в турския парламент " допустимо най-скоро ", без да показват съответни периоди. Ако документът за присъединение не бъде утвърден през юли, тогава най-ранната опция ще бъде през октомври, когато Народното събрание в Анкара се върне от почивка. Точно това сподели и самият Ердоган във Вилнюс.
Будапеща също не ратифицира шведския контракт за присъединение към НАТО
След това идва и унгарският въпрос. В рамките на хипотетичната си взаимност с Турция Будапеща също не ратифицира шведския контракт за присъединение към НАТО - нещо, което се изисква от парламентите на всички страни членки. Генералният секретар подсети на всички, че Унгария нееднократно е обяснявала, че няма да е последната страна, която ще даде палец, а Кристерсон приказва за уверенията на унгарския министър-председател Виктор Орбан , че Будапеща няма да забави повече процеса.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ