Защо Ердоган отново победи
Турският президент Реджеп Тайип Eрдоган се потвърди още един път като " несломим на избори водач ", спечелвайки балотажа на президентските избори през вчерашния ден с 52,16 % против 47,84 % за съперника му Кемал Кълъчдароглу. Така той получи трети мандат на поста и стана 13-ия президент на Турция.
Почти през цялата нощ милиони сподвижници и симпатизанти на Ердоган в Истанбул, Анкара и други градове на страната честваха успеха със флагове, песни, танци и екзалтирани възгласи в символ на безконечна поддръжка за “силния човек на Турция “.
Новият остарял държавен глава на страната Ердоган ще ръководи Турция през идващите пет години, до 2028 година С това той утвърди имиджа си на несломим на избори водач и се трансформира в президента с най-дълъг мандат в историята на Турция, написа в собствен коментар Българска телеграфна агенция. В същото време обаче това е и най-трудно извоюваната победа на президента на фона на опустошителните трусове през февруари т.г., които лишиха живота на над 50 хиляди души, на високата инфлация, обедняването на популацията, отлива на задгранични вложители и други проблеми, с които страната се сблъсква. За пръв път в историята на страната президентът бе определен на балотаж. Много забавно в този смисъл е заглавието през днешния ден на печатния орган на опозицията - вестник " Джумхурийет ", който писа “Ердоган завоюва, губейки ”.
" Йени чаг ", също опозиционен вестник, излезе със заглавие “Очарованието на демокрацията ”, визирайки високата изборна интензивност (около 85 процента) - индикатор, присъщ за турското общество. Турците имат вяра в правилото, че изборите са най-важният инструмент на демокрацията и тяхната висока интензивност на избори е учудваща за задграничните наблюдаващи.
Проправителствените вестници в това време означават, че новият мандат на Ердоган " ще придвижи Турция във второто й столетие ”, изтъквайки изборната победа на досегашния президент като ”извор на горделивост и задоволство ” и " победа на цяла Турция ".
Турската република, учредена от Мустафа Кемал Ататюрк въз основата на правилото за секуларизъм (светска държава) ще навърши през октомври т.г. 100 години и ще навлезе във второто си столетие отпред с Ердоган.
Фактори за успеха
За миналите 21 години Реджеп Тайип Ердоган съумя да утвърди имиджа си на ”силния човек “ на Турция, както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект. По думите на един анализатор “той е водач, който умее да “гледа и на Изток, и на Запад “ и съумява да балансира във връзките си както със Запада (като съдружник в НАТО), по този начин и с Русия и с Украйна, с тюркския и арабския свят, което му носи авторитет в очите на електората, само че също и в света.
Във вътрешен проект Ердоган и този път съумя да консолидира гласоподавателите си, възползвайки се в предизборната акция от обичайните им страхове, свързани с кюрдския фракционизъм и терора на Кюрдската работническа партия (ПКК). Многократно той насочи обвинявания към своя конкурент Кълъчдароглу поради поддръжката, която опозиционерът получи от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), упреквана за връзки с ПКК.
Други тематики, на които досегашният президент заложи в конкуренцията за поста, бяха опазването на религиозната еднаквост и съхраняването на културните разлики на турското общество със Запада. Във фокуса на предизборната си тактика Ердоган сложи акцент върху фактора na сигурността, независимостта и единството на “силната страна Турция ", способна да се опълчи на всеки, който дръзне да я отклони от нейния път. Стратегия, която му завоюва борбата против обвиняванията на опозицията по отношение на високата инфлация, повишаването на живота, обедняването на междинната класа, безработицата, срутва на турската лира и даже ширещото се неодобрение от наличието на милиони сирийски и други бежанци.
Анализът на резултатите демонстрира, че тази тактика на Ердоган е сработила най-добре в окръзите от Централен Анадол - Кайсери, Нигде, Кършехир, Невшехир, Сивас, Йозгат, Аксарай и Къръккале, и черноморските Ризе, Трабзон и други, в които болшинството от популацията е консервативно.
“Истината е, че никоя политическа мощ в Турция не може да завоюва избори, в случай че не успее да притегли този електорат, в случай че не се съобрази с настройките ”, разяснява Бекир Агърдър от социологическата организация Конда, който предходната седмица предвижда с акуратност резултата на вчерашния балотаж.
Не на последно място, в случай че Ердоган завоюва балотажа, то е, тъй като турската съпротива не съумя да създаде една постоянна тактика, да се поучи от ръководещата Партия на справедливостта и развиването по какъв начин се печелят избори.
Въпреки че Кемал Кълъчдароглу, противникът на Ердоган, заложи на стопанската система в предизборната си тактика, той не съумя да предложи безапелационни стратегии за излаз от икономическата рецесия, за привличане на задгранични вложители.
Най-силният мотив, на който разчиташе обединената съпротива от шест партии (Народнорепубликанската партия, Добра партия, Партията на бъдещето, партия Дева, Партията на щастието и Демократическата партия), се показваше във връщане към парламентарната система против недоволните от автократизма на президентската система, само че това не съумя да сработи. Различията сред партиите в опозиционния съюз - обединяване на леви и десни, ислямисти и секуларисти, представляващи пъстра политическа картина, и не на последно място личността на Кемал Кълъчдароглу, която бе издигната за претендент за президент, не съумя да завоюва доверието на недоволните и разочаровани от Ердоган среди.
Заиграването с прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която не излъчи претендент, оказвайки по този метод поддръжка за Кълъчдароглу, също се оказа подводен камък за опозиционния водач. Той завоюва висок рейтинг в Диарбекир, крепостта на кюрдите, само че в други кюрдски градове гласовете отидоха за Ердоган.
Права се оказа лидерката на Добра партия Мерал Акшенер, която бе декларирала, че ”с Кълъчдъроглу не е допустимо да завоюват против Ердоган “ и даже краткотрайно се бе отдръпнала от опозиционния алианс поради неговата кандидатура.
Така, Кълъчдароглу си завоюва имиджа на политик, който до момента не е спечелил нито едни избори. Веднага след загубата на балотажа се надигнаха доста мощни гласове с искане за оставката му.
Близки до опозицията анализатори предвиждат, че предстоят радикални промени в НРП след следващото проваляне на изборите. В същото време опозиционните среди декларират, че няма да се откажат от битката против Ердоган и ще я продължат с нови, по-ефективни средства.
Турция ще продължи през идващите пет години да се развива съгласно курса, набелязан от Ердоган. Страната ще продължи да бъде президентска република, а партията на Ердоган, дружно с националистите на Девлет Бахчели и крайните ислямисти от Партията на новото благополучие и кюрдската Хюда пар, резервира болшинството си в Народното събрание.
В подтекста на извоюваната от Ердоган изборна победа си заслужава да се означи приносът на националиста Бахчели, дългогодишния водач на Партията на националистическото деяние (ПНД). Рейтингът на ПСР на Ердоган на парламентарните избори на 14 май спадна със 7 пункта (спрямо предходните избори), само че той завоюва болшинството в Народното събрание с помощта на националистите на Бахчели. ПНД, единствена от всички партии, усили рейтинга си до 10 %, макар че анализаторите предвидиха, че няма да прескочи бариерата от 7 %. Така в новия парламент ПСР на Ердоган ще бъде в обединен фронт с националистите на Бахчели, а по този начин също и с крайните ислямисти от Партията на новото благополучие и крайноислямиската кюрдска групировка Хюда пар.
Кои са главните насоки в новия мандат на Ердоган
В снощната си първа тирада откакто бе разгласен за победител на балотажа, която Ердоган произнесе качен на рейс пред натрупалото се голям брой пред жилището му в Истанбул, той уточни, че първата цел са локалните избори през тази есен. Заветна цел на Ердоган е да отвоюва огромните метрополии Истанбул, Анкара, Измир от опозицията. Сред тях най-важно място се пада на 16-милионния Истанбул. ”Който владее Истанбул, владее Турция ”, споделя постоянно Ердоган.
Анализът от резултатите на балотажа демонстрира, че получените гласове за Ердоган и Кълъчдароглу в Истанбул са близки (51,78 % за Кълъчдароглу и 48,22 % за Ердоган). Това подсказва, че тази есен предстоят сериозни локални избори.
Ердоган възнамерява провеждането на референдум за приемането на нова конституция, която да даде нова визия на Турция. Той залага особено на оправянето с следствията от земетресенията, увеличението на работните места особено за младежите, намаляването на инфлацията и разрешаването на икономическите проблеми във вътрешната политика.
Близки до Ердоган източници настояват, че президентът ще възобнови кабинета с нови министри или рокади, приказва се, че ще има промяна на външния министър, че следва назначение на нов вицепремиер, както и че ще бъде заменен ръководителят на централната банка. Очаква се президентът да се заеме и с реализацията на плана за канал " Истанбул ". Емирът на Катар бе първият, който поздрави Ердоган още преди Висшата изборна комисия да се произнесе за изборните резултати. Това не е инцидентно, защото точно Катар е претендент да реализира огромния план за неестествен канал през Истанбул, означават наблюдаващи.
Ердоган ще заложи също на продължаването с нови планове за развиването на военно-отбранителния комплекс, гордостта на турската нация, означават осведомени.
Във външно политически проект се чака той да продължи досегашния курс в метода на Анкара по отношение на Русия и Украйна с връзка както с Владимир Путин, по този начин и със Зеленски. Вероятно ще постави старания също за подновяването на прекъснатия преди 11 години контакт със сирийския президент Башар Асад.
В същото време резултатът от балотажа сподели мощно разцепление в турското общество
Разликата между Ердоган и Кълъчдароглу е близо 3 млн. души в интерес на досегашния водач. Според критиците на Ердоган ще му е по-трудно в този мандат в сравнение с до момента. Инфлацията, сривът на турската лира, високото равнище на безработицата ще го притискат. С редица предизборни жестове Ердоган съумя да потуши недоволството от икономическите компликации и обърна резултата в своя изгода. Но изборите завършиха и в този момент хората чакат обещанията да бъдат изпълнени, а икономическите неволи от ден на ден ще притискат турците, принудени да стягат коланите, разясняват редица анализатори.
В допълнение е и злободневната тематика за мигрантите и бежанците, която доминираше в предизборната конкуренция. Ердоган даде обещание да върне половин милион сирийци в родината им.
Според водача на антимигрантската Партия на успеха Юмит Йоздаг, който събира гласовете на недоволните от политиката на Ердоган по отношение на бежанците и съобщи поддръжка на Кълъчдароглу на балотажа, в Турция има над 13 млн. мигранти. Йоздаг назова успеха на Ердоган “пирова победа " (вестник " Биргюн " излезе със същото заглавие). Йоздаг даде обещание да води политика, основаваща се на секуларисткия принцип на Ататюрк, в която главно място заема връщането на бежанците. В този смисъл може да се чака той да притегли по-голям откъс от националистическия електорат, неудовлетворен от мигрантската политика, водена от сегашните ръководещи.
70 % от турците се дефинират като националисти, като те клонят както към десния, по този начин и към левия политически набор.
В умозаключение може да се каже, че предстоят значими развития, които ще дефинират интереса към Турция и нейната геостратегическа роля в района, Европа и света.
(от )
Почти през цялата нощ милиони сподвижници и симпатизанти на Ердоган в Истанбул, Анкара и други градове на страната честваха успеха със флагове, песни, танци и екзалтирани възгласи в символ на безконечна поддръжка за “силния човек на Турция “.
Новият остарял държавен глава на страната Ердоган ще ръководи Турция през идващите пет години, до 2028 година С това той утвърди имиджа си на несломим на избори водач и се трансформира в президента с най-дълъг мандат в историята на Турция, написа в собствен коментар Българска телеграфна агенция. В същото време обаче това е и най-трудно извоюваната победа на президента на фона на опустошителните трусове през февруари т.г., които лишиха живота на над 50 хиляди души, на високата инфлация, обедняването на популацията, отлива на задгранични вложители и други проблеми, с които страната се сблъсква. За пръв път в историята на страната президентът бе определен на балотаж. Много забавно в този смисъл е заглавието през днешния ден на печатния орган на опозицията - вестник " Джумхурийет ", който писа “Ердоган завоюва, губейки ”.
" Йени чаг ", също опозиционен вестник, излезе със заглавие “Очарованието на демокрацията ”, визирайки високата изборна интензивност (около 85 процента) - индикатор, присъщ за турското общество. Турците имат вяра в правилото, че изборите са най-важният инструмент на демокрацията и тяхната висока интензивност на избори е учудваща за задграничните наблюдаващи.
Проправителствените вестници в това време означават, че новият мандат на Ердоган " ще придвижи Турция във второто й столетие ”, изтъквайки изборната победа на досегашния президент като ”извор на горделивост и задоволство ” и " победа на цяла Турция ".
Турската република, учредена от Мустафа Кемал Ататюрк въз основата на правилото за секуларизъм (светска държава) ще навърши през октомври т.г. 100 години и ще навлезе във второто си столетие отпред с Ердоган.
Фактори за успеха
За миналите 21 години Реджеп Тайип Ердоган съумя да утвърди имиджа си на ”силния човек “ на Турция, както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект. По думите на един анализатор “той е водач, който умее да “гледа и на Изток, и на Запад “ и съумява да балансира във връзките си както със Запада (като съдружник в НАТО), по този начин и с Русия и с Украйна, с тюркския и арабския свят, което му носи авторитет в очите на електората, само че също и в света.
Във вътрешен проект Ердоган и този път съумя да консолидира гласоподавателите си, възползвайки се в предизборната акция от обичайните им страхове, свързани с кюрдския фракционизъм и терора на Кюрдската работническа партия (ПКК). Многократно той насочи обвинявания към своя конкурент Кълъчдароглу поради поддръжката, която опозиционерът получи от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), упреквана за връзки с ПКК.
Други тематики, на които досегашният президент заложи в конкуренцията за поста, бяха опазването на религиозната еднаквост и съхраняването на културните разлики на турското общество със Запада. Във фокуса на предизборната си тактика Ердоган сложи акцент върху фактора na сигурността, независимостта и единството на “силната страна Турция ", способна да се опълчи на всеки, който дръзне да я отклони от нейния път. Стратегия, която му завоюва борбата против обвиняванията на опозицията по отношение на високата инфлация, повишаването на живота, обедняването на междинната класа, безработицата, срутва на турската лира и даже ширещото се неодобрение от наличието на милиони сирийски и други бежанци.
Анализът на резултатите демонстрира, че тази тактика на Ердоган е сработила най-добре в окръзите от Централен Анадол - Кайсери, Нигде, Кършехир, Невшехир, Сивас, Йозгат, Аксарай и Къръккале, и черноморските Ризе, Трабзон и други, в които болшинството от популацията е консервативно.
“Истината е, че никоя политическа мощ в Турция не може да завоюва избори, в случай че не успее да притегли този електорат, в случай че не се съобрази с настройките ”, разяснява Бекир Агърдър от социологическата организация Конда, който предходната седмица предвижда с акуратност резултата на вчерашния балотаж.
Не на последно място, в случай че Ердоган завоюва балотажа, то е, тъй като турската съпротива не съумя да създаде една постоянна тактика, да се поучи от ръководещата Партия на справедливостта и развиването по какъв начин се печелят избори.
Въпреки че Кемал Кълъчдароглу, противникът на Ердоган, заложи на стопанската система в предизборната си тактика, той не съумя да предложи безапелационни стратегии за излаз от икономическата рецесия, за привличане на задгранични вложители.
Най-силният мотив, на който разчиташе обединената съпротива от шест партии (Народнорепубликанската партия, Добра партия, Партията на бъдещето, партия Дева, Партията на щастието и Демократическата партия), се показваше във връщане към парламентарната система против недоволните от автократизма на президентската система, само че това не съумя да сработи. Различията сред партиите в опозиционния съюз - обединяване на леви и десни, ислямисти и секуларисти, представляващи пъстра политическа картина, и не на последно място личността на Кемал Кълъчдароглу, която бе издигната за претендент за президент, не съумя да завоюва доверието на недоволните и разочаровани от Ердоган среди.
Заиграването с прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която не излъчи претендент, оказвайки по този метод поддръжка за Кълъчдароглу, също се оказа подводен камък за опозиционния водач. Той завоюва висок рейтинг в Диарбекир, крепостта на кюрдите, само че в други кюрдски градове гласовете отидоха за Ердоган.
Права се оказа лидерката на Добра партия Мерал Акшенер, която бе декларирала, че ”с Кълъчдъроглу не е допустимо да завоюват против Ердоган “ и даже краткотрайно се бе отдръпнала от опозиционния алианс поради неговата кандидатура.
Така, Кълъчдароглу си завоюва имиджа на политик, който до момента не е спечелил нито едни избори. Веднага след загубата на балотажа се надигнаха доста мощни гласове с искане за оставката му.
Близки до опозицията анализатори предвиждат, че предстоят радикални промени в НРП след следващото проваляне на изборите. В същото време опозиционните среди декларират, че няма да се откажат от битката против Ердоган и ще я продължат с нови, по-ефективни средства.
Турция ще продължи през идващите пет години да се развива съгласно курса, набелязан от Ердоган. Страната ще продължи да бъде президентска република, а партията на Ердоган, дружно с националистите на Девлет Бахчели и крайните ислямисти от Партията на новото благополучие и кюрдската Хюда пар, резервира болшинството си в Народното събрание.
В подтекста на извоюваната от Ердоган изборна победа си заслужава да се означи приносът на националиста Бахчели, дългогодишния водач на Партията на националистическото деяние (ПНД). Рейтингът на ПСР на Ердоган на парламентарните избори на 14 май спадна със 7 пункта (спрямо предходните избори), само че той завоюва болшинството в Народното събрание с помощта на националистите на Бахчели. ПНД, единствена от всички партии, усили рейтинга си до 10 %, макар че анализаторите предвидиха, че няма да прескочи бариерата от 7 %. Така в новия парламент ПСР на Ердоган ще бъде в обединен фронт с националистите на Бахчели, а по този начин също и с крайните ислямисти от Партията на новото благополучие и крайноислямиската кюрдска групировка Хюда пар.
Кои са главните насоки в новия мандат на Ердоган
В снощната си първа тирада откакто бе разгласен за победител на балотажа, която Ердоган произнесе качен на рейс пред натрупалото се голям брой пред жилището му в Истанбул, той уточни, че първата цел са локалните избори през тази есен. Заветна цел на Ердоган е да отвоюва огромните метрополии Истанбул, Анкара, Измир от опозицията. Сред тях най-важно място се пада на 16-милионния Истанбул. ”Който владее Истанбул, владее Турция ”, споделя постоянно Ердоган.
Анализът от резултатите на балотажа демонстрира, че получените гласове за Ердоган и Кълъчдароглу в Истанбул са близки (51,78 % за Кълъчдароглу и 48,22 % за Ердоган). Това подсказва, че тази есен предстоят сериозни локални избори.
Ердоган възнамерява провеждането на референдум за приемането на нова конституция, която да даде нова визия на Турция. Той залага особено на оправянето с следствията от земетресенията, увеличението на работните места особено за младежите, намаляването на инфлацията и разрешаването на икономическите проблеми във вътрешната политика.
Близки до Ердоган източници настояват, че президентът ще възобнови кабинета с нови министри или рокади, приказва се, че ще има промяна на външния министър, че следва назначение на нов вицепремиер, както и че ще бъде заменен ръководителят на централната банка. Очаква се президентът да се заеме и с реализацията на плана за канал " Истанбул ". Емирът на Катар бе първият, който поздрави Ердоган още преди Висшата изборна комисия да се произнесе за изборните резултати. Това не е инцидентно, защото точно Катар е претендент да реализира огромния план за неестествен канал през Истанбул, означават наблюдаващи.
Ердоган ще заложи също на продължаването с нови планове за развиването на военно-отбранителния комплекс, гордостта на турската нация, означават осведомени.
Във външно политически проект се чака той да продължи досегашния курс в метода на Анкара по отношение на Русия и Украйна с връзка както с Владимир Путин, по този начин и със Зеленски. Вероятно ще постави старания също за подновяването на прекъснатия преди 11 години контакт със сирийския президент Башар Асад.
В същото време резултатът от балотажа сподели мощно разцепление в турското общество
Разликата между Ердоган и Кълъчдароглу е близо 3 млн. души в интерес на досегашния водач. Според критиците на Ердоган ще му е по-трудно в този мандат в сравнение с до момента. Инфлацията, сривът на турската лира, високото равнище на безработицата ще го притискат. С редица предизборни жестове Ердоган съумя да потуши недоволството от икономическите компликации и обърна резултата в своя изгода. Но изборите завършиха и в този момент хората чакат обещанията да бъдат изпълнени, а икономическите неволи от ден на ден ще притискат турците, принудени да стягат коланите, разясняват редица анализатори.
В допълнение е и злободневната тематика за мигрантите и бежанците, която доминираше в предизборната конкуренция. Ердоган даде обещание да върне половин милион сирийци в родината им.
Според водача на антимигрантската Партия на успеха Юмит Йоздаг, който събира гласовете на недоволните от политиката на Ердоган по отношение на бежанците и съобщи поддръжка на Кълъчдароглу на балотажа, в Турция има над 13 млн. мигранти. Йоздаг назова успеха на Ердоган “пирова победа " (вестник " Биргюн " излезе със същото заглавие). Йоздаг даде обещание да води политика, основаваща се на секуларисткия принцип на Ататюрк, в която главно място заема връщането на бежанците. В този смисъл може да се чака той да притегли по-голям откъс от националистическия електорат, неудовлетворен от мигрантската политика, водена от сегашните ръководещи.
70 % от турците се дефинират като националисти, като те клонят както към десния, по този начин и към левия политически набор.
В умозаключение може да се каже, че предстоят значими развития, които ще дефинират интереса към Турция и нейната геостратегическа роля в района, Европа и света.
(от )
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ