От Либия до Централна Азия и Афганистан – Турция засилва съперничеството с Русия |
Турският президент Реджеп Ердоган и неговият азербайджански сътрудник Илхам Алиев подписаха съглашение на 15 юни, което може да има историческо значение освен за двете страни, само че и за прилежащите страни. Декларацията от Шуша, получила името си от града в Карабах, където беше подписана, има за цел да издигне дългогодишното военното съдействие сред Азербайджан и Турция на ново равнище, като в същото време акцентира уговорката на Анкара към териториалната целокупност на Азербайджан.
Анкара и Баку се договориха да работят взаимно по планове в отбранителната индустрия и се ангажираха да си оказват помощ при положение на опасност или нахлуване от трета страна. Други области на съдействие включват, съгласно изявленията на азербайджанския президент, „ стопански и търговски връзки, просвета, обучение, спорт, младежка политика [...] и Южният газов кулоар за Турция, Азербайджан и Европа “. По този метод така и така околните връзки на Турция с Азербайджан ще станат още по-силни, само че последствията се простират оттатък техните граници, което към този момент провокира съревнование за въздействие с Русия. Да погледнем картата и за какво това ще се трансформира в наклонност.
На първо време, интернационалните наблюдаващи все по-често загатват възходящото въздействие на Турция - и Азербайджан включително - в Каспийския район и по-далеч в резултат на 44-дневната Карабахска война от предходната есен. Турция извлече огромен авторитет от своята поддържаща роля в завземането от Азербайджан на територията, която загуби от Армения преди три десетилетия. По време на спора Анкара усъвършенства опциите си в създаването на дронове и провеждането на електронна и хибридна война.
Въпреки че на терен нямаше турски военни с изключение на личния състав, подпомагал командването на Баку, Турция съумя да се утвърди като значим медиатор в района. Анализирайки възходящото въздействие на Анкара, наблюдаващите нормално се концентрират върху нарастващото ѝ въздействие върху страните в Южен Кавказ и Централна Азия. Но това въздействие евентуално ще се разпростре и върху етнически близки тюркски малцинства в страни като Руската федерация. В края на краищата Турция към този момент поддържа недържавни играчи в отдалечени места като Централноафриканската република. Тези трендове тормозят Москва и по тази причина администрацията на Владимир Путин следи деликатно ходовете на Анкара.
Русия е дом на редица обилни туркофонски малцинства. Волжките татари да вземем за пример наброяват повече от пет милиона души и са втората по величина етническа група в страната. Повечето татари, като турците, принадлежат към сунитския ханафитски клон на исляма. Въпреки че от 2000-те насам позитивното мнение на съветската общност по отношение на Турция спада поради присъединяване на Анкара в Сирия, татарите наподобява поддържат удобно отношение към турските си братовчеди. В предишното татарските елити, както всемирски, по този начин и религиозни, бяха упреквани в протурски благосклонности поради внимателната си позиция по отношение на съветските наказания против Турция след свалянето на съветския изтребител преди пет години. Тази позиция значително може да се изясни с чисто стопански съображения. Турските компании са вложили над 2 милиарда $ в Татарстан, по данни, изнесени от президента на републиката Рустам Миниханов по време на визитата му през 2020 година в Турция. Днес към 10 турски заводи работят сполучливо в Татарстан, Анкара има доста интензивно генералното консулство в Казан, а Казан, Анкара и Истанбул са градове-побратими. Между Турция и Татарстан също по този начин има постоянни полети. По-малките тюркски нации като балкарите, карачаевците, кумиките и ногайците съставляват не по-малко от 10-13% от популацията на Северен Кавказ, който граничи с Азербайджан. Повечето от тях се гордеят със своето завещание и гледат с удивление на военните и политическите достижения на Турция.
През последните десетилетия чеченците, най-голямата етническа група в Северен Кавказ след руснаците, също се сближават с Турция, макар че не са туркофони. Международните наказания, наложени на чеченския водач Рамзан Кадиров, му пречат да посети Турция, само че той остава огромен покровител на турската известна просвета, изключително на историческите телевизионни сериали, един от най-големите експортьори на Турция и значим инструмент на така наречен „ мека мощ “. Развиващи се в османско време, тези излъчвания помогнаха да се сътвори вълна от обаяние към епохата измежду доста чеченци. Един от синовете на Кадиров даже имаше роля в Diriliş: Ertuğrul - епос от пет сезона, разказващ за началото на Османската империя, излъчен от турския държавен канал TRT. Правителството на Кадиров също по този начин лобира за откриването на турско учебно заведение и културен център в столицата на републиката, Грозни. По незнайни аргументи лобистките старания към момента не са дали резултат, макар позитивните сигнали от турските управляващи. Предполага се, че Русия поставя спирачки на задълбочаването на сходни контакти, поради все по-широкото съревнование от Африка до Централна Азия.
По тематиката за опцията да се въздейства на малцинства като част от геополитическата конкуренция, би трябвало да се спомене също, че в самата Турция живеят към два милиона потомци на емигранти от Северен Кавказ, които намират леговище в Османската империя, откакто са прогонени по време на военните интервенции на Царска Русия през 19 век. Кавказките турци са политически дейни, показват мощна гражданска просвета и крият надълбоко вкоренено неодобрение против Русия. Една от аргументите Турция в никакъв случай да не екстрадира в Русия чеченските сепаратисти, открили се в страната през 1990-те, е натискът от локалните кавказки активистки групи.
Турците се тормозят от съветската нападателна политика. Вярно е също по този начин, че Турция търси съдействие с Русия по въпросите на сигурността, а последната остава значим, въпреки и намаляващ търговски сътрудник за страната. Турция се трансформира бързо и става все по-напориста през последните години, което се видя в Либия, Сирия и Кавказ. В сходство с Декларацията от Шуша, потвърждаваща общия ангажимент на подписалите страни за цялост на приетите интернационалните граници и невмешателство във вътрешните работи на суверенните страни, държавното управление на Ердоган надали ще поддържа самодейност, която Русия може да преглежда като дестабилизираща. Турция има свои лични уязвимости във връзка с малцинствата, най-вече кюрдите, а съветската политика има дълга история с поддръжката за кюрдския фракционизъм и изключително на Кюрдската работническа партия (ПКК). Кюрдският фактор в Северна Сирия, да вземем за пример, е все по-голям, а Турция има стратегически ползи в региона. Русия безмълвно поддържа кюрдските милиции дотолкоз, че да притиска протурските сили там, само че без да заплашват съветските ползи. Така че, в този подтекст тъкмо както в Татарстан, вероятният фокус на Турция в Северен Кавказ евентуално ще бъде ориентиран към разширение на икономическото наличие. Северен Кавказ, един от най-бедните райони на Русия, би имал единствено изгода от такова съдействие.
На второ място, с изключение на Либия и Сирия, Русия се тормози от навлизането на турски ползи в Централна Азия и Афганистан. Двата региона са считани за стратегически значими за съветската сигурност и защита, по тази причина Кремъл не може да допусне локалните държавни управления да поемат по път, който би представлявал опасност. Американското оттегляне от Афганистан съставлява опция за Анкара поради основаването на геополитически вакуум. Иран, Русия, Китай и Пакистан ще опитат да го запълнят, само че Турция към този момент направи съответни стъпки. След като американските сили се изтеглят до август-септември 2021, отговорността за вътрешната сигурност и защита ще се пада на афганистанските сили и лимитираното наличие на частни компании. Повторното появяване и разширение на талибаните в селските региони на Афганистан и възходящите им тактически триумфи, до момента в който се придвижват към Кабул, демонстрират, че актуалните и плануваните ограничения за сигурност са неефективни. Това усилва опасенията, че следващият цикъл на принуждение може да докара до революция с непредсказуеми резултати в целия район.
Както беше упоменато, през последните месеци Турция търси по-голяма роля в Афганистан. Анкара постави съществени старания за усилване и съгласуване на мирния развой сред афганистанското държавно управление и талибаните, в това число с образуване на мирна конференция в Истанбул през април, която след това беше отсрочена – най-вероятно под натиска на Русия, която в същия интервал също беше хазаин на диалози сред талибаните и държавното управление в Кабул. Съвсем неотдавна Турция предложи да охранява и ръководи летище „ Хамид Карзай “ в Кабул, главният път за евакуиране на западните дипломати и филантропичните служащи. Очакванията са, че наличието на турските сили ще резервира отпечатъка на НАТО в страната, ще подсигури сериозната инфраструктура и вероятно ще предотврати ескалацията на спора. Предложението на Турция идва в миг, когато връзките със Съединени американски щати са подложени на тестване поради покупката на съветската ракетна система С-400. Предложението на Анкара за Афганистан е метод за усилване на американско-турските връзки и усилване на позицията на Турция в НАТО. Едновременно с това, Анкара може да употребява своите дълбоки връзки с Пакистан, с цел да сътвори мечтаните условия за работлив двустранен разговор. Като се има поради, че качествата на талибаните на всички равнища мощно зависят от опцията да трансферират сили от територията на Пакистан, Исламабад може да се трансформира от вероятно подривен детайл в Афганистан в поръчител за сигурност, което би било от главно значение за мирния прогрес и дълготрайната непоклатимост в Афганистан.
Едно от главните отговорности, които турските сили биха могли да поемат, ще бъде защитата на летището „ Хамид Карзай “ в Кабул. Стратегическото значение на летището е от решаващо значение заради наличието на западни задачи и посолства, които ще продължат да действат след изтеглянето на силите на НАТО. Контролът над сериозната инфраструктура, и изключително летището, обезпечава избрана стратегическа дълбочина за военните сили, които я управляват. Летището в Кабул освен обслужва търговски и цивилен полети, само че и улеснява интервенциите на военната авиация. В този подтекст Анкара ще продължи да упорства да получи допустимо най-голяма логистична и финансова поддръжка от съдружниците на НАТО, като акцентира смисъла на сигурността на летището в Кабул. В същото време Турция се пробва да употребява част от своите интернационалните връзки, с цел да сътвори квази национални сили, водени от Турция, за отбрана на летището. Ердоган неотдавна съобщи, че могат да бъдат ситуирани пакистански и маджарски сили, които да работят под чадъра на Анкара за отбрана на летищните уреди. Такова предложение има обилни геополитически последствия, които също не са в полза на Русия.
И най-после, само че не по значимост, възможното разполагане на пакистанските сили би укрепило и формализирало съдействието на Анкара и Исламабад в Афганистан. Пакистан може да обезпечи жизненоважна разследваща поддръжка в региона и да работи като балансиращ фактор сред талибаните и държавното управление в ущърб на напъните за същото от страна на Москва и Иран. Една ислямска коалиция, която Ердоган се стреми да реализира, може да ограничи опциите за офанзиви на талибаните и да ускори районното въздействие и роля на Турция. По отношение на Унгария главните политически цели евентуално засенчват оперативните. Будапеща има от дълго време подразделения в Афганистан и се радва на тесни връзки със Съединени американски щати в това отношение, до момента в който унгарският личен състав взе участие директно в сигурността на летището в Кабул в предишното. Най-важното обаче е, че Ердоган преглежда политическото преимущество, който би могъл да реализира с евентуално партньорство с Унгария. Унгарският министър-председател Виктор Орбан постоянно е в несъгласие с Европейския съюз, най-много по въпроси, свързани с правата на индивида и миграционната политика, а турският президент вижда Будапеща като потребен съдружник в евентуален спор сред Турция и Европейски Съюз. Нещо повече – въздействие върху Унгария, чийто политически хайлайф сега изпитва благосклонности към Путин, е неприятна вест за Кремъл.
Постепенната агресия на Анкара в Източното Средиземноморие, нейното военно присъединяване в Либия, намесата в Сирия и ангажираността в спора в Нагорни Карабах сложиха основата за доста въздействие, обхващащо региони от Източна Либия до Кавказ. С най-новите си оферти по отношение на Афганистан, Анкара има за цел да консолидира наличието си от гореспоменатите области през Азербайджан и Туркменистан до Афганистан, и евентуално Пакистан. Тази амбициозна тактика освен благоприятства проектите на Ердоган, само че също по този начин добавя целите на Съединени американски щати, изключително в случай че турското наличие се възприема като спънка за разширението на други сили в района, а точно Русия и Иран.
Анкара и Баку се договориха да работят взаимно по планове в отбранителната индустрия и се ангажираха да си оказват помощ при положение на опасност или нахлуване от трета страна. Други области на съдействие включват, съгласно изявленията на азербайджанския президент, „ стопански и търговски връзки, просвета, обучение, спорт, младежка политика [...] и Южният газов кулоар за Турция, Азербайджан и Европа “. По този метод така и така околните връзки на Турция с Азербайджан ще станат още по-силни, само че последствията се простират оттатък техните граници, което към този момент провокира съревнование за въздействие с Русия. Да погледнем картата и за какво това ще се трансформира в наклонност.
На първо време, интернационалните наблюдаващи все по-често загатват възходящото въздействие на Турция - и Азербайджан включително - в Каспийския район и по-далеч в резултат на 44-дневната Карабахска война от предходната есен. Турция извлече огромен авторитет от своята поддържаща роля в завземането от Азербайджан на територията, която загуби от Армения преди три десетилетия. По време на спора Анкара усъвършенства опциите си в създаването на дронове и провеждането на електронна и хибридна война.
Въпреки че на терен нямаше турски военни с изключение на личния състав, подпомагал командването на Баку, Турция съумя да се утвърди като значим медиатор в района. Анализирайки възходящото въздействие на Анкара, наблюдаващите нормално се концентрират върху нарастващото ѝ въздействие върху страните в Южен Кавказ и Централна Азия. Но това въздействие евентуално ще се разпростре и върху етнически близки тюркски малцинства в страни като Руската федерация. В края на краищата Турция към този момент поддържа недържавни играчи в отдалечени места като Централноафриканската република. Тези трендове тормозят Москва и по тази причина администрацията на Владимир Путин следи деликатно ходовете на Анкара.
Русия е дом на редица обилни туркофонски малцинства. Волжките татари да вземем за пример наброяват повече от пет милиона души и са втората по величина етническа група в страната. Повечето татари, като турците, принадлежат към сунитския ханафитски клон на исляма. Въпреки че от 2000-те насам позитивното мнение на съветската общност по отношение на Турция спада поради присъединяване на Анкара в Сирия, татарите наподобява поддържат удобно отношение към турските си братовчеди. В предишното татарските елити, както всемирски, по този начин и религиозни, бяха упреквани в протурски благосклонности поради внимателната си позиция по отношение на съветските наказания против Турция след свалянето на съветския изтребител преди пет години. Тази позиция значително може да се изясни с чисто стопански съображения. Турските компании са вложили над 2 милиарда $ в Татарстан, по данни, изнесени от президента на републиката Рустам Миниханов по време на визитата му през 2020 година в Турция. Днес към 10 турски заводи работят сполучливо в Татарстан, Анкара има доста интензивно генералното консулство в Казан, а Казан, Анкара и Истанбул са градове-побратими. Между Турция и Татарстан също по този начин има постоянни полети. По-малките тюркски нации като балкарите, карачаевците, кумиките и ногайците съставляват не по-малко от 10-13% от популацията на Северен Кавказ, който граничи с Азербайджан. Повечето от тях се гордеят със своето завещание и гледат с удивление на военните и политическите достижения на Турция.
През последните десетилетия чеченците, най-голямата етническа група в Северен Кавказ след руснаците, също се сближават с Турция, макар че не са туркофони. Международните наказания, наложени на чеченския водач Рамзан Кадиров, му пречат да посети Турция, само че той остава огромен покровител на турската известна просвета, изключително на историческите телевизионни сериали, един от най-големите експортьори на Турция и значим инструмент на така наречен „ мека мощ “. Развиващи се в османско време, тези излъчвания помогнаха да се сътвори вълна от обаяние към епохата измежду доста чеченци. Един от синовете на Кадиров даже имаше роля в Diriliş: Ertuğrul - епос от пет сезона, разказващ за началото на Османската империя, излъчен от турския държавен канал TRT. Правителството на Кадиров също по този начин лобира за откриването на турско учебно заведение и културен център в столицата на републиката, Грозни. По незнайни аргументи лобистките старания към момента не са дали резултат, макар позитивните сигнали от турските управляващи. Предполага се, че Русия поставя спирачки на задълбочаването на сходни контакти, поради все по-широкото съревнование от Африка до Централна Азия.
По тематиката за опцията да се въздейства на малцинства като част от геополитическата конкуренция, би трябвало да се спомене също, че в самата Турция живеят към два милиона потомци на емигранти от Северен Кавказ, които намират леговище в Османската империя, откакто са прогонени по време на военните интервенции на Царска Русия през 19 век. Кавказките турци са политически дейни, показват мощна гражданска просвета и крият надълбоко вкоренено неодобрение против Русия. Една от аргументите Турция в никакъв случай да не екстрадира в Русия чеченските сепаратисти, открили се в страната през 1990-те, е натискът от локалните кавказки активистки групи.
Турците се тормозят от съветската нападателна политика. Вярно е също по този начин, че Турция търси съдействие с Русия по въпросите на сигурността, а последната остава значим, въпреки и намаляващ търговски сътрудник за страната. Турция се трансформира бързо и става все по-напориста през последните години, което се видя в Либия, Сирия и Кавказ. В сходство с Декларацията от Шуша, потвърждаваща общия ангажимент на подписалите страни за цялост на приетите интернационалните граници и невмешателство във вътрешните работи на суверенните страни, държавното управление на Ердоган надали ще поддържа самодейност, която Русия може да преглежда като дестабилизираща. Турция има свои лични уязвимости във връзка с малцинствата, най-вече кюрдите, а съветската политика има дълга история с поддръжката за кюрдския фракционизъм и изключително на Кюрдската работническа партия (ПКК). Кюрдският фактор в Северна Сирия, да вземем за пример, е все по-голям, а Турция има стратегически ползи в региона. Русия безмълвно поддържа кюрдските милиции дотолкоз, че да притиска протурските сили там, само че без да заплашват съветските ползи. Така че, в този подтекст тъкмо както в Татарстан, вероятният фокус на Турция в Северен Кавказ евентуално ще бъде ориентиран към разширение на икономическото наличие. Северен Кавказ, един от най-бедните райони на Русия, би имал единствено изгода от такова съдействие.
На второ място, с изключение на Либия и Сирия, Русия се тормози от навлизането на турски ползи в Централна Азия и Афганистан. Двата региона са считани за стратегически значими за съветската сигурност и защита, по тази причина Кремъл не може да допусне локалните държавни управления да поемат по път, който би представлявал опасност. Американското оттегляне от Афганистан съставлява опция за Анкара поради основаването на геополитически вакуум. Иран, Русия, Китай и Пакистан ще опитат да го запълнят, само че Турция към този момент направи съответни стъпки. След като американските сили се изтеглят до август-септември 2021, отговорността за вътрешната сигурност и защита ще се пада на афганистанските сили и лимитираното наличие на частни компании. Повторното появяване и разширение на талибаните в селските региони на Афганистан и възходящите им тактически триумфи, до момента в който се придвижват към Кабул, демонстрират, че актуалните и плануваните ограничения за сигурност са неефективни. Това усилва опасенията, че следващият цикъл на принуждение може да докара до революция с непредсказуеми резултати в целия район.
Както беше упоменато, през последните месеци Турция търси по-голяма роля в Афганистан. Анкара постави съществени старания за усилване и съгласуване на мирния развой сред афганистанското държавно управление и талибаните, в това число с образуване на мирна конференция в Истанбул през април, която след това беше отсрочена – най-вероятно под натиска на Русия, която в същия интервал също беше хазаин на диалози сред талибаните и държавното управление в Кабул. Съвсем неотдавна Турция предложи да охранява и ръководи летище „ Хамид Карзай “ в Кабул, главният път за евакуиране на западните дипломати и филантропичните служащи. Очакванията са, че наличието на турските сили ще резервира отпечатъка на НАТО в страната, ще подсигури сериозната инфраструктура и вероятно ще предотврати ескалацията на спора. Предложението на Турция идва в миг, когато връзките със Съединени американски щати са подложени на тестване поради покупката на съветската ракетна система С-400. Предложението на Анкара за Афганистан е метод за усилване на американско-турските връзки и усилване на позицията на Турция в НАТО. Едновременно с това, Анкара може да употребява своите дълбоки връзки с Пакистан, с цел да сътвори мечтаните условия за работлив двустранен разговор. Като се има поради, че качествата на талибаните на всички равнища мощно зависят от опцията да трансферират сили от територията на Пакистан, Исламабад може да се трансформира от вероятно подривен детайл в Афганистан в поръчител за сигурност, което би било от главно значение за мирния прогрес и дълготрайната непоклатимост в Афганистан.
Едно от главните отговорности, които турските сили биха могли да поемат, ще бъде защитата на летището „ Хамид Карзай “ в Кабул. Стратегическото значение на летището е от решаващо значение заради наличието на западни задачи и посолства, които ще продължат да действат след изтеглянето на силите на НАТО. Контролът над сериозната инфраструктура, и изключително летището, обезпечава избрана стратегическа дълбочина за военните сили, които я управляват. Летището в Кабул освен обслужва търговски и цивилен полети, само че и улеснява интервенциите на военната авиация. В този подтекст Анкара ще продължи да упорства да получи допустимо най-голяма логистична и финансова поддръжка от съдружниците на НАТО, като акцентира смисъла на сигурността на летището в Кабул. В същото време Турция се пробва да употребява част от своите интернационалните връзки, с цел да сътвори квази национални сили, водени от Турция, за отбрана на летището. Ердоган неотдавна съобщи, че могат да бъдат ситуирани пакистански и маджарски сили, които да работят под чадъра на Анкара за отбрана на летищните уреди. Такова предложение има обилни геополитически последствия, които също не са в полза на Русия.
И най-после, само че не по значимост, възможното разполагане на пакистанските сили би укрепило и формализирало съдействието на Анкара и Исламабад в Афганистан. Пакистан може да обезпечи жизненоважна разследваща поддръжка в региона и да работи като балансиращ фактор сред талибаните и държавното управление в ущърб на напъните за същото от страна на Москва и Иран. Една ислямска коалиция, която Ердоган се стреми да реализира, може да ограничи опциите за офанзиви на талибаните и да ускори районното въздействие и роля на Турция. По отношение на Унгария главните политически цели евентуално засенчват оперативните. Будапеща има от дълго време подразделения в Афганистан и се радва на тесни връзки със Съединени американски щати в това отношение, до момента в който унгарският личен състав взе участие директно в сигурността на летището в Кабул в предишното. Най-важното обаче е, че Ердоган преглежда политическото преимущество, който би могъл да реализира с евентуално партньорство с Унгария. Унгарският министър-председател Виктор Орбан постоянно е в несъгласие с Европейския съюз, най-много по въпроси, свързани с правата на индивида и миграционната политика, а турският президент вижда Будапеща като потребен съдружник в евентуален спор сред Турция и Европейски Съюз. Нещо повече – въздействие върху Унгария, чийто политически хайлайф сега изпитва благосклонности към Путин, е неприятна вест за Кремъл.
Постепенната агресия на Анкара в Източното Средиземноморие, нейното военно присъединяване в Либия, намесата в Сирия и ангажираността в спора в Нагорни Карабах сложиха основата за доста въздействие, обхващащо региони от Източна Либия до Кавказ. С най-новите си оферти по отношение на Афганистан, Анкара има за цел да консолидира наличието си от гореспоменатите области през Азербайджан и Туркменистан до Афганистан, и евентуално Пакистан. Тази амбициозна тактика освен благоприятства проектите на Ердоган, само че също по този начин добавя целите на Съединени американски щати, изключително в случай че турското наличие се възприема като спънка за разширението на други сили в района, а точно Русия и Иран.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ