Отвъд границите: В търсене на точка нула“ към душата и безвремието…
Тук, тъкмо под заглавието, би трябвало да стои фотографията и късото показване на индивида, за който ще разкажем в рубриката ни „ Отвъд границите “, както постоянно вършим с всеки от тях. Днес вместо това ще кажем единствено, че името на героя ни е Виктор Пенев. Ако се чудите, какво виждате на фотографията – не, това не е Виктор. Той е там някъде с цялото си енергийно наличие, само че физически мъчно можете да го откриете на фотографията. Защо ли?… Просто четете:
от Victor Penev <…> пон 15.01.2018 година 04:41 Николета, Благодаря за бързия мейл. Аз съм в Ню Йорк на 7 часа разлика. Ако ти е комфортно можем да се чуем на следващия ден в 15 часа БГ време. Телефона ми е (+1….). Поздрави, Виктор >-------- Оригинално писмо -------- >От: Николета Атанасова atanasova@... >Относно: Отг: Отг: изявление >До: Victor Penev <victor@.....> >Изпратено на: 31.01.2018г. 23:18 </victor@.....> Вики, Материалът би трябвало да излезе към 7 февруари. За да го сглобим, ще са ни нужни фотоси от твои обичани места на които си бил и годините, когато се е случило това, както и малко видео на нещо твое, което правиш. Ако успееш да ми ги изпратиш до 3 февруари, ще съм ти признателна! Поздрави, Николета
Victor Penev <victor@...></victor@...> ср 31.01.2018 година 23:59 Николета, Ето 30-ина фотоси дето небрежно изрових. Може да пишеш че не обичам да се фотографирам и за това множеството са без мен. Аз напълно съзнателно заобикалям времето, тъй като нямам доверие че то съществува с изключение на като ограничаване на нашата духовна същина в материалния свят. Поради тази причина не желая да се привързвам с дати изключително в предишното (което те дърпа надалеч от сегашното в което действително живеем). Имено поради това не обичам да се фотографирам (както и тъй като всяка фотография ти лишава парченце от силата и те разпилява). Аз бих ти предложил да ги подредиш на инцидентен принцип по цветове, претекстове или чувство и да разкажеш в допълнение и историята за какво няма дати и доста хора по тези фотоси... не се пробвам да избягна усилието... просто не го чувствам естествено. Благодаря ти за разбирането. Виктор Видения и действителност „ Самолетът трябваше да кацне в Лос Анджелис, Калифорния. Бях изумен, че откакто водачът сподели, че сме над Лос Анджелис, летяхме още двадесет – тридесет минути, толкоз голям беше градът. Но най-интересното беше, че когато кацнахме, аз не бях провел напредването си до колежа и трябваше да намеря някакъв хотел. И първите няколко индивида, които попитах, ми дадоха отговор на испански… (усмихва се) … това ме развесели доста, тъй като кацам в Щатите с упованието да приказвам британски, а то – испански… (смее се). " " Стана ми радостно от това. В същото време ме замисли какъв брой неповторима страна е Щатите, тъй като разрешава на толкоз доста култури и хора от целия свят да бъдат на едно място и да живеят дружно. И това до през днешния ден доста ме впечатлява и ме влече. Затова толкоз доста обичам Ню Йорк, където пребивавам сега. Тук е място, в което всичко се събира дружно и всички живеят дружно. " " През цялото пътешестване, несъмнено, бях разчувствуван, тъй като отивах на ново място, към нов живот, нещо, което щеше да ми отвори хоризонти, а и това беше първото ми пътешестване в живота, с изключение на една екскурзия до Берлин като напълно дребен с родителите ми. Но в действителност пътуването ми към Америка беше вълнуващо най-много тъй като виждах в него бъдещето си. Понякога имам дарбата да виждам неща в бъдещето, а мястото, колежът, където отивах да изучавам, към този момент го бях виждал, без да съм бил там. То беше като привидение, като просветление и беше толкоз кристално ясно и чисто, че даже не помня дали съм го сънувал или по какъв начин съм го видял. Но това няма значение, тъй като беше като действителност. Така че аз един тип знаех къде отивам. "
Виктор Пенев живее в Съединени американски щати от 1992-а година. През 1999-а година основава един от първите най-големи мултитематични уеб сайтове в България и пощата abv.bg. В момента е притежател на " Edamam ", платформа за здравословно хранене . Когато го попитах по какъв начин би желал да го показва той ми отговори:
„ Интересен въпрос. Знам ли. Може би като бизнесмен, човек търсещ истината. А в подтекста на някой, обиколил над осемдесет места по света, съм към момента българин правилен на корена си и макар че пребивавам от доста време в чужбина, постоянно се връщам в България “
Българското направление
Кога и за какво реши да напуснеш България?
Мотивацията ми да напусна България беше търсене на по-добро обучение. За мен, а и за семейство ми и средата, в която израснах, образованието е било постоянно доста значимо. Било е цел, а и до през днешния ден е по този начин – постоянно да изучавам нещо ново, да ходя напред. През 1989-а година бях в казармата, по-късно една година във Физическия факултет на СУ и тогава аплайвах в чужбина, някъде през 1992-а година. Защото по това време образованието беше доста разтърсено – всички бяха по улиците, поради събитията на измененията. Аз като ученик на Английската гимназия аплайвах в англоезични страни, като фантазията ми беше Кеймбридж или Оксфорд, защото имах една учителка в Английската мис Бартлет, постоянно усмихната, пееща, доста блага, та тя остави у мен чувството да желая да изучавам в Англия. Приеха ме и на двете места, само че нямах пари, с цел да изучавам там. Не можех да си го разреша. Затова отидох в Съединени американски щати, където можех да разгадавам на финансова помощ от колежа, в който ме одобриха (Pomona College - б.а.). Интересно е, че там аз си сътворих по този начин да кажем лично направление, стратегия, по която да изучавам. Понеже огромната ми обич постоянно е била физиката, Вселената постоянно ме е привличала… и аз желаех да изучавам там физика, само че открих, че всички класове и целия материал, който мога да изучавам там, към този момент съм го изучавал в учебно заведение или едната година във Физическия факултет на СУ в България. Тогава си споделих, че мога да основа към колежа в Калифорния направление, компетентност, в която да изучавам неща, който не знам – обществени науки, политика, философия, езици – нещо като икономическа политика. Не беше елементарно, тъй като трябваше да защитя пред професорите на колежа личната си стратегия, която бях изработил. Бях определил тъкмо какви предмети ще има, какво ще съдържат, какъв хорариум ще има за идващите четири години, както и каква ще ми е дисертацията – всичко. Успях да защитя програмата, която желаех да изучавам и те я одобриха, а по-късно стана базова за колежа, и беше наречена „ Българското направление “. После по тази моя стратегия учеха още много хора.
„ Голямата ябълка и огромното его “„ След като приключих колежа „ Pomona “, незабавно отидох в Ню Йорк и две години работих като капиталов банкер там. След това и в JP Morgan Лондон. (1996 година - 1998 година - б.а.). Но това занятие по никакъв начин не ми пасваше, тъй като главната мотивация на хората, които работят в тази сфера, е изкарването на доста пари.
Виктор стопира за момент, по-късно стартира да приказва постепенно, като че ли се връща там, с цел да си спомни тъкмо и търси освен образен спомен, а и спомен за чувството.
„ Да, това е сфера, където хората като че ли се събират, с цел да съпоставят егото си, сфера на огромното его. Място на непрестанно съревнование, без цел, тези хора се състезават без цел, единствено нарцисизъм има. Огромно егоистично съревнование, на цената на още по-голям стрес. Разбира се, това ме научи на дисциплинираност, на това по какъв начин да се оправям със сметки, счетоводство, по какъв начин да издържам на стреса… Както и сътворих невероятни другарства от този интервал. Но аз от самото начало не усещах, че върша нещо, което е положително за някого, което ще остави диря. “
Следата „ Когато напуснах попрището на капиталов банкер в Ню Йорк, с Любо, един другар от Английската в София през 1999-а година създадохме „ Нетинфо “ и пощата „ abv.bg " в България. Това беше зората на интернет. Бяхме напълно малко души, които се занимават с такова нещо. Осъзнавах какъв брой все по-голям ще става интернет за живота на хората и аз просто взех решение, че това е добра опция да изработка нещо и за България. Сега към този момент не съм част от „ Нетинфо “. Но въпреки всичко тази компания е моя рожба. То е както детето – раждаш го, отглеждаш го и в един миг го пускаш, само че постоянно ти е благо. “
Храна и технологии
Имаш ли обичани места по света?
Аз доста обичам да пътувам и съм бил в над осемдесет места по света. Сред тях има обичани места по разнообразни способи. Например Париж. Аз научих френски, тъй като се влюбих в Париж и то единствено след няколкото часа престой там, на път за Калифорния. В тези няколко часа вместо да очаквам на летището отидох да се разходя по Шанз Елизе. Този град ме омагьоса в съчетанието от хубост, просвета, метод към живота, и аз взех решение, че ще се върна там, и че ще науча френски. Така и стана – третата ми година в колежа я живях там. Но може би най-важната причина да обикна Париж е, че тогава открих нещо, което евентуално постоянно съм носил в себе си, само че там го открих – любовта към храната и готвенето. От 1994-а година, когато бях в Париж няма ден, в който да не съм готвил. Това е медитативен развой, нещо, което ме свързва с хората и аз обичам да сготвям и да храня хората. Новата ми компания „ Edamam ", с която съм се захванал и която е основана в Щатите, е софтуерна компания, занимава се с данни, само че данните са насочени основно към здравословното хранене. Причината да се захвана с тази компания е точно любовта ми към готвенето и храната. Търсех по какъв начин да съчетая неща, които са ми обичани – предприемачеството, новите технологии и храната. И за мен е огромно наслаждение всеки ден да мисля за храна!
Как гледаш на храната и готвенето? Като на средство за оцеляване или като повсеместен развой от избирането на продуктите, пазаруването им, приготвянето и шерването им с някого?
Средство за оцеляване е минимум, макар че не подценявам обстоятелството, че храната е средство за оцеляване за милиарди хора. Но за мен готвенето е изобретателен развой, който те свързва с това, което имаш в себе си, както и даряването на сготвеното на други хора… по тази причина е магичен развой. Дори мисълта какво мога да сготвя, за кого… това задвижва едни колелца, които инкорпорират всички сетива и ми дават опция да се осъществявам като същина, демонстрират ми метода, по който се чувствам.
За кого обичаш да готвиш?
За всеки. В всекидневието си сготвям най-вече за мен и сина ми. Много мои другари минават много постоянно през къщи и сготвям за тях, също по този начин, поканвам хора особено, с цел да им сготвя, на драго сърце сготвям за другарски къщи, когато ме канят на посетители. Винаги ме е привличало да сготвям за кухни за небогати и го върша.
Случвало ли ти се е да погледнеш някого и да му кажеш: „ хм, доста ще ти отива, за теб да сготвя тъкмо това ядене? “
Не, не минава през хората, а по скоро ме интересува какъв е сезонът, какви са цветовете, какво е времето днес… такива неща. (усмихва се)
Как наподобява кухнята ти?- строга и подредена или уютна, с доста цветове?
Кухнята е огнището на къщата. Топла и приветлива, мястото, където желая да извозвам време. Когато имам посетители, постоянно се събираме в кухнята ми. Но в това време е доста строга и подредена, тъй като с цел да може човек да твори, би трябвало да е чисто и подредено (започва да се смее и продължава) На един художник какво му би трябвало? Бяло платно, не може да стартира да рисува върху някакво платно, върху което към този момент е нарисувано нещо.
А в какви цветове е?
Ааа, аз постоянно съм бил малко скитник, в никакъв случай не съм имал личен дом, тъй че цветовете постоянно са в дома, в който съм чартърен. Но ги сортирам. В случая са керемидени и жълти.
Съединителната нишка
Имаш софтуерна компания, наподобява ли тя по нещо на кухнята ти?
(разсмива се) мммм, да, дотолкоз, доколкото, че съединителната нишка сред двете и всичко, което върша е, че разрешава да бъда изобретателен и да сътворявам нещо, което оказва помощ на други хора. Защото да вземем за пример задачата на моята софтуерна компания е да оказва помощ на всеки да се храни малко по-добре – през познания и осъзнатост.
Какво друго с изключение на компанията и готвенето те интересува?
Йога и медитация… да, те са много основна част от живота ми. Освен това изкуства, по тази причина обичам да пребивавам в Ню Йорк. Тук всичко е събрано на едно място – музеи, спектакъл, опера… Много обичам и да пътувам. Живял съм в Австралия и я усещам като дом. Напоследък са ми забавни места, които са диви като природа. Живял съм в Амазонската джунгла на Боливия, в Галапагос, в Бутан, в Бирма, все такива места, които са съхранили нещо от природата и припомнят каква в действителност би трябвало да бъде Земята.
Къде сядаш - до прозореца или пътеката?
До пътеката. И повода е доста елементарна (тук прави пауза, усмихва се и продължава), малко по-висок съм от останалите хора и сядането до пътеката ми разрешава да си протегна краката (вече се смеем и двамата)
Има ли нещо което постоянно слагаш в куфара си?
Не! Поне нищо, което да има духовна или прочувствена стойност, не, нямам. Виж, явно постоянно си нося четка за зъби. Имах интервал, в който пътувах надали не всяка седмица до разнообразни градове или страни, и това ме научи да съм доста удобен. И съм огромен минималист във връзка с багажа.
Истината, свободата и точката на безвремие
В началото на диалога ни, ти сподели, че си бизнесмен, който търси истината. Какво е „ истина “ за теб?
Има истина и истина. Истината може да е самостоятелна – тази, която всеки човек има за себе си и в която има вяра. Но това не е истината, която диря. След това има универсална истина – тази вселенската, част от която са да вземем за пример законите на физиката. Но и те не са истина, тъй като зависят от Вселената от която сме. Има една истина, която е с основна „ И “. Тя е неповторима и непоклатима, тъй като стои надълбоко вътре в нас и е отвън времето и пространството. Това е истината, която диря.
Как я търсиш?
Ах, това е… по какъв начин да кажа… от време на време е неосъзнато, тъй като тази истина в действителност е желанията на душата. Защото в душата ни има непрекъснато едно гласче, което споделя: „ аз желая да бъда едно с Вселената “, само че ние го запушваме това гласче с непрекъснатите си неврози и стресове на всекидневието. Но от време на време човек си чува душата. Аз също съм чувал моята. А сега го върша като упражнявам йога и медитация, които ми дават дисциплината да се концентрирам и да чуя гласчето на душата, с цел да схвана тази истина, която диря.
Опитваш се да събереш душата (сърцето) с мозъка ли? Често това е мъчно да ги накараш да са в естетика едно с друго.
Мислите и възприятията са в действителност два разнообразни метода, по които нашият разум работи. И да, Душата си има лична логичност и осцилация, само че аз диря по-скоро не по какъв начин и къде мога да реализира естетика сред мозъка и душата, а хармонията сред моята Душа и Вселената. Това би могло да се каже по този начин – да спрем мислите, да спрем и възприятията – това е задачата. Тоест да стигнеш точката най-близка до нула и тогава да чуеш Душата си.
Какво ти споделя в тези моменти Душата ти, когато е „ занулена “?
Нищо! Не ми споделя нищо. Това е точката на безвремие. Защото хем нищо не се случва, хем разбираш всичко към себе си. Сякаш цялото познание ти принадлежи. Нищо не чуваш, тъй като чуваш всичко. Не знам по какъв начин да го обясня и с какво да го сравня с изключение на с Безвремие.
Това ли едно от нещата, в които вярваш? Безвремие, точката нула?
(замисля се)… да, може да се каже. Вярата е доста забавен термин в актуалния живот, тъй като последните няколко хиляди години религията я е боядисала някак си. А съгласно мен вярата е по-скоро просто същината на индивида, в която той е едно с Вселената.
Какво е за теб свободата?
Свободата е липса на ограничаване. Част от тази духовна пътека, която съм поел, е метод да намериш независимост. Единственото, което държи душата затворена, са нашите лични ограничавания. Това не значи да нямаш дисциплинираност или да загърбиш корените, тъй като с цел да си свободен, би трябвало да имаш здрава основа. Не може да бъдеш свободен и да се рееш. Тогава не си свободен, а си просто загубен. Свободата не може да се съпостави с нищо (замисля се и продължава). Ще ти описа една история, за това за какво свободата не може да бъде съпоставена с нищо. Знам я от една моя учителка. Та, имало едно време един крал, който имал коняр, който му служил през целия си живот. Бил необикновен коняр. Когато конярът стар доста, отишъл при краля и му споделил, че желае към този момент да се отдръпна. За вярната му работа, кралят предложил на коняра да вземе каквото пожелае от кралството. Конярът се замислил и поискал да вземе четири коня. Кралят му ги дал. Когато конярът си отпътувал, кралят почнал да се смее и споделил на своя консултант: „ аз бях подготвен да му дам цялото си кралство, а той изиска единствено четири коня " … Та ние хората сме по същия метод – ограничаваме се доста постоянно в нещата, които желаеме, и от тази позиция, свободата е способността да поискаш всичко – да видиш, че на теб ти принадлежат всичкото знание, качества, всичко, просто би трябвало да повярваш, че ще ти се случат.
Victor Penev <victor@...></victor@...> ср 31.01.2018 година 23:59 Николета, Ето 30-ина фотоси дето небрежно изрових. Може да пишеш че не обичам да се фотографирам и за това множеството са без мен. Аз напълно съзнателно заобикалям времето, тъй като нямам доверие че то съществува с изключение на като ограничаване на нашата духовна същина в материалния свят. Поради тази причина не желая да се привързвам с дати изключително в предишното (което те дърпа надалеч от сегашното в което действително живеем). Имено поради това не обичам да се фотографирам (както и тъй като всяка фотография ти лишава парченце от силата и те разпилява). Аз бих ти предложил да ги подредиш на инцидентен принцип по цветове, претекстове или чувство и да разкажеш в допълнение и историята за какво няма дати и доста хора по тези фотоси... не се пробвам да избягна усилието... просто не го чувствам естествено. Благодаря ти за разбирането. Виктор
Виктор Пенев живее в Съединени американски щати от 1992-а година. През 1999-а година основава един от първите най-големи мултитематични уеб сайтове в България и пощата abv.bg. В момента е притежател на " Edamam ", платформа за здравословно хранене . Когато го попитах по какъв начин би желал да го показва той ми отговори:
„ Интересен въпрос. Знам ли. Може би като бизнесмен, човек търсещ истината. А в подтекста на някой, обиколил над осемдесет места по света, съм към момента българин правилен на корена си и макар че пребивавам от доста време в чужбина, постоянно се връщам в България “
Българското направление Кога и за какво реши да напуснеш България?
Мотивацията ми да напусна България беше търсене на по-добро обучение. За мен, а и за семейство ми и средата, в която израснах, образованието е било постоянно доста значимо. Било е цел, а и до през днешния ден е по този начин – постоянно да изучавам нещо ново, да ходя напред. През 1989-а година бях в казармата, по-късно една година във Физическия факултет на СУ и тогава аплайвах в чужбина, някъде през 1992-а година. Защото по това време образованието беше доста разтърсено – всички бяха по улиците, поради събитията на измененията. Аз като ученик на Английската гимназия аплайвах в англоезични страни, като фантазията ми беше Кеймбридж или Оксфорд, защото имах една учителка в Английската мис Бартлет, постоянно усмихната, пееща, доста блага, та тя остави у мен чувството да желая да изучавам в Англия. Приеха ме и на двете места, само че нямах пари, с цел да изучавам там. Не можех да си го разреша. Затова отидох в Съединени американски щати, където можех да разгадавам на финансова помощ от колежа, в който ме одобриха (Pomona College - б.а.). Интересно е, че там аз си сътворих по този начин да кажем лично направление, стратегия, по която да изучавам. Понеже огромната ми обич постоянно е била физиката, Вселената постоянно ме е привличала… и аз желаех да изучавам там физика, само че открих, че всички класове и целия материал, който мога да изучавам там, към този момент съм го изучавал в учебно заведение или едната година във Физическия факултет на СУ в България. Тогава си споделих, че мога да основа към колежа в Калифорния направление, компетентност, в която да изучавам неща, който не знам – обществени науки, политика, философия, езици – нещо като икономическа политика. Не беше елементарно, тъй като трябваше да защитя пред професорите на колежа личната си стратегия, която бях изработил. Бях определил тъкмо какви предмети ще има, какво ще съдържат, какъв хорариум ще има за идващите четири години, както и каква ще ми е дисертацията – всичко. Успях да защитя програмата, която желаех да изучавам и те я одобриха, а по-късно стана базова за колежа, и беше наречена „ Българското направление “. После по тази моя стратегия учеха още много хора.
„ Голямата ябълка и огромното его “„ След като приключих колежа „ Pomona “, незабавно отидох в Ню Йорк и две години работих като капиталов банкер там. След това и в JP Morgan Лондон. (1996 година - 1998 година - б.а.). Но това занятие по никакъв начин не ми пасваше, тъй като главната мотивация на хората, които работят в тази сфера, е изкарването на доста пари.
Виктор стопира за момент, по-късно стартира да приказва постепенно, като че ли се връща там, с цел да си спомни тъкмо и търси освен образен спомен, а и спомен за чувството.
„ Да, това е сфера, където хората като че ли се събират, с цел да съпоставят егото си, сфера на огромното его. Място на непрестанно съревнование, без цел, тези хора се състезават без цел, единствено нарцисизъм има. Огромно егоистично съревнование, на цената на още по-голям стрес. Разбира се, това ме научи на дисциплинираност, на това по какъв начин да се оправям със сметки, счетоводство, по какъв начин да издържам на стреса… Както и сътворих невероятни другарства от този интервал. Но аз от самото начало не усещах, че върша нещо, което е положително за някого, което ще остави диря. “
Следата „ Когато напуснах попрището на капиталов банкер в Ню Йорк, с Любо, един другар от Английската в София през 1999-а година създадохме „ Нетинфо “ и пощата „ abv.bg " в България. Това беше зората на интернет. Бяхме напълно малко души, които се занимават с такова нещо. Осъзнавах какъв брой все по-голям ще става интернет за живота на хората и аз просто взех решение, че това е добра опция да изработка нещо и за България. Сега към този момент не съм част от „ Нетинфо “. Но въпреки всичко тази компания е моя рожба. То е както детето – раждаш го, отглеждаш го и в един миг го пускаш, само че постоянно ти е благо. “
Храна и технологии
Имаш ли обичани места по света?
Аз доста обичам да пътувам и съм бил в над осемдесет места по света. Сред тях има обичани места по разнообразни способи. Например Париж. Аз научих френски, тъй като се влюбих в Париж и то единствено след няколкото часа престой там, на път за Калифорния. В тези няколко часа вместо да очаквам на летището отидох да се разходя по Шанз Елизе. Този град ме омагьоса в съчетанието от хубост, просвета, метод към живота, и аз взех решение, че ще се върна там, и че ще науча френски. Така и стана – третата ми година в колежа я живях там. Но може би най-важната причина да обикна Париж е, че тогава открих нещо, което евентуално постоянно съм носил в себе си, само че там го открих – любовта към храната и готвенето. От 1994-а година, когато бях в Париж няма ден, в който да не съм готвил. Това е медитативен развой, нещо, което ме свързва с хората и аз обичам да сготвям и да храня хората. Новата ми компания „ Edamam ", с която съм се захванал и която е основана в Щатите, е софтуерна компания, занимава се с данни, само че данните са насочени основно към здравословното хранене. Причината да се захвана с тази компания е точно любовта ми към готвенето и храната. Търсех по какъв начин да съчетая неща, които са ми обичани – предприемачеството, новите технологии и храната. И за мен е огромно наслаждение всеки ден да мисля за храна!
Как гледаш на храната и готвенето? Като на средство за оцеляване или като повсеместен развой от избирането на продуктите, пазаруването им, приготвянето и шерването им с някого?
Средство за оцеляване е минимум, макар че не подценявам обстоятелството, че храната е средство за оцеляване за милиарди хора. Но за мен готвенето е изобретателен развой, който те свързва с това, което имаш в себе си, както и даряването на сготвеното на други хора… по тази причина е магичен развой. Дори мисълта какво мога да сготвя, за кого… това задвижва едни колелца, които инкорпорират всички сетива и ми дават опция да се осъществявам като същина, демонстрират ми метода, по който се чувствам.
За кого обичаш да готвиш?
За всеки. В всекидневието си сготвям най-вече за мен и сина ми. Много мои другари минават много постоянно през къщи и сготвям за тях, също по този начин, поканвам хора особено, с цел да им сготвя, на драго сърце сготвям за другарски къщи, когато ме канят на посетители. Винаги ме е привличало да сготвям за кухни за небогати и го върша.
Случвало ли ти се е да погледнеш някого и да му кажеш: „ хм, доста ще ти отива, за теб да сготвя тъкмо това ядене? “
Не, не минава през хората, а по скоро ме интересува какъв е сезонът, какви са цветовете, какво е времето днес… такива неща. (усмихва се)
Как наподобява кухнята ти?- строга и подредена или уютна, с доста цветове?
Кухнята е огнището на къщата. Топла и приветлива, мястото, където желая да извозвам време. Когато имам посетители, постоянно се събираме в кухнята ми. Но в това време е доста строга и подредена, тъй като с цел да може човек да твори, би трябвало да е чисто и подредено (започва да се смее и продължава) На един художник какво му би трябвало? Бяло платно, не може да стартира да рисува върху някакво платно, върху което към този момент е нарисувано нещо.
А в какви цветове е?
Ааа, аз постоянно съм бил малко скитник, в никакъв случай не съм имал личен дом, тъй че цветовете постоянно са в дома, в който съм чартърен. Но ги сортирам. В случая са керемидени и жълти.
Съединителната нишка Имаш софтуерна компания, наподобява ли тя по нещо на кухнята ти?
(разсмива се) мммм, да, дотолкоз, доколкото, че съединителната нишка сред двете и всичко, което върша е, че разрешава да бъда изобретателен и да сътворявам нещо, което оказва помощ на други хора. Защото да вземем за пример задачата на моята софтуерна компания е да оказва помощ на всеки да се храни малко по-добре – през познания и осъзнатост.
Какво друго с изключение на компанията и готвенето те интересува?
Йога и медитация… да, те са много основна част от живота ми. Освен това изкуства, по тази причина обичам да пребивавам в Ню Йорк. Тук всичко е събрано на едно място – музеи, спектакъл, опера… Много обичам и да пътувам. Живял съм в Австралия и я усещам като дом. Напоследък са ми забавни места, които са диви като природа. Живял съм в Амазонската джунгла на Боливия, в Галапагос, в Бутан, в Бирма, все такива места, които са съхранили нещо от природата и припомнят каква в действителност би трябвало да бъде Земята.
Къде сядаш - до прозореца или пътеката?
До пътеката. И повода е доста елементарна (тук прави пауза, усмихва се и продължава), малко по-висок съм от останалите хора и сядането до пътеката ми разрешава да си протегна краката (вече се смеем и двамата)
Има ли нещо което постоянно слагаш в куфара си?
Не! Поне нищо, което да има духовна или прочувствена стойност, не, нямам. Виж, явно постоянно си нося четка за зъби. Имах интервал, в който пътувах надали не всяка седмица до разнообразни градове или страни, и това ме научи да съм доста удобен. И съм огромен минималист във връзка с багажа.
Истината, свободата и точката на безвремие В началото на диалога ни, ти сподели, че си бизнесмен, който търси истината. Какво е „ истина “ за теб?
Има истина и истина. Истината може да е самостоятелна – тази, която всеки човек има за себе си и в която има вяра. Но това не е истината, която диря. След това има универсална истина – тази вселенската, част от която са да вземем за пример законите на физиката. Но и те не са истина, тъй като зависят от Вселената от която сме. Има една истина, която е с основна „ И “. Тя е неповторима и непоклатима, тъй като стои надълбоко вътре в нас и е отвън времето и пространството. Това е истината, която диря.
Как я търсиш?
Ах, това е… по какъв начин да кажа… от време на време е неосъзнато, тъй като тази истина в действителност е желанията на душата. Защото в душата ни има непрекъснато едно гласче, което споделя: „ аз желая да бъда едно с Вселената “, само че ние го запушваме това гласче с непрекъснатите си неврози и стресове на всекидневието. Но от време на време човек си чува душата. Аз също съм чувал моята. А сега го върша като упражнявам йога и медитация, които ми дават дисциплината да се концентрирам и да чуя гласчето на душата, с цел да схвана тази истина, която диря.
Опитваш се да събереш душата (сърцето) с мозъка ли? Често това е мъчно да ги накараш да са в естетика едно с друго.
Мислите и възприятията са в действителност два разнообразни метода, по които нашият разум работи. И да, Душата си има лична логичност и осцилация, само че аз диря по-скоро не по какъв начин и къде мога да реализира естетика сред мозъка и душата, а хармонията сред моята Душа и Вселената. Това би могло да се каже по този начин – да спрем мислите, да спрем и възприятията – това е задачата. Тоест да стигнеш точката най-близка до нула и тогава да чуеш Душата си.
Какво ти споделя в тези моменти Душата ти, когато е „ занулена “?
Нищо! Не ми споделя нищо. Това е точката на безвремие. Защото хем нищо не се случва, хем разбираш всичко към себе си. Сякаш цялото познание ти принадлежи. Нищо не чуваш, тъй като чуваш всичко. Не знам по какъв начин да го обясня и с какво да го сравня с изключение на с Безвремие.
Това ли едно от нещата, в които вярваш? Безвремие, точката нула?
(замисля се)… да, може да се каже. Вярата е доста забавен термин в актуалния живот, тъй като последните няколко хиляди години религията я е боядисала някак си. А съгласно мен вярата е по-скоро просто същината на индивида, в която той е едно с Вселената.
Какво е за теб свободата?
Свободата е липса на ограничаване. Част от тази духовна пътека, която съм поел, е метод да намериш независимост. Единственото, което държи душата затворена, са нашите лични ограничавания. Това не значи да нямаш дисциплинираност или да загърбиш корените, тъй като с цел да си свободен, би трябвало да имаш здрава основа. Не може да бъдеш свободен и да се рееш. Тогава не си свободен, а си просто загубен. Свободата не може да се съпостави с нищо (замисля се и продължава). Ще ти описа една история, за това за какво свободата не може да бъде съпоставена с нищо. Знам я от една моя учителка. Та, имало едно време един крал, който имал коняр, който му служил през целия си живот. Бил необикновен коняр. Когато конярът стар доста, отишъл при краля и му споделил, че желае към този момент да се отдръпна. За вярната му работа, кралят предложил на коняра да вземе каквото пожелае от кралството. Конярът се замислил и поискал да вземе четири коня. Кралят му ги дал. Когато конярът си отпътувал, кралят почнал да се смее и споделил на своя консултант: „ аз бях подготвен да му дам цялото си кралство, а той изиска единствено четири коня " … Та ние хората сме по същия метод – ограничаваме се доста постоянно в нещата, които желаеме, и от тази позиция, свободата е способността да поискаш всичко – да видиш, че на теб ти принадлежат всичкото знание, качества, всичко, просто би трябвало да повярваш, че ще ти се случат.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ