Цялото кралско войнство“ е етапен роман. Не само за американската

„ Цялото кралско войнство “ е етапен разказ. Не единствено за американската литература, за целия свят е. Знам го наизуст, и си го планирам за българската реалност.

На едно място Робърт Пен Уорън написа, изтъквам по памет:

„ Той не беше 100-процентов политически мъж, само че се стараеше повече от оригинала. 100-процентовият политически мъж знае, че е 100-процентов и не му пука. Усмивка, шугар фейс – всичко е ОК. Докато не 100-процентовият потвърждава непрестанно, че става за тази работа “.

И – Делян Пеевски. Грозен, пълен, угодничав, гребе като плебей на галера. Се потвърждава непрестанно.

Щото не е 100-процентов.

Помня Пеевски като наследник на майка си, ръководител на младежкото Национална движение „Симеон Втори". Като го низвергнаха, мигрира към Движение за права и свободи, сходно на Бисеров и Ментата.

По това време работех в „ Дневник “ и усетих цялата естетическа нетърпимост. Пеевски беше всичко това, което Прокопиеви презираха.

Бай Ганьо в приключен тип, апотеоз.

(Но има и други фактори, схваща се)

Говорил съм им тогава, че тази обсесия не е ОК.

Не.

Отвращението беше по-силно.

От всичко.

По едно време Иво беше тръгнал да разгласява в „ Дневник “ и „ Капитал “ парцелите на един евродепутат, па и притежател на телевизия. При което пострадалият му се обади и вика – искаш ли да пусна „ Буджака “ и Гърция на тв приемника?

Спря на момента.

Но за Пеевски, ръководител на парламентарна група и евентуален ерзац (зиц-председател) ръководител на Движение за права и свободи, значима, значима българска партия.

Господин Пеевски – и това не съм го схванал добре – се изкатери на върха на едно туморно образувание в българската политика.

И доста се старае.

За разлика от мнозина други, не схващам това черно-бяло.

Може би ще свърши някаква – добра – работа.

Щото се старае.

За разлика от шугърфейсите.

Дето имат вяра, че всичко им се поставя.

Със здраве, благи мои другари.