Поканих 50 човека на сватбата ми, а дойдоха 15. После разбрах колко мъдро е постъпил баща ми:
Цяла седмица тичах по всички страни, изпълнен с проблеми и грижи във връзка подготовката за сватбата ми. Исках да разреша допустимо най-вече проблеми както аз умея, само че една вечер от дългата и сложна предсватбена седмица въпреки всичко се обърнах към татко си:
„ Татко, желая да те помоля за една услуга “, споделих. „ Нямам време да върша всичко самичък, тъй че нямам избор и в действителност разгадавам на твоята помощ! Моля те, вземи този лист. Това е лист на всичките ми другари. Обади им се и ги предложения от мое име на сватбата ми “.
„ Добре, синко! Разбира се! “, отвърна баща.
И по този начин, когато пристигна празничният ден – денят на сватбата, се затичах ужасяващ към татко ми и започнах да се отвращавам:
– Тате, толкоз доста разчитах на теб… Помолих те да се обадиш на всичките ми приятели… – споделих отчаян.
– Така и направих – отговори татко ми. Обадих се на безусловно всички, които бяха в този лист.
– Но в моя лист имаше 50 души, баща! А виждам единствено 15 от тях.
„ Сине, обадих се на безусловно всички. Не незабавно, само че се свързах с всички в листата. В диалог с твоите другари споделих на всеки от тях, че се обаждам от твое име и по твоя молба, с цел да кажа, че сега имаш проблеми и в действителност се нуждаеш от помощта на приятелите си.
Помолих всеки от тях да пристигна по това време навръх това място. Така че не се тревожи, синко, ВСИЧКИТЕ ТИ ПРИЯТЕЛИ СА ТУК! “
