Когато Западен Берлин е спасен от гладна смърт
Цяла Германия наподобява като голяма руина. След края на Втората международна война цялата страна е разрушена, само че хората се надяват на по-добри времена. В същото време над възобновяване на страната към този момент надвисва сянката на Студената война.
Победителите във войната стартират недоверчиво да се дебнат взаимно. От едната страна са Съединени американски щати, Англия и Франция, от другата - Съветският съюз. Германия е разграничена на окупационни зони, на такива зони е разграничена и столицата Берлин. В града напрежението сред довчерашните съдружници е изключително осезаемо.
В трите западни бранша на Берлин живеят два милиона души - на нещо като остров измежду руската окупационна зона в Източна Германия.
Кризата, провокирана от въвеждането на немската марка
На 20-и юни 1948-а година Западът и Изтокът стигат до намерено измерване на силите. Западните съдружници взимат решение за валутен съюз: рождението на западногерманската марка. Германия би трябвало да бъде изправена на крайници благодарение на мощна, твърда валута. Западната марка е въведена и в Западен Берлин, само че руският деспот Сталин се притеснява, че това ще укрепи града като предмостие на западните сили към цялостен Берлин и Източна Германия.
" Така се стига до разлом сред западните съдружници и руското командване ", изяснява историкът Бернд декор Костка. " Общата политика във връзка с Германия и до тогава е сложна, само че с валутния съюз тя става напряко невъзможна. "
През нощта против 24-и юни Съветите блокират всички артерии към Западен Берлин. Скоро там настава и мрак, тъй като три четвърти от електрическата енергия идва извън. Режимът на Сталин желае да изтощи Западен Берлин, с цел да изтласка западните съдружници от града. Но те не се дават. Съединени американски щати считат Западен Берлин за основен фактор в битката за независимост и народна власт - и за укрепление против настъплението на комунизма.
Западен Берлин - челен пост в битката за независимост
А времето непреклонно изтича: западноберлинчани напряко са застрашени от гладна гибел. Ето за какво президентът на Съединени американски щати Хари Труман, след сделка със съдружниците, взима решение за една напряко сензационна интервенция. Двата милиона жители на Западен Берлин към този момент ще бъдат снабдявани с храна единствено по въздуха, като самолетите ще летят по три коридора, които Съветският съюз е подсигурил. В първия миг този проект наподобява безусловно неосъществим, само че опция просто няма, изяснява декор Костка.
След Втората международна война Берлин е опустошен съвсем изцялоСнимка: ImagoНа 26-и юни първите машини на американските Военновъздушни сили започват от базите във Франкфурт на Майн и Висбаден към западноберлинското летище Темпелхоф. Скоро самолетите към този момент летят през минута и половина и кацат първо на едно, а по-късно на още две летища в Западен Берлин.
Гражданите на Западен Берлин се нуждаят ежедневно от 5000-6000 тона храни и въглища. Акцията по тяхното доставяне доближава апогея си през април 1949-а година, когато в границите на 24 часа и 1500 полета в обградения град са доставени 13 000 тона товари. Пилотите, осъществяващи въздушния мост, летят непрекъснато. Често са смъртно изтощени и рискуват живота си, с цел да кацнат в Западен Берлин без значение от климатичните условия. Няколко машини претърпяват злополуки.
Шоколади и дъвки за децата
Машините с перки, които берлинчани назовават " стафидени бомбардировачи ", при кацането си често минават толкоз ниско над жилищните здания, че екипажите и хората на земята даже могат да си помахат. Някои от водачите хвърлят саморъчно направени парашутчета с шоколади и дъвки за децата долу.
Прехвърлянето на този въздушен мост слага началото на стоплянето на другояче много напрегнатите връзки сред американските окупационни сили и немското население. " Един другар от окупационните сили ми е разказвал, че преди моста когато влизали в ресторант, локалните хора ставали и напускали. Но откакто започнахме да доставяме Берлин с храна, към този момент бяхме добре пристигнали. А това е фантастично. Враговете станаха приятели ", разказва в спомените си някогашният водач от Военновъздушни сили на Съединени американски щати Гейл Халворсън.
Решаващи са освен храбростта и умеенето на съюзническите водачи, само че и издръжливостта на западноберлинчани. По това време тамошните семейства имат ток единствено по един час дневно, тъй като въглищата за електроцентралите идват по въздуха. Режимът на тока е изменчив, тъй че в някои случаи единственият момент за подготвяне на топла храна настава измежду нощ. За отопляване и дума не може да става. " Населението е било подложено на чудовищни ограничения ", обобщава швейцарският историк Валтер Хофер.
Продуктите от самолетите се разтоварват на летище ТемпелхофСнимка: picture-alliance/Everett CollectionВъздушният мост печели на съдружниците от ден на ден благосклонности на интернационалната сцена, до момента в който престижът на Съветския съюз стартира да спада поради наложената обсада. В последна сметка Сталин е заставен да осъзнае, че няма да завоюва това измерване на мускулите и след 322 дни, на 12-и май 1949-а подвига блокадата. За тази близо година в Западен Берлин са кацнали 260 000 самолета, които са доставили над два милиона тона храни и други артикули за популацията.
Историческата неточност на Сталин
" Сталин реализира тъкмо противоположното на своята цел да предотврати възникването на западногерманска страна. Напротив - нейното основаване бе ускорено, появи се и НАТО, интеграцията на западния свят стартира да набира скорост. Блокадата на Западен Берлин е една от най-големите неточности, допускани от някой политик в човешката история ", счита историкът Валтер Хофер.
А германците внезапно още веднъж се усещат признати в ценостната общественост на западния свят. И към този момент гледат на съдружниците не толкоз като на окупатори, колкото като на покровители, изяснява историкът декор Костка.
Той счита, че този въздушен мост е в основата и на днешното интернационално съдействие в изискванията на филантропични произшествия, в региони на спорове и рецесии. " Разбра се, че снабдяването по въздуха работи. А днешните самолети имат толкоз огромна товароподемност, че тези доставки към този момент могат да се осъществят с доста по-малко полети - и то до всяка точка на света. "
