Цветана Манева едва не се обесва на сцената през 1967

Цветана Манева едвам не се обесва на сцената през 1967 година при едно от представленията на паметния театър “Уестсайдска история “ в Пловдив. По това време тя е млада актриса и е разпределена да играе в първата режисура на новооткритата младежка сцена в театъра.
Младият режисьор Крикор Азарян сътворява спектакъла, в който актьорите пеят и танцуват, и се трансформира в същински шлагер. Любители на театъра пътуват от София до Пловдив единствено с цел да гледат спектакъла.
Лично Тодор Живков позволява известният американски музикален филм от 1961 година да се сложи и на българска сцена. Технически “обесването “ се случва по този начин на сцената: в металната структура зад хоризонтална греда са направени две издатини като степенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото тези две издатини, и го слага пред тях, предава СтандартНюз.
После стъпва на степенките, само че наподобява, че тя стои на стола. В един миг актрисата е с единия крайник върху степенките, а с другия ритва стола. После остава застанала на двете степенки, само че за феновете се основава илюзията, че виси във въздуха. В злощастната вечер Манева ритва стола, само че тялото й се залюлява от по-силния подтик и кракът й не намира степенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й. Истински се впива.
От този безразсъден случай съумява да я избави неин сътрудник с помощта на бързата му реакция. Тогава актрисата е единствено на 23 години. Тя е родена в Пловдив в фамилията на известния трагичен артист Георги Манев, театърът е част от живота й от най- дребна възраст.
В кръщелното удостоверение Цветана Манева е записана като Цона. Сменят й името чак през 1962 година. Щастливият й дядо черпи в махалата и към този момент на няколко напитки се сеща, че би трябвало да свърши поставената му задача – да извади документ за внучката. И по този начин я свършва, че внучката публично става Цветана чак през 1962 година.