Хърсев: Важно е да знаем на къде ще кара влака новият шеф на БНБ
Централната банка ще би трябвало да възвърне фукнциите, които имаше до 1997 година Гуверньорът би трябвало да схваща от макроикономика, освен от банково дело Само може да спечелим от участието в Еврозоната, обикновено е да има песимизъм към всичко ново Хората, които купуват злато и сребро в рецесията, губят ужасно доста Хубаво е да се върне традицията претендентите за гуверньор да показват своя създадена визия, споделя финансистът Емил Хърсев в особено изявление за вестнки СТАНДАРТ
- Г-н Хърсев, следва избор на нов шеф на Българска народна банка. Какъв би трябвало да е профилът на бъдещия гуверьор?
- Винаги за началник на Централната банка се търси първо човек, който да схваща от макроикономика, а не толкоз от банково дело. Централната банка, за разлика от комерсиалните, няма за цел да прави облага, да обслужва съответни банкови покупко-продажби и клиенти.
Като предстоящ участник в Европейската система на централните банки Българска народна банка по-скоро би трябвало да си сложи за цел не да построява или да продължи построяването на националната инфраструктура, едвам я интегрира най-много към европейската система за заплащания. Ние в огромна степен имаме подготвеност, тъй като от години се работи по този въпрос. Практически българската национална платежна инфраструктура е интегрирана в европейската.
Сериозно предизвикателство е възобновяването на работата на Централната банка като заемодател от последна инстанция - т.е. обновяване на интервенциите по рефинансиране на комерсиалните банки, финансиране на страната посредством изкупуване на държавни скъпи бумаги, интервенции на открития пазар. Това са типичен функционалности на една Централна банка. В България заради въвеждането на Валутния ръб от 1997 година такива не са осъществявани. От тази позиция е належащо да се върнем към едни позабравени обичаи. Разбира се, със напълно друга, по-различна и към този момент много по-модерна по отношение на това, което имахме към 1997 година система за организация на покупко-продажбите на паричния пазар. Каквато е построена в Европейската централна банка /ЕЦБ/. В момента върви процесът на адаптирането на Българска народна банка към тази система. Засега към момента е на хартия, доколкото Законът за Българска народна банка не разрешава на Централната банка да рефинансира по какъвто и да е метод комерсиалните банки, както и да финансира бюджета на България. Т.е. това може да се прави единствено пробно. Българска народна банка от доста години взе участие на пазара за държавни скъпи бумаги - на други страни, несъмнено. Там влага валутния запас на страната. Колегите в Централната банка имат опит за работа на тези пазари. За тях ще е без проблем да възобновят интервенциите и с скъпи бумаги на българската страна сега, когато бъде позволено това по закон. Аз не виждам никакви проблеми, мисля, че от години Българска народна банка има практическа подготвеност. Разбира се, на книга е едно, а когато действително стартират да се правят тези интервенции, тогава нормално се следят в последния миг някои проблеми, които пораждат – примерно в организацията на депозитара за държавни скъпи бумаги и връзката му с платежната ни система. Това са неща, които се чакат, само че значително взаимно с ЕЦБ е направено проучване на системата, направени са рекомендации, огромна част са изпълнени. Върви техническа работа, която остава незабелязана за всеобщата аудитория, само че е значима, с цел да може Централната банка да възобнови в цялостна степен фукнциите си, от които сме се отказали със силата на Закона за Българска народна банка от 1997 година Докато не тръгне да работи една машина, колкото и съвършено да е конструирана и всички елементи да са премислени теоретично, когато се пусне, постоянно има тестов интервал. От тази позиция е значимо по кое време ще имаме последна дата за участие, с цел да може всички системи да бъдат тествани.
- Предстоящото участие Еврозоната ще е от основополагащо значение за работата на Българска народна банка в идващите години?
- Изключително значимо е. Това трансформира радикално работата на институцията, тъй като се възобновяват съществени финансови задължения с огромно икономическо значение и финансова тежест – това са милиарди, които се въртят на пазара на ДЦК на всички страни членки на Европейски Съюз. Не единствено локални, само че и задгранични вложители чакаме да се включат на този пазар. Те и в този момент вземат участие, и в този момент има вложители в български скъпи бумаги, само че без присъединяване на Централната банка един същински развъртян второстепенен пазар мъчно би могъл да се чака. Именно Централната банка е главен състезател в него във всяка страна, където тя оперира на открития пазар. В момента този пазар действа без най-важния си, систематичен и организиращ участник.
- Той отсъства от него от 1997 година, когато обаче обстановката беше много друга...
- Помните и характерните български принадлежности, които прилагахме тогава заради неналичието на финансови пазари – на работещи и задоволително ликвидни тържища. Имам поради аукциона на депозити на Българска народна банка. Тогава Българска народна банка оперираше с едни малко по-примитивни принадлежности от тези, които банките в Европейски Съюз и Съединени американски щати използваха. Но те ги използваха въз основата на построената и от години функционираща инфраструктура на финансовите пазари, т.е. на тържищата. Ние тогава функциониращи тържища нямахме. Тепърва се изграждаха. Няма по какъв начин да очакваш внезапно да стартират покупко-продажбите с деривати, откакто и базовите принадлежности са едвам зародили и имат извънредно ниска ликвидност. А в това време стопанската система имаше потребност от това рефинансиране и продължава да го има, несъмнено. Но ние просто приехме различен паричен режим като механизъм за контролиране на паричното обращение. Аз в никакъв случай не съм бил необикновен последовател на тази форма (Валутния ръб б.а.), считайки я за осакатена. Тя изигра своята роля. Оказа се, че в България Валутният ръб функционираше образцово с помощта на прецизното съблюдаване на разпоредбите от страна на Българска народна банка. Тя има съществена заслуга за това.
- Той толкоз отбразцово функцинираше, че като че ли се привързахме към него и в публичното мнение се появи песимизъм към приемането на еврото и премахването на борда?
- Общественото мнение във всяка страна постоянно е скептично настроено към всичко ново. Това е естествената инерция – опасението, че това, което идва, може да се окаже по-лошо от актуалното. Това е разбираемо и се отнася освен за толкоз значими неща като паричното обращение и националната парична единица. В нея са измерени и се съхраняват голяма част от спестяванията на нацията. Притесненията са безусловно обясними. Но това съществува и за най-прости неща. Човек не желае да изхвърли остарелия си скрин, има сантименти и колкото и да е станал неспособен, си го пази с години.
Но толкоз значимо нещо, каквото са парите за всички нас в пазарното общество, не може с лека ръка да бъде подценено. Страховете ще ги има постоянно. Имало ги е във всяка страна. Например в Германия и до ден сегашен има придвижване, което си слага за цел да върне марката поради исторически сантименти. Разбира се, намират и логичен причини – какъв брой по-добра е била марката от еврото. В някаква степен те са и правилни. В една доста по-малка, доста по-интегрирана валутна територия, каквато е Федералната република, която е и доста по-развита от междинното за Еврозоната, е нормлано паричното обращение да действа по-добре в сравнение с в една в една огромна, размита, още не интегрирана територия с доста дълбоки проблеми сред Севера и Юга. Вече са и налични проблеми сред Запада и Изтока, както и друго равнище на инфлация. Много по-трудна е политиката на ЕЦБ, съпоставено с паричната политика на Дойче Бундесбанк преди влизането на Германия в Еврозоната.
- В това отношение – „ много по-развита от междинното за Еврозоната “ България не би трябвало да има опасения?
- Ние от това присъединение нищо друго, с изключение на позитивни резултати не можем да имаме. Присъединяването, несъмнено, има своите опасности. Но всички тези опасности и цялото негативно влияние ние към този момент сме ги поели. Това стана през 1997 година От този миг нататък ние можем да имаме единствено позитивен резултат от присъединението към Еврозоната. Не че няма негативни резултати – това, което го приказват сътрудниците евроскептици, е правилно. Но всичко това към този момент се е случило в България - същото, което се е случило и в другите страни, когато от националната валута одобриха общата.
- Най-често споменаваните опасения са свързани с цените и инфлацията.
- Да, има инфлация в Еврозоната. В историята на света не е имало интервал от един век (дори при златно-паричен стандарт), при който да не се е следила инфлация. По едно време даже страните са наемали шлосери в монетните дворове, които са изпилвали златните монети. Поради тази причина сега имаме този нарез на монетите в профил на гурта. Там се нанасят внезапни. Целта е да се забележи, в случай че някой пили монетата – ще изпили и внезапните и всеки ще може да види, че монетата е пипана и съдържа по-малко злато.
- Златото става ли още веднъж настоящ актив за разплащания, разяснява се страните да могат да търгуват със златните си запаси?
- Това са примитивни неща от от дълго време минали години. В Швейцари мина сходен референдум – въвеждане на същински пари със златно покритие. Отхвърлиха го. Швейцарците са рационален народ. Те знаят, че връщане обратно в историята до на никое място не води.
Много повече се разви инфраструктурата на финансовите пазари, надалеч не е нужно да се връщаме към способи за разплащане от Средновековието. Но несъмнено ще има хора, които избират да усетят тежестта на цената в ръката си. Те си купуват злато, сребро, платина – губят доста от тези покупко-продажби, тъй като когато има рецесии от каквото и да е естество, се поражда предпочитание всички да имат действителната стойност на своите спестявания на несъмнено място, тъй че да могат и в двора да си го заровят като Страхил челник. Но това поражда търсене на един метал, който е стеснен в природата, заради което цената му се качва. А когато мине рецесията, всеки стартира да се освобождава от тези наличия, защото има потребност от оборотен капитал – не може да разнася торби със злато и да заплаща с тях. Тогава цената пада страховито – виждали сме намаляване с 20-25% на цените на благородните метали в период от 3 месеца. Тази наслада да си притежаваш цената, да можеш да си пипнеш благосъстоянието, коства доста пари.
- Всъщност по-скоро за валута на бъдещето се сочат електронните пари – работи се за цифрово евро, догитален юан...
- Някои от тези финансови принадлежности, които се издават с технологията блок чейн, просто не са крипто – притежателите им са регистрирани. Те са цифрови финансови принадлежности, само че не са крипто принадлежности. Не са безусловно валути. По този метод се издават да вземем за пример акции. Има един сътрудник, който по този начин издаде дялове в кооперации в Германия – с цифров финансов инструмент. Инструментът не е неизвестен, в противен случай - записва се притежателят.
Тези принадлежности не са нещо толкоз ново. Да, несъмнено, че ще бъдат маркетирани по този начин. В нищо от позиция на финансите не се отличават актуалните цифрови финансови принадлежности, основани на технологията блокчейн, от електронните пари, каквито познаваме от края на 60-те години, когато пораждат. Които се отразяват по записвания в електронните регистри на банките. Обикновено Централните банки са издатели на тези електронни пари. Да, технологията е друга, само че не до там, че да ги направи нещо кардинално ново и друго от познатите ни електронни пари.
- Изборът на нов централен банкер въпреки всичко не би трябвало ли да бъде съгласуван с тези промени във финансовия свят?
- Трябва да бъде съгласуван. Все отново е желателно да е сътрудник, който да схваща накъде се движи светът, да има своите хрумвания в тази област и те да са в унисон с общата идеология, споделяна от валутната общественост, към която се причисляваме. Това е естествено при избора му. Едва ли Народното събрание би избрало някой с доста екзотични хрумвания. Аз мисля, че би трябвало Народното събрание да си напомни традицията, която имахме при избора на много шефове – до господин Искров в това число. Дотогава претендентите за шеф на Българска народна банка разработваха свое виждане. Изискваше го парламентраната комисия, която разглеждаше техните номинации. Представяха ни много забавни техни разработки за това по какъв начин си показват да се развива Централната банка и върху тази база се организираше полемиката. Така беше при всички. От избора на проф. Вълчев – първият шеф на Българска народна банка, който трябваше да ръководи институцията в изискванията към този момент на пазарна стопанска система, та до избора на господин Искров. Тази технология беше извънредно потребна, тъй като това бяха в действителност безпределно забавни материали, в това число тези на неизбраните сътрудници. Те също имаха своите извънредно истински и доста скъпи хрумвания. Избраните шефове са употребили хрумвания на своите съперници тогава.
Може да се избере и някой с извънредно екзотични хрумвания. Това не значи, че е малоумен. Само да припомня, че концепцията за пари със златно покритие в изискванията на плаващ курс принадлежи на великия икономист Ъруин Фишер - човек с големи заслуги в стопанската система. Оставил е името си на такива съществени принадлежности, с които в този момент считаме хармонизираните показатели, назовава се по методологията на Фишер. Работил е върху началата на иконометрията. И с едно извънредно екзотично виждане в региона на паричното обращение, считано даже за налудно. Фишер е бил почитател на евгениката – той е считал, че би трябвало по-глупавите да се избиват или най-малко да се кастрират химически. Става въпрос за Нобелов лауреат, с голям принос за икономическата просвета.
Аз въпреки всичко бих очаквал да видя нещо написано от тези хора, които ще бъдат издигнати. Дори и да е единствено подредено ревю на правилата, които сътрудника споделя и това, което си мисли, че би трябвало да развива. Глупаво е да купуваш котка в чувал. По-добре индивидът да каже какви са му възгледите, с цел да може да получи съответните възражения и надлежно да бъде изработен осведомен избор - като избираме някого, да знаем той накъде ще кара влака – към Луната или към Бургас.
- Г-н Хърсев, следва избор на нов шеф на Българска народна банка. Какъв би трябвало да е профилът на бъдещия гуверьор?
- Винаги за началник на Централната банка се търси първо човек, който да схваща от макроикономика, а не толкоз от банково дело. Централната банка, за разлика от комерсиалните, няма за цел да прави облага, да обслужва съответни банкови покупко-продажби и клиенти.
Като предстоящ участник в Европейската система на централните банки Българска народна банка по-скоро би трябвало да си сложи за цел не да построява или да продължи построяването на националната инфраструктура, едвам я интегрира най-много към европейската система за заплащания. Ние в огромна степен имаме подготвеност, тъй като от години се работи по този въпрос. Практически българската национална платежна инфраструктура е интегрирана в европейската.
Сериозно предизвикателство е възобновяването на работата на Централната банка като заемодател от последна инстанция - т.е. обновяване на интервенциите по рефинансиране на комерсиалните банки, финансиране на страната посредством изкупуване на държавни скъпи бумаги, интервенции на открития пазар. Това са типичен функционалности на една Централна банка. В България заради въвеждането на Валутния ръб от 1997 година такива не са осъществявани. От тази позиция е належащо да се върнем към едни позабравени обичаи. Разбира се, със напълно друга, по-различна и към този момент много по-модерна по отношение на това, което имахме към 1997 година система за организация на покупко-продажбите на паричния пазар. Каквато е построена в Европейската централна банка /ЕЦБ/. В момента върви процесът на адаптирането на Българска народна банка към тази система. Засега към момента е на хартия, доколкото Законът за Българска народна банка не разрешава на Централната банка да рефинансира по какъвто и да е метод комерсиалните банки, както и да финансира бюджета на България. Т.е. това може да се прави единствено пробно. Българска народна банка от доста години взе участие на пазара за държавни скъпи бумаги - на други страни, несъмнено. Там влага валутния запас на страната. Колегите в Централната банка имат опит за работа на тези пазари. За тях ще е без проблем да възобновят интервенциите и с скъпи бумаги на българската страна сега, когато бъде позволено това по закон. Аз не виждам никакви проблеми, мисля, че от години Българска народна банка има практическа подготвеност. Разбира се, на книга е едно, а когато действително стартират да се правят тези интервенции, тогава нормално се следят в последния миг някои проблеми, които пораждат – примерно в организацията на депозитара за държавни скъпи бумаги и връзката му с платежната ни система. Това са неща, които се чакат, само че значително взаимно с ЕЦБ е направено проучване на системата, направени са рекомендации, огромна част са изпълнени. Върви техническа работа, която остава незабелязана за всеобщата аудитория, само че е значима, с цел да може Централната банка да възобнови в цялостна степен фукнциите си, от които сме се отказали със силата на Закона за Българска народна банка от 1997 година Докато не тръгне да работи една машина, колкото и съвършено да е конструирана и всички елементи да са премислени теоретично, когато се пусне, постоянно има тестов интервал. От тази позиция е значимо по кое време ще имаме последна дата за участие, с цел да може всички системи да бъдат тествани.
- Предстоящото участие Еврозоната ще е от основополагащо значение за работата на Българска народна банка в идващите години?
- Изключително значимо е. Това трансформира радикално работата на институцията, тъй като се възобновяват съществени финансови задължения с огромно икономическо значение и финансова тежест – това са милиарди, които се въртят на пазара на ДЦК на всички страни членки на Европейски Съюз. Не единствено локални, само че и задгранични вложители чакаме да се включат на този пазар. Те и в този момент вземат участие, и в този момент има вложители в български скъпи бумаги, само че без присъединяване на Централната банка един същински развъртян второстепенен пазар мъчно би могъл да се чака. Именно Централната банка е главен състезател в него във всяка страна, където тя оперира на открития пазар. В момента този пазар действа без най-важния си, систематичен и организиращ участник.
- Той отсъства от него от 1997 година, когато обаче обстановката беше много друга...
- Помните и характерните български принадлежности, които прилагахме тогава заради неналичието на финансови пазари – на работещи и задоволително ликвидни тържища. Имам поради аукциона на депозити на Българска народна банка. Тогава Българска народна банка оперираше с едни малко по-примитивни принадлежности от тези, които банките в Европейски Съюз и Съединени американски щати използваха. Но те ги използваха въз основата на построената и от години функционираща инфраструктура на финансовите пазари, т.е. на тържищата. Ние тогава функциониращи тържища нямахме. Тепърва се изграждаха. Няма по какъв начин да очакваш внезапно да стартират покупко-продажбите с деривати, откакто и базовите принадлежности са едвам зародили и имат извънредно ниска ликвидност. А в това време стопанската система имаше потребност от това рефинансиране и продължава да го има, несъмнено. Но ние просто приехме различен паричен режим като механизъм за контролиране на паричното обращение. Аз в никакъв случай не съм бил необикновен последовател на тази форма (Валутния ръб б.а.), считайки я за осакатена. Тя изигра своята роля. Оказа се, че в България Валутният ръб функционираше образцово с помощта на прецизното съблюдаване на разпоредбите от страна на Българска народна банка. Тя има съществена заслуга за това.
- Той толкоз отбразцово функцинираше, че като че ли се привързахме към него и в публичното мнение се появи песимизъм към приемането на еврото и премахването на борда?
- Общественото мнение във всяка страна постоянно е скептично настроено към всичко ново. Това е естествената инерция – опасението, че това, което идва, може да се окаже по-лошо от актуалното. Това е разбираемо и се отнася освен за толкоз значими неща като паричното обращение и националната парична единица. В нея са измерени и се съхраняват голяма част от спестяванията на нацията. Притесненията са безусловно обясними. Но това съществува и за най-прости неща. Човек не желае да изхвърли остарелия си скрин, има сантименти и колкото и да е станал неспособен, си го пази с години.
Но толкоз значимо нещо, каквото са парите за всички нас в пазарното общество, не може с лека ръка да бъде подценено. Страховете ще ги има постоянно. Имало ги е във всяка страна. Например в Германия и до ден сегашен има придвижване, което си слага за цел да върне марката поради исторически сантименти. Разбира се, намират и логичен причини – какъв брой по-добра е била марката от еврото. В някаква степен те са и правилни. В една доста по-малка, доста по-интегрирана валутна територия, каквато е Федералната република, която е и доста по-развита от междинното за Еврозоната, е нормлано паричното обращение да действа по-добре в сравнение с в една в една огромна, размита, още не интегрирана територия с доста дълбоки проблеми сред Севера и Юга. Вече са и налични проблеми сред Запада и Изтока, както и друго равнище на инфлация. Много по-трудна е политиката на ЕЦБ, съпоставено с паричната политика на Дойче Бундесбанк преди влизането на Германия в Еврозоната.
- В това отношение – „ много по-развита от междинното за Еврозоната “ България не би трябвало да има опасения?
- Ние от това присъединение нищо друго, с изключение на позитивни резултати не можем да имаме. Присъединяването, несъмнено, има своите опасности. Но всички тези опасности и цялото негативно влияние ние към този момент сме ги поели. Това стана през 1997 година От този миг нататък ние можем да имаме единствено позитивен резултат от присъединението към Еврозоната. Не че няма негативни резултати – това, което го приказват сътрудниците евроскептици, е правилно. Но всичко това към този момент се е случило в България - същото, което се е случило и в другите страни, когато от националната валута одобриха общата.
- Най-често споменаваните опасения са свързани с цените и инфлацията.
- Да, има инфлация в Еврозоната. В историята на света не е имало интервал от един век (дори при златно-паричен стандарт), при който да не се е следила инфлация. По едно време даже страните са наемали шлосери в монетните дворове, които са изпилвали златните монети. Поради тази причина сега имаме този нарез на монетите в профил на гурта. Там се нанасят внезапни. Целта е да се забележи, в случай че някой пили монетата – ще изпили и внезапните и всеки ще може да види, че монетата е пипана и съдържа по-малко злато.
- Златото става ли още веднъж настоящ актив за разплащания, разяснява се страните да могат да търгуват със златните си запаси?
- Това са примитивни неща от от дълго време минали години. В Швейцари мина сходен референдум – въвеждане на същински пари със златно покритие. Отхвърлиха го. Швейцарците са рационален народ. Те знаят, че връщане обратно в историята до на никое място не води.
Много повече се разви инфраструктурата на финансовите пазари, надалеч не е нужно да се връщаме към способи за разплащане от Средновековието. Но несъмнено ще има хора, които избират да усетят тежестта на цената в ръката си. Те си купуват злато, сребро, платина – губят доста от тези покупко-продажби, тъй като когато има рецесии от каквото и да е естество, се поражда предпочитание всички да имат действителната стойност на своите спестявания на несъмнено място, тъй че да могат и в двора да си го заровят като Страхил челник. Но това поражда търсене на един метал, който е стеснен в природата, заради което цената му се качва. А когато мине рецесията, всеки стартира да се освобождава от тези наличия, защото има потребност от оборотен капитал – не може да разнася торби със злато и да заплаща с тях. Тогава цената пада страховито – виждали сме намаляване с 20-25% на цените на благородните метали в период от 3 месеца. Тази наслада да си притежаваш цената, да можеш да си пипнеш благосъстоянието, коства доста пари.
- Всъщност по-скоро за валута на бъдещето се сочат електронните пари – работи се за цифрово евро, догитален юан...
- Някои от тези финансови принадлежности, които се издават с технологията блок чейн, просто не са крипто – притежателите им са регистрирани. Те са цифрови финансови принадлежности, само че не са крипто принадлежности. Не са безусловно валути. По този метод се издават да вземем за пример акции. Има един сътрудник, който по този начин издаде дялове в кооперации в Германия – с цифров финансов инструмент. Инструментът не е неизвестен, в противен случай - записва се притежателят.
Тези принадлежности не са нещо толкоз ново. Да, несъмнено, че ще бъдат маркетирани по този начин. В нищо от позиция на финансите не се отличават актуалните цифрови финансови принадлежности, основани на технологията блокчейн, от електронните пари, каквито познаваме от края на 60-те години, когато пораждат. Които се отразяват по записвания в електронните регистри на банките. Обикновено Централните банки са издатели на тези електронни пари. Да, технологията е друга, само че не до там, че да ги направи нещо кардинално ново и друго от познатите ни електронни пари.
- Изборът на нов централен банкер въпреки всичко не би трябвало ли да бъде съгласуван с тези промени във финансовия свят?
- Трябва да бъде съгласуван. Все отново е желателно да е сътрудник, който да схваща накъде се движи светът, да има своите хрумвания в тази област и те да са в унисон с общата идеология, споделяна от валутната общественост, към която се причисляваме. Това е естествено при избора му. Едва ли Народното събрание би избрало някой с доста екзотични хрумвания. Аз мисля, че би трябвало Народното събрание да си напомни традицията, която имахме при избора на много шефове – до господин Искров в това число. Дотогава претендентите за шеф на Българска народна банка разработваха свое виждане. Изискваше го парламентраната комисия, която разглеждаше техните номинации. Представяха ни много забавни техни разработки за това по какъв начин си показват да се развива Централната банка и върху тази база се организираше полемиката. Така беше при всички. От избора на проф. Вълчев – първият шеф на Българска народна банка, който трябваше да ръководи институцията в изискванията към този момент на пазарна стопанска система, та до избора на господин Искров. Тази технология беше извънредно потребна, тъй като това бяха в действителност безпределно забавни материали, в това число тези на неизбраните сътрудници. Те също имаха своите извънредно истински и доста скъпи хрумвания. Избраните шефове са употребили хрумвания на своите съперници тогава.
Може да се избере и някой с извънредно екзотични хрумвания. Това не значи, че е малоумен. Само да припомня, че концепцията за пари със златно покритие в изискванията на плаващ курс принадлежи на великия икономист Ъруин Фишер - човек с големи заслуги в стопанската система. Оставил е името си на такива съществени принадлежности, с които в този момент считаме хармонизираните показатели, назовава се по методологията на Фишер. Работил е върху началата на иконометрията. И с едно извънредно екзотично виждане в региона на паричното обращение, считано даже за налудно. Фишер е бил почитател на евгениката – той е считал, че би трябвало по-глупавите да се избиват или най-малко да се кастрират химически. Става въпрос за Нобелов лауреат, с голям принос за икономическата просвета.
Аз въпреки всичко бих очаквал да видя нещо написано от тези хора, които ще бъдат издигнати. Дори и да е единствено подредено ревю на правилата, които сътрудника споделя и това, което си мисли, че би трябвало да развива. Глупаво е да купуваш котка в чувал. По-добре индивидът да каже какви са му възгледите, с цел да може да получи съответните възражения и надлежно да бъде изработен осведомен избор - като избираме някого, да знаем той накъде ще кара влака – към Луната или към Бургас.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ