Слагаме ЦАИС-ите!
Централизираната автоматизирана осведомителна система ( " ЦАИС " ) за осъществяване на електронни публични поръчки е подготвена от предходната година.
С част от последните промени в Закон за обществените поръчки от този месец законодателят довърши и нормотворческата си работа по е-поръчките. Очаква се прекосяването към напълно електронно възлагане да започва през ноември тази година. Някои организации даже към този момент организират образования по тематиката, тъй че да срещнат възложителите с новата платформа и нейното потребление. Бизнесът обаче като че ли още веднъж остава по-скоро отвън фокуса на тази предварителна подготовка, което може да се окаже проблем пред сполучливото начало на е-възлагането.
Въпреки това, добре е, преди за следващ път да следим типичното за всеки старт на електронна платформа у нас " кресчендо " по повод възможни механически проблеми или недоумение на обособените детайли на ЦАИС, да поговорим умерено за плюсовете и минусите на това изобретение.
Разбира се, електронното възлагане от дълго време не е непознато на огромна част от другите европейски страни, които ползват както централизиран, по този начин и децентрализиран модел на е-обществени поръчки. В последна сметка страната е най-големият покупател и е обикновено да се търсят способи за по-ефикасен и бърз метод за реализиране на тези покупки.
За да разясняваме електронното възлагане обаче първо би трябвало да е ясно какво съставлява понятието " социална поръчка ". Легалното определение в Закона за публичните поръчки ( " Закон за обществените поръчки " ) не е задоволително, с цел да се разбере разликата сред елементарната комерсиална договорка и публичната поръчка. Накратко, публичните поръчки съставляват един неестествен механизъм на взаимоотношение сред бизнеса и страната (business-to-government) и в него свободата на договаряне сред самостоятелни търговци (business-to-business) по предписание липсва. Този механизъм е основан за данъкоплатците да могат да наблюдават защо се изразходват съществени суми от техните пари. Тъй като той е неестествен (противоречи на естествените търговски практики), той, несъмнено, е и посредствен. Като главен минус на този механизъм се сочи корупцията, тъй като доста по-лесно се харчат непознати (държавни) средства, от колкото доходи от личен бизнес. Обществените поръчки също така не целят облага или различен вид полза и за двете страни по контракта. Тук фокусът е върху удовлетворяването на потребностите на държавния уред. А размерът и действителната нужда от тези потребности постоянно остават непроследими за хората, без значение от строгите правила за бистрота.
И тук на помощ идва електронното възлагане.
Казано по-просто, това е възлагане, което се прави по електронен път, на цифрова платформа, и значително замества човешката интервенция в провеждането на процедурата. От публикуването на съобщение за социална поръчка през процедурата и възможното подписване на контракт, всичко се случва по електронен път, по изцяло проследим метод. Времето и средствата, които един подобен сполучлив развой икономисва са невиждани. Въпреки това, като се има поради положението на държавните институции в страната и нормалната опозиция против измененията, това може да се окаже по-лесно на доктрина, в сравнение с процедура.
Преимуществата
Сред по-очевидните преимущества на електронните публични поръчки, са нарасналата продуктивност, по-кратко време за избор на реализатор, централизираната информация и спестените средства, както за държавния уред, по този начин и за частния бранш. Освен това по този метод доста понижава административната тежест на процедурите. Начинът на осъществяване на поръчки става доста по-хармоничен и наличен за всички типове претенденти и участници, защото не зависи от особеното пояснение на използваните правила от страна на обособените възложители.
Практиката по потреблението на електронни публични поръчки свидетелства и за увеличение на справедливостта и прозрачността в тяхното осъществяване в разнообразни елементи на света, даже и отвън Европейски Съюз.
В допълнение, броят на договорите, предоставени на дребни и междинни предприятия (МСП) нараства доста, а тръжните операции от всякакво естество понижават.
И в реалност, главният капацитет на е-възлагането се състои точно в премахването в забележителна степен на човешкия фактор при избора на реализатор, което автоматизирано води до съществуването на мощен антикорупционен резултат върху публичните поръчки в целокупност. Това демонстрират анализите на държави-членки на Европейски Съюз като Германия, Холандия, Австрия, които от дълго време са осведомени с преимуществата на електронното възлагане.
Слабостите
Към днешна дата над 100 страни по света имат платформи за електронни публични поръчки. Съществуват, несъмнено и спънки пред потреблението на такива платформи, пред които и ЦАИС ще се изправи най-вероятно.
На първо място, в обществения бранш въвеждането на платформата може да се окаже изключително мъчно на административно равнище. Независимо от обстоятелството, че последните няколко промени в Закон за обществените поръчки и правилника по използването му включиха всички правила за електронно възлагане, техническото реализиране и потреблението на платформата от чиновниците на възложителите, изключително в по-малките обитаеми места, би било съществено предизвикателство.
Освен това, други държави-членки редовно оповестяват за опити (не рядко и успешни) за пробив в киберсигурността на платформите си и манипулиране на предложения и търгове по електронен път. От тази позиция поддържането на сигурността на ЦАИС сигурно ще изисква внимание и средства освен при стартирането й, а и по принцип – с натежаване на софтуера с информация и размера на употребяващите нейните функционалности.
Въвеждането на ЦАИС може да докара и до качествено нови промени в организацията на подаване на предложения, обжалване на процедури и преразпределяне на съперници, като за момента е още рано да се предвижда дали това ще се отрази позитивно или негативно на процеса по възлагане на поръчки.
Изводи
Макар прекосяването към електронно възлагане от в този момент да загатва, че евентуално няма да е безоблачно, наподобява явно, че въвеждането на платформа за електронни публични поръчки може доста да усъвършенства прозрачността, справедливостта и успеваемостта на пазара на публичните поръчки в страната. И в случай че равнището на корупционни операции спадне, както в множеството европейски страни, то тогава всички останали компликации и тяхното превъзмогване ще са си коствали. Така че не остава друго с изключение на да слагаме ЦАИС-ите и да се надяваме да прогледнем към светлото бъдеще на публичните поръчки у нас!
Б. ред. - Адвокат доктор Ирена Георгиева е ръководещ съучастник в PPG Lawyers.
С част от последните промени в Закон за обществените поръчки от този месец законодателят довърши и нормотворческата си работа по е-поръчките. Очаква се прекосяването към напълно електронно възлагане да започва през ноември тази година. Някои организации даже към този момент организират образования по тематиката, тъй че да срещнат възложителите с новата платформа и нейното потребление. Бизнесът обаче като че ли още веднъж остава по-скоро отвън фокуса на тази предварителна подготовка, което може да се окаже проблем пред сполучливото начало на е-възлагането.
Въпреки това, добре е, преди за следващ път да следим типичното за всеки старт на електронна платформа у нас " кресчендо " по повод възможни механически проблеми или недоумение на обособените детайли на ЦАИС, да поговорим умерено за плюсовете и минусите на това изобретение.
Разбира се, електронното възлагане от дълго време не е непознато на огромна част от другите европейски страни, които ползват както централизиран, по този начин и децентрализиран модел на е-обществени поръчки. В последна сметка страната е най-големият покупател и е обикновено да се търсят способи за по-ефикасен и бърз метод за реализиране на тези покупки.
За да разясняваме електронното възлагане обаче първо би трябвало да е ясно какво съставлява понятието " социална поръчка ". Легалното определение в Закона за публичните поръчки ( " Закон за обществените поръчки " ) не е задоволително, с цел да се разбере разликата сред елементарната комерсиална договорка и публичната поръчка. Накратко, публичните поръчки съставляват един неестествен механизъм на взаимоотношение сред бизнеса и страната (business-to-government) и в него свободата на договаряне сред самостоятелни търговци (business-to-business) по предписание липсва. Този механизъм е основан за данъкоплатците да могат да наблюдават защо се изразходват съществени суми от техните пари. Тъй като той е неестествен (противоречи на естествените търговски практики), той, несъмнено, е и посредствен. Като главен минус на този механизъм се сочи корупцията, тъй като доста по-лесно се харчат непознати (държавни) средства, от колкото доходи от личен бизнес. Обществените поръчки също така не целят облага или различен вид полза и за двете страни по контракта. Тук фокусът е върху удовлетворяването на потребностите на държавния уред. А размерът и действителната нужда от тези потребности постоянно остават непроследими за хората, без значение от строгите правила за бистрота.
И тук на помощ идва електронното възлагане.
Казано по-просто, това е възлагане, което се прави по електронен път, на цифрова платформа, и значително замества човешката интервенция в провеждането на процедурата. От публикуването на съобщение за социална поръчка през процедурата и възможното подписване на контракт, всичко се случва по електронен път, по изцяло проследим метод. Времето и средствата, които един подобен сполучлив развой икономисва са невиждани. Въпреки това, като се има поради положението на държавните институции в страната и нормалната опозиция против измененията, това може да се окаже по-лесно на доктрина, в сравнение с процедура.
Преимуществата
Сред по-очевидните преимущества на електронните публични поръчки, са нарасналата продуктивност, по-кратко време за избор на реализатор, централизираната информация и спестените средства, както за държавния уред, по този начин и за частния бранш. Освен това по този метод доста понижава административната тежест на процедурите. Начинът на осъществяване на поръчки става доста по-хармоничен и наличен за всички типове претенденти и участници, защото не зависи от особеното пояснение на използваните правила от страна на обособените възложители.
Практиката по потреблението на електронни публични поръчки свидетелства и за увеличение на справедливостта и прозрачността в тяхното осъществяване в разнообразни елементи на света, даже и отвън Европейски Съюз.
В допълнение, броят на договорите, предоставени на дребни и междинни предприятия (МСП) нараства доста, а тръжните операции от всякакво естество понижават.
И в реалност, главният капацитет на е-възлагането се състои точно в премахването в забележителна степен на човешкия фактор при избора на реализатор, което автоматизирано води до съществуването на мощен антикорупционен резултат върху публичните поръчки в целокупност. Това демонстрират анализите на държави-членки на Европейски Съюз като Германия, Холандия, Австрия, които от дълго време са осведомени с преимуществата на електронното възлагане.
Слабостите
Към днешна дата над 100 страни по света имат платформи за електронни публични поръчки. Съществуват, несъмнено и спънки пред потреблението на такива платформи, пред които и ЦАИС ще се изправи най-вероятно.
На първо място, в обществения бранш въвеждането на платформата може да се окаже изключително мъчно на административно равнище. Независимо от обстоятелството, че последните няколко промени в Закон за обществените поръчки и правилника по използването му включиха всички правила за електронно възлагане, техническото реализиране и потреблението на платформата от чиновниците на възложителите, изключително в по-малките обитаеми места, би било съществено предизвикателство.
Освен това, други държави-членки редовно оповестяват за опити (не рядко и успешни) за пробив в киберсигурността на платформите си и манипулиране на предложения и търгове по електронен път. От тази позиция поддържането на сигурността на ЦАИС сигурно ще изисква внимание и средства освен при стартирането й, а и по принцип – с натежаване на софтуера с информация и размера на употребяващите нейните функционалности.
Въвеждането на ЦАИС може да докара и до качествено нови промени в организацията на подаване на предложения, обжалване на процедури и преразпределяне на съперници, като за момента е още рано да се предвижда дали това ще се отрази позитивно или негативно на процеса по възлагане на поръчки.
Изводи
Макар прекосяването към електронно възлагане от в този момент да загатва, че евентуално няма да е безоблачно, наподобява явно, че въвеждането на платформа за електронни публични поръчки може доста да усъвършенства прозрачността, справедливостта и успеваемостта на пазара на публичните поръчки в страната. И в случай че равнището на корупционни операции спадне, както в множеството европейски страни, то тогава всички останали компликации и тяхното превъзмогване ще са си коствали. Така че не остава друго с изключение на да слагаме ЦАИС-ите и да се надяваме да прогледнем към светлото бъдеще на публичните поръчки у нас!
Б. ред. - Адвокат доктор Ирена Георгиева е ръководещ съучастник в PPG Lawyers.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ