Кузман Илиев отговори на въпроса, който вълнува всички: Политиците си мислят, че могат да влияят
Ценообразуването е най-сложното нещо в стопанската система и постоянно когато политиците си мислят, че могат да въздействат, се заблуждават. Това сподели икономическият специалист Кузман Илиев по bTV във връзка изказванията на служебния кабинет за събаряне на цените на съществени хранителни артикули.
По думите единственото, което може да направи властта, са условия, които да създадат българските производители и бизнесмени конкурентноспособни. А това, което може да смъкна цените, е държанието на потребителите, които стартират да купуват по-малко, когато не могат да си разрешат високата цена.
„ Идеята е да се понижи общественото напрежение и на хората да им се хвърли нали някаква такава димка, че видите ли ние вършим нещо “, добави икономистът във връзка ограниченията на служебния кабинет.
Ето какво още изясни той:
Говорим за „ спадове на инфлацията “, само че действително цените не престават да нарастват, само че просто с малко по-бавен ритъм – най-малко статистически гледано. Привидната борба с инфлацията е значима политически: първо, с цел да се успокои публичното неодобрение от стопяване на приходите. Второ, да се види от сътрудниците ни, че вършим нужното да отговорим на критерия за инфлация по пътя към еврото.
Доходите обаче се топят мощно, а забавянето на инфлацията е неизбежно заради забавянето и на световната стопанска система, изразяващо се в болнав или “отрицателен напредък ”, ерго криза. Забавя се и темпът на растеж на паричното предложение на всички места, което също е предвестител точно на криза.
Скритият инфлационен налог удря най-бедните най-тежко, а българите дават приблизително 1/3 от бюджета си за храни. Причините за инфлация обаче в този момент се комфортно замъглени – налетите трилиони и безумната енергийна политика, – а фокусът се насочва към признаците.
У нас главен фактор бе дълговото фискалното харчене през заплати и обществени заплащания, което засилваше инфлация в ущърб на най-уязвимите групи, от една страна. От друга, ние сме 2.5-3 пъти по-енергоемки от нашите съперници и историческата енергийна рецесия разумно ни удря най-тежко.
Дългосрочното решение е прекъсване на допинга – печатницата за пари – и стабилно основаване на енергиен потенциал, а не обществени опити от рубриката “Зелена договорка ”. Повече вложения и произвеждане, по-малко политизиране на икономическите връзки.
Безплодни и нездравословни акции, граничещи с административен произвол, няма да създадат по този начин, че да произвеждаме повече, нито да има вложения и да порастват приходите. Ниските действителни приходи по натурален път ще контролират свръхвисоките цени, възстановявайки разноските за живот. Реален растеж на заплатите има единствено, като сътворяваме естествени условия за бизнесмени и бизнес и оттова пораства продуктивността.
Проблемът обаче би трябвало да се взема решение в основата му – ПР акциите не дават систематични решения, а единствено утежняват бизнес средата за семейства и бизнес.
По думите единственото, което може да направи властта, са условия, които да създадат българските производители и бизнесмени конкурентноспособни. А това, което може да смъкна цените, е държанието на потребителите, които стартират да купуват по-малко, когато не могат да си разрешат високата цена.
„ Идеята е да се понижи общественото напрежение и на хората да им се хвърли нали някаква такава димка, че видите ли ние вършим нещо “, добави икономистът във връзка ограниченията на служебния кабинет.
Ето какво още изясни той:
Говорим за „ спадове на инфлацията “, само че действително цените не престават да нарастват, само че просто с малко по-бавен ритъм – най-малко статистически гледано. Привидната борба с инфлацията е значима политически: първо, с цел да се успокои публичното неодобрение от стопяване на приходите. Второ, да се види от сътрудниците ни, че вършим нужното да отговорим на критерия за инфлация по пътя към еврото.
Доходите обаче се топят мощно, а забавянето на инфлацията е неизбежно заради забавянето и на световната стопанска система, изразяващо се в болнав или “отрицателен напредък ”, ерго криза. Забавя се и темпът на растеж на паричното предложение на всички места, което също е предвестител точно на криза.
Скритият инфлационен налог удря най-бедните най-тежко, а българите дават приблизително 1/3 от бюджета си за храни. Причините за инфлация обаче в този момент се комфортно замъглени – налетите трилиони и безумната енергийна политика, – а фокусът се насочва към признаците.
У нас главен фактор бе дълговото фискалното харчене през заплати и обществени заплащания, което засилваше инфлация в ущърб на най-уязвимите групи, от една страна. От друга, ние сме 2.5-3 пъти по-енергоемки от нашите съперници и историческата енергийна рецесия разумно ни удря най-тежко.
Дългосрочното решение е прекъсване на допинга – печатницата за пари – и стабилно основаване на енергиен потенциал, а не обществени опити от рубриката “Зелена договорка ”. Повече вложения и произвеждане, по-малко политизиране на икономическите връзки.
Безплодни и нездравословни акции, граничещи с административен произвол, няма да създадат по този начин, че да произвеждаме повече, нито да има вложения и да порастват приходите. Ниските действителни приходи по натурален път ще контролират свръхвисоките цени, възстановявайки разноските за живот. Реален растеж на заплатите има единствено, като сътворяваме естествени условия за бизнесмени и бизнес и оттова пораства продуктивността.
Проблемът обаче би трябвало да се взема решение в основата му – ПР акциите не дават систематични решения, а единствено утежняват бизнес средата за семейства и бизнес.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ