Целодневно пътуване с автобус към Гватемала. Всъщност, гледайки с часове

Целодневно пътешестване с рейс към Гватемала. Всъщност, гледайки с часове през прозорците, минаваме голяма част от страната. Всичко е зелено, тучно и друго. Ами природата е друга. Докъдето взор стига — джунгла. Отстрани на пътя — палми, строени в редица и натежали от кокосови орехи. Минаваме през няколко дребни селца. Бедно е — това се вижда незабавно. Малки барачки, които са домове на огромни фамилии. Прашни пътеки, които са улици. Дечица, играещи на групички, които са щастливи.

Пристигаме в градчето Флорес в Гватемала късно вечерта. Настаняваме се в хостел на име Los Amigos. Чудно място с превъзходна вътрешна градина, потънала в растителност. Стаята, в която спим, се намира в дървена къщурка, чиято стена, скована от дъски, не стига до покрива. Все едно спим на открито.



Главната причина, заради която се намираме във Флорес, е Тикал — загадъчният и изумителен античен град на маите, намиращ се в гъстата джунгла. Бързаме да се запишем за тур на идващия ден, като имаме варианти за разнообразни часове, в които да създадем екскурзията. Много желая да сме в джунглата на изгрев слънце, тъй че се оказва, че би трябвало да тръгнем в 3:30 ч. сутринта. Слав ме поглежда съмнително, само че аз съм непоколебима. Не знам по какъв начин тъкмо, само че съумяваме да станем, макар че сме супер изтощени. Бусът ни чака пред хостела. Събираме още няколко души от други хостели и тръгваме. След към час и половина се озоваваме на бариерата на парка в най-тъмните часове на нощта. Гидът ни инструктира да си включим челниците и поемаме в тъмното. Нищо не се вижда.

След десетина минути стартират да се чуват гневни ревове на диви животни. Звучат като да идват от дива котка, ягуар или изобщо от някаква супер ядосана огромна котка. Много близо. Аз се оглеждам стреснато, само че виждам единствено мрачевина. Гидът изкрещява: “По-бързо! “ и в идващия миг цялата ни групичка от десетина души стартира да тича. След 2 минути той се ухилва, стопира и ни изяснява, че това са звуци, издавани от маймуни. Събудили сме ги и сме ги разсърдили. Е, споделям си, ужасно възприятие за комизъм на лидера! А тия маймуни какви ли чудовища са, щом издават такива демонични звуци? Принципно се укротявам, само че към момента вървя много бързо. Настъпвам клони, удрят ме листа, а маймуните-чудовища не стопират да реват и да ме тормозят в опитите ми за небрежна нощна разходка из джунглата.



Стигаме до първия храм на маите. Ще се изкачим горе и ще посрещнем изгрева. Катерим стълбите на симетричната стъпаловидна 9-етажна пирамида и към този момент се развиделява. Часът е 5:30 и ние сме на върха, само че освен на върха на храма, а на върха на джунглата! Гледката е поразително-зашеметяващо-грандиозна. Сядаме на високите каменни стъпала, потъвайки с взор в морето от екзотична зеленина и мълчим. Отсреща в облаците изплува силуетът на един от другите храмове. Два свещени каменни колоса се гледат. Небето е облачно и тъмно. Джунглата е обгърната в мъгла, която единствено понякога се разсейва. Изгрев няма да успеем да забележим, само че магията, мистерията и гледката са неописуеми. Там сме, когато животните стартират да се разсънват. Чуват се птици, почуквания с човки, маймуни, утринно лутане. За миг няколко слънчеви лъча пробиват облаците. Прекарваме на върха един час, само че е време да слизаме и да продължим с обиколката си.



Вече сме долу и отново стартират гневните ревове. Сега към този момент можем да забележим и източника — не изключително огромни, безусловно обикновено изглеждащи маймуни. Наричат се howling monkeys (ревящи маймуни) и забележете — те били озвучавали тиранозаврите в „ Джурасик парк “! Маймуни озвучават тиранозаври! Разбираме, че лидерът ни може да ги имитира. Започва да издава същите звуци като тях, което не мислех, че е допустимо, а те се надпреварват да му дават отговор. Лудница. Само те са ми в главата (и в ушите), до момента в който продължаваме нашия поход.



Срещаме големи колонии от fire ants — ако те ухапе огнена мравка, болката е огромна, тъй че виждам да стъпвам много деликатно. Водачът ни намира дупка на тарантула и взема решение да ни покаже обитателката й. Напъхва в жилището й една пръчка, мълчи известно време и най-после споделя: „ А, не желае да излиза! Хвана се за пръчката, но се държи и не се дава! “

Обикаляме четири от шестте храма. Тук не е като на Чичен Ица. Тук магията я има. Енергията и чувството, които те изпълват, са галактически и органични. Тикал е отворен за гости през 1955 година, когато няколко от неговите огромни сгради били още подземен. Въпреки че изкопаването продължава и до през днешния ден, някои здания са оставени отчасти или изцяло покрити от джунглата. Стигаме до площада, който е с размерите на бейзболно игрище. Това е бил центърът на живота, до момента в който градът е бил в разцвета си.

Една от най-фантастичните ми обедни почивки до момента се случва по този начин: сандвич, сънливост и потапяне в силата на Тикал от площадката на висока пирамида със спираща дъха панорама.



Очарована съм, впечатлена съм, безмълвна съм пред града, храмовете и джунглата. Тук е сниман епизод 4 на „ Междузвездни войни “. На изхода, до момента в който чакаме буса, с цел да се прибираме, се срещаме с един по-възрастен господин. Той ни споделя, че е най-старият лидер в Тикал. Когато Джордж Лукас пристигнал да снима епизода, той бил единственият от всички водачи, който говорел британски и превеждал на екипа. Аз, несъмнено, незабавно му повярвах и ужасно се впечатлих. Даже желаех да се фотографирам с него, само че ме досрамя да го запитвам. После някой ми сподели, че този човек по всяка възможност ме е излъгал. Обаче на мен пък ми е по-хубаво да си мисля, че съм си говорила с някой, който си е приказвал с Лукас, до момента в който е снимал „ Междузвездни войни “.

Прибираме се във Флорес. На дневна светлина виждаме, че градчето е доста красиво място, което са намира на брега на прелестно езеро. Тук ядем по този начин наречената „ улична храна “, продавана от хората. На тротоарите са подредени маси с цветни мушами и шарени покривки, отрупани с купи с екзотични салати и ястия. Невероятно вкусна храна и извънредно евтина.

На идващия ден, до момента в който Слав работи, аз излизам да се поразходя край езерото. Сядам за малко, виждам към водата и си мисля за хубави неща. Към мен се доближават мъж на междинна възраст и младо момче. Мъжът е ухилен и отзивчив, със общоприет мустак и височина за региона, а момчето е с преди малко набол мустак, със златен часовник и обезпокоена усмивка. Аз не приказвам испански, те не приказват британски, само че някак се разбираме. Те са татко и наследник. Мисля, че ми казват , че хората във Флорес са по-усмихнати от другите поданици на Гватемала. Също май езерото в този момент е по-мръсно, в сравнение с е било преди. Нещо и за костенурки ми се коства, че имаше в диалога ни. Накрая бащата ме пита дали може да се фотографирам със сина му ей така  за спомен. Аз пък го запитвам дали ще ни снима и с моя телефон.



 

По специалност, обучение и последни данни Диляна е маркетинг специалист със забележителен опит по специалността си. Обожава животни, обувки, метафизичен диалози „ по женски “ и спектакъл. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa надълбоко в тях, че след това й е мъчно да повярва, че не живее в 1984 година, че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че на следващия ден няма да се разсъни и да закуси с Бърти Устър. Когато има повече свободно време, Диляна пътува до близки, далечни и доста далечни места, правейки открития за себе си и за света. След това споделя за премеждията и чудесата по пътя си в блога си One Girl Finds. Вдъхновява се от непознати места и от хора, които случват истории. Обожава да написа и мечтае да не стопира.