Царската реституция, превърнала се в един от най-големите скандали в

...
Царската реституция, превърнала се в един от най-големите скандали в
Коментари Харесай

Сагата с царските имоти ще се реши със закон


Царската реставрация, трансформирала се в един от най-големите кавги в най-новата ни история, е на път да бъде позволена със закон. Това е позицията, която е победила в междуведомствената работната група към Министерството на правораздаването, в която вземат участие специалисти от няколко ведомства, научи Mediapool. Процесът е в напреднала фаза и внасянето на законопроекта се чака да стане при започване на декември, разкриха източници от разнообразни министерства и депутати.

През 1947 година на царското семейство са отнети всички притежавани в България парцели и благосъстоятелност. Сега, близо двайсет години след решението на Конституционния съд, който анулира този закон, с нов нормативен акт Народното събрание ще реши още веднъж въпроса.

Така по грациозен и цивилизован метод ще се постави точка в разногласието законна ли е царската реставрация, разясниха адвокати пред Mediapool.

Преди седмица стана известно, че Министерството на районното развиване и благоустройството ще договаря шест месеца за реализиране на извънсъдебно съглашение със Симеон Сакскобургготски за двореца " Варана " и " Царска Бистрица ". Бившият министър председател към този момент загуби чифлика " Кричим ", хижата " Саръгьол " и къщата в Ситняково, за които делата на всички инстанции завършиха в интерес на страната.

През декември 2009 година с гласовете на ГЕРБ, РЗС и " Атака " Народното събрание одобри мораториум, с който анулира правото на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза да се разпореждат с реституираното си имущество " до приемането на специфичен закон ". Такъв закон не е признат и до в този момент, а в Европейския съд в Страсбург Сакскобургготски заведе дело против мораториума. Според адвокати българската страна няма късмет в това дело, защото в тази ситуация възбраната за предписание с имущество без изтъкване на правни учредения е фрапантен политически акт на посягане върху правото на благосъстоятелност.

Това евентуално е най- значимата причина за неочаквания поврат в позицията на страната. Ако някогашният цар осъди България, това ще я злепостави по време на европредседателството, което е извънредно нежелано от страна на премиера Бойко Борисов.

Царските връзки и външнополитическият имидж на Борисов

Борисов, който е някогашен телохранител на Симеон Сакскобургготски, дължи точно на него шеметната си политическа кариера, почнала с назначението му за основен секретар на Министерство на вътрешните работи в царското държавно управление през 2001 година Шестнадесет години по-късно Борисов, в качеството си на министър-председател, явно е решил да реализира договорка със Сакоскобургготски за парцелите му, като в това време се възползва от контактите и въздействието на детронирания цар след комунистическия прелом от 1944 година

В момента Борисов е на първото в историята посещаване на български министър председател в Саудитска Арабия, а " почетен " посетител в делегацията е Симеон Сакскобургготски. Това демонстрира, че царят има съществено присъединяване в организацията на визитата и срещата на Борисов със саудитския крал и с престолонаследника в миг, когато властта се предава в кралската фамилия.



Освен това Сакскобургготски е измежду " посланиците " на българското европредседателство, които, по думите на министър Лиляна Павлова, са нагледно казано рекламните лица на България. Сакскобургготски влезе във Висшия съвещателен политически съвет за европредседателството към премиера по персоналната покана на Борисов. Неофициално се споделя, че на някоя от тези октомврийски срещи сред двамата е била контрактувана договорката за парцелите " по взаимно единодушие ".



Резултатите не закъсняха. Преди седмица стана известно, че Министерство на регионалното развитие е внесло молби в съда за прекъсване на каузи, които към момента не са завършили поради гибел на един от ответниците. Министерството на земеделието и храните обаче продължава да води каузи и не е внасяло искане за прекъсването им, споделиха от ведомството в отговор на питане на Mediapool.

Според районния министър Николай Нанков няма внезапен завой в позицията на страната. " Никакъв неочакван поврат не е настъпил. Държавата не е поискала преустановяване на делата, а единствено краткотрайно прекъсване за 6 месеца, с цел да се се търси опция за извънсъдебно решение на проблема. Ако такова не бъде реализирано, продължаваме ", сподели Нанков пред Mediapool. Той отхвърли да разяснява за какво това се случва тъкмо в този миг.

Досега Бойко Борисов не е коментирал обществено проблема, само че е допустимо след завръщането от Рияд да го направи.

Към това би трябвало да се прибави и репутационният риск и голямата сума, която може да се наложи да заплати българската страна при положение на загуба на делата в Европейския съд по правата на индивида, заведени от Сакскобургготски. Той е подал три тъжби по проблема с царските парцели в Страсбург, първата от които е от 2010 година

В същото време Борисов към този момент заявява, че не желае да падне никаква сянка върху първото българско европредседателство и сподели това с отстраняването на Димитър Главчев от председателския пост на Народното събрание. Неотдавна пък в изявление за Euroactiv Сакскобургготски предвижда, че това може да бъде и последното европредседателство за страната ни, тъй като второто се пада през 2032 година, а до тогава несъмнено ще има повече членове на Европейски Съюз и не е ясно дали този метод на ротация ще се резервира, " тъй че we might as well да се постараем в този момент да създадем нужния резултат ".

Царската реставрация

Парламентът имаше опция да реши въпроса с " царските парцели " още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от Народното събрание. Но стъпвайки на това решение на Конституционен съд, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.



През 1999 година Сакскобургготски получи за прилагане парцела в село Баня, Карловско . Официално тази резиденция му е върната с акт на пловдивския регионален шеф Гьока Хаджипетков едвам през 2005 година, по времето на държавното управление на самия Сакскобургготски. В момента никой не оспорва тази реституцията, тъй като това е единственият парцел, за който има неоспорими доказателства, че е заплатен с персонални пари на цар Борис III.

През 2001 година кметът на София Стефан Софиянски съобщи на Саксбургготски и сестра му двореца " Врана " стъпвайки на решението на Конституционен съд.



Символно е връщането на дворците " Царска Бистрица ", " Саръгьол " и " Ситняково " . Това се случи през 2002 година, откакто държавното управление, отпред с премиера Сакскобургготски, гласоподава няколко решения за смяна на статута от обществена държавна благосъстоятелност в частна. По в този момент настоящото българско законодателство евентуално това би било сметнато за спор на ползи. През октомври 2002 година, броени дни след връщането на парцела, Сакскобургготски подвигна женитба на щерка си Калина в резиденция " Царска Бистрица ".



В 40-ото Народно заседание, по предложение на Българска социалистическа партия, бе основана краткотрайна комисия за така наречен " царски парцели ", която беше управлявана от левицата. В плана й за отчет заляга мнението на болшинството от членовете й, отпред с тези от Българска социалистическа партия, че връщането на " царските парцели " няма законово съображение, че е противоречива даже и собствеността върху тях. Това провокира спешна среща в ръководещата тройна коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори", ДПС) и след намесата на премиера Сергей Станишев отчетът беше редактиран.

Веднага след края на парламентарната инспекция избухна така наречен " Савойска спекулация ". Италианските служби прихванаха телефонен диалог сред предприемача от Триест Пиерпаоло Черани и италианския принц Виктор-Емануил, който е братовчед на Сакскобургготски. Бизнесменът споделя по какъв начин Сакскобургготски желае да продаде парцела във Врана за 100 милиона, с цел да не му го вземат след това. По време на следствието в Италия Черани се отхвърли от всичко казано за царя.

През 2008 година прокуратурата разгласи, че при царската реставрация са осъществени нарушавания, само че не и закононарушения, тъй като не е открит предумисъл. Специалната техническа експертиза по делото за реституцията на 16 543 дка земи и гори в Рила откри, че някогашният министър председател е получил 4521 дка допълнително.

Съдебната борба за " царските парцели "

Съдебната борба за " царските парцели " стартира през 2008 година, когато регионалният шеф на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли настояването на Сакскобургготски и сестра му за възобновяване на собствеността върху резиденция " Кричим ". Бившият министър председател нападна отхвърли в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на Конституционен съд от 1998 година не дава директна опция за връщането на " царските парцели ". Казусът " Кричим " сътвори правната основа, върху която стъпиха последвалите решения за останалите парцели.



Основен въпрос по делото за " Кричим " бе статутът на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя. Интендантството е институция на монархическата институция, която най-общо е обслужвала българските царе и е купувала парцелите, които те са употребили. По проблема " Кричим " Върховният касационен съд одобри, че тя има неповторим публично-правен институт и съставлява държавно институция, а чиновниците му са държавни. Това значи, че интендантството е управлявало държавни парцели, а не частната благосъстоятелност на царете. Съдът приема тезата, че Симеон Сакскобургготски и сестра му няма по какъв начин да получат парцели, които в никакъв случай не са били техни.

По делото за " Царска Бистрица " страната не се ограничи единствено върху искания за благосъстоятелност. Тя упорства за възобновяване на приходите, получени от входни такси от туристите. Това дело е извоювано на две инстанции от страната, само че бе спряно в упованието на съглашението сред двете страни. Подобно е ситуацията и с делото за " Ситняково ".

Бездействието на Народното събрание и активизиране на държавното управление " Борисов "

През всичките тези години Народното събрание не откри воля да реши казуса, а през 2009 година даже съумя да го задълбочи. През декември 2009-та едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно заседание, е да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с парцелите. Мораториумът бе препоръчан от водача на РЗС Яне Янев и подсилен от ГЕРБ, " Синята коалиция " и " Атака ". Тогава Яне Янев даде обещание да внесе " след няколко месеца " и основния законопроект за " царската " реставрация, само че това по този начин и не се случи.

През 2010 година Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок заведоха делото пред Европейския съд по правата на индивида поради мораториума. Те претендират, че страната от една страна ги е признала като притежатели, а по-късно с смяната на политическата обстановка им постанова възбрана за прилагане. Мораториумът значи, че двамата нямат право да се разпореждат с парцелите си, само че са длъжни да им заплащат всичките разноски.

По време на първото държавно управление на Бойко Борисов стартира завеждането на каузи за връщането на царските парцели. Началото е обещано през 2011 година от тогавашния строителен министър Росен Плевнелиев, с който през днешния ден Сакскобургготски са дружно в борда по европредседателството.

С днешна дата страната е спечелила на всички инстанции делата за връщането на чифлика " Кричим ", хижата " Саръгьол " и къщата в Ситняково. Според адвокати основанието за тези правосъдни решения в интерес на страната е, че именията са издигнати върху държавна земя, без за това да е било отстъпено право на градеж на царската фамилия.



За това не бил инцидентен фактът, че съдът присъжда страната да заплати на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок общо 13 260 лева за хижата " Саръгьол " и още 19 329 лева за " Ситняково " поради направените от тях усъвършенствания в парцелите.

В ход са делата за " Врана " и стопанството към двореца, което е с повърхност от 1414 дка, " Царска Бистрица " и горите в Рила, за две от които е поискано прекъсването им от страната.

Приемането на специфичен закон

Сега предлагането на работната група е въпросът да бъде организиран с приемането на специфичен закон и по този начин да се постави точка на оспорваната реставрация, настояват държавни източници.

По този метод, спазвайки Конституцията и Закона за Конституционен съд, ще бъде изпълнено и конституционното решение от 1998 година, обясниха адвокати пред Mediapool. Според главния закон актът, разгласен за противоконституционен, не се ползва от деня на влизането на решението в действие (чл.151 ал.2). Възникналите правни последствия от актовете, оповестени за противоконституционни, би трябвало да се уредят от органа, който го е постановил (чл. 22 ал.4) от Закона за Конституционния съд. В този смисъл е и решение 22 от 1995 година на Конституционен съд. Според него, когато Конституционен съд разгласи за противоконституционен закон, с който се анулира или променя настоящ закон, последният възвръща действието си в редакцията преди анулацията или изменението от влизане в действие на решението на съда.

Това значи, че Народното събрание е длъжно да одобри закон, с който да бъде организиран този въпрос. За това упованията са самодейността за внасянето на законопроекта да бъде на депутатите.

Неофициално се спекулира, че Симеон Сакскобургготски ще резервира собствеността си върху двореца " Врана ", " Царска Бистрица ", къщата в " Баня " и част от горите. За " Ситняково ", " Саръгьол " и " Кричим " ще получи парично обезщетение, чийто размер е въпрос на договаряния.

" От ангажирането ми с този проблем през 2010 година, постоянно съм твърдял, че най-цивилизованият метод за решаването на този проблем е да се реши посредством реализиране на извънсъдебно съглашение по легален метод ", сподели Михаил Екимджиев, юрист на Сакскобургготски по делата в Европейския съд, пред Mediapool. Той отхвърли всевъзможни детайлности по водените каузи, тъй като не е акредитиран от довереника си да дава информация. Припомни обаче, че към този момент има решение на съда по сходен проблем с национализацията на парцелите на някогашния гръцки крал Константин, който претендираше за 560 млн. евро.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР