Царската гробница с кариатиди - най-впечатляващата от времето на тракитеДревни

Царската гробница с кариатиди - най-впечатляващата от времето на траките Древни ритуали към саркофага на духовния преподавател Демир баба
Археологическият резерват " Сборяново " е основан през 1988 година и е ситуиран на двата бряга на р. Крапинец, в региона на селата Малък Поровец и Свещари, наоколо до град Исперих. Името му произлиза от събор, място на което години наред се събират хора от другите етноси в региона на обичайни срещи, курбани и поклонничество. В резервата " Сборяново " са регистрирани над 140 археологически и културни монументи от праисторията, античността и средновековието. Първите археологически разкопки тук са направени от Геза Фехер през 1934 година Повратен миг обаче е откриването през 1982 година на Тракийската царска гробница с кариатиди в Гинина могила от екип управителен от ст. н. с. Мария Чичикова.

Това е началото на многогодишни изследвания на десетки от обекти. Поколения археолози и историци години наред изследват съсредоточените на това място селища, светилища и некрополи с хилядолетна история. Днес, от дистанцията на времето, може смирено да благодарим за приноса на всеки един участник в дългогодишния проучвателен развой. А когато желаеме да се пренесем във времената на траките, на първо място би трябвало да си спомним думите на Помпоний Мела: "....варварите  траки презират гибелта заради някакво естествено подстрекателство на мъдростта...... едни от тях имат вяра, че душите  на мъртвите не умират и стават по-щастливи в сравнение с приживе. " Това тяхно схващане за живота и гибелта е поставило отпечатък върху образа на цялата им просвета. То дефинира особеното място на паметниците, свързани с пътя на душата към отвъдното - от гробовете, гробниците до величествените надгробни могили.

Царската гробница с кариатиди

без подозрение е един от най-впечатляващите археологически монументи на територията на България. Открита е през 1982 година при изследването на Гинина могила. През 1985 година тя  е оповестена за монумент на международното културно завещание под егидата на ЮНЕСКО. Гробницата се състои от три пространства, подредени асиметрично, покрити с полуцилиндрични сводове. Открит каменен кулоар води към предгробна, странична и гробна камери. Следвайки духа и модата на елинистическата архитектура гробницата има богата пластична и живописна декорация. В гробната камера в границите на дорийска колонада са вместени 10 кариатиди (статуя на облечена женска фигура, която има функционалността на колона). Те като че ли носят небесния балдахин над заровения държател, който като херос (полубог) се насочва към отвъдния свят. Върху задната стена на гробната камера, в полето под арката, е нарисувана сцена, представяща хероизацията (обожествяване) на владетеля. В центъра на композицията са държател и богиня, която му сервира златен лавров венец. В процесията вземат участие четири прислужници носещи съдове и аксесоари и двама оръженосци с копие, меч и щит. В гробната камера са ситуирани две каменни кревати. По-голямото от тях, предопределено за владетеля е било отделено като свещено пространство посредством наискос. Трите каменни крила, които го затварят са граница сред живота и смъртта-порта, през която царят след гибелта си продължава да е пръв измежду първите. Гробницата е построена най-вероятно за гетския държател Дромихайт и неговата македонска брачна половинка. Част от гробните блага са керамични съдове, украшения, детайли от въоръжение и други В гробницата и могилния насип са документирани остатъци от жертвени животни (коне, кучета, прасе и др.). В сърцето на резервата се намира

столицата на гетската династия

Върху плато, заградено от три страни от меандрите на река Крапинец, е основано укрепено населено място на значим кръстопът и до мощни карстови извори. Това способства за бързото му израстване през първата половина на III век прочие Хр. в огромен град, с повърхност над 30 ха. Освен  цитаделата на платото и квартала с резиденцията на царската фамилия и висшите аристократи (Basileia), градът имал квартали по южните и северните скатове на платото, както и в долината на реката. В хода на археологическите изследвания са открити останките на работилници за керамика, за  произведения от благородни метали и желязо, кост и други.

Монетните находки и съкровища са удостоверение за ролята на града като огромен стопански център на района. Виното, зехтина, вносната керамика и други артикули на лукса - благовония, теракоти, стъклени произведения, дошли с плоскодънни съдове от огромните центрове на континентална, островна и малоазийска Гърция - Атина, Коринт, Менде, Тасос, Родос, Книд, Хиос и други, както и Синопе, Хераклея и Херсонес в Черно море. Впечатляващите характерности на града и източния му некропол, с царската гробница с кариатиди и другите монументални гробници с богати погребения, са учредения той да бъде разпознат с Хелис, столицата на гетския държател Дромихайт, отвел в града пленения дружно с войската му Лизимах, правоприемник на Александър Велики. Унищожително земетресение във втората  половина на 40-те години на III в. прочие Хр. изяснява изгубването на града от античните извори.Край свещения извор " Петте пръста ", в средата на седмоъгълно помещение  - тюрбе е ситуиран саркофагът на духовния преподавател, лидер и светец за мюсюлманската общественост на алианите - Демир баба. В превод наименованието на

Демир баба теке

значи " обител на почитателите на Железния татко ".Изграден е в чест на историческата персона Хасан Демир баба Пехливан, който е живял през XVI в. И през днешния ден се помнят думите му " Ако търсиш Бог, иди, потърси го у индивида! " Това място издигнато върху останките на тракийското светилище от I хиляди прочие Хр., се уважава от хора с разнообразни религиозни вярвания и за него се носят доста митове. То е известно с антични ритуали, които към момента се правят за здраве и благополучие.