Днес е голям ден! Почитаме Свети благоверни цар Петър Български
Църквата ни уважава паметта на свети благоверни цар Петър Български (927-969). Той бил наследник на цар Симеон Велики и внук на свети цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ (865).
След като се отдръпнал от царството, приел монашество и ревниво се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след гибелта му. По време на царуването му, воден от благочестива жадност той, като “боголюбив и благочестив”, бил в Средец (София) и оттова тръгнал по стръмните и непристъпни ридове на планината Рила, с цел да търси фамозния по това време рилски пустинножител Иоан. Поради непристъпността на местожителството му не могъл персонално да се срещне с него, а единствено отдалеко видял дима на неговия огън, както преподобният пък видял неговата шатра, и си разменили взаимно писма. Известна е и неговата кореспонденция с фамозния по това време византийски подвижник свети Павел Латърски (Проф. Златарски, бел.ред.).
Навярно той съставил прочут брой прелестни поуки с моралистичен темперамент, чийто създател именува себе си “Петър духовник, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, формирани в негова чест, вероятно към края на Х век: едната е благосъстоятелност на българския атонски Зографски манастир и съдържа повърхностен канон и светилния на утрината, а другата е благосъстоятелност на Белградската национална библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утрината.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър към този момент нищо не ни е известно. Но него го назовават светец от доста антични времена: в българския летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографските 26 преподобномъченици от същия век и други Най-силно доказателство за неговото ранно канонизиране за светец съставлява написаното в негова чест богослужебно последование.
След като се отдръпнал от царството, приел монашество и ревниво се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след гибелта му. По време на царуването му, воден от благочестива жадност той, като “боголюбив и благочестив”, бил в Средец (София) и оттова тръгнал по стръмните и непристъпни ридове на планината Рила, с цел да търси фамозния по това време рилски пустинножител Иоан. Поради непристъпността на местожителството му не могъл персонално да се срещне с него, а единствено отдалеко видял дима на неговия огън, както преподобният пък видял неговата шатра, и си разменили взаимно писма. Известна е и неговата кореспонденция с фамозния по това време византийски подвижник свети Павел Латърски (Проф. Златарски, бел.ред.).
Навярно той съставил прочут брой прелестни поуки с моралистичен темперамент, чийто създател именува себе си “Петър духовник, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, формирани в негова чест, вероятно към края на Х век: едната е благосъстоятелност на българския атонски Зографски манастир и съдържа повърхностен канон и светилния на утрината, а другата е благосъстоятелност на Белградската национална библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утрината.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър към този момент нищо не ни е известно. Но него го назовават светец от доста антични времена: в българския летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографските 26 преподобномъченици от същия век и други Най-силно доказателство за неговото ранно канонизиране за светец съставлява написаното в негова чест богослужебно последование.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ