Христо Иванов: Партиите - великани изчезнаха от сцената, останаха средни по размер политически сили
“Трябва ни политическа мощ, която да дефинира дълготрайните цели на обществото за неговата деликатна, умерена, нереволюционна рационализация и акомодация къмизключително комплицираната геополитическа обстановка в света. Трябва ни политическа мощ,която отстоява десните полезности. ” Това съобщи водачът на “Да, България ” и съпредседател на “Демократична България ” Христо Иванов.
Той посочи, че това по никакъв метод не слага под подозрение поддръжката заправителството и партньорството с “Продължаваме Промяната ”, а дава отговор нанеобходимостта от по-дългосрочни визии на “Демократична България ”.
“Трябва ни политически индивид, който дълготрайно може да постанова цели. “Демократична България ” би трябвало да се върнем към първостепенната си задача дапредставляваме десните хора, от център-дясна позиция ”, сподели Иванов. И аргументиратова и с потребността от легитимация на политическите позиции в една нова политическасреда, в която към този момент няма партии-великани и никой не може да претендира за цялатавласт, а е належащо политическо договаряне. “За да се възстановява средата на договаряне, доста е значимо политическите обединения да имат огромни разкази. Защото повече не можеш да се легитимираш единствено с настояването на цялата власт, това би трябвало да става през огромни разкази, с цел да бъде резистентен моделът. Това е късмет за нормализация ”, сподели Иванов.
По думите му, хората са привикнали изборите да бъдат извоювани от една партия, а това постоянно е водело до централизация на политическа власт, която се трансформира в безконтролна финансова, икономическа и репресивна власт посредством проведена корист в задкулисието отвън обществените институции. Партиите великани обаче към този момент са изчезнали и българската политическа система се фрактурира до най-много междинни по мярка политически обединения.
“А това значи неспособност за тракане по масата и до потребността да се беседва. Това води до фрустрация - обществото чака някой да ръководи, а ние би трябвало всекидневно да обясняваме, че имаме 60 гласа. Премиерът не може към този момент да е цар, да командва всичко от джипката. Той не може да смени министър, само че и никой не може. Всички партийни ядра и фенски маси всекидневно споделят между тях - абе вземете и направете еди какво си. И в края на ежеседмичния цикъл на драмата осъзнаваме, че няма накъде да вървим и тихичко започваме да поизстиваме. Не можеш да вземаш еднолично решения с 60 гласа, това ражда фрустрация ”, изясни Иванов. Според съпредседателя на Демократична България не е правилно, че Делян Пеевски иззема ролята на премиера и акад. Денков сполучливо се оправя с сложната си задача да балансира една невъзможна структура, която би трябвало да създава резултати. “Всички, които сме на политическата сцена, би трябвало да бъдем оценени не по шума, който подвигаме, а по това доколко сме част от решението, а не от казуса. Основната ни задача е да сме доста обрани, доста деликатни, с цел да не се превърнем в част от казуса - другояче обществото няма да ни го елементарни. Затова рядко приказвам, тъй като би трябвало да сме обрани ”, сподели Христо Иванов.
И добави по-колоритни линии към тезата си: “Много е изкушаващо да кажеш - държавното управление е толкоз едва, аз мога да го бутна и всеки стартира да клати лодката, с претенцията - затова силата е при мен. Нищо сходно, всеки може да унищожи държавното управление, само че тогава ще понесе тежки вреди. Ако искаш да извлечеш дял, би трябвало да покажеш, че държавното управление зависи от теб и с цел да го им, би трябвало да го укрепваш. Идва време да си седнем на задниците, малко да помълчим и да стартираме да се държим по-конструктивно. ”
По мотив измененията в конституцията, засягащи служебното държавно управление, Иванов сподели, че след извършените до момента експертно-политически диспути се стига до разбирането за промени с две задания. Първата е да се ограничи опцията на президента да взема еднолично решения, тъй като това опонира на концепцията на българския републикански парламентарен модел. Затова служебният министър председател би трябвало да престане да бъде функционалност на еднолично решение на президента. Втората цел е да бъде стеснен обсегът на дилемите, с които може да се занимава служебния кабинет - “като съседа, на който давате ключа до момента в който сте в отпуска, с цел да дава храна на кучето и да полива цветята ”, сподели Иванов.
Той посочи, че това по никакъв метод не слага под подозрение поддръжката заправителството и партньорството с “Продължаваме Промяната ”, а дава отговор нанеобходимостта от по-дългосрочни визии на “Демократична България ”.
“Трябва ни политически индивид, който дълготрайно може да постанова цели. “Демократична България ” би трябвало да се върнем към първостепенната си задача дапредставляваме десните хора, от център-дясна позиция ”, сподели Иванов. И аргументиратова и с потребността от легитимация на политическите позиции в една нова политическасреда, в която към този момент няма партии-великани и никой не може да претендира за цялатавласт, а е належащо политическо договаряне. “За да се възстановява средата на договаряне, доста е значимо политическите обединения да имат огромни разкази. Защото повече не можеш да се легитимираш единствено с настояването на цялата власт, това би трябвало да става през огромни разкази, с цел да бъде резистентен моделът. Това е късмет за нормализация ”, сподели Иванов.
По думите му, хората са привикнали изборите да бъдат извоювани от една партия, а това постоянно е водело до централизация на политическа власт, която се трансформира в безконтролна финансова, икономическа и репресивна власт посредством проведена корист в задкулисието отвън обществените институции. Партиите великани обаче към този момент са изчезнали и българската политическа система се фрактурира до най-много междинни по мярка политически обединения.
“А това значи неспособност за тракане по масата и до потребността да се беседва. Това води до фрустрация - обществото чака някой да ръководи, а ние би трябвало всекидневно да обясняваме, че имаме 60 гласа. Премиерът не може към този момент да е цар, да командва всичко от джипката. Той не може да смени министър, само че и никой не може. Всички партийни ядра и фенски маси всекидневно споделят между тях - абе вземете и направете еди какво си. И в края на ежеседмичния цикъл на драмата осъзнаваме, че няма накъде да вървим и тихичко започваме да поизстиваме. Не можеш да вземаш еднолично решения с 60 гласа, това ражда фрустрация ”, изясни Иванов. Според съпредседателя на Демократична България не е правилно, че Делян Пеевски иззема ролята на премиера и акад. Денков сполучливо се оправя с сложната си задача да балансира една невъзможна структура, която би трябвало да създава резултати. “Всички, които сме на политическата сцена, би трябвало да бъдем оценени не по шума, който подвигаме, а по това доколко сме част от решението, а не от казуса. Основната ни задача е да сме доста обрани, доста деликатни, с цел да не се превърнем в част от казуса - другояче обществото няма да ни го елементарни. Затова рядко приказвам, тъй като би трябвало да сме обрани ”, сподели Христо Иванов.
И добави по-колоритни линии към тезата си: “Много е изкушаващо да кажеш - държавното управление е толкоз едва, аз мога да го бутна и всеки стартира да клати лодката, с претенцията - затова силата е при мен. Нищо сходно, всеки може да унищожи държавното управление, само че тогава ще понесе тежки вреди. Ако искаш да извлечеш дял, би трябвало да покажеш, че държавното управление зависи от теб и с цел да го им, би трябвало да го укрепваш. Идва време да си седнем на задниците, малко да помълчим и да стартираме да се държим по-конструктивно. ”
По мотив измененията в конституцията, засягащи служебното държавно управление, Иванов сподели, че след извършените до момента експертно-политически диспути се стига до разбирането за промени с две задания. Първата е да се ограничи опцията на президента да взема еднолично решения, тъй като това опонира на концепцията на българския републикански парламентарен модел. Затова служебният министър председател би трябвало да престане да бъде функционалност на еднолично решение на президента. Втората цел е да бъде стеснен обсегът на дилемите, с които може да се занимава служебния кабинет - “като съседа, на който давате ключа до момента в който сте в отпуска, с цел да дава храна на кучето и да полива цветята ”, сподели Иванов.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ