Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното

Трябва ли да бъдем строги? Да, в случай че забраняването на рисковото се назовава суровост, само че постоянно със състрадание и почитание към детето, което е предстоящ възрастен човек. Следователно би трябвало да поемаме отговорността да забраняваме неща, които са душевен или физически рискови. Ако ние родителите не бъдем строги, в резултат на нашата уязвимост детето е насила да регресира, да се самоцензурира или да пробва да го прави. Няма по-затъпяващо деяние, в което то губи цялата си сила, вместо просто да чуе от майка си или татко си: „ Не, не разрешавам ти да правиш това. Може и на мен да ми се желае същото, само че си го не разрешавам. И на теб го не разрешавам. Въпреки че моят брачен партньор (или майка ти/баща ти) не е тук, ти няма да заемеш неговото място, тъй като аз те обичам като син/дъщеря. “ Тогава детето може и да се разгневи, само че най-малко ще резервира цялата си сила, вместо да изпитва някакво двусмислено наслаждение или да се самовъзпира и раздвоява. Всяка независимост, която е само позволяваща, в действителност е потискаща.

Напълно естествено е да демонстрираме обичта си към детето с милувка, от каквато и самото то се нуждае. Разбира се, че в своето другарство с него ще използваме езика на тялото. При хората обаче този език би трябвало да бъде съпровождан от думи. Не милваме дете по този начин, както милваме куче. Майката не е маймуна, която почесва своето малко. Тя би трябвало да му пее песни, да му приказва, да му опише кое е то и каква е връзката му с нея.


Франсоаз Долто с децата си

Подражанието е противоположно на очовечаването. Имитацията е маймуноподобна и във възпитанието в никакъв случай не би трябвало да се употребява изразът „ давам или последвам неприятен образец “. За жал е станал необятно публикуван доводът: „ Виж брат ти какъв брой е дисциплиниран “ или „ Виж сина/дъщерята на еди-кои си “. Сякаш родителите биха предпочели да са родили непознатите деца! „ Моето дете е положително момче, само че се поведе по акъла на неприятен другар. “ Това не е опрощение.

За да накараме детето да разбере, че действителността не е такава, каквато си я фантазира, би трябвало да го въведем в езика. Но не като мърморим, наставляваме, забраняваме и наказваме, а като обясняваме, упътваме, даваме персонален образец. Като се държим с децата си уважително, като с равни на нас субекти. Защото те са такива, те не са просто обект на разискване и образование.

Образование, което се състои в това да караш учениците да предъвкват знанието на учителя, което той е получил от други възрастни, е перверзия. „ Ако ми кажеш това, което към този момент знам, ще ти пиша добра оценка. " Това е върхът на педагогическото безумство.

“Емоционална, интелектуална или духовна, взаимозависимостта сред хората съществува и е присъща на индивида, само че в случай че се показва в изнудване и закани, тя разрушава доверието на детето към неговите родители, както и личното му доверие в себе си. Да възпитаваш значи да учиш на автономия. ”

Никога не би трябвало да жигосваме момченце, което се захваща да подрежда или да глади, с коментара, че това е женска работа. Същото се отнася и за момиченце, което желае да кове пирони. Всякакви сходни дейности съставляват за детето, което ги имитира, израз на неговото състезание с родителите. Това съревнование му разрешава да се построи и да добие знание за своите благоприятни условия.


Франсоаз Долто беседва с дете

Капанът в отношението сред родители и деца е невъзможността да се признаят същинските потребности на детето, една от които е свободата. Дали си е изяло всичко, дали се е изакало — фамилията се занимава с тези неща, само че по-важното е да се даде сигурност и автономия на детето допустимо най-рано. То има потребност да се усеща „ обичано, до момента в който става “ все по-уверено в пространството, от ден дневно все по-свободно, да бъде оставено да изследва посредством своя персонален опит и взаимоотношения с връстниците си. Много овреме през днешния ден към този момент няма кой да защищава детето в обществото, по тази причина то би трябвало да се научава посредством личен опит да схваща своите потребности и да се защищава от заплахите, като ги опознава. Трябва да съумее да бъде „ майка на себе си “ от две-тригодишна възраст, а от шестгодишно към този момент да стане и „ татко на себе си “, което значи — да може да взе участие, вкъщи и в обществото, във всичко, което се отнася за него. Доверието сред родители и деца би трябвало да бъде взаимно и цялостно. Всяко дете има доверие на своите родители, само че противоположното е необичайност.

“Родителите би трябвало да знаят, че каквото и да вършат, давайки най-хубавото от себе си, те постоянно ще вършат неточности в очите на децата си. ”

Когато поотрасне, би трябвало да позволим на детето свободно да раздвижва своето тяло — да се търкаля, да лази, да се извива, да се изправя с опора и така нататък Много скоро ще се удари, само че единствено отношението на майката може да придаде позитивен или негативен смисъл на неговия безрезултатен опит. Никога не би трябвало да споделяме: „ Това е неприятно. “ Вместо това можем да кажем: „ Малко несръчно, само че не е неразрешено, просто е по-рисковано “, и да помогнем на детето единствено да се оправи по-добре с това, което не е съумяло да направи от първия път. Преди всичко би трябвало да разберем, че както за яденето, по този начин и за придвижването то се направлява единствено. Най-добре да му позволим да извърши своите опити, което прочее ще го направи извънредно внимателно. Ако вместо това не го оставяме последователно да се подложи на незначителни неуспехи, през които напълно естествено би трябвало да премине, то ще остане импровизирано и некомпетентно на съответна реакция по отношение на неочакваните тествания.

Цитатите са от книгите на Франсоаз Долто: " Основни стадии на детството ", превод: Николина Жекова.

Франсоаз Долто (6 ноември 1908 година - 25 август 1988 г.) е френска психиатърка, специализирала извънредно в региона на детската психиатрия и логика на психиката, учредител на детската психоанализа. Концептуално е почитател на Фройд, само че вкарва свои истински теории и наблюдения, което я прави несравнима с нито един академик в региона. Нейната работа е основна за ранната диагностика и терапия на детските неврози и други отклонения в естественото развиване на душeвността. Тя подчертава на положително образование, съобразяващо детската персона и характерност, само че налагащо здравословни ограничавания и условия. Отношения, учредени на доверие, почтеност, другарство, автономия и еманципираност на детето и майката.