Иво Инджев: Трябва да знаем историята си такава каквато е, а не каквато ни я натрапват
Трябва да знаем историята си такава каквато е, а не каквато ни я натрапват по русофилски аргументи, които в днешно време аз към този момент назовавам расистки
Това сподели журналистът Иво Инджев във връзка новото модифицирано и допълнено издание на книгата му "Измамата "Сан Стефано ", съобщи.
"Отказвам да употребявам думата русофили, тъй като за мен това са расисти. Това, което правят в Украйна, е елементарен расизъм ", добавя създателят. Според издателите от "Сиела " книгата преглежда детайлно каква е ролята на съветските военни сили в Руско-турската освободителна война и какви са паралелите сред русификацията на България и "денацификацията " на Украйна през днешния ден. "Измамата "Сан Стефано " разрушава редица исторически и пропагандни легенди, и остро подлага на критика безкритичния прочит на историята, показват издателите.
Защо е наложителна преоценка на визията за по този начин наречената "вечна дружба " сред България и Русия, и какво от общото минало с Русия българите в никакъв случай не би трябвало да не помнят, за актуалната българска политика и нейните решения. Връща се и обратно в годините, когато е част от екипа на националната осведомителна организация на България.
Г-н Инджев, за какво допълнено издание "Измамата Сан Стефано “, а не напълно нова книга?
- Първо, тъй като имаше огромно търсене на остарялото издание, и, по този начин или другояче, имаше концепция за преиздаване. Второ, аз виждам прилика сред метода, по който съветската империя мами българите през 19 век - че ще ги освобождава, и измамата, че няма да атакува Украйна. И в двата случая не се признава съществуването на автохтонния народ. Не се признава, че има българи, тъй като се приказва единствено за православни и славяни - с безусловно транспарантната цел да бъдат интегрирани в империята. Затова, когато приказват за българи през 19-и век, руснаците приказват единствено за православни и славяни. По същия метод отхвърлят и правото на украинците в днешно време да са независим народ.
Затова ли препоръчвате на читателите да вникват в приликите, а не в разликите сред България от 19. в. и украинската покруса през днешния ден?
- Да, тъй като тези прилики са симптоматични. Трябва да знаем историята си такава каквато е, а не каквато ни я натрапват по русофилски аргументи, които в днешно време аз към този момент назовавам расистки. Просто, отхвърлям да употребявам думата русофили, тъй като за мен това са расисти. Това, което правят в Украйна, е елементарен расизъм.
Колко наложителна е преоценка на визията ни за по този начин наречената "вечна дружба " сред България и Русия?
- Според мен е по-наложителна, след като и да било. За страдание, доста закъсняваме. Аз приказвам и пиша за тези неща от доста години, само че съм обект на насмешки и обиди, и даже закани за живота ми от страна на тези, които наричахме русофили. Но се оказах прав, когато предупреждавах, че Русия е едно огромно зло. И ми се вменяваше русофобия, а в днешно време русофобията се легитимира като термин, тъй като уплахата значи боязън. Целият свят се опасява от нуклеарна война, с каквато Русия заплашва света.
Вижте единствено какво се случва в българската вътрешна политика. Тя е напълно в лапите на съветската мечка като взаимозависимост. От това дали ще дразним Путин или не, зависеше на косъм да падне българското държавно управление. Така, че се удостовери нещо, което аз приказвам, да не кажа опявам, както ми се вменяваше - че разделянето на българите минава по оста Изток - Запад, а не по ляво - дясно. Отношението към Русия е вододел в България. Президентът Радев, да вземем за пример, се причисли към лагера на Копейкин и на Нинова. Даже сега играе водеща роля, тъй като, доколкото знам от днешните вести, той още веднъж е повторил безусловно нелепото изказване, че България може да бъде въвлечена във война поради половинчатото решение, което взе Народното събрание - а то е цялостен парадокс, тъй като, както знаем, 28 страни от НАТО подаряват оръжие на Украйна и дори се състезават в това.
Неутрални страни като Швеция и Финландия подаряват оръжие. Общо взето, 40 западни демократични страни поддържат кой с каквото може, в това число с оръжие, и нито една от тези страни не е въвлечена в спора. Защо тъкмо за нас би трябвало да бъде годно да бъдем нападнати, и то от кого - от Русия? Или може би Украйна ще ни нападне?... Толкова е неуместно, че не знам какво повече да кажа. Очевидна нелепост е да се твърди сходно нещо.
Какво от общото минало с Русия българите в никакъв случай не би трябвало да не помнят?
- Че те идват тук за. Официално оповестената цел е, че ще ги освобождават, а в действителност желаят да ги създадат свои жители. И тези опити не престават през годините по-късно. Младата българска страна е подложена на непрекъснати русофилски преврати и протести. Русия къса връзките си с България единствено седем години след руско-османската война, т.е. пробва се да я сложи на колене. Това не трябва да се не помни, тъй като цялата тази съветска политика в един миг се изражда до откровена окупация през 1944 година Сталин заговорничи с Хитлер да получи България за себе си при положение, че той се причисли към Тристранния пакт. Това излиза наяве от писма сред Сталин и Хитлер, които са разкрити от германците, а руските архиви не престават да ги пазят в загадка, с цел да не разберем още по-гаднички неща, които са си уговаряли двамата диктатори. Те не се схващат между тях за плячката...
Сталин е бил подготвен да влезе даже във боен съюз с Германия, само че не се схващат, и една от аргументите е България. Точка втора от изискванията на Сталин да се причисли към Тристранния пакт съгласно разкритото писмо от немските архиви, е тъкмо изискването да получи България, с което Хитлер по никакъв начин не е бил склонен. Не желая да кажа че Хитлер е бил наш бранител, никога. Но фактът си е реалност - Хитлер изиграва решаваща роля за връщането на България на Южна Добруджа. Отново ще кажа - това не е причина да обичаме Хитлер.
Накрая, като някогашен бетеанец, не мога да не Ви запитвам - липсва ли Ви Българска телеграфна агенция?
- Не. Отдавна нищо не ми липсва. Извинявайте, само че съм прям. Не ми липсва нито малкия екран, нито Българска телеграфна агенция. Приключил съм с този тип журналистическа работа. Свободен човек съм, мога да си разреша да пиша каквото желая. Бетеанската работа е доста характерна, там човек не може да написа каквото си желае, тъй като би трябвало да се преценява с канона.
Пазя благ спомен и другарски връзки с хората, които имах, до момента в който бях шеф. Не знам до каква степен е известно, само че аз бях определен на общо заседание на Българска телеграфна агенция с доста огромно единогласие. Явявал съм се на избори, и то не къде да е, а пред хора, които ме познават. Това е доста по-трудно, в сравнение с да се явиш на избори от някакъв различен мащаб, където хората занапред се срещат с теб. Хората ме познаваха в елементи - по-добре даже от моите родственици - като обществен типаж. И те излъчиха собствен представител да управлява организацията. Това в никакъв случай няма да го не помни.
Същите тези хора резервираха позициите си по отношение на мен, когато започнаха да ме уволняват. Тогава още веднъж направиха подписка до президента Желев с искане да не бъда уволняван. Но това си остана глас в пустиня, тъй като по този начин си беше наумило новото статукво през 1993 година Тогава управляваше едно мафиотско държавно управление на "Мултигруп " и му беше сложена задачата да ме изгони от този пост. В началото се пробваха да го създадат брутално, в нарушаване на конституцията, защото разпоредиха на министър-председателя да ме уволни. А той няма право, тъй като шефът на Българска телеграфна агенция се уволнява и назначава от Народното събрание. В резултат на това, аз тогава отхвърлих да напусна и го осъдих този акт във висшия съд, което беше доказано по-късно и от конституционния съд. Наложи се Народното събрание с тогавашното болшинство да поеме своята отговорност и да покаже, че актът е политически. Гласуваха партиите, които управляваха в този миг де факто и де юре - Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и отцепниците от сините, които тогава бяха наричани "сините мравки ". Това е един исторически миг, който би трябвало да се знае от българите - че без избори беше прекроено парламентарното болшинство през 1992 година, и това си беше един пълзящ прелом с директното присъединяване на службите.
*Иво Инджев е роден през 1955 година в София, публицист, блогър и създател на девет публицистични книги. Член е на Източния екип за стратегически връзки на Европейския съюз. Бил е сътрудник на Българска телеграфна агенция в Бейрут, а по-късно и шеф организацията, основен редактор на вестниците "Експрес “ и "Демокрация ", основател на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) у нас, вицепрезидент на АЕЖ, определен на конгреса в Хелсинки, коментатор на радио “Свободна Европа и ефирен водещ в Би Ти Ви. Носител е на награди на Хелзинския комитет за правозащитна активност.
/ДД/
Това сподели журналистът Иво Инджев във връзка новото модифицирано и допълнено издание на книгата му "Измамата "Сан Стефано ", съобщи.
"Отказвам да употребявам думата русофили, тъй като за мен това са расисти. Това, което правят в Украйна, е елементарен расизъм ", добавя създателят. Според издателите от "Сиела " книгата преглежда детайлно каква е ролята на съветските военни сили в Руско-турската освободителна война и какви са паралелите сред русификацията на България и "денацификацията " на Украйна през днешния ден. "Измамата "Сан Стефано " разрушава редица исторически и пропагандни легенди, и остро подлага на критика безкритичния прочит на историята, показват издателите.
Защо е наложителна преоценка на визията за по този начин наречената "вечна дружба " сред България и Русия, и какво от общото минало с Русия българите в никакъв случай не би трябвало да не помнят, за актуалната българска политика и нейните решения. Връща се и обратно в годините, когато е част от екипа на националната осведомителна организация на България.
Г-н Инджев, за какво допълнено издание "Измамата Сан Стефано “, а не напълно нова книга?
- Първо, тъй като имаше огромно търсене на остарялото издание, и, по този начин или другояче, имаше концепция за преиздаване. Второ, аз виждам прилика сред метода, по който съветската империя мами българите през 19 век - че ще ги освобождава, и измамата, че няма да атакува Украйна. И в двата случая не се признава съществуването на автохтонния народ. Не се признава, че има българи, тъй като се приказва единствено за православни и славяни - с безусловно транспарантната цел да бъдат интегрирани в империята. Затова, когато приказват за българи през 19-и век, руснаците приказват единствено за православни и славяни. По същия метод отхвърлят и правото на украинците в днешно време да са независим народ.
Затова ли препоръчвате на читателите да вникват в приликите, а не в разликите сред България от 19. в. и украинската покруса през днешния ден?
- Да, тъй като тези прилики са симптоматични. Трябва да знаем историята си такава каквато е, а не каквато ни я натрапват по русофилски аргументи, които в днешно време аз към този момент назовавам расистки. Просто, отхвърлям да употребявам думата русофили, тъй като за мен това са расисти. Това, което правят в Украйна, е елементарен расизъм.
Колко наложителна е преоценка на визията ни за по този начин наречената "вечна дружба " сред България и Русия?
- Според мен е по-наложителна, след като и да било. За страдание, доста закъсняваме. Аз приказвам и пиша за тези неща от доста години, само че съм обект на насмешки и обиди, и даже закани за живота ми от страна на тези, които наричахме русофили. Но се оказах прав, когато предупреждавах, че Русия е едно огромно зло. И ми се вменяваше русофобия, а в днешно време русофобията се легитимира като термин, тъй като уплахата значи боязън. Целият свят се опасява от нуклеарна война, с каквато Русия заплашва света.
Вижте единствено какво се случва в българската вътрешна политика. Тя е напълно в лапите на съветската мечка като взаимозависимост. От това дали ще дразним Путин или не, зависеше на косъм да падне българското държавно управление. Така, че се удостовери нещо, което аз приказвам, да не кажа опявам, както ми се вменяваше - че разделянето на българите минава по оста Изток - Запад, а не по ляво - дясно. Отношението към Русия е вододел в България. Президентът Радев, да вземем за пример, се причисли към лагера на Копейкин и на Нинова. Даже сега играе водеща роля, тъй като, доколкото знам от днешните вести, той още веднъж е повторил безусловно нелепото изказване, че България може да бъде въвлечена във война поради половинчатото решение, което взе Народното събрание - а то е цялостен парадокс, тъй като, както знаем, 28 страни от НАТО подаряват оръжие на Украйна и дори се състезават в това.
Неутрални страни като Швеция и Финландия подаряват оръжие. Общо взето, 40 западни демократични страни поддържат кой с каквото може, в това число с оръжие, и нито една от тези страни не е въвлечена в спора. Защо тъкмо за нас би трябвало да бъде годно да бъдем нападнати, и то от кого - от Русия? Или може би Украйна ще ни нападне?... Толкова е неуместно, че не знам какво повече да кажа. Очевидна нелепост е да се твърди сходно нещо.
Какво от общото минало с Русия българите в никакъв случай не би трябвало да не помнят?
- Че те идват тук за. Официално оповестената цел е, че ще ги освобождават, а в действителност желаят да ги създадат свои жители. И тези опити не престават през годините по-късно. Младата българска страна е подложена на непрекъснати русофилски преврати и протести. Русия къса връзките си с България единствено седем години след руско-османската война, т.е. пробва се да я сложи на колене. Това не трябва да се не помни, тъй като цялата тази съветска политика в един миг се изражда до откровена окупация през 1944 година Сталин заговорничи с Хитлер да получи България за себе си при положение, че той се причисли към Тристранния пакт. Това излиза наяве от писма сред Сталин и Хитлер, които са разкрити от германците, а руските архиви не престават да ги пазят в загадка, с цел да не разберем още по-гаднички неща, които са си уговаряли двамата диктатори. Те не се схващат между тях за плячката...
Сталин е бил подготвен да влезе даже във боен съюз с Германия, само че не се схващат, и една от аргументите е България. Точка втора от изискванията на Сталин да се причисли към Тристранния пакт съгласно разкритото писмо от немските архиви, е тъкмо изискването да получи България, с което Хитлер по никакъв начин не е бил склонен. Не желая да кажа че Хитлер е бил наш бранител, никога. Но фактът си е реалност - Хитлер изиграва решаваща роля за връщането на България на Южна Добруджа. Отново ще кажа - това не е причина да обичаме Хитлер.
Накрая, като някогашен бетеанец, не мога да не Ви запитвам - липсва ли Ви Българска телеграфна агенция?
- Не. Отдавна нищо не ми липсва. Извинявайте, само че съм прям. Не ми липсва нито малкия екран, нито Българска телеграфна агенция. Приключил съм с този тип журналистическа работа. Свободен човек съм, мога да си разреша да пиша каквото желая. Бетеанската работа е доста характерна, там човек не може да написа каквото си желае, тъй като би трябвало да се преценява с канона.
Пазя благ спомен и другарски връзки с хората, които имах, до момента в който бях шеф. Не знам до каква степен е известно, само че аз бях определен на общо заседание на Българска телеграфна агенция с доста огромно единогласие. Явявал съм се на избори, и то не къде да е, а пред хора, които ме познават. Това е доста по-трудно, в сравнение с да се явиш на избори от някакъв различен мащаб, където хората занапред се срещат с теб. Хората ме познаваха в елементи - по-добре даже от моите родственици - като обществен типаж. И те излъчиха собствен представител да управлява организацията. Това в никакъв случай няма да го не помни.
Същите тези хора резервираха позициите си по отношение на мен, когато започнаха да ме уволняват. Тогава още веднъж направиха подписка до президента Желев с искане да не бъда уволняван. Но това си остана глас в пустиня, тъй като по този начин си беше наумило новото статукво през 1993 година Тогава управляваше едно мафиотско държавно управление на "Мултигруп " и му беше сложена задачата да ме изгони от този пост. В началото се пробваха да го създадат брутално, в нарушаване на конституцията, защото разпоредиха на министър-председателя да ме уволни. А той няма право, тъй като шефът на Българска телеграфна агенция се уволнява и назначава от Народното събрание. В резултат на това, аз тогава отхвърлих да напусна и го осъдих този акт във висшия съд, което беше доказано по-късно и от конституционния съд. Наложи се Народното събрание с тогавашното болшинство да поеме своята отговорност и да покаже, че актът е политически. Гласуваха партиите, които управляваха в този миг де факто и де юре - Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и отцепниците от сините, които тогава бяха наричани "сините мравки ". Това е един исторически миг, който би трябвало да се знае от българите - че без избори беше прекроено парламентарното болшинство през 1992 година, и това си беше един пълзящ прелом с директното присъединяване на службите.
*Иво Инджев е роден през 1955 година в София, публицист, блогър и създател на девет публицистични книги. Член е на Източния екип за стратегически връзки на Европейския съюз. Бил е сътрудник на Българска телеграфна агенция в Бейрут, а по-късно и шеф организацията, основен редактор на вестниците "Експрес “ и "Демокрация ", основател на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) у нас, вицепрезидент на АЕЖ, определен на конгреса в Хелсинки, коментатор на радио “Свободна Европа и ефирен водещ в Би Ти Ви. Носител е на награди на Хелзинския комитет за правозащитна активност.
/ДД/
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ