В ИТ средите днес е важно да можеш да се отучиш
„ Трябва да можем да загърбим неща, които сме научили и правили в предишното – неведнъж неща, свързани с това, което сме сега ”, споделя Милади Стумбу, Microsoft
„ Живеем в напълно цифрова ера с невиждани промени и непредсказуемо бъдеще. Умението ни да се отучим от старите привички и да създадем нови, по-ефективни, ще е от решаващо значение за напредъка ни в кариерата ”, споделя Милади Стумбу – районен шеф „ Партньорски канал и стратегии ”, Microsoft
(снимка: Pantelis Marlagoutsos / www.prophoto.gr)
Да се отучиш от нещо е също толкоз значимо, колкото и да се учиш непрекъснато, в случай че работиш в света на технологиите и нововъведенията. Динамиката на сектора изисква хора и бизнеси да се гъвкави, адаптивни, способни да загърбят това, което знаят, и да се впуснат в ново премеждие. Коефициентът на адаптивност през днешния ден е значителен колкото и коефициентът на просветеност. Това споделя Милади Стумбу, районен шеф „ Партньорски канал и стратегии ” за Централна и Източна Европа в Microsoft. Тя бе преподавател на събитието TEDxVitosha 2020.
Едно от значимите условия на днешния ден, с цел да вървим напред, е да можем да загърбим и забравим, споделя Милади Стумбу. „ Трябва да можем да загърбим неща, които сме научили и правили в предишното – неведнъж неща, свързани с това, което сме сега. Разбира се, елементарно е да загърбиш нещо, което не работи. Когато задачите не са реализирани, визията не се осъществя, напъните се провалят – явно е, че би трябвало да промениш своя метод. Но по какъв начин да загърбиш нещо, по какъв начин да се отучиш, когато си станал доста добър в това нещо? ”
Отучването обаче е основна част от нововъведенията и растежа. А нововъведенията са господарят на софтуерния свят. ИТ промишлеността не признава обичаи, тя признава единствено нововъведения, като споделя и изпълнителният шеф на Microsoft Сатя Надела.
От какво да се откажеш
„ Зоната на комфорт ” : времената, в които се работеше в постоянна и предвидима бизнес среда, от дълго време са минало. Днес всичко се трансформира бързо. Новите технологии се появяват и назряват за малко време. Цели промишлености изчезват внезапно. Възникват нови съперници. Развиват се нови бизнес-модели. Да излезеш от зоната на комфорт е мъчно, само че належащо, съгласно Стумбу. Казва, че през 2019 година е решила да прегърне измененията, приемайки „ действителността на неблагополучието ” и бидейки подготвена да се ориентира в несигурността.
Вълнението за бъдещето : паниките какво ще стане на следващия ден не оказват помощ по никакъв метод на индивида, споделя Милади Стумбу съвсем като античен мъдрец. „ Разбрах, че въпросното възприятие въобще не ми оказва помощ. Вместо това се пробвах да се съсредоточа върху всичко, което се пробвах да реализира. Превърнах задачите си в пътеводна светлина. Разбих ги на съответни дребни стъпки. Тогава се концентрирах да работя – малко по малко. Малките, само че осезаеми крачки вършат пътуването по-управляемо и по-приятно ”.
Отношението „ направи всичко ” : в процеса на смяна човек схваща, че би трябвало да одобри нови задания и да опита нови неща, но постоянно е податлив да си „ влачи ” старите привички, старите порядки. Навиците са сложни за променяне. Нужни са съзнателни старания и неизменност.
Принципа „ направи си самичък ” : в днешно време сполучливите неща се вършат от екипи. Човек би трябвало да въвлича другите, с цел да основава условия за взаимно схващане, да се сработва с другите, да им оказва помощ дружно да се оправят с отговорностите, несигурността и сложностите.
„ Живеем в напълно цифрова ера с невиждани промени и непредсказуемо бъдеще. Умението ни да се откажем от старите ментални модели, да се отучим от старите привички и да създадем нови, по-ефективни, ще е от решаващо значение за напредъка ни в кариерата ”, споделя Милади Стумбу.
Как да сме интензивно отучващи се
Едва ли има подготвена рецепта, само че въпреки всичко може да се одобри, че няколко базови правилото оказват помощ на всеки, намерил морални сили и смелост да загърби наученото и опита в интерес на впускането в нови и необятни благоприятни условия. Ето рекомендациите на специалистката:
осъзнаване: би трябвало да внимаваме за свои убеждения и държание, които могат да ни спънат и попречат да се приспособяваме. Тези авансово образувани възгледи или привички могат да ни подведат – и ние би трябвало да ги идентифицираме. Осъзнаването и признаването на това, че даден остарял модел към този момент не е съответстващ или ефикасен, е първата огромна крачка.
кураж: излизането от зоната на комфорт изисква храброст. Нашите мозъци са настроени по този начин, че сме склонни да се придържаме към рутината, а отучването значи опозиция. Загърбването на старите порядки и основаването на нови изисква неизменност, ангажираност и мощ.
резистентност: отучването от старите неща значи начало на нови пътувания, рискуване, опитване на нови неща. Няма гаранция, че това, което човек тества, безусловно ще проработи. Човек би трябвало да е подготвен да одобри и неуспеха. „ Всъщност ”, споделя Стумбу, „ колкото по-бързо се неуспехите, толкоз по-добре ще отучите! ” Трябва да сме устойчиви, да можем да станем и да продължим напред след неуспеха.
любознание: с цел да се отървем от остарялото, би трябвало да сме като дете – любопитни, подготвени да пробват, да изследват.
иновация: множеството хора биха се побояли да се впуснат в план, за който е явно, че триумфът не е обезпечен. Но в действителност е прелестно да се захванем с провокационен план.
екипна работа: смяната се случва най-добре като групов спорт. Човек следва да работи с екипа си, да споделя, за се учи от другите.
IQ + EQ + AQ
Способността за адаптиране през днешния ден е толкоз значима, колкото интелекта, споделя Милади Стумбу, базирайки се на Амин Туфани. Добре познатите IQ (коефициент на интелигентност) и EQ (коефициент на емоционалност) са към момента значими, само че, съгласно Амин, адаптивността играе жизненоважна роля за триумфа през днешния ден, защото бъдещето на работата продължава да се трансформира. Предвид динамичността на технологиите, адаптирането към този бърз ритъм на изменение е основното умеене, което професионaлистите би трябвало да развият.
Коефициентът на адаптивност (AQ) се дефинира като новия метод за премерване на способността на бизнеса и на експертите да остават съответни на измененията на пазара, желанията на потребителите и технологиите. За да оцелее един бизнес, той ще би трябвало да показва дарба да поправя държанието си, продукта си, услугата си и тактиката си в отговор на непредвидените промени на пазара.
„ Живеем в напълно цифрова ера с невиждани промени и непредсказуемо бъдеще. Умението ни да се отучим от старите привички и да създадем нови, по-ефективни, ще е от решаващо значение за напредъка ни в кариерата ”, споделя Милади Стумбу – районен шеф „ Партньорски канал и стратегии ”, Microsoft
(снимка: Pantelis Marlagoutsos / www.prophoto.gr)
Да се отучиш от нещо е също толкоз значимо, колкото и да се учиш непрекъснато, в случай че работиш в света на технологиите и нововъведенията. Динамиката на сектора изисква хора и бизнеси да се гъвкави, адаптивни, способни да загърбят това, което знаят, и да се впуснат в ново премеждие. Коефициентът на адаптивност през днешния ден е значителен колкото и коефициентът на просветеност. Това споделя Милади Стумбу, районен шеф „ Партньорски канал и стратегии ” за Централна и Източна Европа в Microsoft. Тя бе преподавател на събитието TEDxVitosha 2020.
Едно от значимите условия на днешния ден, с цел да вървим напред, е да можем да загърбим и забравим, споделя Милади Стумбу. „ Трябва да можем да загърбим неща, които сме научили и правили в предишното – неведнъж неща, свързани с това, което сме сега. Разбира се, елементарно е да загърбиш нещо, което не работи. Когато задачите не са реализирани, визията не се осъществя, напъните се провалят – явно е, че би трябвало да промениш своя метод. Но по какъв начин да загърбиш нещо, по какъв начин да се отучиш, когато си станал доста добър в това нещо? ”
Отучването обаче е основна част от нововъведенията и растежа. А нововъведенията са господарят на софтуерния свят. ИТ промишлеността не признава обичаи, тя признава единствено нововъведения, като споделя и изпълнителният шеф на Microsoft Сатя Надела.
От какво да се откажеш
„ Зоната на комфорт ” : времената, в които се работеше в постоянна и предвидима бизнес среда, от дълго време са минало. Днес всичко се трансформира бързо. Новите технологии се появяват и назряват за малко време. Цели промишлености изчезват внезапно. Възникват нови съперници. Развиват се нови бизнес-модели. Да излезеш от зоната на комфорт е мъчно, само че належащо, съгласно Стумбу. Казва, че през 2019 година е решила да прегърне измененията, приемайки „ действителността на неблагополучието ” и бидейки подготвена да се ориентира в несигурността.
Вълнението за бъдещето : паниките какво ще стане на следващия ден не оказват помощ по никакъв метод на индивида, споделя Милади Стумбу съвсем като античен мъдрец. „ Разбрах, че въпросното възприятие въобще не ми оказва помощ. Вместо това се пробвах да се съсредоточа върху всичко, което се пробвах да реализира. Превърнах задачите си в пътеводна светлина. Разбих ги на съответни дребни стъпки. Тогава се концентрирах да работя – малко по малко. Малките, само че осезаеми крачки вършат пътуването по-управляемо и по-приятно ”.
Отношението „ направи всичко ” : в процеса на смяна човек схваща, че би трябвало да одобри нови задания и да опита нови неща, но постоянно е податлив да си „ влачи ” старите привички, старите порядки. Навиците са сложни за променяне. Нужни са съзнателни старания и неизменност.
Принципа „ направи си самичък ” : в днешно време сполучливите неща се вършат от екипи. Човек би трябвало да въвлича другите, с цел да основава условия за взаимно схващане, да се сработва с другите, да им оказва помощ дружно да се оправят с отговорностите, несигурността и сложностите.
„ Живеем в напълно цифрова ера с невиждани промени и непредсказуемо бъдеще. Умението ни да се откажем от старите ментални модели, да се отучим от старите привички и да създадем нови, по-ефективни, ще е от решаващо значение за напредъка ни в кариерата ”, споделя Милади Стумбу.
Как да сме интензивно отучващи се
Едва ли има подготвена рецепта, само че въпреки всичко може да се одобри, че няколко базови правилото оказват помощ на всеки, намерил морални сили и смелост да загърби наученото и опита в интерес на впускането в нови и необятни благоприятни условия. Ето рекомендациите на специалистката:
осъзнаване: би трябвало да внимаваме за свои убеждения и държание, които могат да ни спънат и попречат да се приспособяваме. Тези авансово образувани възгледи или привички могат да ни подведат – и ние би трябвало да ги идентифицираме. Осъзнаването и признаването на това, че даден остарял модел към този момент не е съответстващ или ефикасен, е първата огромна крачка.
кураж: излизането от зоната на комфорт изисква храброст. Нашите мозъци са настроени по този начин, че сме склонни да се придържаме към рутината, а отучването значи опозиция. Загърбването на старите порядки и основаването на нови изисква неизменност, ангажираност и мощ.
резистентност: отучването от старите неща значи начало на нови пътувания, рискуване, опитване на нови неща. Няма гаранция, че това, което човек тества, безусловно ще проработи. Човек би трябвало да е подготвен да одобри и неуспеха. „ Всъщност ”, споделя Стумбу, „ колкото по-бързо се неуспехите, толкоз по-добре ще отучите! ” Трябва да сме устойчиви, да можем да станем и да продължим напред след неуспеха.
любознание: с цел да се отървем от остарялото, би трябвало да сме като дете – любопитни, подготвени да пробват, да изследват.
иновация: множеството хора биха се побояли да се впуснат в план, за който е явно, че триумфът не е обезпечен. Но в действителност е прелестно да се захванем с провокационен план.
екипна работа: смяната се случва най-добре като групов спорт. Човек следва да работи с екипа си, да споделя, за се учи от другите.
IQ + EQ + AQ
Способността за адаптиране през днешния ден е толкоз значима, колкото интелекта, споделя Милади Стумбу, базирайки се на Амин Туфани. Добре познатите IQ (коефициент на интелигентност) и EQ (коефициент на емоционалност) са към момента значими, само че, съгласно Амин, адаптивността играе жизненоважна роля за триумфа през днешния ден, защото бъдещето на работата продължава да се трансформира. Предвид динамичността на технологиите, адаптирането към този бърз ритъм на изменение е основното умеене, което професионaлистите би трябвало да развият.
Коефициентът на адаптивност (AQ) се дефинира като новия метод за премерване на способността на бизнеса и на експертите да остават съответни на измененията на пазара, желанията на потребителите и технологиите. За да оцелее един бизнес, той ще би трябвало да показва дарба да поправя държанието си, продукта си, услугата си и тактиката си в отговор на непредвидените промени на пазара.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ