Българките, с които се гордеем
Трите ни трофеи са коктейл от здрав бой, хъс, само че и доста сексапил в най-красивия и единствено женски спорт Всички медали са заслуга единствено на нежния пол, въпреки и в някои от най-мъжките дисциплини
На Олимпиадата в Токио България сподели мускули и записа най-хубавото си показване от Сидни (2000) насам. На Игрите преди 21 година се радвахме на пет олимпийски трофеи, шест сребърни и две бронзови оценки, което ни отреди 16-о място в крайното класиране по медали. Сега сме 30-а мощ в света с три златни, един сребърен и три бронзови медала.Еуфорията е оправдана, тъй като българите не съумяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, както и преди този момент в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама първенци, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова " изгреба " единствената ни купа, а борците прибавиха едно сребро и три бронза.За триумфа в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше доста повече от народен авторитет. Там първенци станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които към този момент бяха постигнали международно равнище още преди рухването на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на остарялата школа, както и купата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян към този момент беше взел една купа в Атланта като играч на Армения.Иначе представянето в Токио отприщи вълна от смешки, че за идващите Игри в Париж е най-добре да пратим единствено дами. Сега всички медали са заслуга единствено на нежния пол, въпреки и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, битка и карате. Трите ни трофеи са коктейл от здрав бой, хъс, само че и доста сексапил в най-красивия и към момента единствено женски спорт. След успехите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева пристигна и огромната наслада от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани към този момент " диамантените девойки ", тъй като надминаха по триумф " златните гимнастички " от предходното потомство.Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно.Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък ненапълно потвърдиха традициите ни в битката, където мъжете много се изложиха.Сега още веднъж ще забележим огромно и въодушевено потупване по рамото, фотоси и похвали за олимпийците ни от първите хора в страната.В същото време, в случай че погледнем в стратегиите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа.Затова и очакванията за още по-добро показване на идващите Игри в Париж след 3 година наподобяват повече фантазия, в сравнение с причинност.
Ивет получи реверанс от сенсея си Горанова държи единственото злато по карате
" България над всичко! " Това бяха първите думи на " златното " ни момиче Ивет Горанова след завръщането й на родна земя. Ако България няма други неповторими първенци, то Ивет Горанова затъмнява всички. Тя държи единственото злато, което преди този момент не е било част от надпревари на олимпиада и по-късно най-вероятно също няма да бъде.Причината за вкарването на дисциплината карате " комите " в Токио 2020 е обвързвана с това, че страната хазаин има право да дефинира четири спорта, в които да се състезават спортисти и които в никакъв случай не са били олимпийски. Вероятността каратето още веднъж да стане олимпийски спорт след три години, когато ще се организира идната олимпиада, е едва евентуална, защото то не измежду мощните страни на страната хазаин. Затова и медалът на Ивет е изключително скъп. " След като видях насладата на хората, разбрах какво съм постигнала. Искам да поздравя всички българи и останалите девойки, които взеха медали ", съобщи шампионката.Тя показа, че златото е било единствената вероятност, с която е отпътувала за олимпийските игри и е била уверена в триумфа си. " Последният месец и половина мощно имах вяра, че ще печеля златния орден. Това беше и задачата ми. Отидохме, подготвихме се на 100% и показахме, че можем да го спечелим ".Нейните терзания са, че оттук насетне от нея всички ще чакат злато на международни или европейски шампионати. Дори и да не покрие тези упования, тя завоюва голямо самопризнание за България и себе си. Да не приказваме за пиетета към спорта на десетки деца - в родната й Долна Митрополия я посрещнаха дребните спортисти, които чакат изява. И които, вероятно, могат отново да завоюват злато, в случай че олимпиадата върне каратето в своите спортове.Когато Ивет се завърна в подготвителната зала единствено няколко дни след историческия златен орден на Олимпийски игри, тя бе посрещната от президента на плевенския клуб " Петромакс " - Сенсей Русалин Русалинов, който е и вицепрезидент на федерацията по карате. " Аз не съм се кланял на никого досега. Но настъпи мигът да се поклоня на ученика си, това е знак на последователност ", направи прочувствения жест Русалинов.Ивет Горанова е родена на 6 март 2000 година в Плевен. Състезава се за състезателен клуб " Петромакс ". През 2018 година става трета на международното състезание в Мадрид в категория до 55 кг и трета на Европейското в Гуадалахара в същата категория. На идната година печели златен орден на Европейските игри в Минск, Беларус. За да се стигне до 5 август, 2021 година, когато Ивет реализира най-големия си триумф в кариерата като стана едно от златните девойки на България.Ивет Горанова получи поздравления и от своята адашка Ивет Лалова: " 13 години не бяхме чували българския химн на Олимпийски игри, а твоят път стартира в този момент. Златна си, Ивет Горанова! ", написа най-хубавата ни състезателка в спринтовите дисциплини в Инстаграм. Двете отпътуваха дружно от Токио.За разлика от състезателите ни в атлетиката, шампионката Ивет Горанова в категория до 55 кг на карате " комите? " е единствено на 21 години и бъдещето е пред нея. За страдание, нейният спорт не е включен в програмата на Игрите в Париж.
Доброто тесто, от което е Стойка
" Едно тесто, не е ли положително брашното, става на трици. Ако е положително, става на тесто ".Това разяснява бащата на Стойка Кръстева още преди златното ни момиче да отиде на олимпиадата в Токио, да понабие няколко съпернички и да покаже, че е от положително брашно. " Само да ги понатупа и да се връща ", пожела майка й.Истината обаче е, че пътят на Стойка Кръстева към олимпиадата е - да не споделяме бодлив, тъй като е факсимиле, само че посипан с трудности.Пътят й към спортния Олимп стартира от Добрич, където геният й е видян. " Първата ми класна Гергана Генчева е споделила на първия ми треньор Стефан Петков, който обикаля по учебните заведения и събира деца, че има едно момиче със спортни качества. Съвсем инцидентно се срещнах с треньора. Тъй като обичах да играя футбол и всички момчета от квартала бяха в боксовата зала, отидох да видя какво тъкмо се случва там и за какво те бягат от футболното игрище. И по този начин 22 години. Доста по-късно сложих боксовите ръкавици. Днешната юноша желае всичко да се случи незабавно, на момента, а тогава нещата бяха по-различни. В самото начало получих поддръжката на родителите си, само че след това имаше един интервал, в който в учебно заведение бях занижила своите оценки и татко ми сподели: " Не, ти повече няма да спортуваш ". Но и аз, като другите деца, вървях на тренировки тайничко. Оправих си и оценките ", спомня си Стойка.После кариерата й потегля ослепително, на Игрите в Лондон през 2012 година стига до четвърт край, става два пъти европейска шампионка по бокс в разнообразни категории, както и сребърна медалистка в две международни шампионати - Астана /2016/ и Ню Делхи /2018/.И тъкмо когато е малко под самия връх, взема решение да закачи ръкавиците. Но брачният партньор Борил и треньорът й Борислав Георгиев съумяват да я убедят да се върне на кръга. За да вдигне българския байрак на Игрите в Токио. Двамата с Борил се срещат, когато той учи в Русе и живее в София, а тя противоположното.Той си изгубил мозъка по Стойка на стадиона, където тя упражнявала дете, а той не свалял очи от нея. Тогава тъкмо другарството им прераснало в по-сериозна връзка.Когато вземат решение да заживеят дружно, избират столицата. На европейското в София на 12 юни 2018 година Борил й сервира годежен пръстен, а тя от върха на почетната стълбичка, като шампионка, му сподели заветното " Да ". Двамата подвигнаха предходната година достоверна българска женитба в Тетевенския Балкан, а всички посетители бяха в национални носии. " Харесвам бокс, само че не това ни събра. Събра ни една инцидентна среща, погледите ни се преплетоха. Казахме си, че ще бъдем гаджета, след това пристигна финалът на европейското, предложих годежен пръстен, след това женитба. Много другари се майтапят " Тя бие ли те? Слушаш ли я? ". По никакъв метод не се притеснявах, че взимам жена-боксьорка. Горд съм, че срещнах тъкмо нея, с нейните черти на темперамент, воля, безрезервност, връзки към другари, родственици ", споделя Борил.Първата годишнина от най-важното житейско събитие семейство Кръстеви посрещна разграничено - тя в далечно Токио, той - пред дребния екран. Лишенията обаче си костват, откакто са постигнали огромната си фантазия - олимпийския орден. Докато тя отсъства, негова отговорност са и домашните любимци - кокершпаньол и померан, които бяха оставили на село. След големия триумф на Стойка двамата считат, че би трябвало да помислят за дете. " Когато Стойка е в отмора, обичаме да вървим за риба, а през зимата - на ски. Много постоянно пътуваме из страната ", споделя Борил. Навремето той също спортувал - играл футбол, волейбол, баскетбол, карате, само че на любителско равнище.През 2016 година Стойка отхвърли присъединяване в най-стария шампионат " Странджа ". Заради идентичните семейства с другата жена национал в категория до 51 кг Станимира Петрова се получи бъркотия, която вбеси европейската шампионка от Букурещ 2014 и тя освен не излезе за първата си среща, само че написа и яростно писмо против федерацията.Ренесансът на кариерата й е същинско знамение, тъй като би трябвало да се бори и с тежка травма на лакътя, както и с в допълнение качените 9 кг, с цел да може да води пълноценна подготовка. " Откакто съм в бокса познавам Стойка. Тя е лицето на българския женски бокс ", споделя треньорът й Борислав Георгиев.
Златните девойки станаха диамантени
Ансамбълът надмина по триумф гимнастичките от предходното поколение Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова са нашите " диамантени девойки "! Наричат ги по този начин, тъй като надминаха по триумф " златните гимнастички " от предходното потомство. Ансамбълът събра 92.100 точки за двете си композиции, които извърши доста мощно на Олимпийските игри. Така девойките на Весела Димитрова се окичиха със златните медали и разрушиха хегемонията на Русия в този спорт. " Няма по-голямо благополучие от това да сме в България, на родна земя. Няма по-голямо благополучие от посрещането, което получихме. Знаехме, че ужасно доста сме зарадвали хората. Мисля, си че девойките към момента не осъзнават каква история написаха. С годините ще го схванат. Успяхме! Победихме! Най-силни сме в света. Най-важното е, че спечелихме в една доста мощна конкуренция. Всичките ни противници бяха добре готови. Въпреки това имаше тимове, които позволиха извънредно доста неточности. Нашите девойки бяха стимулирани и играха умерено ", сподели ръководителят на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева.Треньорът на ансамбъла Весела Димитрова също беше извънредно разчувствана: " България се нуждае от такива образци. Да, щастливи сме, супер. Скачахме, викахме от наслада. "
Треньорката Филипова: Симона е допряна от Бог
Ани Дякнова - майката на капитана на ансамбъла Симона Дянкова, показа пред БТВ, че не е могла да гледа осъществяването от неспокойствие. Но най-голямата й горделивост е, че Симона беше знаменосец на България при закриването на Игрите. " Това е велико ", сподели Ани Дянкова.Дългогодишната треньорка на Дянкова - Филипа Филипова, съобщи, че също е била сигурна в триумфа и се гордее с представянето на своята възпитаничка. " Симона е допряна от Бога. Това е едно необикновено дете. Аз съм интернационален арбитър и пътувам по всички надпревари. А със Симона сме към този момент 20 години. Тя е изобретение на моята майка Мария Чиприянова, 8-годишна си я поех аз, та до 20, допреди да влезе в ансамбъла. Беше извънредно диво, щуро и непредсказуемо дете. Нямаше нищо общо с този капитан, който е сега. Тя се построи с извънредно мощен темперамент, мина през страшни компликации. Безкрайно горда и щастлива съм и постоянно съм вярвала в нея ", разяснява Филипова.
Мадлен игра с жестоки болки в глезена
Истински героизъм е направила в Токио гимнастичката Мадлен Радуканова. Дъщерята на някогашния футболист Милен Радуканов е получила травма на десния гален, поради което е изпитвала жестоки болки. " Помолих я да не куца, с цел да не видят и се обезсърчат останалите девойки. Тя стисна зъби и устоя ", описа пред Нова тв Илияна Раева. " Дъщеря ми беше на обезболяващи хапчета още преди първото осъществяване. За решителното второ комбиниране на финала към този момент й биха инжекции, с цел да издържи ", описа Радуканов, който е е някогашен футболист на ЦСКА и " Левски ", а като треньор мина и през пловдивския " Ботев ".Старши треньорът на ансамбъла ни Весела Димитрова също призна, че точно травмата на Мадлен е бил най-критичният миг в борбата с рускините за купата, само че все пак нашето момиче устояло.
Стефани има над 100 медала
" Този орден е нашето знамение! ", сподели Стефани Кирякова. " За тези сълзи сме си мечтали в последните пет години и всяка заран сме се събуждали само и единствено с мисълта какъв брой доста желаеме да стигнем дотук. Имам възприятието, че някой по-късно ще ме ощипе, ще съм в леглото и ще би трябвало отново да изживея днешния ден, а това е доста ужасно. Но е истина и още не мога да допускам. Благодарим ти, Господи, тъй като този орден е нашето знамение ", добави Кирякова. Стефани е родена на 5 януари 2001 година в Бургас. Започва да тренира художествена гимнастика през 2006 година, когато е още в детската градина, в клуб " Черноморец " при Ани Бошева. Само на 19 година, тя има над 100 медала и даже не знае точния им брой. Откакто се състезава с ансамбъла на България има извоювани 33 медала. Сега към тях се прибавя и олимпийското злато.
Ерика удовлетворена, че е влезнала в тима
Ерика Зафирова пък е признателна за решението си да се причисли към ансамбъла, откакто преди този момент се състезаваше в самостоятелната конкуренция. " Аз към този момент съзнавам, че съм направила най-правилното решение в спортната си кариера Благодаря ти, Господи, че ми даде тази концепция в главата ", разяснява тя.Родена в Кюстендил, Ерика израства в огромно сплотено семейство с още две сестри - Кристина и Божидара.В София Ерика живее с национала по спортна гимнастика Дейвид Хъдълстоун. Двамата се сгодиха тъкмо преди олимпийските игри и отпътуваха дружно. Ерика е близка другарка с друго " златно момиче " - бронзовата медалистка от олимпийските игри в Рио - Ренета Камберова.Именно Ренета става кръстница на Ерика. Подтикната от вярата си, Зафирова взима решението да се кръсти едвам през 2018 година, когато е на 19 години. " Винаги съм вярвала в Господ, постоянно съм желала да бъда кръстена, само че чаках подобаващия миг. Чувствах, че ще ми бъде в помощ и в живота ми и по този метод аз персонално се усещам някакъв тип защитена ", споделя момичето с име на цвете.
Лаура се пали по метафизиката
Лаура Траатс е родена на 13 декември 1998 в София. Започва да тренира художествена гимнастика в клуб " Левски Триадица " на 4-годишна възраст. Бащата на Лаура е холандец. Тя имаше двойно поданство, само че когато стана на 18, избра България пред Холандия, с цел да може да тренира за националния ни тим. " Това е огромно предизвикателство. Огромен късмет и огромна отговорност, тъй като имаме да пазиме доста трофеи ", сподели тогава Лаура Траатс.Първото й огромно интернационално съревнование е в Чехия, когато е на 8 години и там печели шампионската купа.Доскоро най-голямата й фантазия бе олимпийски орден, само че тя към този момент се сбъдна. Свободното си време Лаура обича да прекарва с най-близките си хора. А с приятеля й Мартин станали гаджета още в детската градина. " Запалена съм по метафизиката и всичко обвързвано с нея ми е забавно ", споделя за ползите си отвън спорта " диамантената " Лаура.
На Олимпиадата в Токио България сподели мускули и записа най-хубавото си показване от Сидни (2000) насам. На Игрите преди 21 година се радвахме на пет олимпийски трофеи, шест сребърни и две бронзови оценки, което ни отреди 16-о място в крайното класиране по медали. Сега сме 30-а мощ в света с три златни, един сребърен и три бронзови медала.Еуфорията е оправдана, тъй като българите не съумяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, както и преди този момент в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама първенци, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова " изгреба " единствената ни купа, а борците прибавиха едно сребро и три бронза.За триумфа в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше доста повече от народен авторитет. Там първенци станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които към този момент бяха постигнали международно равнище още преди рухването на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на остарялата школа, както и купата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян към този момент беше взел една купа в Атланта като играч на Армения.Иначе представянето в Токио отприщи вълна от смешки, че за идващите Игри в Париж е най-добре да пратим единствено дами. Сега всички медали са заслуга единствено на нежния пол, въпреки и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, битка и карате. Трите ни трофеи са коктейл от здрав бой, хъс, само че и доста сексапил в най-красивия и към момента единствено женски спорт. След успехите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева пристигна и огромната наслада от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани към този момент " диамантените девойки ", тъй като надминаха по триумф " златните гимнастички " от предходното потомство.Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно.Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък ненапълно потвърдиха традициите ни в битката, където мъжете много се изложиха.Сега още веднъж ще забележим огромно и въодушевено потупване по рамото, фотоси и похвали за олимпийците ни от първите хора в страната.В същото време, в случай че погледнем в стратегиите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа.Затова и очакванията за още по-добро показване на идващите Игри в Париж след 3 година наподобяват повече фантазия, в сравнение с причинност.
Ивет получи реверанс от сенсея си Горанова държи единственото злато по карате
" България над всичко! " Това бяха първите думи на " златното " ни момиче Ивет Горанова след завръщането й на родна земя. Ако България няма други неповторими първенци, то Ивет Горанова затъмнява всички. Тя държи единственото злато, което преди този момент не е било част от надпревари на олимпиада и по-късно най-вероятно също няма да бъде.Причината за вкарването на дисциплината карате " комите " в Токио 2020 е обвързвана с това, че страната хазаин има право да дефинира четири спорта, в които да се състезават спортисти и които в никакъв случай не са били олимпийски. Вероятността каратето още веднъж да стане олимпийски спорт след три години, когато ще се организира идната олимпиада, е едва евентуална, защото то не измежду мощните страни на страната хазаин. Затова и медалът на Ивет е изключително скъп. " След като видях насладата на хората, разбрах какво съм постигнала. Искам да поздравя всички българи и останалите девойки, които взеха медали ", съобщи шампионката.Тя показа, че златото е било единствената вероятност, с която е отпътувала за олимпийските игри и е била уверена в триумфа си. " Последният месец и половина мощно имах вяра, че ще печеля златния орден. Това беше и задачата ми. Отидохме, подготвихме се на 100% и показахме, че можем да го спечелим ".Нейните терзания са, че оттук насетне от нея всички ще чакат злато на международни или европейски шампионати. Дори и да не покрие тези упования, тя завоюва голямо самопризнание за България и себе си. Да не приказваме за пиетета към спорта на десетки деца - в родната й Долна Митрополия я посрещнаха дребните спортисти, които чакат изява. И които, вероятно, могат отново да завоюват злато, в случай че олимпиадата върне каратето в своите спортове.Когато Ивет се завърна в подготвителната зала единствено няколко дни след историческия златен орден на Олимпийски игри, тя бе посрещната от президента на плевенския клуб " Петромакс " - Сенсей Русалин Русалинов, който е и вицепрезидент на федерацията по карате. " Аз не съм се кланял на никого досега. Но настъпи мигът да се поклоня на ученика си, това е знак на последователност ", направи прочувствения жест Русалинов.Ивет Горанова е родена на 6 март 2000 година в Плевен. Състезава се за състезателен клуб " Петромакс ". През 2018 година става трета на международното състезание в Мадрид в категория до 55 кг и трета на Европейското в Гуадалахара в същата категория. На идната година печели златен орден на Европейските игри в Минск, Беларус. За да се стигне до 5 август, 2021 година, когато Ивет реализира най-големия си триумф в кариерата като стана едно от златните девойки на България.Ивет Горанова получи поздравления и от своята адашка Ивет Лалова: " 13 години не бяхме чували българския химн на Олимпийски игри, а твоят път стартира в този момент. Златна си, Ивет Горанова! ", написа най-хубавата ни състезателка в спринтовите дисциплини в Инстаграм. Двете отпътуваха дружно от Токио.За разлика от състезателите ни в атлетиката, шампионката Ивет Горанова в категория до 55 кг на карате " комите? " е единствено на 21 години и бъдещето е пред нея. За страдание, нейният спорт не е включен в програмата на Игрите в Париж. Доброто тесто, от което е Стойка
" Едно тесто, не е ли положително брашното, става на трици. Ако е положително, става на тесто ".Това разяснява бащата на Стойка Кръстева още преди златното ни момиче да отиде на олимпиадата в Токио, да понабие няколко съпернички и да покаже, че е от положително брашно. " Само да ги понатупа и да се връща ", пожела майка й.Истината обаче е, че пътят на Стойка Кръстева към олимпиадата е - да не споделяме бодлив, тъй като е факсимиле, само че посипан с трудности.Пътят й към спортния Олимп стартира от Добрич, където геният й е видян. " Първата ми класна Гергана Генчева е споделила на първия ми треньор Стефан Петков, който обикаля по учебните заведения и събира деца, че има едно момиче със спортни качества. Съвсем инцидентно се срещнах с треньора. Тъй като обичах да играя футбол и всички момчета от квартала бяха в боксовата зала, отидох да видя какво тъкмо се случва там и за какво те бягат от футболното игрище. И по този начин 22 години. Доста по-късно сложих боксовите ръкавици. Днешната юноша желае всичко да се случи незабавно, на момента, а тогава нещата бяха по-различни. В самото начало получих поддръжката на родителите си, само че след това имаше един интервал, в който в учебно заведение бях занижила своите оценки и татко ми сподели: " Не, ти повече няма да спортуваш ". Но и аз, като другите деца, вървях на тренировки тайничко. Оправих си и оценките ", спомня си Стойка.После кариерата й потегля ослепително, на Игрите в Лондон през 2012 година стига до четвърт край, става два пъти европейска шампионка по бокс в разнообразни категории, както и сребърна медалистка в две международни шампионати - Астана /2016/ и Ню Делхи /2018/.И тъкмо когато е малко под самия връх, взема решение да закачи ръкавиците. Но брачният партньор Борил и треньорът й Борислав Георгиев съумяват да я убедят да се върне на кръга. За да вдигне българския байрак на Игрите в Токио. Двамата с Борил се срещат, когато той учи в Русе и живее в София, а тя противоположното.Той си изгубил мозъка по Стойка на стадиона, където тя упражнявала дете, а той не свалял очи от нея. Тогава тъкмо другарството им прераснало в по-сериозна връзка.Когато вземат решение да заживеят дружно, избират столицата. На европейското в София на 12 юни 2018 година Борил й сервира годежен пръстен, а тя от върха на почетната стълбичка, като шампионка, му сподели заветното " Да ". Двамата подвигнаха предходната година достоверна българска женитба в Тетевенския Балкан, а всички посетители бяха в национални носии. " Харесвам бокс, само че не това ни събра. Събра ни една инцидентна среща, погледите ни се преплетоха. Казахме си, че ще бъдем гаджета, след това пристигна финалът на европейското, предложих годежен пръстен, след това женитба. Много другари се майтапят " Тя бие ли те? Слушаш ли я? ". По никакъв метод не се притеснявах, че взимам жена-боксьорка. Горд съм, че срещнах тъкмо нея, с нейните черти на темперамент, воля, безрезервност, връзки към другари, родственици ", споделя Борил.Първата годишнина от най-важното житейско събитие семейство Кръстеви посрещна разграничено - тя в далечно Токио, той - пред дребния екран. Лишенията обаче си костват, откакто са постигнали огромната си фантазия - олимпийския орден. Докато тя отсъства, негова отговорност са и домашните любимци - кокершпаньол и померан, които бяха оставили на село. След големия триумф на Стойка двамата считат, че би трябвало да помислят за дете. " Когато Стойка е в отмора, обичаме да вървим за риба, а през зимата - на ски. Много постоянно пътуваме из страната ", споделя Борил. Навремето той също спортувал - играл футбол, волейбол, баскетбол, карате, само че на любителско равнище.През 2016 година Стойка отхвърли присъединяване в най-стария шампионат " Странджа ". Заради идентичните семейства с другата жена национал в категория до 51 кг Станимира Петрова се получи бъркотия, която вбеси европейската шампионка от Букурещ 2014 и тя освен не излезе за първата си среща, само че написа и яростно писмо против федерацията.Ренесансът на кариерата й е същинско знамение, тъй като би трябвало да се бори и с тежка травма на лакътя, както и с в допълнение качените 9 кг, с цел да може да води пълноценна подготовка. " Откакто съм в бокса познавам Стойка. Тя е лицето на българския женски бокс ", споделя треньорът й Борислав Георгиев. Златните девойки станаха диамантени
Ансамбълът надмина по триумф гимнастичките от предходното поколение Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова са нашите " диамантени девойки "! Наричат ги по този начин, тъй като надминаха по триумф " златните гимнастички " от предходното потомство. Ансамбълът събра 92.100 точки за двете си композиции, които извърши доста мощно на Олимпийските игри. Така девойките на Весела Димитрова се окичиха със златните медали и разрушиха хегемонията на Русия в този спорт. " Няма по-голямо благополучие от това да сме в България, на родна земя. Няма по-голямо благополучие от посрещането, което получихме. Знаехме, че ужасно доста сме зарадвали хората. Мисля, си че девойките към момента не осъзнават каква история написаха. С годините ще го схванат. Успяхме! Победихме! Най-силни сме в света. Най-важното е, че спечелихме в една доста мощна конкуренция. Всичките ни противници бяха добре готови. Въпреки това имаше тимове, които позволиха извънредно доста неточности. Нашите девойки бяха стимулирани и играха умерено ", сподели ръководителят на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева.Треньорът на ансамбъла Весела Димитрова също беше извънредно разчувствана: " България се нуждае от такива образци. Да, щастливи сме, супер. Скачахме, викахме от наслада. " Треньорката Филипова: Симона е допряна от Бог
Ани Дякнова - майката на капитана на ансамбъла Симона Дянкова, показа пред БТВ, че не е могла да гледа осъществяването от неспокойствие. Но най-голямата й горделивост е, че Симона беше знаменосец на България при закриването на Игрите. " Това е велико ", сподели Ани Дянкова.Дългогодишната треньорка на Дянкова - Филипа Филипова, съобщи, че също е била сигурна в триумфа и се гордее с представянето на своята възпитаничка. " Симона е допряна от Бога. Това е едно необикновено дете. Аз съм интернационален арбитър и пътувам по всички надпревари. А със Симона сме към този момент 20 години. Тя е изобретение на моята майка Мария Чиприянова, 8-годишна си я поех аз, та до 20, допреди да влезе в ансамбъла. Беше извънредно диво, щуро и непредсказуемо дете. Нямаше нищо общо с този капитан, който е сега. Тя се построи с извънредно мощен темперамент, мина през страшни компликации. Безкрайно горда и щастлива съм и постоянно съм вярвала в нея ", разяснява Филипова.
Мадлен игра с жестоки болки в глезена Истински героизъм е направила в Токио гимнастичката Мадлен Радуканова. Дъщерята на някогашния футболист Милен Радуканов е получила травма на десния гален, поради което е изпитвала жестоки болки. " Помолих я да не куца, с цел да не видят и се обезсърчат останалите девойки. Тя стисна зъби и устоя ", описа пред Нова тв Илияна Раева. " Дъщеря ми беше на обезболяващи хапчета още преди първото осъществяване. За решителното второ комбиниране на финала към този момент й биха инжекции, с цел да издържи ", описа Радуканов, който е е някогашен футболист на ЦСКА и " Левски ", а като треньор мина и през пловдивския " Ботев ".Старши треньорът на ансамбъла ни Весела Димитрова също призна, че точно травмата на Мадлен е бил най-критичният миг в борбата с рускините за купата, само че все пак нашето момиче устояло.
Стефани има над 100 медала
" Този орден е нашето знамение! ", сподели Стефани Кирякова. " За тези сълзи сме си мечтали в последните пет години и всяка заран сме се събуждали само и единствено с мисълта какъв брой доста желаеме да стигнем дотук. Имам възприятието, че някой по-късно ще ме ощипе, ще съм в леглото и ще би трябвало отново да изживея днешния ден, а това е доста ужасно. Но е истина и още не мога да допускам. Благодарим ти, Господи, тъй като този орден е нашето знамение ", добави Кирякова. Стефани е родена на 5 януари 2001 година в Бургас. Започва да тренира художествена гимнастика през 2006 година, когато е още в детската градина, в клуб " Черноморец " при Ани Бошева. Само на 19 година, тя има над 100 медала и даже не знае точния им брой. Откакто се състезава с ансамбъла на България има извоювани 33 медала. Сега към тях се прибавя и олимпийското злато.
Ерика удовлетворена, че е влезнала в тима Ерика Зафирова пък е признателна за решението си да се причисли към ансамбъла, откакто преди този момент се състезаваше в самостоятелната конкуренция. " Аз към този момент съзнавам, че съм направила най-правилното решение в спортната си кариера Благодаря ти, Господи, че ми даде тази концепция в главата ", разяснява тя.Родена в Кюстендил, Ерика израства в огромно сплотено семейство с още две сестри - Кристина и Божидара.В София Ерика живее с национала по спортна гимнастика Дейвид Хъдълстоун. Двамата се сгодиха тъкмо преди олимпийските игри и отпътуваха дружно. Ерика е близка другарка с друго " златно момиче " - бронзовата медалистка от олимпийските игри в Рио - Ренета Камберова.Именно Ренета става кръстница на Ерика. Подтикната от вярата си, Зафирова взима решението да се кръсти едвам през 2018 година, когато е на 19 години. " Винаги съм вярвала в Господ, постоянно съм желала да бъда кръстена, само че чаках подобаващия миг. Чувствах, че ще ми бъде в помощ и в живота ми и по този метод аз персонално се усещам някакъв тип защитена ", споделя момичето с име на цвете.
Лаура се пали по метафизиката
Лаура Траатс е родена на 13 декември 1998 в София. Започва да тренира художествена гимнастика в клуб " Левски Триадица " на 4-годишна възраст. Бащата на Лаура е холандец. Тя имаше двойно поданство, само че когато стана на 18, избра България пред Холандия, с цел да може да тренира за националния ни тим. " Това е огромно предизвикателство. Огромен късмет и огромна отговорност, тъй като имаме да пазиме доста трофеи ", сподели тогава Лаура Траатс.Първото й огромно интернационално съревнование е в Чехия, когато е на 8 години и там печели шампионската купа.Доскоро най-голямата й фантазия бе олимпийски орден, само че тя към този момент се сбъдна. Свободното си време Лаура обича да прекарва с най-близките си хора. А с приятеля й Мартин станали гаджета още в детската градина. " Запалена съм по метафизиката и всичко обвързвано с нея ми е забавно ", споделя за ползите си отвън спорта " диамантената " Лаура.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ