Трио мачовци се събра на армейската сцена, за да възкреси

Трио мачовци се събра на армейската сцена, с цел да възкреси една от позабравените пиеси на Георги Марков, която тук и в този момент излиза като „ Кафе с рекламация “. Юлиан Вергов и Моню Монев, които си партнираха отлично в „ Откраднат живот “, се сплотиха с Иван Радоев за историята от 60-те години на предишния век. В тези времена творбата  се споделя „ Ние, котараците “ и е отпечатана през 1965-а в издание на Комитета за просвета. Репетициите стартират в „ Трудов фронт ” с огромния Юрий Яковлев, само че до премиера по този начин и не се стига, защото  трупата изпада в недружелюбност. През 1966-а в списание „ Театрална библиотека ” текстът е оповестен към този момент като „ Кафе с рекламация “. Дори тази безобидна комедия, обрисуваща провалена „ свалка ” на трима типични представители на градската бохема от средата на столетието, провокира освен доста мнения, само че и спорни оценки. Някои съвременници виждат себе си в героите, за които настоящите емблематични заведения – „ Кристал ”, „ Прага ”, „ Астория ” - са освен места за срещи, а и сцена за персонална изява пред дамите от градския хайлайф. Други се познават в отрицателно обсъжданите от тримата герои персонажи. В последна сметка „ рецензията ” гръмко стачкува против пиесата. Въпреки това през идващите години играят „ Кафе с рекламация “ в Габрово и Хасково, където режисьор е Еди Шварц, а в функциите са Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев. Всъщност какво се случва в софийския апартамент на Милчо (Юлиан Вергов) – на 43, шеф на рекламно бюро? Той е аверът му Милко (Иван Радоев), също на 43, трескаво се приготвят за визитата на две дами, заговорени инцидентно на кафе по „ Раковска ”... Напътствията на много по-опитния в свалките Милчо съвсем вдъхват кураж на Милко, който въпреки и проектант, е застопорил кариерата си до заветната служба „ завеждащ техническата документи на службата ”, а във връзка с дамите е напряко дилетант. В кулминационната точка на ергенската тресчица в  апартамента идва натрапен и третият им другар – Минко (Моню Монев), също на 43, теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от „ фамилния уют ”, в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната непредвидена развръзка пораждат неуместни и смешни обстановки, а непретенциозната среща е напомпана с доста рекламация.  Режисьор на новата версия, която сигурно ще се трансформира в шлагер от афиша на Театъра на армията, е Иван Урумов, художник е Нина Пашова, а музиката е на Дони.