Три научни издания, реализирани през настоящата година по Програмата за

Три научни издания, осъществени през актуалната година по Програмата за научната и художественотворческа активност на Националната художествена академия, ще бъдат показани в изложба " Академия ", Катедра " Изкуствознание ".

Това са: " Въведение в теоретико-историческото проучване на пластическите изкуства " с създател проф. д. изк. Чавдар Попов; " Авторовият знак като самоидентификация във образните изкуства от античността до XX век " с създател проф. доктор Зарко Ждраков и " Изкуствознанието през днешния ден – положение и вероятности " – Сборник отчети от научна конференция, извършена в НХА в чест на научния и преподавателски принос на проф. д.изк. Чавдар Попов.

Във " Въведение в теоретико-историческото проучване на пластическите изкуства " въз основата на просторен историографски материал и на многочислени библиографски източници е изработен опит да бъде аргументирана и предпазена нуждата от проучването на пластическите изкуства в единството на доктрина и на история. В тази връзка като един от главните проблеми се обрисува нуждата от изясняване на предметната област на изкуствознанието. В хода на ревюто поредно е проследена историческата динамичност и изменящите се параметри както на нейните относителни граници, по този начин и на вътрешната й конструкция, състояща се от обособени типове, жанрове и форми. 

" Авторовият знак като самоидентификация във образните изкуства от античността до XX век " е дълготраен труд, в него се предлага нов способ за проучване на подписите, отвън обичайния просопографски, възприети като идентификационни знаци в персоналното идейно-художествено пространство. Творците алегорично участват в своите творби през всичките столетия и тази екзистенциалност слага в нова светлина редица художествени феномени от историята на изкуството. Изяснен е характерът на някои оспорвани авторски подписи в българската просвета – например в Алексанровската гробница, върху фиалите от Рогозенското и Панагюрското богатство. Новият способ ревизира схващането за анонимността през Средновековието и дава съображение за осмисляне на редица авторски белези в съответен етно-културен подтекст. Показателни в това отношение са: Мадарският конник, акростисите в " Именникът на българските ханове ", подписите на зографите в Боянската черква, " Св. Първоапостоли Петър и Павел " в Търново и посвещението в Сеславския манастир на зографът св. Пимен Софийски. Знаковото сключване се следи и в международното съвременно изкуство, което прави книгата настояща за актуалните създатели.

" Изкуствознанието през днешния ден – положение и вероятности " е алманах, който сплотява огромна част от отчетите, изнесени на научна конференция през 2018 година, отдадена на личността и професионалната активност на един от най-ерудираните и уважавани преподаватели в компетентност " Изкуствознание " – проф. д. изк. Чавдар Попов. Представените проучвания са разположени в разностранни области от историята и теорията на образните изкуства, с респективно друг проблематичен обсег.

Интервю с проф. Чавдар Попов можете да чуете в звуковия файл.