Българите, които ни прославят
Трети март е освен време за празнуване, само че и ден, в който обръщаме взор във вътрешността към себе си като народ и като общество. С този взор " във вътрешността " виждаме плеада наши общественици, спортисти, музиканти, изобретатели, учени и хора с дела, които трансформират и до през днешния ден живота ни. Такива хора са за образец. " Стандарт " избра да показа 10 от тези наши сънародници, които не просто популяризират България по света, само че и ни карат да се гордеем, че носим една кръв.
1. Виртуозът Васко Василев
-->
Вероятно няма българин, който не изпитва горделивост, когато стане въпрос за световноизвестния наш цигулар Васко Василев. Той става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон през 1994 година Свирил е на концерти в 40 страни. Преподавал е в Лондон и Валенсия. Излизал е на една сцена със световноизвестни реализатори като Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго. Свири с цигулка „ Амати “ на към 305 година, като в света има единствено 10 такива. През октомври 2016 година е почетен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ I степен от президента Росен Плевнелиев. При приемането на оценката Василев споделя: „ Аз имам доста други награди, само че за мен премията „ Кирил и Методий “ е най-хубавата, тъй като е българска “.
2. Математикът проф. Николай Витанов
Професор Николай Витанов може да ви е прочут от брифингите за пандемията през 2020 година, само че той е бележит математик и физик. Професор, лекар на математическите науки (ВАК), лекар на естествените на науки (университет Байройт, Бавария, Германия), лекар по физика (ВАК). Николай К. Витанов е почетен с Първа премия на Съюза на учените в България за най-хубави научни достижения през 2007 и 2017 година През 2021 година е определен за най-любим български академик в първото издание на поредицата „ Любимците на България “ на Българска национална телевизия. Той е и измежду 52-мата учени от Българска академия на науките, които са измежду най-хубавите в света, съгласно класацията на Станфордския университет.
3. Артистът Христо Явашев
Христо Явашев, прочут като Кристо, е американски ваятел, художник и авангардист от български генезис, популяризирал се дружно със брачната половинка си Жан-Клод дьо Гийебон с истинските пространствени художествени съоръжения, опаковащи с плат разнообразни предмети – от пишеща машина и телефон до цели здания, острови и даже крайбрежие. Негови работи са пакетирането на постройката на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени пердета в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. През годините в България доста се спекулира на тематика за какво Христо не приказва на български. На конференция в Ню Йорк, когато френски публицист задава въпрос на френски към Жан-Клод, Христо декларира: „ Аз съм българин, Жан-Клод е французойка, само че Ню Йорк е нашето място и ние сме взели решение да приказваме единствено на британски, което е необятно известно, и няма да отговаряме на родните си езици “. Друг публицист споделя, че когато го заговорил на български, Кристо го прекъснал с думите, че не е редно, защото Жан-Клод не схваща този език. Същевременно при работа с българи по планове той приказва на родния им език.
4. Изобретателят Асен Йорданов
Той е български откривател, инженер и летец. Йорданов е считан за създател на авиоинженерството в България и има принос в развиването на американската авиация. „ Йорданов залив “ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име. По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта като доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан „ Експрес “ („ Йорданов-1 “), който приключва през лятото на 1915 година През 50-те години на XX в. Йорданов работи в Съединени американски щати върху сигурността при колите и е един от основателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който дава и опция няколко души по едно и също време да беседват между тях.
5. Писателката Юлия Кръстева
Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – психоаналитик, езиковед, семиотик, мъдрец, както и видна феминистка. Работата й заема извънредно значимо място в постструктуралната мисъл и литературната рецензия. Тя е и известна писателка, като част от романите й имат за тематика България и Балканите. През декември 2004 година в норвежкия град Берн става първата носителка на новоучредената интернационална премия в памет на Лудвиг Холберг, норвежко-датски публицист, за принос в граничните области сред език, просвета и литература, както и към теорията на феминизма. Доктор хонорис идея е на Харвардския университет в Съединени американски щати.
6. Инженерът Петър Петров
Петър Петров е български инженер, приключил в Германия. Живее в чужбина след дипломирането си и взема присъединяване в разнообразни планове. Установява се в Хънтсвил, Алабама, в Съединени американски щати, взе участие в галактически и военни планове и става прочут като американски откривател. През 1963 година взима присъединяване в плана на нова ракета към Сатурн за програмата „ Аполо “ на НАСА, финансирана от „ Боинг “ и „ Нортроп “. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият цифров ръчен часовник, първата компютризирана система за премерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и информационни спътници, както и голям брой други апарати и авторски способи. Той е притежател на многочислени самопризнания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наречен в чест на Петър Петров.
7. Физикът Георги Наджаков
Георги Стефанов Наджаков е бележит български физик, надарен учител, деен публичен деятел, създател на първото българско изобретение – фотоелектретното положение на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дълготраен негов шеф. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките носи неговото име. Признато му е откритието на фотоелектретите, което съставлява изобретение № 1 на български академик. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 година ИНРА продава патента на Британското кралско патентно сдружение за 10 000 паунда. Има приноси към развиването на лазерните технологии, както и на технологията за произвеждане на чисти силициеви кристали.
8. Пилотът Райна Касабова
Райна Василева Каса̀бова е българска милосърдна сестра и първата жена в света, взела участие в военен полет. По време на Балканската война служи като доброволка-самарянка в Първа полева преносима болница край Одрин. На 30 октомври 1912 година лети като водач наблюдаващ със аероплан „ Воазен “ над Одрин с пълководец подпоручик Стефан Калинов и монтьор Илия Младенов, което я прави първата жена в света, взела участие в военен полет. Излитат от Мустафа паша, като полетът им продължава 43 минути. От самолета тя хвърля позиви с апел за прекъсване на кръвопролитията над позициите на съперника в Одрин. Почива в София на 25 май 1969 година
9. Изследователят проф. Димитър Чернев
Димитър Иванов Чернев е български академик (БАН), американски професор, откривател. През 50-те години на XX в. Пристига в Съединени американски щати и намира работа в телевизионната компания CBS. Работи в Стамфорд, Кънетикът, при бъдещия нобелов лауреат доктор Денис Габор в лаборатория за проучване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението. Заедно с англичанина доктор Нийл и германеца доктор Ешке основава магнетофонната компакт-касета, която им донася огромна известност. Изобретява катодната тръба (кинескопа), системата за запис и транспорт на оптичен облик с дължина на вълната 3/10 от микрона. Има над 60 патента, регистрирани в Съединени американски щати, Европа, Япония, Австралия. Вече на възраст, възвръща българското си поданство (2010). Сътрудничи с български учени, взе участие в български научни прояви и планове. Той е почетен заместник-председател на Института по приложна минерология към Българска академия на науките. Умира на 5 септември 2012 година в Бостън, Съединени американски щати.
10. Певицата Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя е джентълмен на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна персона на Италия и два пъти музикант на годината.
1. Виртуозът Васко Василев
-->
Вероятно няма българин, който не изпитва горделивост, когато стане въпрос за световноизвестния наш цигулар Васко Василев. Той става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон през 1994 година Свирил е на концерти в 40 страни. Преподавал е в Лондон и Валенсия. Излизал е на една сцена със световноизвестни реализатори като Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго. Свири с цигулка „ Амати “ на към 305 година, като в света има единствено 10 такива. През октомври 2016 година е почетен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ I степен от президента Росен Плевнелиев. При приемането на оценката Василев споделя: „ Аз имам доста други награди, само че за мен премията „ Кирил и Методий “ е най-хубавата, тъй като е българска “.
2. Математикът проф. Николай Витанов
Професор Николай Витанов може да ви е прочут от брифингите за пандемията през 2020 година, само че той е бележит математик и физик. Професор, лекар на математическите науки (ВАК), лекар на естествените на науки (университет Байройт, Бавария, Германия), лекар по физика (ВАК). Николай К. Витанов е почетен с Първа премия на Съюза на учените в България за най-хубави научни достижения през 2007 и 2017 година През 2021 година е определен за най-любим български академик в първото издание на поредицата „ Любимците на България “ на Българска национална телевизия. Той е и измежду 52-мата учени от Българска академия на науките, които са измежду най-хубавите в света, съгласно класацията на Станфордския университет.
3. Артистът Христо Явашев
Христо Явашев, прочут като Кристо, е американски ваятел, художник и авангардист от български генезис, популяризирал се дружно със брачната половинка си Жан-Клод дьо Гийебон с истинските пространствени художествени съоръжения, опаковащи с плат разнообразни предмети – от пишеща машина и телефон до цели здания, острови и даже крайбрежие. Негови работи са пакетирането на постройката на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени пердета в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. През годините в България доста се спекулира на тематика за какво Христо не приказва на български. На конференция в Ню Йорк, когато френски публицист задава въпрос на френски към Жан-Клод, Христо декларира: „ Аз съм българин, Жан-Клод е французойка, само че Ню Йорк е нашето място и ние сме взели решение да приказваме единствено на британски, което е необятно известно, и няма да отговаряме на родните си езици “. Друг публицист споделя, че когато го заговорил на български, Кристо го прекъснал с думите, че не е редно, защото Жан-Клод не схваща този език. Същевременно при работа с българи по планове той приказва на родния им език.
4. Изобретателят Асен Йорданов
Той е български откривател, инженер и летец. Йорданов е считан за създател на авиоинженерството в България и има принос в развиването на американската авиация. „ Йорданов залив “ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име. По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта като доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан „ Експрес “ („ Йорданов-1 “), който приключва през лятото на 1915 година През 50-те години на XX в. Йорданов работи в Съединени американски щати върху сигурността при колите и е един от основателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който дава и опция няколко души по едно и също време да беседват между тях.
5. Писателката Юлия Кръстева
Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – психоаналитик, езиковед, семиотик, мъдрец, както и видна феминистка. Работата й заема извънредно значимо място в постструктуралната мисъл и литературната рецензия. Тя е и известна писателка, като част от романите й имат за тематика България и Балканите. През декември 2004 година в норвежкия град Берн става първата носителка на новоучредената интернационална премия в памет на Лудвиг Холберг, норвежко-датски публицист, за принос в граничните области сред език, просвета и литература, както и към теорията на феминизма. Доктор хонорис идея е на Харвардския университет в Съединени американски щати.
6. Инженерът Петър Петров
Петър Петров е български инженер, приключил в Германия. Живее в чужбина след дипломирането си и взема присъединяване в разнообразни планове. Установява се в Хънтсвил, Алабама, в Съединени американски щати, взе участие в галактически и военни планове и става прочут като американски откривател. През 1963 година взима присъединяване в плана на нова ракета към Сатурн за програмата „ Аполо “ на НАСА, финансирана от „ Боинг “ и „ Нортроп “. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият цифров ръчен часовник, първата компютризирана система за премерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и информационни спътници, както и голям брой други апарати и авторски способи. Той е притежател на многочислени самопризнания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наречен в чест на Петър Петров.
7. Физикът Георги Наджаков
Георги Стефанов Наджаков е бележит български физик, надарен учител, деен публичен деятел, създател на първото българско изобретение – фотоелектретното положение на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дълготраен негов шеф. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките носи неговото име. Признато му е откритието на фотоелектретите, което съставлява изобретение № 1 на български академик. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 година ИНРА продава патента на Британското кралско патентно сдружение за 10 000 паунда. Има приноси към развиването на лазерните технологии, както и на технологията за произвеждане на чисти силициеви кристали.
8. Пилотът Райна Касабова
Райна Василева Каса̀бова е българска милосърдна сестра и първата жена в света, взела участие в военен полет. По време на Балканската война служи като доброволка-самарянка в Първа полева преносима болница край Одрин. На 30 октомври 1912 година лети като водач наблюдаващ със аероплан „ Воазен “ над Одрин с пълководец подпоручик Стефан Калинов и монтьор Илия Младенов, което я прави първата жена в света, взела участие в военен полет. Излитат от Мустафа паша, като полетът им продължава 43 минути. От самолета тя хвърля позиви с апел за прекъсване на кръвопролитията над позициите на съперника в Одрин. Почива в София на 25 май 1969 година
9. Изследователят проф. Димитър Чернев
Димитър Иванов Чернев е български академик (БАН), американски професор, откривател. През 50-те години на XX в. Пристига в Съединени американски щати и намира работа в телевизионната компания CBS. Работи в Стамфорд, Кънетикът, при бъдещия нобелов лауреат доктор Денис Габор в лаборатория за проучване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението. Заедно с англичанина доктор Нийл и германеца доктор Ешке основава магнетофонната компакт-касета, която им донася огромна известност. Изобретява катодната тръба (кинескопа), системата за запис и транспорт на оптичен облик с дължина на вълната 3/10 от микрона. Има над 60 патента, регистрирани в Съединени американски щати, Европа, Япония, Австралия. Вече на възраст, възвръща българското си поданство (2010). Сътрудничи с български учени, взе участие в български научни прояви и планове. Той е почетен заместник-председател на Института по приложна минерология към Българска академия на науките. Умира на 5 септември 2012 година в Бостън, Съединени американски щати.
10. Певицата Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя е джентълмен на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна персона на Италия и два пъти музикант на годината.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ