Трети март е най-големият празник на България – Освобождението на

Трети март е най-големият празник на България – Освобождението на страната ни от османско господство. Датата поставя начало на Третата българска страна през 1878 година след сключване на кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с което се поставя краят на Руско-турската война от 1877- 1878 година

Санстефанският кротичък контракт е подписан на 19 февруари /3 март по нов стил/ 1878 година в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), покрай Истанбул, сред Русия и нейните съдружници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Договорът е потписан от съветска страна от граф Николай Павливич Игнатиев, съветски военачалник, политик и посланик, и един от основателите на Санстефански мир.

От този ден се вършат първите стъпки към одобряването на България за суверенна страна. Тя има редица права - да желае признание и от други страни отвън подписалите Санстефанския кротичък договор;, да развива интернационалните търговски отношения; да подписва финансови и административно-правни контракти със единодушието и утвърждението на сюзерена Турция, както и да има лична армия и полиция.

Една от главните аргументи за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което провокира голям отзив в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, измежду които личат имената на Уилям Гладстон, Виктор Юго издигат глас в поддръжка на потиснатите българи.

Българският народ оказва по доста способи голяма помощ за крайната победа. Българското опълчение, основано от съветското командване, взе участие в най-важното и съдбоносно стълкновение – героичната отбрана на прохода Шипка в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша против този проход е била с основно значение в почналата османска контраатака за отменяне на съветската войска оттатък река Дунав и продобиване на войната. Но в тази борба руси и българи печелят историческа победа.

Санстефанска България, с дребни изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без региона на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). След извоюване на националната самостоятелност се основават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска.

Санстефенският кротичък контракт е предварителен – т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км.

Во договорът е ревизиран от Великите сили на Берлинския конгрес, открит на 13 юни 1878, в който вземат участие Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция взема решение да раздели България. Тогава Санстефанска България е разграничена на пет елементи: Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.