Треньорът на щангистите: Предстоят още дела заради глобата от световната федерация. Не варвям Тамаш Аян да ни мрази
Треньорът на националния ни тим по повдигане на тежести Иван Иванов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е едно от огромните имена на България в този спорт – олимпийски първенец от Барселона 1992, нееднократен международен и европейски отличник. Поставил е седем международни и един олимпийски връх. Оптимист е, че обичаният му спорт, донесъл толкоз наслада на страната ни през годините, ще преодолее рецесията.
- Здравей, Иване! Никога не съм вярвал, че когато приказваме за България и повдигане на тежести ще те попитам – имаме ли още веднъж народен тим? Толкова земетресения претърпяха родните щанги, в този момент какво е ситуацията?
- Щанги е имало и ще има. Системата постанова да бъдем в моментното състояние, което е и отражение на всичко, което се случва в България.
- Не предизвикаха ли доста от известните имена в родните щанги сами днешното нежелано състояние на този спорт? Имаше не малко братоубийствени кавги при започване на демокрацията…
- Не мисля, че единствено в щангите е имало такива кавги. Просто хората бяха привикнали непрекъснато да сме най-хубавите. В един миг стартира да се обръща внимание на нас, само че вярвайте ми тази обстановка е в целия спорт. Просто при нас малко повече се шуми. Братоубийствени войни има освен в спорта, само че и в политиката, и къде ли още не.
- От тези тежки раздори не олекнаха ли тежката атлетика и нейните герои?
- Не единствено политиците водят политика. И в спорта има политика и очевидно там ни е мястото. Не е обикновено една дребна България от 10 категории да има седем международни първенци. Вече няма кой да го допусне. Преди се е допускало по напълно други аргументи.
- Тъжно тази година си отиде папата на щангите Иван Абаджиев – възхваляван от едни, обругаван от други. Какво е твоето мнение?
- Абаджиев е доста спорна персона като цяло, само че в последна сметка той вкара тази методика на работа освен в щангите, само че и в доста други спортове. Няма по какъв начин да не търпи рецензия въз основата на това, че преди време се е упражнявало по един метод, а той направи гражданска война. Всяка гражданска война си има съперници.
- Кои не одобриха тази гражданска война?
- Най-вероятно по-мързеливите.
- В края на предишния век говорехме още за българска школа, само че в последно време нея я няма, а 75% от медалистите са на азиатци. Защо стана по този начин?
- Това важи за целия спорт, освен за щангите. Защо стана по този начин ли? Когато ние ги учихме на щанги през 80-те години, те бяха на дъното. Възприеха наученото и го ползват, до момента в който ние в настоящия миг не можем да използван тази методика. Отделно сега няма целогодишна подготовка. Министър Кралев се пробва да прави нещо в добра тенденция, само че тогава лагерите бяха 11-12 месеца – с възобновяване и безусловно всичко, с цялостен щаб. Когато имаш вярна методика, нещата се реализират. Но когато това нещо е разрушено, почваш да се спасяваш поединично с някои състезатели и фактически е доста мъчно.
- Защо се отказахме от тази методика?
- Самата народна власт наложи да се откажем. Като нямаш средства, не можеш да приложиш тази методика.
- Наим Сюлейманоглу изживява тежки моменти, чака чернодробна трансплантация в болница. Ти в какви връзки си с най-великия щангист в историята?
- В доста положителни връзки съм. Последно се видяхме на погребението на Абаджиев. В края на 2011-а знаехме, че има проблеми. Тогава също беше изпаднал в тежко състояние. Претърпя няколко раздели с дами и не можа да ги понесе, не може да вижда децата и се отдаде малко на…
- Да, не е загадка, че има алкохолна взаимозависимост.
- Човешките органи са до едно време. Не може да ги изтезаваш непрекъснато.
- Политиката наподобява не повлия на вашите връзки, въпреки всичко в остарелия строй и в остарелия народен тим той беше дезертьор за държавата…
- Да, в тима не настъпи никаква смяна. По надпревари сме се крили, с цел да не си навредим един на различен. Като цяло нямаме никакви спорове. Даже с Халил Мутлу бяхме огромни противници, само че си поддържаме положителни връзки. Той е най-големият щангист за всички времена. Въпреки че се е състезавал за Турция, израсна в България.
- Да се върнем обратно в твоята кариера – на 21 години ликува като олимпийски първенец с три международни трофеи във визитката, само че на 22 шокира света, като съобщи, че слизаш от подиума. Какво се случи след международното в Мелбърн през 1993-а?
- Когато станах олимпийски първенец през 1992 година нямах и 21 години. А какво се случи през 1993 година ли? Взеха ме на лагер в края на 1986-а или началото на 1987 година и до 1993 година аз нямах пропуснато съревнование. Непрекъснато европейски и международни шампионати и в един миг пристигнаха ужасно доста. Бях изтощен, а имах безусловно всичко, което може да се има. Взех си отмора и през 1995 година участвах на европейското.
- Как реагираха от щаба на националния тим, когато сподели, че си до тук?
- На никой не му стана хубаво. Вече имах наследник и трябваше да обърна внимание на фамилията. Не може единствено да заставам в София и да се занимавам с щанги. След къса отмора се върнах и в Турция приключих втори.
- Върна се, само че не с тази мощ, с която мачкаше конкуренцията. Стана шести на олимпиадата в Атина, след това взе сребро в Сидни, а тогава се завъртя втората серия на сериала „ групови санкции “ в българския тим.
- Да, бях на приливи и отливи. През 1998 година станах европейски първенец, все пак. Взимах медали и от международни шампионати. Накрая в действителност беше много мъчно да вардя категория и режим. Да си 15-16 години в националния тим в действителност е мъчно.
- Мнозина твои връстници избраха да подвигат за непознати страни – Николай Пешалов, Стефан Ботев, Севдалин Маринов… Ти също имаше оферти, за какво не отпътува?
- За да стана боец. В тези времена нямаше да бъде доста добре за фамилията ми. Може би това е една от аргументите, само че аз съм си и родолюбец, все пак.
- Отвори патриотичната тематика - по какъв начин се стигна до там, че да не станеш почетен жител на Шумен? Каква спекулация стана тогава?
- Гадая за какво се получи по този начин, само че няма излязла нескрито съответна причина. По-добре е да попитате общинските съветници – може би те ще се стимулират. Може би трябваше да стана още веднъж олимпийски първенец. Нека кажат – може да опитвам да се върна в залата.
- Дари златен орден и купа от своята богата сбирка от оценки за търг за възобновяване на огромната базилика в Плиска. Често ли правиш сходни благотворителни жестове?
- Предметите се разиграха на търг и сумите постъпиха за базиликата. Аз върша доста дарове на мои персонални другари, тъй като съм се нарадвал на това, което съм спечелил. Нека други да се радват! Имам прекомерно доста неща и понякога правя подарък купи, медали или нещо, обвързвано с обещано съревнование, възпоменателни монети.
- А къде държиш тези куп награди? Отделен ъгъл имаш ли у вас?
- На разнообразни места. Имам и у дома, и в къщата на родителите ми, и в залата. Все още получавам награди, само че към този момент като треньор.
- Как си обясняваш тази цикличност на гръмване на кавги в българските щанги, по-късно в международните щанги? Защо този спорт не опазва репутацията си?
- За международните щанги не мога да приказвам с конкретика, тъй като не знам по какъв начин се случват нещата. За случилото се при нас единствено ние сме си отговорни. Не диря оправдания, че по времето, когато аз управлявам тима, се случиха някои неща. Ако продължаваме по този начин, ние сами ще се унищожим. Явно има хора, които желаят този спорт да го няма. Доказа се, че в напитката е поставено нещо. Всички, които бяха заинтригувани от случая, си поръчаха тази хранителна добавка от Кьолн и откриха посредством свои самостоятелни лаборатории, че там фактически има замърсяване. Не се оправдаваме, ние би трябвало да си ревизираме всяко едно нещо, само че нямаме тази опция. Трябва в министерството да има едно място, от което да се взимат тези добавки. Да бъдат изследвани, с цел да нямаме такива случаи.
- Допингът не е ли въпрос на подкрепи към богатите? В други циклични спортове по трима души усъвършенстват международния връх, само че не гърми допинг…
- Това е в областта на догадките, нямаме доказателства. Макар да сме вътре в нещата, ще обвиним някой без доказателство и не е редно.
- „ Болните “ елитни спортисти – до неотдавна знаехме единствено за „ астматиците “ в биатлона, само че неотдавна разбрахме за десетки мегазвезди, най-много американци, с публично разрешение за лекарства. Какво е обяснението?
- Ще отговоря с въпрос – за какво няма българи?
- България два пъти завоюва дело против интернационалната федерация след последния допинг случай. Това е казус в историята на международните щанги, само че по този начин и няма развръзка – интернационалната федерация си желае парите…
- Сега ги понижиха парите. Пак предстоят някакви каузи. Няма по какъв начин нещата да се случат по друг метод. Това е въпрос по-скоро към президента на федерацията Неделчо Колев.
- Ако се стигне до извънредно решение и санкцията бъде доказана, значи ли това край за българските щанги?
- Категорично не. Няма да бъде край. Винаги сме излизали от състояние и отново ще го създадем.
- Работите и по вид „ Б “.
- Няма по какъв начин да не се работи и по вид „ Б “. Ако не се работи по него, ще бъде край.
- Това не е ли едно непрестанно напрежение за теб като треньор и за момчетата като състезатели? Как се работи в такава атмосфера?
- Да, по този начин е. Прибрах се от Косово. Пристигнали са да взимат допинг проби, обикалят из България. Когато знаеш, че не си отговорен, няма никакво напрежение. Става въпрос за едни 15-20 минути, в които ти взимат проба – нищо повече.
- Само нас ли ни тормозят с непрекъснати инспекции?
- Не мога да кажа. Носят се клюки, че сме единствено избрани страни. Има аргумент, тъй като имаме най-вече позитивни проби и би трябвало най-вече да сме проверявани. В България се готвят и състезатели от други страни, даже от „ бели “ страни “ и тях също ги търсят. Не имам вяра, че е единствено към нас.
- Не е загадка, че в последните години повдигането на тежести у нас работи с минимални средства. Как се отразява това на центрове, на националния тим? Има ли хора, които ви оказват помощ?
- Много дълга тематика. Естествено има хора, които оказват помощ. Клубовете работят мъчно. Започнаха да се концентрират в по-малка численост, само че и по-сериозна работа. А в случай че нямаш избран брой състезатели, не можеш да получаваш дотации. Един обаян кръг. Министър Кралев желае, а и се вижда, че се прави нещо в тази тенденция.
- Президентът на МОК Томас Бах преди месец „ подвигна жълт картон “ на повдигането на тежести, тъй като следващи тимове излязоха на сцената на допинга. Заплашва с изваждане от олимпийското придвижване. Как гледаш на тази обстановка?
- Не имам вяра да се стигне до такава степен. Медиите в България натъртват на щангите, тъй като сме настояща тематика в спорта, само че има много други спортове с хванати с допинг състезатели от 2008-а и 2012-а. Не сме единствено в щангите. Но в България като се каже щанги и незабавно се свързва с допинг. Трябва да разбираем какво е допинга.
- Да, за едни допингът е свръх възобновяване, нали?
- Допинг е, когато слагаш капки за нос при простуда. Никога не е обяснявано на естествените хора какво е допинг. Мислят, че взимаш едно хапче и почваш да правиш чудеса – да бягаш по-бързо, да вдигаш повече, а това не е по този начин. Когато си болен, не можеш да участваш на надпревари. Има миг, когато можеш да пиеш тези неща, описваш ги на допинг контрола и нямаш проблеми. Не всички, несъмнено.
- Каква е ролята на Тамаш Аян в българските щанги? Говори се, че той не ни обича още от Сеул, тъй като като общоприет секретар са го пратили в българския лагер да каже, че в случай че вземем повече от два златни медала, ще изгърмим отвред, каквото и да се случва.
- От вас го слушам. Не имам вяра Тамаш Аян да не ни обича. Не знам за какво и кой го пуска. Президентът на федерацията е бил на диалог с него и въобще не е ставало дума дали се обичаме или не, а да се работи по разпоредбите. Когато се работи по разпоредбите, той е с доста необятно сърце към нас.
- Според теб добър президент ли е на интернационалната федерация?
- Според мен го подведоха да прави тези проби, с цел да излязат щангите „ изцапани “.
- Смяташ ли, че международните щанги се нуждаят от „ свежа кръв “ в управителните органи и дали това ще направи по-атрактивен и по-добре заплатен този спорт?
- Да, несъмнено, само че би трябвало да се приготвят фрагменти, които да управляват. Знам за няколко хрумвания, с които да стане по-атрактивен спортът. И битката мина по този път със заплашване от изваждане и т. н. Направиха промени и нещата се подредиха. Де факто би трябвало да се създадат някакви промени, с цел да можем да оцелеем.
- В битката не съблюдаваха условията на МОК и си правеха самосиндикални организации, а в този момент към този момент всичко е под образец. Ясна е малкия екран, която би трябвало да излъчва, компанията за маркетинг и реклама, с която да се работи и в този момент ги дават за образец.
- Да, в олимпийското семейство са и нямат никакви проблеми. Най-вероятно това ще се случи и при нас. Може би би трябвало да се нанесе този удар върху допинга, с цел да може всички да почнат да съблюдават правила.
- Много конфузни обстановки се подредиха – с пробите и повторните проби от Пекин 2008 и Лондон 2012. Вече знае ли се класирането на тези олимпиади?
- По принцип се знае. В уеб страницата на интернационалната федерация е поставено настоящото класиране, само че всичко е до такава степен. Няма никакво друго публично мнение – решение на Управителен съвет или решение на МОК, а би трябвало да има такова, тъй като това е съревнование под шапката на МОК. Дотук нищо.
- В тази връзка вярваш ли, че Милка Манева скоро ще получи сребърен орден от олимпийските игри в Лондон през 2012 година?
- Може би това е от компетенцията на Българския олимпийски комитет. Там би трябвало да знаят повече.
- Като погледнеш обратно към кариерата си съжаляваш ли за нещо и по кое време си се чувствал най-щастлив?
- Най-щастлив съм се чувствал, когато съм бил играч. Ако някой си мисли, че като треньор единствено си седиш на едно бюро и командваш, просто да си го избие от акъла. Работи се от понеделник до неделя в това число от заран до вечер с проблемите на всеки един играч от тима.
- И битовизми, за които преди не можеше даже и да помислят огромните щабове.
- Да, битовизмите от време на време изместват и част от самата подготовка.
- Загубихме младежи – Милен Добрев, Величко Чолаков, в този момент Наим е в тежко състояние и нека се оправи. Хората се питат дали огромните натоварвания не са им повлияли негативно?
- Не е по този начин, скоро починаха и от други спортове. Не е хубаво да се приказва по този начин, само че в случай че отидем на гробищата, ще забележим, че несъмнено и през днешния ден има умряли младежи. Това е живот, просто по този начин са се стекли събитията. За Милен не мога да кажа, не бяхме близки. С Величко бяхме много близки.
- През лятото бяхте на лагер на „ Спорт Палас “…
- Да, бяхме на лагер няколко дни по-рано. Трябваше в неделя да ми докара един негов играч. Разбрахме се да пристигна в понеделник, тъй като щеше да влиза в „ Токуда “ и очевидно закъсня с ден. Това е животът.
- Десетина години към този момент си треньор – кое е най-трудното?
- Не знам от кое място да почна, доста работи са сложни. Може би отговорността - нося тежкия кръст, че този тим би трябвало да се показва добре. А на европейската сцена при дребните и при по-големите ние фактически стоим добре. Да се надяваме, че следващата година ще бъде по този начин към този момент и при мъжете, и при дамите.
- Виждал съм по какъв начин съперниците ви гледат като богове, а внезапно станахме простосмъртни в щангите, дори низвергнати. Как се привиква с това нещо?
- Почнахме да съблюдаваме разпоредбите и се стигна до такава степен.
- В края на годината следва международно състезание в Анахайм (САЩ). Как върви възобновяване на огромната ни вяра Иван Марков и какво да чакаме от шампионата като класиране?
- Иван Марков 100 % няма да взе участие. Той претърпя интервенция на коляното преди два месеца. На лагер е при нас в София, тъй като би трябвало да поддържа някаква форма. Готвим се, само че на този стадий приоритет е европейското състезание до 23 години след две седмици. След това ще наблегнем на другите състезатели, които се готвят за международно.
- Кога ще има шанс Иван Марков? Защо все му се случва нещо? Няма ли в миналото ориста да го награди?
- Надявам се.
- За край – нещо за персоналния ти живот. Имаш ли занимание? Футболът или някой различен спорт вълнува ли те? Спортуват ли децата ти?
- Имам наследник, който играеше тенис на корт, само че претърпя интервенция на китката и не продължи. Развлечение в този миг нямам. Когато не бях треньор, имах много повече свободно време, а в този момент нямам. Семейството? Надявам се до 2020 година да почна да им обръщам внимание.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Здравей, Иване! Никога не съм вярвал, че когато приказваме за България и повдигане на тежести ще те попитам – имаме ли още веднъж народен тим? Толкова земетресения претърпяха родните щанги, в този момент какво е ситуацията?
- Щанги е имало и ще има. Системата постанова да бъдем в моментното състояние, което е и отражение на всичко, което се случва в България.
- Не предизвикаха ли доста от известните имена в родните щанги сами днешното нежелано състояние на този спорт? Имаше не малко братоубийствени кавги при започване на демокрацията…
- Не мисля, че единствено в щангите е имало такива кавги. Просто хората бяха привикнали непрекъснато да сме най-хубавите. В един миг стартира да се обръща внимание на нас, само че вярвайте ми тази обстановка е в целия спорт. Просто при нас малко повече се шуми. Братоубийствени войни има освен в спорта, само че и в политиката, и къде ли още не.
- От тези тежки раздори не олекнаха ли тежката атлетика и нейните герои?
- Не единствено политиците водят политика. И в спорта има политика и очевидно там ни е мястото. Не е обикновено една дребна България от 10 категории да има седем международни първенци. Вече няма кой да го допусне. Преди се е допускало по напълно други аргументи.
- Тъжно тази година си отиде папата на щангите Иван Абаджиев – възхваляван от едни, обругаван от други. Какво е твоето мнение?
- Абаджиев е доста спорна персона като цяло, само че в последна сметка той вкара тази методика на работа освен в щангите, само че и в доста други спортове. Няма по какъв начин да не търпи рецензия въз основата на това, че преди време се е упражнявало по един метод, а той направи гражданска война. Всяка гражданска война си има съперници.
- Кои не одобриха тази гражданска война?
- Най-вероятно по-мързеливите.
- В края на предишния век говорехме още за българска школа, само че в последно време нея я няма, а 75% от медалистите са на азиатци. Защо стана по този начин?
- Това важи за целия спорт, освен за щангите. Защо стана по този начин ли? Когато ние ги учихме на щанги през 80-те години, те бяха на дъното. Възприеха наученото и го ползват, до момента в който ние в настоящия миг не можем да използван тази методика. Отделно сега няма целогодишна подготовка. Министър Кралев се пробва да прави нещо в добра тенденция, само че тогава лагерите бяха 11-12 месеца – с възобновяване и безусловно всичко, с цялостен щаб. Когато имаш вярна методика, нещата се реализират. Но когато това нещо е разрушено, почваш да се спасяваш поединично с някои състезатели и фактически е доста мъчно.
- Защо се отказахме от тази методика?
- Самата народна власт наложи да се откажем. Като нямаш средства, не можеш да приложиш тази методика.
- Наим Сюлейманоглу изживява тежки моменти, чака чернодробна трансплантация в болница. Ти в какви връзки си с най-великия щангист в историята?
- В доста положителни връзки съм. Последно се видяхме на погребението на Абаджиев. В края на 2011-а знаехме, че има проблеми. Тогава също беше изпаднал в тежко състояние. Претърпя няколко раздели с дами и не можа да ги понесе, не може да вижда децата и се отдаде малко на…
- Да, не е загадка, че има алкохолна взаимозависимост.
- Човешките органи са до едно време. Не може да ги изтезаваш непрекъснато.
- Политиката наподобява не повлия на вашите връзки, въпреки всичко в остарелия строй и в остарелия народен тим той беше дезертьор за държавата…
- Да, в тима не настъпи никаква смяна. По надпревари сме се крили, с цел да не си навредим един на различен. Като цяло нямаме никакви спорове. Даже с Халил Мутлу бяхме огромни противници, само че си поддържаме положителни връзки. Той е най-големият щангист за всички времена. Въпреки че се е състезавал за Турция, израсна в България.
- Да се върнем обратно в твоята кариера – на 21 години ликува като олимпийски първенец с три международни трофеи във визитката, само че на 22 шокира света, като съобщи, че слизаш от подиума. Какво се случи след международното в Мелбърн през 1993-а?
- Когато станах олимпийски първенец през 1992 година нямах и 21 години. А какво се случи през 1993 година ли? Взеха ме на лагер в края на 1986-а или началото на 1987 година и до 1993 година аз нямах пропуснато съревнование. Непрекъснато европейски и международни шампионати и в един миг пристигнаха ужасно доста. Бях изтощен, а имах безусловно всичко, което може да се има. Взех си отмора и през 1995 година участвах на европейското.
- Как реагираха от щаба на националния тим, когато сподели, че си до тук?
- На никой не му стана хубаво. Вече имах наследник и трябваше да обърна внимание на фамилията. Не може единствено да заставам в София и да се занимавам с щанги. След къса отмора се върнах и в Турция приключих втори.
- Върна се, само че не с тази мощ, с която мачкаше конкуренцията. Стана шести на олимпиадата в Атина, след това взе сребро в Сидни, а тогава се завъртя втората серия на сериала „ групови санкции “ в българския тим.
- Да, бях на приливи и отливи. През 1998 година станах европейски първенец, все пак. Взимах медали и от международни шампионати. Накрая в действителност беше много мъчно да вардя категория и режим. Да си 15-16 години в националния тим в действителност е мъчно.
- Мнозина твои връстници избраха да подвигат за непознати страни – Николай Пешалов, Стефан Ботев, Севдалин Маринов… Ти също имаше оферти, за какво не отпътува?
- За да стана боец. В тези времена нямаше да бъде доста добре за фамилията ми. Може би това е една от аргументите, само че аз съм си и родолюбец, все пак.
- Отвори патриотичната тематика - по какъв начин се стигна до там, че да не станеш почетен жител на Шумен? Каква спекулация стана тогава?
- Гадая за какво се получи по този начин, само че няма излязла нескрито съответна причина. По-добре е да попитате общинските съветници – може би те ще се стимулират. Може би трябваше да стана още веднъж олимпийски първенец. Нека кажат – може да опитвам да се върна в залата.
- Дари златен орден и купа от своята богата сбирка от оценки за търг за възобновяване на огромната базилика в Плиска. Често ли правиш сходни благотворителни жестове?
- Предметите се разиграха на търг и сумите постъпиха за базиликата. Аз върша доста дарове на мои персонални другари, тъй като съм се нарадвал на това, което съм спечелил. Нека други да се радват! Имам прекомерно доста неща и понякога правя подарък купи, медали или нещо, обвързвано с обещано съревнование, възпоменателни монети.
- А къде държиш тези куп награди? Отделен ъгъл имаш ли у вас?
- На разнообразни места. Имам и у дома, и в къщата на родителите ми, и в залата. Все още получавам награди, само че към този момент като треньор.
- Как си обясняваш тази цикличност на гръмване на кавги в българските щанги, по-късно в международните щанги? Защо този спорт не опазва репутацията си?
- За международните щанги не мога да приказвам с конкретика, тъй като не знам по какъв начин се случват нещата. За случилото се при нас единствено ние сме си отговорни. Не диря оправдания, че по времето, когато аз управлявам тима, се случиха някои неща. Ако продължаваме по този начин, ние сами ще се унищожим. Явно има хора, които желаят този спорт да го няма. Доказа се, че в напитката е поставено нещо. Всички, които бяха заинтригувани от случая, си поръчаха тази хранителна добавка от Кьолн и откриха посредством свои самостоятелни лаборатории, че там фактически има замърсяване. Не се оправдаваме, ние би трябвало да си ревизираме всяко едно нещо, само че нямаме тази опция. Трябва в министерството да има едно място, от което да се взимат тези добавки. Да бъдат изследвани, с цел да нямаме такива случаи.
- Допингът не е ли въпрос на подкрепи към богатите? В други циклични спортове по трима души усъвършенстват международния връх, само че не гърми допинг…
- Това е в областта на догадките, нямаме доказателства. Макар да сме вътре в нещата, ще обвиним някой без доказателство и не е редно.
- „ Болните “ елитни спортисти – до неотдавна знаехме единствено за „ астматиците “ в биатлона, само че неотдавна разбрахме за десетки мегазвезди, най-много американци, с публично разрешение за лекарства. Какво е обяснението?
- Ще отговоря с въпрос – за какво няма българи?
- България два пъти завоюва дело против интернационалната федерация след последния допинг случай. Това е казус в историята на международните щанги, само че по този начин и няма развръзка – интернационалната федерация си желае парите…
- Сега ги понижиха парите. Пак предстоят някакви каузи. Няма по какъв начин нещата да се случат по друг метод. Това е въпрос по-скоро към президента на федерацията Неделчо Колев.
- Ако се стигне до извънредно решение и санкцията бъде доказана, значи ли това край за българските щанги?
- Категорично не. Няма да бъде край. Винаги сме излизали от състояние и отново ще го създадем.
- Работите и по вид „ Б “.
- Няма по какъв начин да не се работи и по вид „ Б “. Ако не се работи по него, ще бъде край.
- Това не е ли едно непрестанно напрежение за теб като треньор и за момчетата като състезатели? Как се работи в такава атмосфера?
- Да, по този начин е. Прибрах се от Косово. Пристигнали са да взимат допинг проби, обикалят из България. Когато знаеш, че не си отговорен, няма никакво напрежение. Става въпрос за едни 15-20 минути, в които ти взимат проба – нищо повече.
- Само нас ли ни тормозят с непрекъснати инспекции?
- Не мога да кажа. Носят се клюки, че сме единствено избрани страни. Има аргумент, тъй като имаме най-вече позитивни проби и би трябвало най-вече да сме проверявани. В България се готвят и състезатели от други страни, даже от „ бели “ страни “ и тях също ги търсят. Не имам вяра, че е единствено към нас.
- Не е загадка, че в последните години повдигането на тежести у нас работи с минимални средства. Как се отразява това на центрове, на националния тим? Има ли хора, които ви оказват помощ?
- Много дълга тематика. Естествено има хора, които оказват помощ. Клубовете работят мъчно. Започнаха да се концентрират в по-малка численост, само че и по-сериозна работа. А в случай че нямаш избран брой състезатели, не можеш да получаваш дотации. Един обаян кръг. Министър Кралев желае, а и се вижда, че се прави нещо в тази тенденция.
- Президентът на МОК Томас Бах преди месец „ подвигна жълт картон “ на повдигането на тежести, тъй като следващи тимове излязоха на сцената на допинга. Заплашва с изваждане от олимпийското придвижване. Как гледаш на тази обстановка?
- Не имам вяра да се стигне до такава степен. Медиите в България натъртват на щангите, тъй като сме настояща тематика в спорта, само че има много други спортове с хванати с допинг състезатели от 2008-а и 2012-а. Не сме единствено в щангите. Но в България като се каже щанги и незабавно се свързва с допинг. Трябва да разбираем какво е допинга.
- Да, за едни допингът е свръх възобновяване, нали?
- Допинг е, когато слагаш капки за нос при простуда. Никога не е обяснявано на естествените хора какво е допинг. Мислят, че взимаш едно хапче и почваш да правиш чудеса – да бягаш по-бързо, да вдигаш повече, а това не е по този начин. Когато си болен, не можеш да участваш на надпревари. Има миг, когато можеш да пиеш тези неща, описваш ги на допинг контрола и нямаш проблеми. Не всички, несъмнено.
- Каква е ролята на Тамаш Аян в българските щанги? Говори се, че той не ни обича още от Сеул, тъй като като общоприет секретар са го пратили в българския лагер да каже, че в случай че вземем повече от два златни медала, ще изгърмим отвред, каквото и да се случва.
- От вас го слушам. Не имам вяра Тамаш Аян да не ни обича. Не знам за какво и кой го пуска. Президентът на федерацията е бил на диалог с него и въобще не е ставало дума дали се обичаме или не, а да се работи по разпоредбите. Когато се работи по разпоредбите, той е с доста необятно сърце към нас.
- Според теб добър президент ли е на интернационалната федерация?
- Според мен го подведоха да прави тези проби, с цел да излязат щангите „ изцапани “.
- Смяташ ли, че международните щанги се нуждаят от „ свежа кръв “ в управителните органи и дали това ще направи по-атрактивен и по-добре заплатен този спорт?
- Да, несъмнено, само че би трябвало да се приготвят фрагменти, които да управляват. Знам за няколко хрумвания, с които да стане по-атрактивен спортът. И битката мина по този път със заплашване от изваждане и т. н. Направиха промени и нещата се подредиха. Де факто би трябвало да се създадат някакви промени, с цел да можем да оцелеем.
- В битката не съблюдаваха условията на МОК и си правеха самосиндикални организации, а в този момент към този момент всичко е под образец. Ясна е малкия екран, която би трябвало да излъчва, компанията за маркетинг и реклама, с която да се работи и в този момент ги дават за образец.
- Да, в олимпийското семейство са и нямат никакви проблеми. Най-вероятно това ще се случи и при нас. Може би би трябвало да се нанесе този удар върху допинга, с цел да може всички да почнат да съблюдават правила.
- Много конфузни обстановки се подредиха – с пробите и повторните проби от Пекин 2008 и Лондон 2012. Вече знае ли се класирането на тези олимпиади?
- По принцип се знае. В уеб страницата на интернационалната федерация е поставено настоящото класиране, само че всичко е до такава степен. Няма никакво друго публично мнение – решение на Управителен съвет или решение на МОК, а би трябвало да има такова, тъй като това е съревнование под шапката на МОК. Дотук нищо.
- В тази връзка вярваш ли, че Милка Манева скоро ще получи сребърен орден от олимпийските игри в Лондон през 2012 година?
- Може би това е от компетенцията на Българския олимпийски комитет. Там би трябвало да знаят повече.
- Като погледнеш обратно към кариерата си съжаляваш ли за нещо и по кое време си се чувствал най-щастлив?
- Най-щастлив съм се чувствал, когато съм бил играч. Ако някой си мисли, че като треньор единствено си седиш на едно бюро и командваш, просто да си го избие от акъла. Работи се от понеделник до неделя в това число от заран до вечер с проблемите на всеки един играч от тима.
- И битовизми, за които преди не можеше даже и да помислят огромните щабове.
- Да, битовизмите от време на време изместват и част от самата подготовка.
- Загубихме младежи – Милен Добрев, Величко Чолаков, в този момент Наим е в тежко състояние и нека се оправи. Хората се питат дали огромните натоварвания не са им повлияли негативно?
- Не е по този начин, скоро починаха и от други спортове. Не е хубаво да се приказва по този начин, само че в случай че отидем на гробищата, ще забележим, че несъмнено и през днешния ден има умряли младежи. Това е живот, просто по този начин са се стекли събитията. За Милен не мога да кажа, не бяхме близки. С Величко бяхме много близки.
- През лятото бяхте на лагер на „ Спорт Палас “…
- Да, бяхме на лагер няколко дни по-рано. Трябваше в неделя да ми докара един негов играч. Разбрахме се да пристигна в понеделник, тъй като щеше да влиза в „ Токуда “ и очевидно закъсня с ден. Това е животът.
- Десетина години към този момент си треньор – кое е най-трудното?
- Не знам от кое място да почна, доста работи са сложни. Може би отговорността - нося тежкия кръст, че този тим би трябвало да се показва добре. А на европейската сцена при дребните и при по-големите ние фактически стоим добре. Да се надяваме, че следващата година ще бъде по този начин към този момент и при мъжете, и при дамите.
- Виждал съм по какъв начин съперниците ви гледат като богове, а внезапно станахме простосмъртни в щангите, дори низвергнати. Как се привиква с това нещо?
- Почнахме да съблюдаваме разпоредбите и се стигна до такава степен.
- В края на годината следва международно състезание в Анахайм (САЩ). Как върви възобновяване на огромната ни вяра Иван Марков и какво да чакаме от шампионата като класиране?
- Иван Марков 100 % няма да взе участие. Той претърпя интервенция на коляното преди два месеца. На лагер е при нас в София, тъй като би трябвало да поддържа някаква форма. Готвим се, само че на този стадий приоритет е европейското състезание до 23 години след две седмици. След това ще наблегнем на другите състезатели, които се готвят за международно.
- Кога ще има шанс Иван Марков? Защо все му се случва нещо? Няма ли в миналото ориста да го награди?
- Надявам се.
- За край – нещо за персоналния ти живот. Имаш ли занимание? Футболът или някой различен спорт вълнува ли те? Спортуват ли децата ти?
- Имам наследник, който играеше тенис на корт, само че претърпя интервенция на китката и не продължи. Развлечение в този миг нямам. Когато не бях треньор, имах много повече свободно време, а в този момент нямам. Семейството? Надявам се до 2020 година да почна да им обръщам внимание.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ