Стресът не прави разлика между вълк и началник
Трайно високите равнища на кортизол и адреналин водят до артериална хипертония Любов, спорт и ново занимание са идеалните медикаменти
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
През последните няколко години много ни се насъбра и както наподобява, към момента не му се вижда краят. Не че преди този момент не сме се оплаквали от прекалено много стрес. Просто не сме си представяли какво още може да се случи. Напоследък равнищата на стрес са доста по-високи от това, на което сме привикнали, и към този момент ни е мъчно да си спомним, че това в своята същина е естествена и в умерени дози потребна физиологична реакция.
Какво съставлява стресът? Това е реакция на организма по отношение на дразнител, от който би трябвало или да избягаме, или с който би трябвало да се преборим. В природата е по този начин. Когато те подгони вълкът в гората, или гледаш да му избягаш, или да го надвиеш. Иначе ще те изяде.
За положително или за неприятно, нашите ежедневни житейски обстановки нормално са тежко надградени върху другояче простичките правила на природата. Скандалът с началника нормално не се трансформира в пердах, а това, че някой е предредил някого на опашката в магазина, най-често не води до нищо повече от ядосан ропот. Никой не трябва
Човешкият организъм обаче не прави разлика. Това, което се случва в тялото, е на процедура същото като в образеца с вълка. Отделят се стресови хормони - адреналин, норадреналин и кортизол, под деяние на които би трябвало да се подготвим за идната борба или бягство. Мускулите се напрягат, към тях се пренасочва повече кръв. Появява се чувство за прилив на сила. Разтреперваме се от гняв. Стомахът се свива. Изпотяваме се. Покачва се артериалното налягане. Сърцето се разтуптява. Кортизолът приготвя тялото да посрещне предстоящите пострадвания от идната борба... Но тя не се състоява. Вместо това отминаваме нататък, без даже да се затичаме. Можем да треснем някоя врата или да покрещим на някого, само че то не е това, за което тялото се е готвило. Още по-зле е, когато през идващите часове, а от време на време даже и дни предъвкваме случилото се, ядосвайки се всякога по този начин, като че ли то още веднъж ни се случва. Или пък всеки ден непрестанно нещо ново ни ядосва. Или пък живеем в непрекъснат боязън от неразбираемото и несигурно бъдеще.
Ето това съставлява хроничният стрес. Трайно високите равнища на кортизол и адреналин водят до артериална хипертония, повишават холестерола, нарушавайки салдото сред обособените му фракции, и покачват равнищата на кръвната захар. Това са
А тя води до инфаркти, инсулти и куп други здравословни проблеми.
Освен върху съдовете, стресовите хормони въздействат непосредствено върху работата на сърцето, повишавайки риска от развиване на аритмии. И най-накрая, повреждат стомаха и въобще, целия гастроинтестинален тракт, където връзката сред схващане и тяло поначало е изключително мощна.
Надявам се, че откакто прочетохте горните редове, няма да се сбиете с началника си, даже той в действителност да си го заслужава. За наше голямо облекчение, по този начин както организмът ни не прави разлика сред това дали ни гони вълк в гората, или ни е ядосал някой, по същия метод можем относително елементарно да го излъжем и за други неща.
Най-лесният, физиологичен и наличен метод да вентилираме напрежението е посредством спорт или въобще някакво физическо натоварване. Тялото получава това, за което се е подготвило, и резултатите на съответните хормони си отиват по предопределение.
Друго дейно средство за понижаване на напрежението е контактът с обичани хора. Обградете се с другари, които ви поддържат и отделяйте задоволително време да бъдете с тях.
понижават равнището на стресовите хормони.
Постарайте се да си осигурявате задоволително сън. При продължителен стрес това може да е мъчно, защото сънят е постоянно измежду първите телесни функционалности, които са нарушени.
При по-сериозни случаи, когато насъбраният занемарен стрес стартира да граничи с прегаряне, хубаво е да се запознаете с разнообразни способи за релаксация. Неслучайно сега пазарът е безусловно пренаситен с всевъзможни стратегии за медитация, визуализация и други сходни. Стига духовният аспект на тези практики да не избива на отцепничество, те също могат доста да оказват помощ.
Тук е мястото да кажа, че хроничният стрес прави човек доста предразположен на разнообразни зависимости: цигари, алкохол, наркотични субстанции, токсични хора и взаимоотношения. Пазете се от тях.
Намирането на уместно занимание също може да помогне. Това в особена степен се отнася за креативните занимания - музика, изобразяване, писане. За спорта към този момент писах задоволително.
Прекарвайте повече време навън измежду природата.
Плюс това, разходките в гората или планината са здравословни и по доста други аргументи. Природата лекува.
Сред цялата пъстра палитра от средства за битка със напрежението остана още едно последно, може би най-силното. То е най-трудно и в същото време най-лесно спрямо всички изредени дотук. Представлява по-скоро профилактика, в сравнение с средство за битка. Става дума за приемането.
Работата е там, че обособеният човек претърпява всяка една обстановка по неповторим метод. Така, както двама души могат да опишат идентичен анекдот и пред единия да се разсмеем, а пред другия - не, аналогично една и съща преживелица може да бъде претърпяна по радикално друг метод от другите хора. Това зависи от характерния психически багаж, който всеки от нас носи със себе си. Ако се замислите, ще установите, че се е случвало даже да реагирате на една и съща обстановка по разнообразни способи според от това по какъв начин сте се чувствали в съответния миг.
Определени житейски условия могат да разстроят надълбоко един човек, до момента в който различен може въобще да не им обърне внимание. Обикновено в сходен случай, този който би се засегнал, споделя за другия: " Ето, този е непукист ", без да си дава сметка, че другият може пък да преживее доста тежко преживелица, която той въобще не би забелязал и по този начин самичък да се окаже в обстановката на непукиста. Сещам се за двама мои извънредно храбри другари, които изпитват
Аз не мога да направя множеството от нещата, които те с лекост вършат, само че пък нямам нищо срещу да ми се вземе кръв или да ми се включи система.
От тази позиция, е добра концепция да се научим да разпознаваме обстановките, които постоянно ни изкарват от равновесие, и да успеем да ги одобряваме. Това надали е допустимо да стане във връзка с всичко. Все отново, в случай че ни подгони вълк в гората, няма по какъв начин просто да приемем това. Или замахваме с сопа към вълка, или бягаме. Но за един човек, който да вземем за пример е податлив да реагира тежко на релативно безобидни рецензии от страна на близките, би било от изключителна изгода просто да се научи да ги приема. Не е нужно безусловно да се съгласява. Достатъчно е да одобри обстоятелството, че това са просто думи, с които може да се съобрази, а може и да откаже да го направи. Изборът в този случай е негов. Но в случай че се засегне или се ядоса, към този момент няма избор - стартира да санкционира себе си поради отношението на другите.
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения. Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
През последните няколко години много ни се насъбра и както наподобява, към момента не му се вижда краят. Не че преди този момент не сме се оплаквали от прекалено много стрес. Просто не сме си представяли какво още може да се случи. Напоследък равнищата на стрес са доста по-високи от това, на което сме привикнали, и към този момент ни е мъчно да си спомним, че това в своята същина е естествена и в умерени дози потребна физиологична реакция.
Какво съставлява стресът? Това е реакция на организма по отношение на дразнител, от който би трябвало или да избягаме, или с който би трябвало да се преборим. В природата е по този начин. Когато те подгони вълкът в гората, или гледаш да му избягаш, или да го надвиеш. Иначе ще те изяде.
За положително или за неприятно, нашите ежедневни житейски обстановки нормално са тежко надградени върху другояче простичките правила на природата. Скандалът с началника нормално не се трансформира в пердах, а това, че някой е предредил някого на опашката в магазина, най-често не води до нищо повече от ядосан ропот. Никой не трябва
Човешкият организъм обаче не прави разлика. Това, което се случва в тялото, е на процедура същото като в образеца с вълка. Отделят се стресови хормони - адреналин, норадреналин и кортизол, под деяние на които би трябвало да се подготвим за идната борба или бягство. Мускулите се напрягат, към тях се пренасочва повече кръв. Появява се чувство за прилив на сила. Разтреперваме се от гняв. Стомахът се свива. Изпотяваме се. Покачва се артериалното налягане. Сърцето се разтуптява. Кортизолът приготвя тялото да посрещне предстоящите пострадвания от идната борба... Но тя не се състоява. Вместо това отминаваме нататък, без даже да се затичаме. Можем да треснем някоя врата или да покрещим на някого, само че то не е това, за което тялото се е готвило. Още по-зле е, когато през идващите часове, а от време на време даже и дни предъвкваме случилото се, ядосвайки се всякога по този начин, като че ли то още веднъж ни се случва. Или пък всеки ден непрестанно нещо ново ни ядосва. Или пък живеем в непрекъснат боязън от неразбираемото и несигурно бъдеще.
Ето това съставлява хроничният стрес. Трайно високите равнища на кортизол и адреналин водят до артериална хипертония, повишават холестерола, нарушавайки салдото сред обособените му фракции, и покачват равнищата на кръвната захар. Това са
А тя води до инфаркти, инсулти и куп други здравословни проблеми.
Освен върху съдовете, стресовите хормони въздействат непосредствено върху работата на сърцето, повишавайки риска от развиване на аритмии. И най-накрая, повреждат стомаха и въобще, целия гастроинтестинален тракт, където връзката сред схващане и тяло поначало е изключително мощна.
Надявам се, че откакто прочетохте горните редове, няма да се сбиете с началника си, даже той в действителност да си го заслужава. За наше голямо облекчение, по този начин както организмът ни не прави разлика сред това дали ни гони вълк в гората, или ни е ядосал някой, по същия метод можем относително елементарно да го излъжем и за други неща.
Най-лесният, физиологичен и наличен метод да вентилираме напрежението е посредством спорт или въобще някакво физическо натоварване. Тялото получава това, за което се е подготвило, и резултатите на съответните хормони си отиват по предопределение.
Друго дейно средство за понижаване на напрежението е контактът с обичани хора. Обградете се с другари, които ви поддържат и отделяйте задоволително време да бъдете с тях. понижават равнището на стресовите хормони.
Постарайте се да си осигурявате задоволително сън. При продължителен стрес това може да е мъчно, защото сънят е постоянно измежду първите телесни функционалности, които са нарушени.
При по-сериозни случаи, когато насъбраният занемарен стрес стартира да граничи с прегаряне, хубаво е да се запознаете с разнообразни способи за релаксация. Неслучайно сега пазарът е безусловно пренаситен с всевъзможни стратегии за медитация, визуализация и други сходни. Стига духовният аспект на тези практики да не избива на отцепничество, те също могат доста да оказват помощ.
Тук е мястото да кажа, че хроничният стрес прави човек доста предразположен на разнообразни зависимости: цигари, алкохол, наркотични субстанции, токсични хора и взаимоотношения. Пазете се от тях.
Намирането на уместно занимание също може да помогне. Това в особена степен се отнася за креативните занимания - музика, изобразяване, писане. За спорта към този момент писах задоволително.
Прекарвайте повече време навън измежду природата.
Плюс това, разходките в гората или планината са здравословни и по доста други аргументи. Природата лекува.
Сред цялата пъстра палитра от средства за битка със напрежението остана още едно последно, може би най-силното. То е най-трудно и в същото време най-лесно спрямо всички изредени дотук. Представлява по-скоро профилактика, в сравнение с средство за битка. Става дума за приемането.
Работата е там, че обособеният човек претърпява всяка една обстановка по неповторим метод. Така, както двама души могат да опишат идентичен анекдот и пред единия да се разсмеем, а пред другия - не, аналогично една и съща преживелица може да бъде претърпяна по радикално друг метод от другите хора. Това зависи от характерния психически багаж, който всеки от нас носи със себе си. Ако се замислите, ще установите, че се е случвало даже да реагирате на една и съща обстановка по разнообразни способи според от това по какъв начин сте се чувствали в съответния миг.
Определени житейски условия могат да разстроят надълбоко един човек, до момента в който различен може въобще да не им обърне внимание. Обикновено в сходен случай, този който би се засегнал, споделя за другия: " Ето, този е непукист ", без да си дава сметка, че другият може пък да преживее доста тежко преживелица, която той въобще не би забелязал и по този начин самичък да се окаже в обстановката на непукиста. Сещам се за двама мои извънредно храбри другари, които изпитват
Аз не мога да направя множеството от нещата, които те с лекост вършат, само че пък нямам нищо срещу да ми се вземе кръв или да ми се включи система.
От тази позиция, е добра концепция да се научим да разпознаваме обстановките, които постоянно ни изкарват от равновесие, и да успеем да ги одобряваме. Това надали е допустимо да стане във връзка с всичко. Все отново, в случай че ни подгони вълк в гората, няма по какъв начин просто да приемем това. Или замахваме с сопа към вълка, или бягаме. Но за един човек, който да вземем за пример е податлив да реагира тежко на релативно безобидни рецензии от страна на близките, би било от изключителна изгода просто да се научи да ги приема. Не е нужно безусловно да се съгласява. Достатъчно е да одобри обстоятелството, че това са просто думи, с които може да се съобрази, а може и да откаже да го направи. Изборът в този случай е негов. Но в случай че се засегне или се ядоса, към този момент няма избор - стартира да санкционира себе си поради отношението на другите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ