Адвокатите на реституцията се превърнаха в първи борци срещу нея
Трагико-комичните случки в благата ни родина не секват. През последните дни те се вихрят във Варна, само че са подбудени от доста бездънен проблем, който касае всички градове.
Малко преди декемврийската сесия на общинския съвет локалната конструкция на „ Демократична България ” (ДБ) изиска от градската администрация краткотрайно да забрани ограждане на частните парцели в Морската градина (съгласно ЗУТ), а след това предложи незастроените терени да бъдат изкупени или сменени. Факт е, че в противоречивата околност Салтанат в последно време никнат огради,
вихри се сеч, а строителството в никакъв случай не е спирало.
За да се избави най-малко нещичко от нея, общината би трябвало да си върне собствеността. Но е реалност също, че в парка има частни парцели поради директната основополагаща роля на някои от същите хора, които през днешния ден упорстват за назад придобиване – партията ДСБ, един от наследниците на СДС, в този момент член на “Демократична България ” (ДБ). Навремето те направиха реституцията, от която тръгнаха всичките несгоди в градината, а до оня ден лудо защитаваха ползите на притежателите. Изведнъж екологията им се оказа блага и се
хвърлиха на амбразурата да я бранят.
Част от Демократична България е и „ Да, България ”, пръв сторонник на равнопоставеността и ясните правила, само че настояваща за административни забрани, които дописват неравнопоставеност (например предприемач си е купил имот в Салтанат, само че ненадейно се оказва, че не може да го огради; вдигнатият зид на пъргавия му комшия не се пипа). Разбира се, в сюжета взе участие и „ Зелено придвижване ”, на което екологията му е толкоз доста значима, че да преглътне коалиция с Радан Кънев и наместниците му, които доскоро тръбяха по какъв начин в парка може да се кара и строи, до момента в който то протестираше. Всички тези хора до момента обясняваха, че не видът собственост е проблем в парка, а спазването на реда.
Вече трансформират и собствеността, и реда.
Те бяха и жигосали договорката с Георги Гергов, при която против 43 млн. лева общината си върна собствеността за така наречен Дупка. И отново те оферират стотици милиони левове на данъкоплатците (пряко или посредством замяна) да потънат в джобове на хора от парка. Но има и една тънка специфичност в цялата работа. Тъй както Гергов не можеше да строи в Дупката и я продаде против много милиони в допълнение, по този начин и в Морската градина важат строителни ограничавания, стоварени след това през годините - някои притежатели на драго сърце биха се разделили с терените против съответстваща на добротата им цена. И какво излиза - откакто десетилетия целият този политически сегмент, наследил остарялото Съюз на демократичните сили, адвокатстваше партийно и юридически на реститути и следващи притежатели, през днешния ден адвокатства отново,
с цел да им обезпечи няколко милиона допълнително
(те наложително би трябвало да са допълнително, другояче кой вманиачен ще се раздели с парцела си в Морската градина?). Без подигравка прибавям, че на някои от основателите на концепцията за назад придобиване изобщо не им е щуквала концепцията за тези милиони, а на други не им излизат от главата, тъй като ловко боравеха с комисионни, когато управляваха.
Така че каквото и да подхваща Демократична България по тематиката, първо би трябвало да изиска голяма амнистия от обществото и да се отхвърли от половината неща, в които до момента се кълнеше. Без същинска смяна вътре в себе си (а то няма такава) цялата работа наподобява само предизборна - врява, пози, лайкове във „ Facebook ” – и хоп някой деятел се е озовал в листата през пролетта, а за какво не и в Народното събрание. Това е единственият обозрим резултат, откакто и други общини (София, Пловдив, Стара Загора...) от години умуват „ механизми ” за отчуждаване в паркове, само че
няма и един отчужден парцел до момента.
В общ народен проект обаче казусът е различен, по-дълбок. Оказа се, че развален е бил един от темелите на целия ни преход – „ реституцията в действителни граници ” (да не се бърка с процеса по принцип). Хора, ориси, партии и държавни управления се посветиха да се изградят към този темел демокрацията ни, а, вижда се, къщата над него пропада. Днес освен всички общини се чудят по какъв начин да върнат назад харизаното, само че и съответно районни кметове и съветници от Демократична България в тях също търсят излаз в отчуждаването. Голямата вест в действителност е, че играта е превъртяна след 30 години – неприятно било да има частна благосъстоятелност в паркове и градинки; не било хубаво, не щеш ли; узряха същите тарикати, които сториха злините преди време, или пък наследниците им, на които им трябваше много време да вдървен очевидното. Нова игра има, в която те с хъс ни изясняват, че хубаво е противоположното и отново те са носители на святата истина.
Разбира се, най-съществен е въпросът какво може да се направи от тук нататък. Например - за да се избави Салтанат като част от Морската градина във Варна. Отговорът е мъчителен, само че няма по какъв начин да бъде икономисан –
нищо не може да се направи
Над 90% от парцелите там са частни (дори да не са оградени), хора си живеят, придобили са ги законно посредством реституцията или покупка с персонални пари. Дори някой да прави нарушаване, казусът не е исторически, тъй като го прави в личния си парцел (Веселин Марешки да вземем за пример нещо строи в двора си в този момент – но какво от това, откакто със или без нова постройка в двора влиза само той; преди Марешки други бяха притежателите, отново само те си употребиха прелестното кътче, въпреки и с по-малка сграда). Ако въпреки всичко в този момент след цивилен или политически напън остатъчните общински или държавни парцели бъдат избавени от продажба – окей, прелестно! Но ще оцелеят само десетина % от Салтанат. Случват се такива неща в живота – нещо се губи окончателно заради човешката нелепост и лакомия. Днес само може да се извлече поука. Не е нова - 100 пъти да се мери, преди да се реже – за всичко!
Малко преди декемврийската сесия на общинския съвет локалната конструкция на „ Демократична България ” (ДБ) изиска от градската администрация краткотрайно да забрани ограждане на частните парцели в Морската градина (съгласно ЗУТ), а след това предложи незастроените терени да бъдат изкупени или сменени. Факт е, че в противоречивата околност Салтанат в последно време никнат огради,
вихри се сеч, а строителството в никакъв случай не е спирало.
За да се избави най-малко нещичко от нея, общината би трябвало да си върне собствеността. Но е реалност също, че в парка има частни парцели поради директната основополагаща роля на някои от същите хора, които през днешния ден упорстват за назад придобиване – партията ДСБ, един от наследниците на СДС, в този момент член на “Демократична България ” (ДБ). Навремето те направиха реституцията, от която тръгнаха всичките несгоди в градината, а до оня ден лудо защитаваха ползите на притежателите. Изведнъж екологията им се оказа блага и се
хвърлиха на амбразурата да я бранят.
Част от Демократична България е и „ Да, България ”, пръв сторонник на равнопоставеността и ясните правила, само че настояваща за административни забрани, които дописват неравнопоставеност (например предприемач си е купил имот в Салтанат, само че ненадейно се оказва, че не може да го огради; вдигнатият зид на пъргавия му комшия не се пипа). Разбира се, в сюжета взе участие и „ Зелено придвижване ”, на което екологията му е толкоз доста значима, че да преглътне коалиция с Радан Кънев и наместниците му, които доскоро тръбяха по какъв начин в парка може да се кара и строи, до момента в който то протестираше. Всички тези хора до момента обясняваха, че не видът собственост е проблем в парка, а спазването на реда.
Вече трансформират и собствеността, и реда.
Те бяха и жигосали договорката с Георги Гергов, при която против 43 млн. лева общината си върна собствеността за така наречен Дупка. И отново те оферират стотици милиони левове на данъкоплатците (пряко или посредством замяна) да потънат в джобове на хора от парка. Но има и една тънка специфичност в цялата работа. Тъй както Гергов не можеше да строи в Дупката и я продаде против много милиони в допълнение, по този начин и в Морската градина важат строителни ограничавания, стоварени след това през годините - някои притежатели на драго сърце биха се разделили с терените против съответстваща на добротата им цена. И какво излиза - откакто десетилетия целият този политически сегмент, наследил остарялото Съюз на демократичните сили, адвокатстваше партийно и юридически на реститути и следващи притежатели, през днешния ден адвокатства отново,
с цел да им обезпечи няколко милиона допълнително
(те наложително би трябвало да са допълнително, другояче кой вманиачен ще се раздели с парцела си в Морската градина?). Без подигравка прибавям, че на някои от основателите на концепцията за назад придобиване изобщо не им е щуквала концепцията за тези милиони, а на други не им излизат от главата, тъй като ловко боравеха с комисионни, когато управляваха.
Така че каквото и да подхваща Демократична България по тематиката, първо би трябвало да изиска голяма амнистия от обществото и да се отхвърли от половината неща, в които до момента се кълнеше. Без същинска смяна вътре в себе си (а то няма такава) цялата работа наподобява само предизборна - врява, пози, лайкове във „ Facebook ” – и хоп някой деятел се е озовал в листата през пролетта, а за какво не и в Народното събрание. Това е единственият обозрим резултат, откакто и други общини (София, Пловдив, Стара Загора...) от години умуват „ механизми ” за отчуждаване в паркове, само че
няма и един отчужден парцел до момента.
В общ народен проект обаче казусът е различен, по-дълбок. Оказа се, че развален е бил един от темелите на целия ни преход – „ реституцията в действителни граници ” (да не се бърка с процеса по принцип). Хора, ориси, партии и държавни управления се посветиха да се изградят към този темел демокрацията ни, а, вижда се, къщата над него пропада. Днес освен всички общини се чудят по какъв начин да върнат назад харизаното, само че и съответно районни кметове и съветници от Демократична България в тях също търсят излаз в отчуждаването. Голямата вест в действителност е, че играта е превъртяна след 30 години – неприятно било да има частна благосъстоятелност в паркове и градинки; не било хубаво, не щеш ли; узряха същите тарикати, които сториха злините преди време, или пък наследниците им, на които им трябваше много време да вдървен очевидното. Нова игра има, в която те с хъс ни изясняват, че хубаво е противоположното и отново те са носители на святата истина.
Разбира се, най-съществен е въпросът какво може да се направи от тук нататък. Например - за да се избави Салтанат като част от Морската градина във Варна. Отговорът е мъчителен, само че няма по какъв начин да бъде икономисан –
нищо не може да се направи
Над 90% от парцелите там са частни (дори да не са оградени), хора си живеят, придобили са ги законно посредством реституцията или покупка с персонални пари. Дори някой да прави нарушаване, казусът не е исторически, тъй като го прави в личния си парцел (Веселин Марешки да вземем за пример нещо строи в двора си в този момент – но какво от това, откакто със или без нова постройка в двора влиза само той; преди Марешки други бяха притежателите, отново само те си употребиха прелестното кътче, въпреки и с по-малка сграда). Ако въпреки всичко в този момент след цивилен или политически напън остатъчните общински или държавни парцели бъдат избавени от продажба – окей, прелестно! Но ще оцелеят само десетина % от Салтанат. Случват се такива неща в живота – нещо се губи окончателно заради човешката нелепост и лакомия. Днес само може да се извлече поука. Не е нова - 100 пъти да се мери, преди да се реже – за всичко!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ