Трагедията в Украйна през призмата на лични истории за войната.

Трагедията в Украйна през призмата на персонални истории за войната. Българин, който живее в Киев, от няколко дни е доброволец към териториалната защита на града. А какъв е военният спор през погледа на млад стихотворец от Харков, избрал да остане в града.

Николай Иванов е женен за украинка и към този момент 8 години живее в Киев. Имат наследник на 1 година. В първите дни на войната вършат несполучливи опити да се приберат в България.

„ Тук обстановката е много напрегната, доста е рисково по пътищата. Разстрелват коли със фамилии и почтено да ви кажа, няма да рискуваме да тръгнем сами “, споделя Николай.



По думите му обстановката става все по-тежка. „ Храна съвсем няма, банкоматите не работят. Парите се теглят единствено от касите на магазините, те служат като банкомати. Дояждаме това, което има у дома “, споделя той.

От няколко дни Николай е доброволец в украинските нощни патрули, които пазят основни точки в града. Движи се в група от няколко души с най-малко 1 въоръжен.



Само на 40 км. от руско-украинската граница, в Харков, се намира 19-годишният Андрей. Въпреки войната, той и фамилията му вземат решение да не бягат. Не е мобилизиран, тъй като е студент, само че сега лекциите му са прекъснати.

„ Опасно е. Всеки ден бомби и ракети падат по нашите учебни заведения, лечебни заведения и домове. Може би би трябвало да съм благополучен, че към момента имам електричество, мобилен интернет и задоволително храна. Имам и отопление “, споделя той.



Андрей споделя, че обича да написа стихове, само че към този момент не го прави. „ Войната не е време за поеми, аз се пробвам да пиша, само че просто не мога. Свистенето на бомбите не е въодушевило никого “, споделя той.

Според Андрей половината население на Харков, към 700 000 души, към този момент са напуснали града.