Най-новият хуманоиден робот на пазара носи името Sprout. Той не

Най-новият хуманоиден робот на пазара носи името Sprout. Той не е основан да носи кашони или да реди палети. Вместо това е планиран да контактува с хора – да оказва помощ на клиенти в хотели, магазини и заведения за хранене.

С приблизителни размери на 9-годишно дете и съзнателно „ обаятелен “ дизайн, Sprout залага на друго конкурентно преимущество – досегаемост, сигурност и наличие в обществена среда.

„ Зададохме си въпроса: ами в случай че можем да създадем нещо леко, ангажиращо, безвредно за хората и в това време задоволително способно да прави забавни неща “, споделя пред WIRED Робърт Кокран, съосновател и основен изпълнителен шеф на стартъпа Fauna, който стои зад плана.

Sprout към този момент се предлага на пазара на цена от 50 000 $, като по думите на Кокран компанията интензивно води диалози с хотели, които обмислят потреблението му като робот-батлер – за доставка на четки за зъби, кърпи и други дребни улеснения до стаите на гостите.
Бум на хуманоидните роботи – макар неразбираемия пазар
Пускането на Sprout идва на фона на бързо разрастваща се промишленост в Съединени американски щати. Бизнесът с хуманоидни роботи е във напредък, макар че към момента няма явен консенсус до каква степен тези системи са практични и стопански ефикасни.

Над дузина американски компании работят по сходни планове, измежду които Boston Dynamics (която неотдавна подписа и договорка за потребление на AI технологии на Google), Tesla с плана Optimus, както и стартъпи като Agility Robotics, Figure AI и 1X.

На този декор китайският производител Unitree към този момент реализира триумф с по-достъпни хуманоиди за развлекателни и проучвателен цели, някои от които костват под 20 000 $.

При цялостно съоръжение със датчици и компютърни системи обаче цените им се изравняват с тази на Sprout.
Клиенти като Disney и Boston Dynamics
Сред първите клиенти на Fauna са Disney, която към този момент употребява роботи в част от тематичните си паркове, както и Boston Dynamics – компания, разработваща индустриални роботи, в това число по-големи и по-мощни хуманоиди.

Кокран акцентира пред WIRED, че Sprout е основан да бъде елементарен за програмиране, което го прави изключително подобаващ за научни и проучвателен цели.

Роботът идва с подготвени софтуерни библиотеки, които му разрешават да сканира средата си, да се придвижва самостоятелно, да употребява езикови модели и да бъде ръководен отдалечено.

Учени от New York University към този момент употребяват Sprout за проучвания в региона на роботизираната операция и взаимоотношението сред хора и машини. От Fauna също по този начин настояват, че са създали лична технология, която оказва помощ на робота да възвръща салдото си, в случай че се спъне, да вземем за пример.

Докато множеството хуманоидни роботи се популяризират като бъдещи служащи във заводи – а някои към този момент се тестват от автомобилни производители – Fauna залага на друга догадка. Според Кокран първият действителен пазар за този вид машини евентуално ще бъде развлекателният и обслужващият бранш.

Sprout е планиран с мисъл за взаимоотношение с хората. Поради тази причина той даже разполага с механични вежди, които показват интерес, изненада или комплициране – нещо рядко при хуманоидните роботи.

По време на проява Кокран демонстрира и интерфейсите на Sprout – мобилно приложение, което демонстрира „ зрителната вероятност “ на робота, както и среда за програмиране в действително време.

В един от моментите той споделя на робота да ревизира какво има в хладилника. Sprout интерпретира командата посредством езиков модел, отива до уреда, наднича през стъклената врата и се връща с отчет: вътре има няколко безалкохолни питиета.

„ Това е най-базовият образец за това по какъв начин един робот може да схваща команди, независимо да картографира средата си и да се ориентира в нея “, споделя Кокран. „ А оттова нататък – опциите са на практика неограничени. “