Когато една държава предлага на пазара дълг, който ще бъде

Когато една страна предлага на пазара дълг, който ще бъде изплатен след четири десетилетия, тя не продава просто скъпи бумаги, а религия в оцеляването на своята фискална система през идващите генерации. Проведеният в сряда аукцион на 40-годишни японски държавни облигации се трансформира в непредвиден лакмус за търпението на световния капитал, привличайки най-силното търсене от март насам. Това не е просто следващата сполучлива продажба, а стратегическо „ усмиряване “ на пазарите след интервала на невиждана неустойчивост, провокиран от фискалните обещания на премиера Санае Такаичи. Парадоксът тук е очевиден: макар проектите за огромни данъчни облекчения, които теоретично би трябвало да плашат кредиторите, високата рентабилност от 3.915% се оказа задоволително изкусителна примамка за институционалните играчи, търсещи леговище в свят на пренастроени валутни упования.Разглеждайки данните в макро рамка, виждаме по какъв начин доходността по 40-годишните бумаги се отдръпна с 2 базисни пункта, отдалечавайки се от историческия връх от 4.215%, доближат едвам преди седмица. Коефициентът на покритие (bid-to-cover ratio), който е главният термометър за апетита на вложителите, се увеличи до 2.76 – над междинното за последната година. Тези числа обаче не трябва да се четат като цялостно възобновяване на доверието, а по-скоро като тактическо препозициониране. Гиганти като Meiji Yasuda Life Insurance и PIMCO към този момент бяха алармирали, че свръхдългият дълг на Япония наподобява атрактивен на тези равнища, само че същинският тест за ликвидността ще пристигна идната седмица с аукционите на 10 и 30-годишните облигации.Психологията на пазара сега е белязана от „ насилствен оптимизъм “, до момента в който вложителите балансират сред атрактивната рентабилност и политическия риск от идните избори на 8 февруари. Има чувство за отмалялост от волатилността, само че и за възходящо безпокойствие по отношение на фискалната дисциплинираност на Токио. Когато държавното управление обмисля унищожаване на налога върху продажбите на храни за две години, това неизбежно повдига въпроса кой ще заплати сметката в дълготраен проект. Пазарите не реагират на самите обещания, а на евентуалния „ вакуум в търсенето “, който би зародил, в случай че вложителите решат, че дългът на Япония става прекомерно на ниска цена за поддържане.Историята ни припомня за цикли, в които Япония е изглеждала непоклатима, единствено с цел да се окаже в клопката на личната си демографска и дългова тежест. Настоящата обстановка припомня на моментите на изкривяване от предишното, когато Bank of Japan бе принудена да интервенира нападателно, с цел да предотврати разпада на пазара на облигации. Истинската вест тук не е в сполучливия аукцион, а в неговото значение като краткотраен стабилизатор в една система, която се намира под голям напън от поевтиняващата йена и растящите разноски за обслужване на 7-трилионния пазар на дълг.Докато политическите сили се борят за въздействие, вложителите ще би трябвало да решат дали днешната рентабилност е обективна цена за поемането на риск, който се простира до 2066 година. Цикълът навлиза в нов стадий, в който пазарът няма да търси просто облага, а гаранции за политическа непоклатимост, които сега наподобяват дефицитни. В последна сметка, графиките на доходността следват логиката на психиката на изборния ден, а същинският край на тази драма ще бъде написан едвам откакто се обясни кой ще държи ключовете за държавната хазна в Токио.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.