Този въпрос за борбата с битовата престъпност, която от години

Този въпрос за битката с битовата престъпност, която от години тормози доста българи, е гореща тематика в последните седмици.

И основният прокурор, и президентът сезираха Конституционния съд за разпореждания от новия Закон за частната охранителна активност, които разрешават кметове да се договарят с компании. И двамата счита, че това е противоконституционно и е работа на Министерство на вътрешните работи да прави тази работа.

Сотир Цацаров се стимулира, че това ще сложи жителите в състояние на взаимозависимост от волята на кмета кой да пази обитаемото място, също така се разрешава безкрайно влияние от страна на частни охранители върху живота на локалните.

"Държавата няма право да абдикира. Възможността търговски сдружения да правят дейности по защита на урбанизирани територии всъщност е отвод от страна на страната посредством нейните изпълнителни органи да реализира предоставените функционалности по защита на публичния ред “, посочи пък Румен Радев.

Дир бг. напомня по какъв начин двама от най-известните политици в българската история - Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, са се противопоставили на този проблем още преди столетие - става известно, че и тогава е имало нещо като "частни охранители ", назначени от кметовете...

На 1 декември 1887 година, по-малко от четири месеца, откогато е на власт, държавното управление на Стамболов прокарва в Народното събрание първия Закон за изтребване на разбойничеството . Веднага прави усещане формулировката - в нормативния акт не се приказва за битка или ограничение, а напряко за избиване.

Гласуваният единствено за два дни закон планува изключително състояние в цели региони при появяването на разбойници, формиране на потери, парични награди за всеки, който е заловил бандит, и затвор до 15 години за този, който го укрива или му дава самун, както и до 3 години за небрежност на служител от полицията.

Един от членовете е даже извънредно нечовечен: "Предвижда екзекуция нацяло село , в случай че укрива разбойници ".

В член 2 пък се споделя: "За да се одобри някой за потераджия, с изключение на изискванията които се изискват за полицейски жандарм би трябвало: 1/ Добре да е осведомен с местността дето върлуват разбойници и 2/ да е предложен от общинското ръководство за почтен и безстрашен.

Чл. 6 прецизира, че "потерите нямат право да вземат от популацията нищо гратис ", само че член 8 добавя: "ако някой потераджия осакатее или почине при осъществяване служебните си обязаности, нему или на фамилията му се дава инвалидна пенсия, в случай че се повреди или убие коня на потераджията, цената му се заплаща от държавното богатство ".

Чл. 9 от закона пък планува:

"Всеки потераджия, който убие или улови жив някой бандит, получава , съгласно значимостта на разбойника и степента на подвига, от 50 до 500 лева премия, която се отпуща от Министъра на вътрешните каузи. "

Идва обаче Ньойският контракт и страната в страната настъпват безпорядък и безвластие.

Тогава, по времето на земеделското държавно управление на Александър Стамболийски, е признат сходен нормативен акт, с леко променено название - Закон за изтребване на разбойниците, обнародван през декември 1922 година в „ Държавен вестник”. За да е ефикасен, за бюджетната 1922/23 година са гласувани 20 млн. лв. за гонене на разбойническите банди, които върлуват в страната. И съгласно редица историци законът относително сполучливо се оправя с ширещото се бандитство.

А той е единствено от 15 члена. Ето какво гласят те:

Чл. 1. Разбойник се смята оня, който по табиет или поминък самичък или с други лица прави обир, принуждение или ликвидиране за за плячкосване.

Чл. 2. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се разпорежда на полицията, жандармерията и войската. Ако тази мощ е незадоволителна за изтребване на разбойниците, околийският шеф може да образува потери, с които да ги преследва. Във всяко обитаемо място, където се виждат разбойници кметът незабавно назначава потеря за преследването им и донася на околийския шеф.

Чл. 3. За началници на потерите ще се назначават лица, каквито околийският шеф откри за добре.

Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава заплащане от общия заем, който се отпуска за изтребване на разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се дефинира и дава от Министъра на вътрешните работи.

Чл. 5. Потераджия, който убие или залови бандит, получава премия от 5-20 хиляди лв.. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, фамилията му получава до 50 000 лева обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли единствено осакатее, то получава премия 20 000 лева и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и болни по гонене на разбойниците е гратис. Наградите се отпускат със заповед от Министъра на вътрешните работи.

Чл. 6. Околийският шеф или началникът на потерята се разпорежда до общинската власт за храненето на потерите от самото локално население, където това е най-удобно за потерята. То е длъжно да им дава и квартири, когато това се откри за нужно.

Чл. 7. Ако някое лице, посочено от общинската власт за член в потеря, желана от околийския шеф, съзнателно откаже да участвува в нея или като участник в нея скрие или избегне да извърши дълга си, като откаже да извърши заповедите, давани му от началника, санкционира се с тъмничен затвор до 1 година. Със същото наказване се санкционират и тези административни и общински управляващи, които съзнателно не извършват постановленията на сегашния закон.

Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото откри за нужно, специфични лица сътрудници за гонене на разбойниците , които сътрудници могат да бъдат изпращани в предписание на околийските началници в битката им с разбойниците. Тяхната заплата ще бъде избрана по щат, направен от Министъра на вътрешните работи, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 9. Така формираните потери и назначени сътрудници, дружно с другата въоръжена мощ, преследват разбойниците. Като общ шеф на тази мощ в окръга е окръжният шеф, а в околията – околийският шеф.

Чл. 10. За разбойници се афишират и тези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства, донася на надлежния съд, че те са направили разбойничества. Съдът на другия ден след приемане полицейското донесение, прави обява в най-близкия локален вестник и известия до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като бандит, и в случай че в двадесетдневен период никой от роднините или познатите на това лице не открият къде се намира, съдът го афишира за бандит и обнародва това в „ Държавен вестник”.

Чл. 11. Заловените разбойници се съдят от регионалния съд в околийския център, в региона на който са хванати, в 7-дневен период от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656). Съдът незабавно с идването си взема всички ограничения и разпореждания да подсигурява бързото разглеждане на делото. З а б е л е ж к а: Всички управляващи са длъжни да дават най-голяма неотложност на наредбите на съда.

Чл. 12. Осъденият на гибел бандит се обесва на обществено място в центъра на околията.

Чл. 13. (1) Осъждат се на повече от 5 години непоколебим тъмничен затвор или на пожизнен непоколебим тъмничен затвор тези лица, които като узнаят ситуацията и качествата на разбойниците, им стават укриватели, без да са били принудени за това с принуждение.

Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе незабавно на властта, се санкционира с тъмничен затвор до 1 година.

Чл. 15. Настоящият закон анулира всичките закони, които му опонират.