Майки, колкото и да се стараете, децата ви ще имат какво да разкажат на психотерапевта си
Този текст на психолога Светлана Хмел през 2015 година за първи път на български език разгласява на уеб страницата си Списание Осем. Оттогава до през днешния ден той не стопира да се върти из родното интернет пространство. Авторката го дефинира като добра профилактика на майчинския перфекционизъм. Стремежът да сме идеалните майки ни побърква. Отпуснете се. Колкото и да сме се старали са спечелим купата „ Майка на столетието ", нашите деца все едно ще имат какво да опишат на психотерапевта си, споделя Хмел.
Някога иска ми се роди наследник и аз ще направя всичко наобратно. От тригодишна възраст ще му настоявам: „ Миличък! Не си задължен да ставаш инженер. Нито пък правист. Не е какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор! “
И когато навърши 30, този оплешивяващ смешник с разтекъл се по лицето му грим, ще пристигна при мен и ще ми каже: „ Мамо! Аз съм на 30! И съм смешник в мола! Такъв ли живот искаше за мен? С какво си мислила, когато ми говореше, че въобще не е нужно непременно да завърша висше обучение? Какво си желала, мамо, когато ми позволяваше да ритвам топка с момчетата, вместо да отивам на уроци по математика? “
А аз ще отговоря: „ Миличък, само че аз те подкрепях във всяко твое решение, не желаех да те прилепям. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата “.
И той ще продължи: „ Не знаех до какво ще докара това, въпреки всичко бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми унищожи живота “ - и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и деликатно ще му кажа: „ Виж какво. На света има два вида хора – едните живеят, а другите си търсят отговорни. И в случай че ти не го разбираш, значи си глупак “.
Той ще каже „ Ах! “ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни примерно пет години...
Или пък не, не по този начин.Някога, когато ми се роди наследник, аз ще направя всичко наобратно. От тригодишна възраст ще му дублирам: „ Не бъди глупак, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, в случай че не искаш цялостен живот да си оператор в колцентър “.
На 30-ия си рожден ден той ще пристигна при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „ Мамо! Аз съм на 30. Работя в „ Google “. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. С какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи благополучен? Какво си целяла, когато ме накара да изучавам математика? “
А аз ще отговоря: „ Скъпи мой, само че аз желаех ти да получиш положително обучение! Исках да имаш доста благоприятни условия, всички благоприятни условия “. Ще отвърне: „ За какво, по дяволите, са ми тези благоприятни условия, в случай че аз съм трагичен, мамо? Когато минавам около клоуните в мола, им изпитвам завист. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, само че ти ми разруши живота “ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна деликатно в очите и ще кажа: „ Виж какво. На света има два вида хора: едните живеят, а другите от самото начало се оплакват. И в случай че ти него разбираш, значи си глупак “.Той ще изстене „ Ох! “ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни примерно пет години...
Или пък различен вид. Някога, когато ми се роди наследник, аз ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му настоявам: „ Аз не съм тук, с цел да настоявам каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, с цел да те обичам. Върви при татко си, сине, попитай него, аз не желая да съм последна още веднъж “.
И на 30-ия си рожден ден той ще пристигна при мен, този оплешивяващ режисьор с тежка тъга в очите и ще каже: „ Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се пробвам да печеля вниманието ти. Посветих ти 10 кино лентата и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но ми се коства, че ти е все едно. Защо ти в никакъв случай, през всичките тези години, не изрече най-малко един път мнението си? Защо от самото начало ме препращаше към татко ми? “
Аз ще отвърна: „ Скъпи мой, само че аз не желаех да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, дребничък, а за препоръките си имаме татенце “. Той ще каже: „ За какво, по дяволите, са ми препоръките на татко ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тематика „ майка ми ". Готов съм да дам всичко, единствено най-малко един път, единствено един път да схвана какво мислиш за мен. Със своето безмълвие и липса на емпатия ти ми унищожи живота “ — и театрално ще допре челото си с длан. Ще се изправя, ще го погледна деликатно право в очите и ще кажа: „ Ето по какъв начин стоят нещата. На света има два вида хора – едните живеят, а другите – от самото начало чакат нещо. И в случай че ти не го разбираш, значи си глупак “.
Той ще изстене „ Ах! “ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни примерно пет години...
Някога иска ми се роди наследник и аз ще направя всичко наобратно. От тригодишна възраст ще му настоявам: „ Миличък! Не си задължен да ставаш инженер. Нито пък правист. Не е какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор! “
И когато навърши 30, този оплешивяващ смешник с разтекъл се по лицето му грим, ще пристигна при мен и ще ми каже: „ Мамо! Аз съм на 30! И съм смешник в мола! Такъв ли живот искаше за мен? С какво си мислила, когато ми говореше, че въобще не е нужно непременно да завърша висше обучение? Какво си желала, мамо, когато ми позволяваше да ритвам топка с момчетата, вместо да отивам на уроци по математика? “
А аз ще отговоря: „ Миличък, само че аз те подкрепях във всяко твое решение, не желаех да те прилепям. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата “.
И той ще продължи: „ Не знаех до какво ще докара това, въпреки всичко бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми унищожи живота “ - и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и деликатно ще му кажа: „ Виж какво. На света има два вида хора – едните живеят, а другите си търсят отговорни. И в случай че ти не го разбираш, значи си глупак “.
Той ще каже „ Ах! “ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни примерно пет години...
Или пък не, не по този начин.Някога, когато ми се роди наследник, аз ще направя всичко наобратно. От тригодишна възраст ще му дублирам: „ Не бъди глупак, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, в случай че не искаш цялостен живот да си оператор в колцентър “.
На 30-ия си рожден ден той ще пристигна при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „ Мамо! Аз съм на 30. Работя в „ Google “. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. С какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи благополучен? Какво си целяла, когато ме накара да изучавам математика? “
А аз ще отговоря: „ Скъпи мой, само че аз желаех ти да получиш положително обучение! Исках да имаш доста благоприятни условия, всички благоприятни условия “. Ще отвърне: „ За какво, по дяволите, са ми тези благоприятни условия, в случай че аз съм трагичен, мамо? Когато минавам около клоуните в мола, им изпитвам завист. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, само че ти ми разруши живота “ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна деликатно в очите и ще кажа: „ Виж какво. На света има два вида хора: едните живеят, а другите от самото начало се оплакват. И в случай че ти него разбираш, значи си глупак “.Той ще изстене „ Ох! “ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни примерно пет години...
Или пък различен вид. Някога, когато ми се роди наследник, аз ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му настоявам: „ Аз не съм тук, с цел да настоявам каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, с цел да те обичам. Върви при татко си, сине, попитай него, аз не желая да съм последна още веднъж “.
И на 30-ия си рожден ден той ще пристигна при мен, този оплешивяващ режисьор с тежка тъга в очите и ще каже: „ Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се пробвам да печеля вниманието ти. Посветих ти 10 кино лентата и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но ми се коства, че ти е все едно. Защо ти в никакъв случай, през всичките тези години, не изрече най-малко един път мнението си? Защо от самото начало ме препращаше към татко ми? “
Аз ще отвърна: „ Скъпи мой, само че аз не желаех да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, дребничък, а за препоръките си имаме татенце “. Той ще каже: „ За какво, по дяволите, са ми препоръките на татко ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тематика „ майка ми ". Готов съм да дам всичко, единствено най-малко един път, единствено един път да схвана какво мислиш за мен. Със своето безмълвие и липса на емпатия ти ми унищожи живота “ — и театрално ще допре челото си с длан. Ще се изправя, ще го погледна деликатно право в очите и ще кажа: „ Ето по какъв начин стоят нещата. На света има два вида хора – едните живеят, а другите – от самото начало чакат нещо. И в случай че ти не го разбираш, значи си глупак “.
Той ще изстене „ Ах! “ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни примерно пет години...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ