Нефт и кръв - войната на болшевиките срещу независимостта на Закавказието
Този текст е продължение от първата част, в която бяха проследени събитията в Закавказието от Февруарската гражданска война 1917 година до 28 май 1918 година, когато на мястото на разпадналата се Закавказка федеративна демократична република са се появили три нови свободни страни - по реда на оповестяване на независимостта им, това са Грузия, Азербайджан и Армения:
Омраза от пръв взор
Както към този момент беше изяснено в предходната част, враждебността сред болшевиките и Закавказкия сейм е " изначална ". Болшевиките влизат в борба през цялото време освен с акта на привикване на Закавказкия сейм, те са изрично срещу всевъзможни хрумвания за самостоятелност на Закавказието и за обособяване от (вече) руска Русия.
На 10 февруари 1918 година Тифлис се организира първото съвещание на Закавказкия сейм. Събранието е намерено от ръководителя на краткотрайното бюро по свикването на Сейма - Николай Семьонович Чхеидзе. На 13 февруари 1918 година, се организира второто съвещание на Закавказкия сейм и на него Николай Чхеидзе е определен за негов ръководител. Интересно е, че кандидатурата на Чхеидзе е издигната от представител на арменската социалистическа и националистическа партия " Дашнакцутюн " - Ованес Качазнуни (среща се и като Каджазнуни) - бъдещият първи министър ръководител на Арменската република. Кандидатурата на Николай Чхеидзе, издигната от Качазнуни е подкрепена от представители на всички фракции в Закавказкия сейм.
В негова изгода се изричат: Григол Лордкипанидзе от фракцията на социал-революционерите (есерите); Мамедхасан Джафаргулу оглу Хаджинский (в руската и в съветската литература той е прочут като Маммед Гасан Джафаргулу оглы Гаджинский; на азербайджански името му се изписва Məmmədhəsən Cəfərqulu oğlu Hacınski) от мюсюлманския социалистически блок; Ной Висарионис дзе Рамишвили от фракцията на социалдемократите-меншевики; Мир Якуб Миразис оглу Мехтиев (на съветски: Мир Ягуб Миразиз оглы Мехтиев; на азербайджански: Mir Yaqub Mirəziz oğlu Mehdiyev) от Партията на мюсюлманите в Русия " Иттихад " ; Рустамбеков от партията " Мусават " ; Георгий Ласхишвили (бъдещият министър на националното обучение на Грузинската демократична република) от социалистите-федералисти и национал-демократът Гиорги Гвазава. [9, стр. 1]
Болшевиките остро стачкуват против свикването на Сейма и се пробват да вдигнат бунт против него. В деня на свикването на Сейма, Краевият и Тифлиският комитет на РСДРП (болшевики) провеждат оживен протестен протест за пропадане на съвещанието. По заповед на Закавказкия комисариат, митингът е разпилян, като се стига до пукотевица.
Тези събития са коментирани от социалдемократа-меншевик Евгений Гегечкори в неговия доклад за работата на Закавказкия комисариат. Според Гегечкори, повода за упражненото принуждение е била в агресивното държание на участниците в митинга, които са призовавали за свалянето на Закавказкия комисариат и за възпрепятстване на работата на Закавказкия сейм. [9, стр. 10]
Според Евгений Гегечкори, болшевиките са правили поредна подривна активност против Закавказкия комисариат, която " изключително се е засилила, откакто Совнаркомът е назначил Степан Шаумян за ексклузивен комисар на цялостен Кавказ през януари 1918 година. Закавказкият комисариат му предложил в границите на 24 часа да напусне територията на Закавказието, дружно със секретаря си. При несъблюдение на тези условия, той е подлежал на арестуване. Степан Шаумян се скрил и оттогава стартира тази история (митингът, който е прераствал в бунт, бел. авт.), която се разраства като снежна лавина и се развихря злополука - злополуката в Александровската градина (има се пред тип митингът, разгонен с изстрели, бел. авт.) ".
Като същински социалдемократ, Гегечкори е мощно фрустриран от обстоятелството, че е употребявано принуждение против митинга. Пред Сейма той декларира, че това е " прекомерно печален факт, нежелан, тук две отзиви не може да има... ". [9, стр. 10] От коментара на Гегечкори се схваща, че на 10 февруари 1918 година, Закавказкият комисариат и щабът на защитата са получили сведения, че лица, които подлежат на арестуване се намират на митинга и насъскват тълпата против Сейма. Нямало различен метод, с изключение на да се употребява мощ, с цел да бъдат задържани въпросните лица. В резултат на това един полицай бил погубен, един бил обезоръжен и един бил ранен.
Закавказкият комисариат назначава комисия, която да проверява случая, само че без необикновен възторг. Както отбелязва Ной Жордания в записките си: " върховете през цялото време знаеха, че резултатът от следствието ще си остане заметен под килима. В този интервал аз (Ной Жордония, бел. авт.) смятах репресиите против болшевиките за наложителни: не трябваше да им се дава опция да работят ". [12, стр. 9]
Всъщност, още в средата на ноември 1917 година, болшевиките в Закавказието са взели безапелационното решение да се конфронтират до край със Закавказкия комисариат, другояче казано с всевъзможни автономистки трендове и с политическите сили, които не признават върховенството на Совнаркома, възцарил се след октомврийския прелом. Това се вижда от телеграмата на Степан Шаумян до В. И. Ленин от 23 ноември 1917 година, в която се споделя буквално:
" Ние обявихме война на Закавказкия комисариат, като контрареволюционен. Голяма част от гарнизона е на наша страна. Ние можем благодарение на армията да заставим комисариата да признае властта на Съвета националните комисари. Молим неотложно да ни съобщите, какво да става ". [6, док.№2]
На 25 ноември 1917 година, Шаумян още веднъж телеграфира на Ленин:
" Организира се закавказка власт от оборонци и националисти, отпред с Гегечкори, които не признават властта. Ние им обявихме война, обявявайки тази власт за контрареволюционна. Войската преглежда техните дейности като обособяване от революционна Русия.
Турция се съгласи на помирение. Необходимо е наличието на ваши представители за присъединяване в договарянията за помирение. Възможно е, опирайки се на войската и на бакинския съвет, да се принуди локалната власт да признае вашата власт... С. Шаумян ". [6, док.№3]
Вижда се по неоспорим метод, че още от първите дни след Октомврийския прелом, Степан Шаумян и съидейниците му са подготвени да тръгнат с въоръжена мощ против единствения колко-годе внушителен и законен орган на ръководство в Закавказието. Те се опълчват и на сформирането на Закавказкия комисариат и на свикването на Закавказкия сейм, като са подготвени да леят кръв и неприкрито подстрекават към метежи.
Това е елементарно обяснимо, тъй като сформирането на Закавказкия комисариат е своего рода единомислещ избор на съмнение на всички политически сили в Закавказието против болшевишката власт. Свикването на Закавказкия сейм пък е подобен акт на свикването на Учредителното заседание, което болшевиките разгонват по най-циничен метод, откакто откриват, че депутатите, измежду които доминират социалдемократите-меншевики и есерите, нямат желание да признаят властта на уредниците на Октомврийския прелом.
Отговорът на Совнаркома, респективно на Ленин, не е разполагаем до този миг, само че знае се, че опитът да се подчини Закавказието със силите на застаналите на страната на болшевиките елементи на оттеглящия се Кавказки фронт се проваля. На Степан Шаумян се постанова да се трансферира в Баку, дружно с прочут боен контингент, застанал на страната на болшевиките.
Всъщност, Шаумян и съидейниците му са имали най-сериозни планове във връзка с завземането на властта в Тифлис. В интервала 2-7 октомври 1917 година, в Тифлис се организира първият Кавказки конгрес на РСДРП (болшевики). Конгресът избира Кавказки краеви комитет на болшевишката партия, приема резолюция по настоящите въпроси на деня, както и по настоящите въпроси на деня, както и по националния и аграрния въпрос. Приема се резолюция и по организационните въпроси. [4, стр. 233]
На същия този конгрес е определено и Кавказко бюро на военната организация на болшевишката партия, в което ще влезе и бъдещият воин на " Мартенските събития " и на болшевишката тирания в Баку - Григорий Корганов. [10, стр. 94]
Историците (особено азербайджанските) обръщат особено внимание на обстоятелството, че измежду делегатите на въпросния конгрес, които са тъкмо 30 (тридесет) няма нито един азербайджанец. На конгреса не е показана и мюсюлманската социалдемократическа партия " Хюммат " (по-известна под съветското си наименование - " Гуммет " ). [10, стр. 94]
Друг азербайджански историк - Елдар Исмаилов, търси и етнически подтекст в тези събития. Той обръща внимание на обстоятелството, че вестниците " Кавказский рабочий " (на съветски език), " Брдзола " (на грузински език) и " Бавори крив " (на арменски език) са били публично посочени като печатни публично посочени органи на Краевия комитет. За сметка на това, вестник на азербайджански не е бил нито посочен като болшевишки орган, нито пък е било препоръчано да се учреди сходно издание. " надали това е било инцидентно ", написа Елдар Исмаилов. [11, стр. 201-202]
Това несъмнено, би могло да се одобри просто като самопризнание за слабото въздействие на болшевиките измежду азербайджанците, само че Елдар Исмаилов е много по-краен и вижда в тези събития (създаването на болшевишкия краеви комитет) надалеч отиващи замисли на арменската общественост в Закавказието. Той написа:
" Въпреки това, може да се допусна, че самото начинание със основаването на обединен Кавказки болшевишки комитет не е била нищо друго, с изключение на един от първите несполучливи опити да се обезпечи господството на арменския политически хайлайф в мащабите на цялостен Кавказ ". [11, стр. 202]
Шаумян и болшевиките не съумяват да се задържат в Тифлис и дружно с лоялните към тях въоръжени сили се изтеглят в Баку. Войната на болшевиките против всички останали в Закавказието към този момент е оповестена. Скоро тя към този момент ще се води по най-жесток метод и ужасените поданици на Баку ще преживеят по този начин наречените " Мартенски събития ", представляващи прям разгром на болшевиките, подкрепени от арменските социалисти - националисти от " Дашнакцутюн ", които изиграват ролята на " потребни идиоти ", съгласно крилатата фраза на В. И. Ленин. [5]
Страховитият разгром над азербайджанското население и над партията " Мусават " в Баку, укрепва властта на Степан Шаумян и съидейниците му болшевики над града, Апшеронския полуостров, част от Бакинска губерния и най-много над добива на петрол в района. Показателно е, че в историческото си писмо, в което излага гледната си точка за клането в Баку в края на март - началото на април 1918 година, Шаумян отделя повече място на въпроса за национализацията на нефтената промишленост, банките и комерсиалния флот, в сравнение с почналите военни дейности на Турция против Закавказкия сейм. Той написа:
" След успеха, която удържахме в Баку, Съветът се укрепи [на власт] дефинитивно и ние имаме опцията да проведем съществени мероприятия. Отдавна е решена национализацията на нефтената индустрия, която считаме да изпълним. Сега към този момент ние се разпореждаме с нефта. Първите три шхуни [с нефт] ние към този момент изпратихме в Астрахан, дружно с нашия представител Саак Тер-Габриелян (Сталин го познава). Той ще живее в Астрахан. С претенции по адрес на Съвета се обръщайте към него. Едновременно с това, би трябвало да се национализират и банките и морският превоз. Последният също се намира на наше ползуване след събитията. Засега ние обложихме капиталистите с налог от 50 милиона руб[ли] ". [6, док.№5]
Няма подозрение, че за Совнаркома, удържането на Баку в този миг е било от стратегическа значимост, поради доставките на петрол и нефтени деривати. Те са били от съдбоносна нужда, както за болшевишката власт, по този начин и като разменна монета във взаимоотношенията с германците, след сключването на мирния контракт от Брест-Литовск. Това ще се види по неоспорим метод в по-нататъшното ревю.
За Шаумян обаче нещата са стояли иначе. През цялото време, той размишлява по какъв начин да се разпростре властта на болшевиките над цялата територия на Закавказието, търси съдружници за тази интервенция и води доста интензивна подготовка за военна инвазия в територията, следена от Закавказкия сейм.
Степан Шаумян и съидейниците му в Баку доста ловко се възползват от проблемите на Закавказкия комисариат и на Сейма в договарянията с Отоманската империя. Изследователите някак си подминават обстоятелството, че болшевиките избират деня за началото на офанзивата си против азербайджанците в Баку като цяло и в частност против омразната им партия " Мусават " тъкмо в миг, когато Закавказкият комисариат и Сеймът в Тифлис са напълно ангажирани с проблемите с Отоманската империя и въобще не могат да реагират на ставащото в Баку, даже и да биха поискали да го създадат.
Още две седмици преди Сеймът да бъде призован, армията на Отоманската империя се възползва от цялостното раздробяване на съветската войска на Кавказкия фронт и стартират нахлуване на Ерзерумското, Ванското и Приморското направление. Град Ерзинджан, където е подписано примирието е високомерен " от придвижване ", а на 29 януари (11 февруари) 1918 година, войските на Султана към този момент маршируват по улиците на Трапезунд. [7]
На 27 февруари (12 март) 1918 година, арменските национални елементи, които се борят на Ардаханското направление, стартират общо оттегляне. Падането на Ардахан е сигнал за оттегляне и на арменските елементи и на цивилното арменско население и от Ерзерум. Западна Армения още веднъж е в ръцете на Отоманската империя. [7]
Закавказкият сейм няма потребен ход в тази обстановка и на 1 (14) март 1918 година стартира договаряния за мир в Трапезунд. Преговорите са неравни и доста тежки, както заради военното предимство на Отоманската империя, по този начин и заради подписания на 3 март (по нов стил) 1918 година Брест-Литовски кротичък контракт сред Съветска Русия и Централните сили, включително и с Отоманската империя. Докато договарянията се водят, напредването на армията на Султана продължава и на 23 март (5 април) 1918 година, ръководителят на Закавказката делегация - Акакий Иванович Чхенкели на процедура признава неизбежността на идните огромни отстъпки на Закавказието пред Отоманската империя. [7]
Точно към тази дата, болшевиките в Баку към този момент са завършили с погрома над азербайджанците и с ликвидацията на политическото наличие на " Мусават " в града. Макар и доста усложнен с връзките (особено със Совнаркома в Москва) има несъмнени данни, че Степан Шаумян и другарите му са получавали непрекъснато информация от разнообразни източници в Тифлис и са се ориентирали в ситуацията. В писмото си до Съвета на националните комисари от 13 април 1918 година, Шаумян категорично написа: " От телеграмата на Жордания знаем, че войната с Турция към този момент е почнала ". [6, док.№5] В същото писмо, Шаумян загатва и за различен собствен източник на информация от първа ръка: " Интересна е и радиограмата на члена на Закавказкия сейм Тер-Газатян, който по време на сраженията се оказа в Баку ". [6, док.№5]
Болшевиките в Баку са имали опцията да наблюдават с задоволително огромна акуратност събитията в Тифлис (а от там и в Трапезунд) и да са в течение на проблемите на Закавказкия сейм. Затова те си разрешават да подхващат открити военни дейности против азербайджанците и против " Мусават ". Клането по време на " Мартенските събития " не е резултат на непринудено избухнала борба. Има повече от многочислени доказателства, освен това от болшевики - участници в събитията, че офанзивата е била подготвяна авансово, координирана, имало е открита ключова дума за началото на нападението.
Шаумян и другарите му просто са изчакали точния миг и са нанесли удара по най-болезнен метод. Би било разумно от Тифлис да има остра реакция, само че такава не идва. Шаумян написа до Съвета на националните комисари по този мотив:
" Такова е нашето състояние. Смятаме, че ще излезем спечелили. Тифлиските управляващи, отпред с меншевиките се държат двусмислено. Тук в Баку, всички партии се смириха, десните есери се държаха превъзходно, биха се и умираха дружно с нас. Сега и меншевиките желаят оръжие и дават обещание поддръжката си. Изпращам радиограмата им в Тифлис в отговор на Жордания ". [6, док.№5]
От тук нататък държанието на болшевиките в Баку следва френската сентенция, че апетитът идва с яденето. Впрочем, в затруднената си връзка с Москва, Шаумян " дипломатично " показва наказателните акции на болшевиките към Баку като отбранителни боеве. За наказателната интервенция на болшевиките и отрядите на " Дашнакцутюн " в Шемаха, Шаумян оповестява следното във към този момент неведнъж цитираното писмо от 13 април 1918 година:
" В момента ние се намираме в положение на непрекъсната война. В течение на последната седмица се бихме и в Шемаха. Срещу 3 хилядния отряд, изпратен от Елисаветполския мюсюлмански народен комитет, ние изпратихме свои отряди, които съгласно получените през вчерашния ден сведения са били разрушени и отстъпват, като дружно с тях отстъпва 25-хилядното арменско и молоканско население на уезда. Вчера беше изпратен нов наш отряд с артилерия и картечници. Пак през вчерашния ден получихме известие, че от Елисаветпол са тръгнали нови два ешелона с мюсюлмански войски, отпред с грузинския княз Магалов. Не са завзели ст[анцията] Аджикабул на 4-и часа път от Баку. Там се концентрират и локалните банди на мюсюлманите. Значителни сили се окопават и южно от Баку, в Салян, където е пристигнала дивата дивизия от Ленкоран с артилерия ". [6, док.№5]
Тази информация е опит да се прикрие огромната наказателна акция, подхваната от Бакинския Съветпол това време, както и споровете с други етнически групи в района като лезгините. Шаумян знае, че в Москава не са толкоз войнствено настроени, що се отнася до Закавказието, че там целта е опазването на нефтените залежи и по тази причина ловко показва личната си атака като отбранителни сражения. Разбира се, по това време нищо не заплашва болшевиките в Баку, по думите на един от задграничните консули " в града не е останал нито един по-значителен мохамеданин ", а неорганизираните азербайджански въоръжени формирования са в " глуха отбрана ". Шаумян обаче си има начертана тактика и по тази причина непрекъснато подхранва напрежението в Совнаркома. Във всяко от идващите си известия той непрекъснато ще разяснява и проучва разнообразни закани, най-много от немско нахлуване към Баку, които в никакъв случай няма да станат факт. [6] [8]
Интересно е последното изречение от последния откъс, където се оповестява, че в обитаемото място Салян е пристигнала " Дивата дивизия " от Ленкоран. Това влиза в безусловно несъгласие със личните изказвания на Шаумян, че се е бил с " Дивата дивизия " в Баку. Някои не изключително прецизни създатели и до ден сегашен настояват, че " идването на " Дивата дивизия " в Баку е отключила " мартенските събития " и клането над азербайджанското население ". Тук виждаме, че след " Мартенските събития ", в които сякаш е била ангажирана, " Дивата дивизия " внезапно се появява на напълно друго място, като е пристигнала там от Ленкоран - град, който е прекомерно надалеч от Баку.
В друга публикация към този момент беше обещано в детайли пояснение за несъстоятелността на спекулациите към несъществуващото присъединяване на " Дивата дивизия " в боевете в Баку в края на март - началото на април 1918 година. [5] Тук просто маркираме метода на Шаумян, който непрекъснато плаши " Центъра " с нечие настъпление, а по едно и също време с това излага своите проекти за нахлуване към Елисаветпол и даже към Тифлис. И в действителност, на 14 май 1918 година, той към този момент се е заел съществено да обработва Совнаркома в интерес на възможното съюзяване с намиращия се в Персия отряд на Бичерахов. [6, док. 7] В писмо до Съвета на националните комисари той написа:
" Изпращам Ви радиотелеграфическото питане, изпратено от представителя на Ензелийския Военно-революционен комитет до Бичерахов и два отговора на последния, които дават картина за ситуацията в Персия. За Бичерахов към този момент Ви писах. Това е безпартиен човек, по своему лоялен на Русия, искащ да избави нашето имущество и да го изведе от Персия. Сега той устоя отряди със средствата на англичаните и счита за належащо, както ще видите от радиограмата, [да се води] взаимна работа с нас срещу Турция. Вече ви писах, че разпоредих на Военно-революционния комитет да обясни дефинитивно позицията на Бичерахов и на военачалник Баратов. Очевидно, с тази цел му е било изпратено (на Бичерахов) това питане ". [6, док. 7]
Макар и разгромил партията " Мусават " в Баку и " респектирал " до немай къде локалното азербайджанско и изобщо - мюсюлманското население, Бакинският съвет търси къде ли не нови съдружници. Въпреки триумфалните рапорти за успеха от " Мартенските събития ", ситуацията в Баку е меко казано тежко. На 14 май 1918 година, Шаумян рапортува в Москва:
" Продоволственият въпрос в Баку мощно ни затруднява. Работниците гладуват. На основа на глада и на страха от турците има мощно недоволство измежду масите. За това към този момент ви писах, по-подробно ще ви пиша идващия път ". [6, док. 7].
Тук сме очевидци на типичния за Шаумян манипулативен жанр при връзките му с " Центъра ". Той по едно и също време се хвали с големи достижения (най-вече военни) и по едно и също време с това непрестанно се моли за всякаква помощ, аргументирайки се с най-различни причини - от военни, през стопански, та до чисто битови.
Буквално в предходното си писмо той се хвали до небесата, че популацията в Баку изцяло се е консолидирало към болшевиките, даже и мюсюлманите. (Знаменитата му имитация: " Мюсюлманската бедното мощно пострада, само че в този момент тя се сплотява към болшевиките и към Съвета " [6, док.№5], ще остане като образец на безподобен цинизъм, само че при политическите деятели на това качество се гледа по-скоро положително).
Сега обаче, вождът на бакинския пролетариат е мощно обезпокоен и е подготвен да се хване като удавник за сламка за всяка опция. На него остро не му доближават военни командири, не му доближава оръжие, след известно време ще стартират да не му доближават и хора. И по тази причина, той хвърля съществени старания и прави нетипични за темперамента си взаимни отстъпки, с цел да притегли на своя страна Лазар Фьодорович Бичерахов и неговия отряд.
Шаумян не стопира от една страна да търси контакти с Бичерахов в Персия и да се пробва да го притегли на помощ на Бакинския съвет, а въпреки това, непрекъснато бомбардира " Центъра " с внушения за значимостта на планувания от него съюз.
Всъщност, чия поддръжка търси по този начин настоятелно Степан Шаумян?
Лазар Фьодорович Бичерахов е от осетински генезис (на осетински: Бичерахти Лазæр). Той е роден на 15 ноември 1882 година в Санкт Петербург. Почива на 22 юни 1952 година в Германия.
Лазар Бичерахов е служил в Първи Планиско-Моздокски полк в интервала 1911 - 1914 година. Участва в Първата международна война. На 3 август 1914 година е уволнен от армията с императорски декрет с чин " подесаул " заради заболяване и му е отпусната пенсия. [13] По-късно обаче още веднъж е свикан под знамената, този път в в допълнение образувания Втори Планиско-Моздокски полк. С императорски декрет от 29 септември 1915 година е нараснал от " есаул " на " войскови старшина " със старшинство от 19 януари 1915 година. Наградата е " за оценки в делата против неприятеля ". [14]
В интервала 1915 - 1918 година, служи в експедиционния корпус на военачалник Баратов в Персия. Там той командва Терския казашки отряд, като войскови старшина. Награден е с медал Свети Владимир 4-та степен. [2, стр. 25]
В началото на 1918 година, Бичерахов образува в Персия отряд от към хиляда души, който минава на работа при англичаните. Той обаче желал да върне отряда си, който се е състоял в забележителна степен от казаци и от негови сънародници - осетинци, вкъщи. Това го кара да влезе в договаряния с болшевиките в Баку и персонално със Степан Шаумян за подписване на тактически съюз, ориентиран публично против турските искания в Закавказието. Едновременно с това, Бичерахов предизвиква упоритостите на Шаумян за нахлуване против Елисаветпол и даже против Тифлис. Просто, това е маршрутът за завръщането на отряда му в Осетия в Северен Кавказ.
Ленин, който по принцип изпада във екстаз от достиженията на Бакинския съвет и персонално на Шаумян в изтребването на азербайджанците и в разгрома на мусаватистите, въпреки всичко се пробва внимателно да изясни на водача на бакинския пролетариат, че грубата мощ е хубаво нещо, само че единствено тя не стига. На 14 май 1918 година, Ленин изпраща на Шаумян писмо, в което се пледира за повече повратливост и дипломатичност. Ленин написа:
"... Много ви благодаря за писмото. Ние сме във екстаз от вашата твърда и решителна политика. Съумейте да съедините с нея и допустимо най-предпазливата дипломация, която ни предписва абсолютно настоящето допустимо най-трудно състояние - и ние ще победим. Трудностите са необятни. За в този момент ни избавят само несъгласията и споровете и битката сред империалистите. Умейте да употребявате тези спорове: за в този момент би трябвало да се научим на дипломация.... ". [6, док.№8]
На 24 май 1918 година, Ленин още веднъж наставлява с преднамерено писмо Шаумян за нуждата от по-голяма еластичност и дипломатичност. Ленин написа: "... Използвам случая, още веднъж да Ви изпратя няколко думи (неотдавна отново имах случай да Ви изпратя писмо; получихте ли го?). ситуацията на Баку е мъчно в интернационално отношение. За това бих Ви посъветвал да се опитате да извършите блок с Жордания. Ако е невероятно - би трябвало да се лавира и да се протака решението, до момента в който не укрепнете във военно отношение. Трезва преценка и дипломация за отсрочване - помнете това.... ". [6, док.№12]
От писмото на Ленин се виждат най-малко няколко неща. Едното е, че Ленин е уверен, че Шаумян поддържа избрани контакти с избрани среди в Тифлис, както беше към този момент посочено нагоре. Само че, Шаумян употребява тези контакти най-много като източници на информация - по този начин той избира момента за " Мартенските събития ", до момента в който Ленин желае нещо много по-различно. Това е второто умозаключение от писмото на Ленин.
За разлика от Степан Шаумян, който неудържимо се стреми към военна борба със Закавказкия сейм и желае да щурмува Елисаветпол и даже Тифлис, Ленин предлага напълно друга линия на своя остарял познайник. Владимир Илич поучава Шаумян да откри нови " потребни идиоти ", с чиято помощ да се опита да се стабилизира и да не бъде " самичък войник " в Баку и Заквказието. Ленин непрестанно упорства да се печели време, до момента в който Шаумян не стопира да бърза. Както постоянно става в болшевишките среди, Ленин се оказва по-добрият стратег, само че когато това излиза наяве към този момент е доста късно.
Междувременно, скоростта на събитията нараства. Настъплението на отоманските войски е възобновено, като на 12 (25) 1918 година към този момент е паднал и Карс и войските на Султана се насочват към Александропол. На 23 май 1918 година, Шаумян телеграфира на Ленин, че на 13 май 1918 турците са поискали да бъдат пропускани гладко по ж.п. линията Александропол - Джулфа. На 16-ти май отоманските войски са завзели Александропол, а на 17-ти са поискали " да им се обезпечи свободен достъп до Джулфа ". [6, док.№9] Арменското население от Александрополски уезд, дружно с популацията на Сурмалински уезд бяга без да хваща религия на уверенията на турските офицери, че няма да го закачат. Информаторът на Шумян е повече от благонадежден - това е членът на Закавказкия комисариат - министърът на финансите Хачатур О. Карчикян.
Вече е мъчно да се реши, до каква степен Шаумян употребява присъщия си жанр с цел да тласне Москва към по-бързо взимане на решения или в действителност е изпаднал в суматоха, само че в същия ден той телеграфира още следното:
" Събитията в Закавказието се развиват доста бързо. Всички известия от Тифлис приказват за подготовката на поход към Баку от страна на турците. Необходима ни е незабавна помощ, пътят Петровск - Червленная още не е отворен. Връзката със Северен Кавказ е доста неприятна - през Батайск. Помощ от Северен Кавказ досега няма, нуждаем се от команден състав, оръжие, самолети. Очаквам инструкции по отношение на силите [от] Персия. Ако не получа инструкции в точния момент, ще работя по лично убеждение ". [6, док.№9]
Шаумян става нервозен. На пръв взор, той не би трябвало да се тормози чак толкоз доста от настъплението на отоманските войски. Все отново Съветска Русия и Империята на Султана са в мир - Брест-Литовският контракт е подписан и турците употребяват необятно неговите клаузи с цел да аргументират териториалните си искания. Чисто теоретически, турското нахлуване е проблем на Закавказкия сейм и на съперниците на Шаумян в Тифлис.
Но това не е тъкмо по този начин. Шаумян е извънредно смутен от оповестяването на независимостта на Закавказието. Макар че Закавказката демократична федеративна република ще приключи съществуването си единствено след няколко дни, самото й битие е задоволително с цел да се трансформира в правно съображение за започване на " прокси война " в която войските на Закавказието, подкрепяни от Отоманската империя да се насочат към Баку, с цел да открият надзор над града и не по-малко значимо - над нефтената му промишленост. Както се вижда от кореспонденцията на Шаумян с Ленин, шефът на Бакинския съвет поддържа контакти и с британски дипломати, а техните отзиви също не му работят успокоително.
На 24 май 1918 година, Шаумян изпраща писмо до Съвета на националните комисари, в което недоволства против продължаващата липса на задоволително мощна радиостанция за потребностите на бакинските болшевики и доразвива информацията, която е изпратил с радиограма на предходния ден. След като осведоми за хипотетичните стратегически цели на турското нахлуване - влизане в Северна Персия ( " мощно туркофилска " съгласно оценката на Шаумян) и основаване на мощна мюсюлманска войска, следва следващата информация за заканите към Баку:
" Едновременно, ние получаваме известие след известие от Тифлис за това, че основното искане на турците и германците в Батум е прехвърлянето на войски в Баку. В Тифлис се усилва германо-турската " ориентировка ". Вчера британският консул ми прочете писмо, получено от тифлиския британски консул, с клеймо от 10 май (днеска е 24-ти), в което се отбелязва, че дори най-верните другари на англичаните (очевидно арменците) се отвръщат от тях и на англичаните не им остава нищо, с изключение на да избягат от там ". [6, док.№11]
От този текст се вижда, че Шаумян е бил в непрекъсната връзка с британската дипломация - най-вероятно посредством британски консул в Баку и / или пък посредством някой от британските консули в Персия, който е бил деен и в Баку. Знаем и за непрекъснатата преписка на Шаумян с членове на Закавказкия комисариат и на Закавказкия сейм. Въпреки, че е техен гневен и формален съперник, Шаумян няма нищо срещу да черпи информация от обособени техни членове. Това несъмнено, е било натоварено и с избран риск, тъй като всеки е интерпретирал информацията по този начин, както му е било преференциално.
Шаумян не е имало от къде да знае цялостни детайлности за германо-турското съглашение за делене на зони на въздействие в Закавказието, съгласно което немските ползи са на първо място в Тифлиска губерния, т.е. в Грузия. Германците не са имали желание да изпращат войски в Баку, макар непрекъснатите страхове на Шаумян. Дори и след първото дебаркиране на британски боен контингент в Баку след рухването на Шаумян от власт в Бакинския съвет и установяването на по този начин наречената " Диктатура на Центрокаспия " от социалдемократи-меншевики, есери и " Дашнакцутюн ", германците се съгласяват елементарно да не изпращат войски към Баку, против голото заричане на Ленин, че болшевиките ще пропъдят англичаните от там. Това се вижда от телеграмата на Ленин до неговия съидейник Колесов в Ташкент от 23 август 1918 година, в която се споделя:
" В Баку са дебаркирали англичаните и там ситуацията е неустойчиво. Немците са съгласни да подсигуряват, че няма да стартират нахлуване към Баку, в случай че изгоним от там англичаните. Неизвестно е по какъв начин ще се подредят там нещата. За военната помощ не знаем къде е. Смятаме, че е блокирана под Царицин. По отношение на посланиците и консулите ви съветваме да се държите изчаквателно, като ги държите под троен контрол и арестувате подозрителните лица, които влизат с тях в контакт.
Обмисляме и приготвяме известна помощ за вас, само че да обещаем сигурно не можем, защото всичко зависи от това, ще успеем ли да изгоним англичаните от Баку или те ще съумеят да завземат част от Каспийския бряг ". [8, док.№45]
Но да се върнем към събитията от месец май 1918 година. Както се вижда, бакинските болшевики са имали много информация за ставащото в Тифлис, като са поддържали връзка, както с дейци на Закавказкия комисариат и Сейма, по този начин и с консулите на страните от Антантата. За контактите с британските консули има напълно директни свидетелства, идващи персонално от Шаумян. По тази причина в Баку напълно на време разбират, освен това от " очевидни източници " за подготвящата се грузинска самостоятелност и за идната интервенция на Германия в Закавказието. В цитираното към този момент писмо то 24 май 1918 година, Шаумян написа:
" Вие евентуално към този момент знаете, че държавното управление на Гегечкори се оказа прекомерно " ляво " и го размени Чхенкели. Прилагам отрезка от " Бакинский рабочий " с обзор на печата, където се цитира мнението на тифлиския арменски меншевишки вестник " Пайкар " (орган на регионалния комитет на меншевиките). Дашнаците са получили известие от Тифлис, че в Батум дават обещание на грузинците автономност под протектората на Вилхелм. Цялото останало Закавказие би трябвало да стане самостоятелен Азербайджан ".
Индикатор за сериозността на обстановката е реакцията на Съвета на националните комисари в лицето на неговия ръководител Ленин и " завеждащия въпросите на Съвета на националните комисари " - Владимир Бонч-Бруевич. Още на същия ден - 23 май 1918 година, те изпращат радиограма до Бакинския съвет, с която го уведомяват, че Совнаркомът се е разпоредил да се окаже незабавна помощ на болшевиките в Баку. Текстът на радиограмата е:
" Съветът на Народните Комисари постанови: да се изпрати неотложно по вода от Царицин за Баку огромно количество [пшеница] разполагаем на Бакинския съвет, предвид на това, преди всичко и абсолютно да бъде обезпечена работата по добиването на петрол в най-голямо количество ". [6, док.№10]
Всичко е казано доста ясно и без увъртания. В Баку се изпраща храна, с цел да не стопира добивът на петрол. Нефтът е от първостепенно значение и Бакинският съвет би трябвало да обезпечи добивът му " в най-голямо количество ". Още повече, че бакинският петрол е нужен на " Центъра " освен за личните му потребности, само че и с цел да " изплаща " доброжелателното отношение на своите първични работодатели от немския общоприет щаб. Въпреки личните си проблеми, Совнаркомът не не помни да заделя количества за Германия.
И тъкмо тук се вижда разминаването освен в тактиката, само че и в стратегическите планове на Совнаркома и Ленин от една страна и доминирания сега от болшевиките Бакински съвет и Степан Шаумян от друга. Ленин упорства за печелене на време, за " блок с Жордания ", за търсене на тактически краткотрайни съдружници, до момента в който макар всички недоволства за опасности и закани, с които бомбардира Совнаркома, Шаумян се готви за експанзия и нахлуване против към момента единното и към този момент публично без значение Закавказие.
Точно в това разминаване се вижда, че макар непрекъснатите недоволства на Шаумян за дефицит на какво ли не и за какви ли не закани от немци, турци, сеймовски войски и по този начин нататък, водачът на Бакинския съвет поредно се готви за война и за нахлуване. На първо място той е вперил очи в Елисаветпол, който доста скоро ще стане краткотрайна столица на Азербайджанската демократична република. В писмото си от 24 май 1918 година, Шаумян оповестява обстоятелствата едно към едно:
"... Прехвърлям се на въпроса за нашите най-близки военни цели. Както към този момент ви оповестих, ние се готвим в най-близко време да тръгнем към Елисаветпол. Ние прихванахме телеграфни диалози от Елисаветпол за готвещо се там напредване към Баку с постоянни войски (по сведенията [с които разполагаме] в Елисаветпол те са към този момент към 6000 отпред с грузинския княз Магалов). Преди 4 дни, нашите отряди в Аджикабул към този момент имаха конфликти с тяхната кавалерия. Възможно е те да ни изпреварят. Ако това ще са единствено елисаветполските сили, тях елементарно ще ги разбием тук и незабавно ще разчистим пътя за Елисаветпол, а може би и за Тифлис. Ако след тях ще вървят и турските войски от Батум (и от юг), ние във всеки случай ще би трябвало да заемем Евлахският мост и отбранителната линия по [река] Кура. Трябва да се бърза за Елисаветпол, с цел да се провокира там, а по-късно и по-нататък въстание на арменците. Това ще повлияе и на грузинското селячество и Сеймът ще бъде разгонен. Ако това въстание не избухне и турците съумеят да закрепят към себе си Грузия и Тифлис, тогава ние ще бъдем изцяло изолирани и ще ни се наложи да отбраняваме единствено Апшеронския полуостров.
Придвижването към Елисаветпол ние за в този момент не можахме да стартираме, тъй като не сме подготвени. Ка
Омраза от пръв взор
Както към този момент беше изяснено в предходната част, враждебността сред болшевиките и Закавказкия сейм е " изначална ". Болшевиките влизат в борба през цялото време освен с акта на привикване на Закавказкия сейм, те са изрично срещу всевъзможни хрумвания за самостоятелност на Закавказието и за обособяване от (вече) руска Русия.
На 10 февруари 1918 година Тифлис се организира първото съвещание на Закавказкия сейм. Събранието е намерено от ръководителя на краткотрайното бюро по свикването на Сейма - Николай Семьонович Чхеидзе. На 13 февруари 1918 година, се организира второто съвещание на Закавказкия сейм и на него Николай Чхеидзе е определен за негов ръководител. Интересно е, че кандидатурата на Чхеидзе е издигната от представител на арменската социалистическа и националистическа партия " Дашнакцутюн " - Ованес Качазнуни (среща се и като Каджазнуни) - бъдещият първи министър ръководител на Арменската република. Кандидатурата на Николай Чхеидзе, издигната от Качазнуни е подкрепена от представители на всички фракции в Закавказкия сейм.
В негова изгода се изричат: Григол Лордкипанидзе от фракцията на социал-революционерите (есерите); Мамедхасан Джафаргулу оглу Хаджинский (в руската и в съветската литература той е прочут като Маммед Гасан Джафаргулу оглы Гаджинский; на азербайджански името му се изписва Məmmədhəsən Cəfərqulu oğlu Hacınski) от мюсюлманския социалистически блок; Ной Висарионис дзе Рамишвили от фракцията на социалдемократите-меншевики; Мир Якуб Миразис оглу Мехтиев (на съветски: Мир Ягуб Миразиз оглы Мехтиев; на азербайджански: Mir Yaqub Mirəziz oğlu Mehdiyev) от Партията на мюсюлманите в Русия " Иттихад " ; Рустамбеков от партията " Мусават " ; Георгий Ласхишвили (бъдещият министър на националното обучение на Грузинската демократична република) от социалистите-федералисти и национал-демократът Гиорги Гвазава. [9, стр. 1]
Болшевиките остро стачкуват против свикването на Сейма и се пробват да вдигнат бунт против него. В деня на свикването на Сейма, Краевият и Тифлиският комитет на РСДРП (болшевики) провеждат оживен протестен протест за пропадане на съвещанието. По заповед на Закавказкия комисариат, митингът е разпилян, като се стига до пукотевица.
Тези събития са коментирани от социалдемократа-меншевик Евгений Гегечкори в неговия доклад за работата на Закавказкия комисариат. Според Гегечкори, повода за упражненото принуждение е била в агресивното държание на участниците в митинга, които са призовавали за свалянето на Закавказкия комисариат и за възпрепятстване на работата на Закавказкия сейм. [9, стр. 10]
Според Евгений Гегечкори, болшевиките са правили поредна подривна активност против Закавказкия комисариат, която " изключително се е засилила, откакто Совнаркомът е назначил Степан Шаумян за ексклузивен комисар на цялостен Кавказ през януари 1918 година. Закавказкият комисариат му предложил в границите на 24 часа да напусне територията на Закавказието, дружно със секретаря си. При несъблюдение на тези условия, той е подлежал на арестуване. Степан Шаумян се скрил и оттогава стартира тази история (митингът, който е прераствал в бунт, бел. авт.), която се разраства като снежна лавина и се развихря злополука - злополуката в Александровската градина (има се пред тип митингът, разгонен с изстрели, бел. авт.) ".
Като същински социалдемократ, Гегечкори е мощно фрустриран от обстоятелството, че е употребявано принуждение против митинга. Пред Сейма той декларира, че това е " прекомерно печален факт, нежелан, тук две отзиви не може да има... ". [9, стр. 10] От коментара на Гегечкори се схваща, че на 10 февруари 1918 година, Закавказкият комисариат и щабът на защитата са получили сведения, че лица, които подлежат на арестуване се намират на митинга и насъскват тълпата против Сейма. Нямало различен метод, с изключение на да се употребява мощ, с цел да бъдат задържани въпросните лица. В резултат на това един полицай бил погубен, един бил обезоръжен и един бил ранен.
Закавказкият комисариат назначава комисия, която да проверява случая, само че без необикновен възторг. Както отбелязва Ной Жордания в записките си: " върховете през цялото време знаеха, че резултатът от следствието ще си остане заметен под килима. В този интервал аз (Ной Жордония, бел. авт.) смятах репресиите против болшевиките за наложителни: не трябваше да им се дава опция да работят ". [12, стр. 9]
Всъщност, още в средата на ноември 1917 година, болшевиките в Закавказието са взели безапелационното решение да се конфронтират до край със Закавказкия комисариат, другояче казано с всевъзможни автономистки трендове и с политическите сили, които не признават върховенството на Совнаркома, възцарил се след октомврийския прелом. Това се вижда от телеграмата на Степан Шаумян до В. И. Ленин от 23 ноември 1917 година, в която се споделя буквално:
" Ние обявихме война на Закавказкия комисариат, като контрареволюционен. Голяма част от гарнизона е на наша страна. Ние можем благодарение на армията да заставим комисариата да признае властта на Съвета националните комисари. Молим неотложно да ни съобщите, какво да става ". [6, док.№2]
На 25 ноември 1917 година, Шаумян още веднъж телеграфира на Ленин:
" Организира се закавказка власт от оборонци и националисти, отпред с Гегечкори, които не признават властта. Ние им обявихме война, обявявайки тази власт за контрареволюционна. Войската преглежда техните дейности като обособяване от революционна Русия.
Турция се съгласи на помирение. Необходимо е наличието на ваши представители за присъединяване в договарянията за помирение. Възможно е, опирайки се на войската и на бакинския съвет, да се принуди локалната власт да признае вашата власт... С. Шаумян ". [6, док.№3]
Вижда се по неоспорим метод, че още от първите дни след Октомврийския прелом, Степан Шаумян и съидейниците му са подготвени да тръгнат с въоръжена мощ против единствения колко-годе внушителен и законен орган на ръководство в Закавказието. Те се опълчват и на сформирането на Закавказкия комисариат и на свикването на Закавказкия сейм, като са подготвени да леят кръв и неприкрито подстрекават към метежи.
Това е елементарно обяснимо, тъй като сформирането на Закавказкия комисариат е своего рода единомислещ избор на съмнение на всички политически сили в Закавказието против болшевишката власт. Свикването на Закавказкия сейм пък е подобен акт на свикването на Учредителното заседание, което болшевиките разгонват по най-циничен метод, откакто откриват, че депутатите, измежду които доминират социалдемократите-меншевики и есерите, нямат желание да признаят властта на уредниците на Октомврийския прелом.
Отговорът на Совнаркома, респективно на Ленин, не е разполагаем до този миг, само че знае се, че опитът да се подчини Закавказието със силите на застаналите на страната на болшевиките елементи на оттеглящия се Кавказки фронт се проваля. На Степан Шаумян се постанова да се трансферира в Баку, дружно с прочут боен контингент, застанал на страната на болшевиките.
Всъщност, Шаумян и съидейниците му са имали най-сериозни планове във връзка с завземането на властта в Тифлис. В интервала 2-7 октомври 1917 година, в Тифлис се организира първият Кавказки конгрес на РСДРП (болшевики). Конгресът избира Кавказки краеви комитет на болшевишката партия, приема резолюция по настоящите въпроси на деня, както и по настоящите въпроси на деня, както и по националния и аграрния въпрос. Приема се резолюция и по организационните въпроси. [4, стр. 233]
На същия този конгрес е определено и Кавказко бюро на военната организация на болшевишката партия, в което ще влезе и бъдещият воин на " Мартенските събития " и на болшевишката тирания в Баку - Григорий Корганов. [10, стр. 94]
Историците (особено азербайджанските) обръщат особено внимание на обстоятелството, че измежду делегатите на въпросния конгрес, които са тъкмо 30 (тридесет) няма нито един азербайджанец. На конгреса не е показана и мюсюлманската социалдемократическа партия " Хюммат " (по-известна под съветското си наименование - " Гуммет " ). [10, стр. 94]
Друг азербайджански историк - Елдар Исмаилов, търси и етнически подтекст в тези събития. Той обръща внимание на обстоятелството, че вестниците " Кавказский рабочий " (на съветски език), " Брдзола " (на грузински език) и " Бавори крив " (на арменски език) са били публично посочени като печатни публично посочени органи на Краевия комитет. За сметка на това, вестник на азербайджански не е бил нито посочен като болшевишки орган, нито пък е било препоръчано да се учреди сходно издание. " надали това е било инцидентно ", написа Елдар Исмаилов. [11, стр. 201-202]
Това несъмнено, би могло да се одобри просто като самопризнание за слабото въздействие на болшевиките измежду азербайджанците, само че Елдар Исмаилов е много по-краен и вижда в тези събития (създаването на болшевишкия краеви комитет) надалеч отиващи замисли на арменската общественост в Закавказието. Той написа:
" Въпреки това, може да се допусна, че самото начинание със основаването на обединен Кавказки болшевишки комитет не е била нищо друго, с изключение на един от първите несполучливи опити да се обезпечи господството на арменския политически хайлайф в мащабите на цялостен Кавказ ". [11, стр. 202]
Шаумян и болшевиките не съумяват да се задържат в Тифлис и дружно с лоялните към тях въоръжени сили се изтеглят в Баку. Войната на болшевиките против всички останали в Закавказието към този момент е оповестена. Скоро тя към този момент ще се води по най-жесток метод и ужасените поданици на Баку ще преживеят по този начин наречените " Мартенски събития ", представляващи прям разгром на болшевиките, подкрепени от арменските социалисти - националисти от " Дашнакцутюн ", които изиграват ролята на " потребни идиоти ", съгласно крилатата фраза на В. И. Ленин. [5]
Страховитият разгром над азербайджанското население и над партията " Мусават " в Баку, укрепва властта на Степан Шаумян и съидейниците му болшевики над града, Апшеронския полуостров, част от Бакинска губерния и най-много над добива на петрол в района. Показателно е, че в историческото си писмо, в което излага гледната си точка за клането в Баку в края на март - началото на април 1918 година, Шаумян отделя повече място на въпроса за национализацията на нефтената промишленост, банките и комерсиалния флот, в сравнение с почналите военни дейности на Турция против Закавказкия сейм. Той написа:
" След успеха, която удържахме в Баку, Съветът се укрепи [на власт] дефинитивно и ние имаме опцията да проведем съществени мероприятия. Отдавна е решена национализацията на нефтената индустрия, която считаме да изпълним. Сега към този момент ние се разпореждаме с нефта. Първите три шхуни [с нефт] ние към този момент изпратихме в Астрахан, дружно с нашия представител Саак Тер-Габриелян (Сталин го познава). Той ще живее в Астрахан. С претенции по адрес на Съвета се обръщайте към него. Едновременно с това, би трябвало да се национализират и банките и морският превоз. Последният също се намира на наше ползуване след събитията. Засега ние обложихме капиталистите с налог от 50 милиона руб[ли] ". [6, док.№5]
Няма подозрение, че за Совнаркома, удържането на Баку в този миг е било от стратегическа значимост, поради доставките на петрол и нефтени деривати. Те са били от съдбоносна нужда, както за болшевишката власт, по този начин и като разменна монета във взаимоотношенията с германците, след сключването на мирния контракт от Брест-Литовск. Това ще се види по неоспорим метод в по-нататъшното ревю.
За Шаумян обаче нещата са стояли иначе. През цялото време, той размишлява по какъв начин да се разпростре властта на болшевиките над цялата територия на Закавказието, търси съдружници за тази интервенция и води доста интензивна подготовка за военна инвазия в територията, следена от Закавказкия сейм.
Степан Шаумян и съидейниците му в Баку доста ловко се възползват от проблемите на Закавказкия комисариат и на Сейма в договарянията с Отоманската империя. Изследователите някак си подминават обстоятелството, че болшевиките избират деня за началото на офанзивата си против азербайджанците в Баку като цяло и в частност против омразната им партия " Мусават " тъкмо в миг, когато Закавказкият комисариат и Сеймът в Тифлис са напълно ангажирани с проблемите с Отоманската империя и въобще не могат да реагират на ставащото в Баку, даже и да биха поискали да го създадат.
Още две седмици преди Сеймът да бъде призован, армията на Отоманската империя се възползва от цялостното раздробяване на съветската войска на Кавказкия фронт и стартират нахлуване на Ерзерумското, Ванското и Приморското направление. Град Ерзинджан, където е подписано примирието е високомерен " от придвижване ", а на 29 януари (11 февруари) 1918 година, войските на Султана към този момент маршируват по улиците на Трапезунд. [7]
На 27 февруари (12 март) 1918 година, арменските национални елементи, които се борят на Ардаханското направление, стартират общо оттегляне. Падането на Ардахан е сигнал за оттегляне и на арменските елементи и на цивилното арменско население и от Ерзерум. Западна Армения още веднъж е в ръцете на Отоманската империя. [7]
Закавказкият сейм няма потребен ход в тази обстановка и на 1 (14) март 1918 година стартира договаряния за мир в Трапезунд. Преговорите са неравни и доста тежки, както заради военното предимство на Отоманската империя, по този начин и заради подписания на 3 март (по нов стил) 1918 година Брест-Литовски кротичък контракт сред Съветска Русия и Централните сили, включително и с Отоманската империя. Докато договарянията се водят, напредването на армията на Султана продължава и на 23 март (5 април) 1918 година, ръководителят на Закавказката делегация - Акакий Иванович Чхенкели на процедура признава неизбежността на идните огромни отстъпки на Закавказието пред Отоманската империя. [7]
Точно към тази дата, болшевиките в Баку към този момент са завършили с погрома над азербайджанците и с ликвидацията на политическото наличие на " Мусават " в града. Макар и доста усложнен с връзките (особено със Совнаркома в Москва) има несъмнени данни, че Степан Шаумян и другарите му са получавали непрекъснато информация от разнообразни източници в Тифлис и са се ориентирали в ситуацията. В писмото си до Съвета на националните комисари от 13 април 1918 година, Шаумян категорично написа: " От телеграмата на Жордания знаем, че войната с Турция към този момент е почнала ". [6, док.№5] В същото писмо, Шаумян загатва и за различен собствен източник на информация от първа ръка: " Интересна е и радиограмата на члена на Закавказкия сейм Тер-Газатян, който по време на сраженията се оказа в Баку ". [6, док.№5]
Болшевиките в Баку са имали опцията да наблюдават с задоволително огромна акуратност събитията в Тифлис (а от там и в Трапезунд) и да са в течение на проблемите на Закавказкия сейм. Затова те си разрешават да подхващат открити военни дейности против азербайджанците и против " Мусават ". Клането по време на " Мартенските събития " не е резултат на непринудено избухнала борба. Има повече от многочислени доказателства, освен това от болшевики - участници в събитията, че офанзивата е била подготвяна авансово, координирана, имало е открита ключова дума за началото на нападението.
Шаумян и другарите му просто са изчакали точния миг и са нанесли удара по най-болезнен метод. Би било разумно от Тифлис да има остра реакция, само че такава не идва. Шаумян написа до Съвета на националните комисари по този мотив:
" Такова е нашето състояние. Смятаме, че ще излезем спечелили. Тифлиските управляващи, отпред с меншевиките се държат двусмислено. Тук в Баку, всички партии се смириха, десните есери се държаха превъзходно, биха се и умираха дружно с нас. Сега и меншевиките желаят оръжие и дават обещание поддръжката си. Изпращам радиограмата им в Тифлис в отговор на Жордания ". [6, док.№5]
От тук нататък държанието на болшевиките в Баку следва френската сентенция, че апетитът идва с яденето. Впрочем, в затруднената си връзка с Москва, Шаумян " дипломатично " показва наказателните акции на болшевиките към Баку като отбранителни боеве. За наказателната интервенция на болшевиките и отрядите на " Дашнакцутюн " в Шемаха, Шаумян оповестява следното във към този момент неведнъж цитираното писмо от 13 април 1918 година:
" В момента ние се намираме в положение на непрекъсната война. В течение на последната седмица се бихме и в Шемаха. Срещу 3 хилядния отряд, изпратен от Елисаветполския мюсюлмански народен комитет, ние изпратихме свои отряди, които съгласно получените през вчерашния ден сведения са били разрушени и отстъпват, като дружно с тях отстъпва 25-хилядното арменско и молоканско население на уезда. Вчера беше изпратен нов наш отряд с артилерия и картечници. Пак през вчерашния ден получихме известие, че от Елисаветпол са тръгнали нови два ешелона с мюсюлмански войски, отпред с грузинския княз Магалов. Не са завзели ст[анцията] Аджикабул на 4-и часа път от Баку. Там се концентрират и локалните банди на мюсюлманите. Значителни сили се окопават и южно от Баку, в Салян, където е пристигнала дивата дивизия от Ленкоран с артилерия ". [6, док.№5]
Тази информация е опит да се прикрие огромната наказателна акция, подхваната от Бакинския Съветпол това време, както и споровете с други етнически групи в района като лезгините. Шаумян знае, че в Москава не са толкоз войнствено настроени, що се отнася до Закавказието, че там целта е опазването на нефтените залежи и по тази причина ловко показва личната си атака като отбранителни сражения. Разбира се, по това време нищо не заплашва болшевиките в Баку, по думите на един от задграничните консули " в града не е останал нито един по-значителен мохамеданин ", а неорганизираните азербайджански въоръжени формирования са в " глуха отбрана ". Шаумян обаче си има начертана тактика и по тази причина непрекъснато подхранва напрежението в Совнаркома. Във всяко от идващите си известия той непрекъснато ще разяснява и проучва разнообразни закани, най-много от немско нахлуване към Баку, които в никакъв случай няма да станат факт. [6] [8]
Интересно е последното изречение от последния откъс, където се оповестява, че в обитаемото място Салян е пристигнала " Дивата дивизия " от Ленкоран. Това влиза в безусловно несъгласие със личните изказвания на Шаумян, че се е бил с " Дивата дивизия " в Баку. Някои не изключително прецизни създатели и до ден сегашен настояват, че " идването на " Дивата дивизия " в Баку е отключила " мартенските събития " и клането над азербайджанското население ". Тук виждаме, че след " Мартенските събития ", в които сякаш е била ангажирана, " Дивата дивизия " внезапно се появява на напълно друго място, като е пристигнала там от Ленкоран - град, който е прекомерно надалеч от Баку.
В друга публикация към този момент беше обещано в детайли пояснение за несъстоятелността на спекулациите към несъществуващото присъединяване на " Дивата дивизия " в боевете в Баку в края на март - началото на април 1918 година. [5] Тук просто маркираме метода на Шаумян, който непрекъснато плаши " Центъра " с нечие настъпление, а по едно и също време с това излага своите проекти за нахлуване към Елисаветпол и даже към Тифлис. И в действителност, на 14 май 1918 година, той към този момент се е заел съществено да обработва Совнаркома в интерес на възможното съюзяване с намиращия се в Персия отряд на Бичерахов. [6, док. 7] В писмо до Съвета на националните комисари той написа:
" Изпращам Ви радиотелеграфическото питане, изпратено от представителя на Ензелийския Военно-революционен комитет до Бичерахов и два отговора на последния, които дават картина за ситуацията в Персия. За Бичерахов към този момент Ви писах. Това е безпартиен човек, по своему лоялен на Русия, искащ да избави нашето имущество и да го изведе от Персия. Сега той устоя отряди със средствата на англичаните и счита за належащо, както ще видите от радиограмата, [да се води] взаимна работа с нас срещу Турция. Вече ви писах, че разпоредих на Военно-революционния комитет да обясни дефинитивно позицията на Бичерахов и на военачалник Баратов. Очевидно, с тази цел му е било изпратено (на Бичерахов) това питане ". [6, док. 7]
Макар и разгромил партията " Мусават " в Баку и " респектирал " до немай къде локалното азербайджанско и изобщо - мюсюлманското население, Бакинският съвет търси къде ли не нови съдружници. Въпреки триумфалните рапорти за успеха от " Мартенските събития ", ситуацията в Баку е меко казано тежко. На 14 май 1918 година, Шаумян рапортува в Москва:
" Продоволственият въпрос в Баку мощно ни затруднява. Работниците гладуват. На основа на глада и на страха от турците има мощно недоволство измежду масите. За това към този момент ви писах, по-подробно ще ви пиша идващия път ". [6, док. 7].
Тук сме очевидци на типичния за Шаумян манипулативен жанр при връзките му с " Центъра ". Той по едно и също време се хвали с големи достижения (най-вече военни) и по едно и също време с това непрестанно се моли за всякаква помощ, аргументирайки се с най-различни причини - от военни, през стопански, та до чисто битови.
Буквално в предходното си писмо той се хвали до небесата, че популацията в Баку изцяло се е консолидирало към болшевиките, даже и мюсюлманите. (Знаменитата му имитация: " Мюсюлманската бедното мощно пострада, само че в този момент тя се сплотява към болшевиките и към Съвета " [6, док.№5], ще остане като образец на безподобен цинизъм, само че при политическите деятели на това качество се гледа по-скоро положително).
Сега обаче, вождът на бакинския пролетариат е мощно обезпокоен и е подготвен да се хване като удавник за сламка за всяка опция. На него остро не му доближават военни командири, не му доближава оръжие, след известно време ще стартират да не му доближават и хора. И по тази причина, той хвърля съществени старания и прави нетипични за темперамента си взаимни отстъпки, с цел да притегли на своя страна Лазар Фьодорович Бичерахов и неговия отряд.
Шаумян не стопира от една страна да търси контакти с Бичерахов в Персия и да се пробва да го притегли на помощ на Бакинския съвет, а въпреки това, непрекъснато бомбардира " Центъра " с внушения за значимостта на планувания от него съюз.
Всъщност, чия поддръжка търси по този начин настоятелно Степан Шаумян?
Лазар Фьодорович Бичерахов е от осетински генезис (на осетински: Бичерахти Лазæр). Той е роден на 15 ноември 1882 година в Санкт Петербург. Почива на 22 юни 1952 година в Германия.
Лазар Бичерахов е служил в Първи Планиско-Моздокски полк в интервала 1911 - 1914 година. Участва в Първата международна война. На 3 август 1914 година е уволнен от армията с императорски декрет с чин " подесаул " заради заболяване и му е отпусната пенсия. [13] По-късно обаче още веднъж е свикан под знамената, този път в в допълнение образувания Втори Планиско-Моздокски полк. С императорски декрет от 29 септември 1915 година е нараснал от " есаул " на " войскови старшина " със старшинство от 19 януари 1915 година. Наградата е " за оценки в делата против неприятеля ". [14]
В интервала 1915 - 1918 година, служи в експедиционния корпус на военачалник Баратов в Персия. Там той командва Терския казашки отряд, като войскови старшина. Награден е с медал Свети Владимир 4-та степен. [2, стр. 25]
В началото на 1918 година, Бичерахов образува в Персия отряд от към хиляда души, който минава на работа при англичаните. Той обаче желал да върне отряда си, който се е състоял в забележителна степен от казаци и от негови сънародници - осетинци, вкъщи. Това го кара да влезе в договаряния с болшевиките в Баку и персонално със Степан Шаумян за подписване на тактически съюз, ориентиран публично против турските искания в Закавказието. Едновременно с това, Бичерахов предизвиква упоритостите на Шаумян за нахлуване против Елисаветпол и даже против Тифлис. Просто, това е маршрутът за завръщането на отряда му в Осетия в Северен Кавказ.
Ленин, който по принцип изпада във екстаз от достиженията на Бакинския съвет и персонално на Шаумян в изтребването на азербайджанците и в разгрома на мусаватистите, въпреки всичко се пробва внимателно да изясни на водача на бакинския пролетариат, че грубата мощ е хубаво нещо, само че единствено тя не стига. На 14 май 1918 година, Ленин изпраща на Шаумян писмо, в което се пледира за повече повратливост и дипломатичност. Ленин написа:
"... Много ви благодаря за писмото. Ние сме във екстаз от вашата твърда и решителна политика. Съумейте да съедините с нея и допустимо най-предпазливата дипломация, която ни предписва абсолютно настоящето допустимо най-трудно състояние - и ние ще победим. Трудностите са необятни. За в този момент ни избавят само несъгласията и споровете и битката сред империалистите. Умейте да употребявате тези спорове: за в този момент би трябвало да се научим на дипломация.... ". [6, док.№8]
На 24 май 1918 година, Ленин още веднъж наставлява с преднамерено писмо Шаумян за нуждата от по-голяма еластичност и дипломатичност. Ленин написа: "... Използвам случая, още веднъж да Ви изпратя няколко думи (неотдавна отново имах случай да Ви изпратя писмо; получихте ли го?). ситуацията на Баку е мъчно в интернационално отношение. За това бих Ви посъветвал да се опитате да извършите блок с Жордания. Ако е невероятно - би трябвало да се лавира и да се протака решението, до момента в който не укрепнете във военно отношение. Трезва преценка и дипломация за отсрочване - помнете това.... ". [6, док.№12]
От писмото на Ленин се виждат най-малко няколко неща. Едното е, че Ленин е уверен, че Шаумян поддържа избрани контакти с избрани среди в Тифлис, както беше към този момент посочено нагоре. Само че, Шаумян употребява тези контакти най-много като източници на информация - по този начин той избира момента за " Мартенските събития ", до момента в който Ленин желае нещо много по-различно. Това е второто умозаключение от писмото на Ленин.
За разлика от Степан Шаумян, който неудържимо се стреми към военна борба със Закавказкия сейм и желае да щурмува Елисаветпол и даже Тифлис, Ленин предлага напълно друга линия на своя остарял познайник. Владимир Илич поучава Шаумян да откри нови " потребни идиоти ", с чиято помощ да се опита да се стабилизира и да не бъде " самичък войник " в Баку и Заквказието. Ленин непрестанно упорства да се печели време, до момента в който Шаумян не стопира да бърза. Както постоянно става в болшевишките среди, Ленин се оказва по-добрият стратег, само че когато това излиза наяве към този момент е доста късно.
Междувременно, скоростта на събитията нараства. Настъплението на отоманските войски е възобновено, като на 12 (25) 1918 година към този момент е паднал и Карс и войските на Султана се насочват към Александропол. На 23 май 1918 година, Шаумян телеграфира на Ленин, че на 13 май 1918 турците са поискали да бъдат пропускани гладко по ж.п. линията Александропол - Джулфа. На 16-ти май отоманските войски са завзели Александропол, а на 17-ти са поискали " да им се обезпечи свободен достъп до Джулфа ". [6, док.№9] Арменското население от Александрополски уезд, дружно с популацията на Сурмалински уезд бяга без да хваща религия на уверенията на турските офицери, че няма да го закачат. Информаторът на Шумян е повече от благонадежден - това е членът на Закавказкия комисариат - министърът на финансите Хачатур О. Карчикян.
Вече е мъчно да се реши, до каква степен Шаумян употребява присъщия си жанр с цел да тласне Москва към по-бързо взимане на решения или в действителност е изпаднал в суматоха, само че в същия ден той телеграфира още следното:
" Събитията в Закавказието се развиват доста бързо. Всички известия от Тифлис приказват за подготовката на поход към Баку от страна на турците. Необходима ни е незабавна помощ, пътят Петровск - Червленная още не е отворен. Връзката със Северен Кавказ е доста неприятна - през Батайск. Помощ от Северен Кавказ досега няма, нуждаем се от команден състав, оръжие, самолети. Очаквам инструкции по отношение на силите [от] Персия. Ако не получа инструкции в точния момент, ще работя по лично убеждение ". [6, док.№9]
Шаумян става нервозен. На пръв взор, той не би трябвало да се тормози чак толкоз доста от настъплението на отоманските войски. Все отново Съветска Русия и Империята на Султана са в мир - Брест-Литовският контракт е подписан и турците употребяват необятно неговите клаузи с цел да аргументират териториалните си искания. Чисто теоретически, турското нахлуване е проблем на Закавказкия сейм и на съперниците на Шаумян в Тифлис.
Но това не е тъкмо по този начин. Шаумян е извънредно смутен от оповестяването на независимостта на Закавказието. Макар че Закавказката демократична федеративна република ще приключи съществуването си единствено след няколко дни, самото й битие е задоволително с цел да се трансформира в правно съображение за започване на " прокси война " в която войските на Закавказието, подкрепяни от Отоманската империя да се насочат към Баку, с цел да открият надзор над града и не по-малко значимо - над нефтената му промишленост. Както се вижда от кореспонденцията на Шаумян с Ленин, шефът на Бакинския съвет поддържа контакти и с британски дипломати, а техните отзиви също не му работят успокоително.
На 24 май 1918 година, Шаумян изпраща писмо до Съвета на националните комисари, в което недоволства против продължаващата липса на задоволително мощна радиостанция за потребностите на бакинските болшевики и доразвива информацията, която е изпратил с радиограма на предходния ден. След като осведоми за хипотетичните стратегически цели на турското нахлуване - влизане в Северна Персия ( " мощно туркофилска " съгласно оценката на Шаумян) и основаване на мощна мюсюлманска войска, следва следващата информация за заканите към Баку:
" Едновременно, ние получаваме известие след известие от Тифлис за това, че основното искане на турците и германците в Батум е прехвърлянето на войски в Баку. В Тифлис се усилва германо-турската " ориентировка ". Вчера британският консул ми прочете писмо, получено от тифлиския британски консул, с клеймо от 10 май (днеска е 24-ти), в което се отбелязва, че дори най-верните другари на англичаните (очевидно арменците) се отвръщат от тях и на англичаните не им остава нищо, с изключение на да избягат от там ". [6, док.№11]
От този текст се вижда, че Шаумян е бил в непрекъсната връзка с британската дипломация - най-вероятно посредством британски консул в Баку и / или пък посредством някой от британските консули в Персия, който е бил деен и в Баку. Знаем и за непрекъснатата преписка на Шаумян с членове на Закавказкия комисариат и на Закавказкия сейм. Въпреки, че е техен гневен и формален съперник, Шаумян няма нищо срещу да черпи информация от обособени техни членове. Това несъмнено, е било натоварено и с избран риск, тъй като всеки е интерпретирал информацията по този начин, както му е било преференциално.
Шаумян не е имало от къде да знае цялостни детайлности за германо-турското съглашение за делене на зони на въздействие в Закавказието, съгласно което немските ползи са на първо място в Тифлиска губерния, т.е. в Грузия. Германците не са имали желание да изпращат войски в Баку, макар непрекъснатите страхове на Шаумян. Дори и след първото дебаркиране на британски боен контингент в Баку след рухването на Шаумян от власт в Бакинския съвет и установяването на по този начин наречената " Диктатура на Центрокаспия " от социалдемократи-меншевики, есери и " Дашнакцутюн ", германците се съгласяват елементарно да не изпращат войски към Баку, против голото заричане на Ленин, че болшевиките ще пропъдят англичаните от там. Това се вижда от телеграмата на Ленин до неговия съидейник Колесов в Ташкент от 23 август 1918 година, в която се споделя:
" В Баку са дебаркирали англичаните и там ситуацията е неустойчиво. Немците са съгласни да подсигуряват, че няма да стартират нахлуване към Баку, в случай че изгоним от там англичаните. Неизвестно е по какъв начин ще се подредят там нещата. За военната помощ не знаем къде е. Смятаме, че е блокирана под Царицин. По отношение на посланиците и консулите ви съветваме да се държите изчаквателно, като ги държите под троен контрол и арестувате подозрителните лица, които влизат с тях в контакт.
Обмисляме и приготвяме известна помощ за вас, само че да обещаем сигурно не можем, защото всичко зависи от това, ще успеем ли да изгоним англичаните от Баку или те ще съумеят да завземат част от Каспийския бряг ". [8, док.№45]
Но да се върнем към събитията от месец май 1918 година. Както се вижда, бакинските болшевики са имали много информация за ставащото в Тифлис, като са поддържали връзка, както с дейци на Закавказкия комисариат и Сейма, по този начин и с консулите на страните от Антантата. За контактите с британските консули има напълно директни свидетелства, идващи персонално от Шаумян. По тази причина в Баку напълно на време разбират, освен това от " очевидни източници " за подготвящата се грузинска самостоятелност и за идната интервенция на Германия в Закавказието. В цитираното към този момент писмо то 24 май 1918 година, Шаумян написа:
" Вие евентуално към този момент знаете, че държавното управление на Гегечкори се оказа прекомерно " ляво " и го размени Чхенкели. Прилагам отрезка от " Бакинский рабочий " с обзор на печата, където се цитира мнението на тифлиския арменски меншевишки вестник " Пайкар " (орган на регионалния комитет на меншевиките). Дашнаците са получили известие от Тифлис, че в Батум дават обещание на грузинците автономност под протектората на Вилхелм. Цялото останало Закавказие би трябвало да стане самостоятелен Азербайджан ".
Индикатор за сериозността на обстановката е реакцията на Съвета на националните комисари в лицето на неговия ръководител Ленин и " завеждащия въпросите на Съвета на националните комисари " - Владимир Бонч-Бруевич. Още на същия ден - 23 май 1918 година, те изпращат радиограма до Бакинския съвет, с която го уведомяват, че Совнаркомът се е разпоредил да се окаже незабавна помощ на болшевиките в Баку. Текстът на радиограмата е:
" Съветът на Народните Комисари постанови: да се изпрати неотложно по вода от Царицин за Баку огромно количество [пшеница] разполагаем на Бакинския съвет, предвид на това, преди всичко и абсолютно да бъде обезпечена работата по добиването на петрол в най-голямо количество ". [6, док.№10]
Всичко е казано доста ясно и без увъртания. В Баку се изпраща храна, с цел да не стопира добивът на петрол. Нефтът е от първостепенно значение и Бакинският съвет би трябвало да обезпечи добивът му " в най-голямо количество ". Още повече, че бакинският петрол е нужен на " Центъра " освен за личните му потребности, само че и с цел да " изплаща " доброжелателното отношение на своите първични работодатели от немския общоприет щаб. Въпреки личните си проблеми, Совнаркомът не не помни да заделя количества за Германия.
И тъкмо тук се вижда разминаването освен в тактиката, само че и в стратегическите планове на Совнаркома и Ленин от една страна и доминирания сега от болшевиките Бакински съвет и Степан Шаумян от друга. Ленин упорства за печелене на време, за " блок с Жордания ", за търсене на тактически краткотрайни съдружници, до момента в който макар всички недоволства за опасности и закани, с които бомбардира Совнаркома, Шаумян се готви за експанзия и нахлуване против към момента единното и към този момент публично без значение Закавказие.
Точно в това разминаване се вижда, че макар непрекъснатите недоволства на Шаумян за дефицит на какво ли не и за какви ли не закани от немци, турци, сеймовски войски и по този начин нататък, водачът на Бакинския съвет поредно се готви за война и за нахлуване. На първо място той е вперил очи в Елисаветпол, който доста скоро ще стане краткотрайна столица на Азербайджанската демократична република. В писмото си от 24 май 1918 година, Шаумян оповестява обстоятелствата едно към едно:
"... Прехвърлям се на въпроса за нашите най-близки военни цели. Както към този момент ви оповестих, ние се готвим в най-близко време да тръгнем към Елисаветпол. Ние прихванахме телеграфни диалози от Елисаветпол за готвещо се там напредване към Баку с постоянни войски (по сведенията [с които разполагаме] в Елисаветпол те са към този момент към 6000 отпред с грузинския княз Магалов). Преди 4 дни, нашите отряди в Аджикабул към този момент имаха конфликти с тяхната кавалерия. Възможно е те да ни изпреварят. Ако това ще са единствено елисаветполските сили, тях елементарно ще ги разбием тук и незабавно ще разчистим пътя за Елисаветпол, а може би и за Тифлис. Ако след тях ще вървят и турските войски от Батум (и от юг), ние във всеки случай ще би трябвало да заемем Евлахският мост и отбранителната линия по [река] Кура. Трябва да се бърза за Елисаветпол, с цел да се провокира там, а по-късно и по-нататък въстание на арменците. Това ще повлияе и на грузинското селячество и Сеймът ще бъде разгонен. Ако това въстание не избухне и турците съумеят да закрепят към себе си Грузия и Тифлис, тогава ние ще бъдем изцяло изолирани и ще ни се наложи да отбраняваме единствено Апшеронския полуостров.
Придвижването към Елисаветпол ние за в този момент не можахме да стартираме, тъй като не сме подготвени. Ка
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ